РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски
окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Даниела Ангелова
и
прокурора Давидкова
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 74 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.
Предявен е от К.П.В. срещу С. К.П. иск с
правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за
поставянето му под запрещение.
Ищецът твърди, че е баща
на пълнолетния ответник, който страда от психично
заболяване с диагноза „умерена умствена изостаналост. Значително нарушение
на поведението, изискващо внимание и лечение ”.
Здравословното му състояние било
тежко, не можел сам да
полага грижи за себе си. Ищецът поддържа, че вследствие
на заболяването ответникът не разбира
свойството и значението на действията и не може да
ръководи постъпките си.
Ответникът не изразява становище по иска.
Представителят на С.о.п. изразява становище за
основателност на предявения иск, като счита, че ответникът следва да бъде
поставен под пълно запрещение.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр.чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето на ответника С. К.П.
под запрещение.
Предмет на иска за поставяне на едно лице под
запрещение е неговата материалноправна дееспособност,
като уважаването на този иск се обуславя от проявлението на следните материални
предпоставки (юридически факти): ответникът да не е способен да се грижи за
своите работи поради слабоумие или душевна болест (медицински критерий), т.е.
не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си
(интелектуалният елемент) и да ръководи постъпките си (волевият елемент),
вследствие на което не може да извършва разумни действия под контрола на
съзнанието, или неговите интелектуални или волеви способности са силно
ограничени.
От удостоверение за раждане, издадено на 27.11.1981 г.
от длъжностно лице по гражданско състояние при община Е., се установява, че ищецът е баща на ответника, поради
което съгласно изискванията на чл. 336, ал. 1 ГПК притежава активна процесуална
легитимация за предявяване на иска с правно основание чл. 5 ЗЛС.
От ЕР на ТЕЛК № 0512/069/07.05.2001 г. се установява,
че компетентен здравен орган е определил на ответника пожизнено 95 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза – „друга уточнена
олигофрения. Олигофрения – умерена степен, оретичен
вариант“.
Представени са и 2 бр. епикризи
от лекуващ лекар и началник – отделение при „ЦПЗ С.“ ЕООД и „ЦПЗ П. Н. Ш.“ с посочена диагноза „умерена умствена изостаналост.
Значително нарушение на поведението, изискващо внимание и лечение ”.
Свидетелят С. С. установява правнорелевантия факт, че много трудно общува с ответника,
който говорел несвързано, не можел битово сам да се обслужва, не е ходил не
училище, не може да чете и пише, не разбира по-сложни отношения.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза
на вещото лице д – р Р. К., което съдът възприема като компетентно изготвено,
се установява, че ответникът страда от умерена умствена изостаналост, значително
нарушение в поведението, изискващо внимание и лечение. Посоченото заболяване се
приравнява на слабоумие, тъй като ответникът е напълно неспособен за
самостоятелно функциониране и се нуждае от непрекъснат надзор и ежедневно обгрижване.
С оглед събраните по делото доказателства и личните
впечатления на съда при опита за провеждане на непосредствен разпит на
ответника, съдът приема, че психическото състояние на ответника е от такова
естество, което не му позволява да се грижи сам за себе си, да ръководи
постъпките си и да защитава интересите си. Тежкият интелектуален дефицит, силно
нарушените познавателни, речеви, двигателни и социални умения го лишават
напълно от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и
да преценява личните и имуществените си интереси. Налице са законовите
предпоставки за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на основание чл. 5, ал. 1
ЗЛС С. К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иска на неговия
баща К.П.В., ЕГН: **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен срок от получаване на препис
от него от страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ
НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА препис него да
бъде изпратен на органа по настойничеството по постоянния адрес на ответника за
учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: