Р Е Ш Е Н И Е
№7/17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д.
№ 646/2019 год. по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е жалба от „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, чрез юрк. П.П. срещу решение № 234/21.10.2019 год. по
в. гр. д. № 403/2019 год. на Окръжен съд – гр. Добрич, с което е потвърдено
извършеното на 27.05.2019 год., разпределение, съставено по изп. дело № 20198100400029
по описа на ЧСИ – Николай Ников, рег. № 810.
В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението. Счита, че след погасяване на вземането на
основния взискател, присъединеният взискател - НАП остава единствен взискател в
изпълнителното производство, образувано по реда на ГПК. Посочва, че публичните
вземания се събират по реда на ДОПК, а не по реда на ГПК. Сочи, че държавата
съгласно чл. 458 от ГПК е присъединен взискател в изпълнителните производства,
образувани по молба на частноправни субекти, от където излага доводи, че при
липсата на висящност на такова производство, е недопустимо държавата да се
ползва от образуването му. Моли за отмяна на решението.
В законоустановения срок не
са постъпили писмени отговори от насрещните страни.
Съставът на Апелативен съд –
гр. Варна намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните мотиви:
Изпълнителното производство
е образувано по молба на взискателя М.Д.И..
Изпратено в уведомление по
чл. 191, ал. 2 от ДОПК до ТД на НАП. Съобразно удостоверение за наличие на
задължения на длъжника „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД към държавата в
размер на 10 587 718.22 лева, с разпореждане от 03.05.2019 год. ЧСИ
присъединява НАП.
Първоначално получената сума
от третото задължено лице от 16 550 лева е разпределена между ЧСИ и НАП с
извършеното разпределение от 08.05.2019 год..
Съдът е сезиран с жалба
срещу изготвено от съдебния изпълнител разпределение от 27.05.2019 год., предявено на 30.05.2019 год. за сумата от 117 087.63 лева, получена от запор на вземане на трето задължено лице
– „Ипей“ АД и „Изипей“ АД.
В разпределението от 27.05.2019
год. по изп. дело № 201981000400209 по описа на ЧСИ – Николай Ников, с рег. № 810,
е определено, че от горепосочената сума ЧСИ получава 2 925.55 лева /с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/, а НАП – 114 162.08 лева /с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД/. Към момента на разпределението вземането
на взискателя М.И. е в размер на 31 604.11 лева.
С молба вх. № 5931 от
31.05.2019 год., адресирана до ЧСИ, първоначалният взискател – М.И. е посочила,
че длъжникът е погасил всичките си задължения към нея и е поискала вдигане
наложените запори и прекратяване на изпълнителното производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на
чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите
й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. Същата регламентация се съдържа и
в разпоредбата на чл. 191, ал. 5 от ДОПК. В тези случаи изпълнителните действия
се подчиняват на разпоредбите на ГПК по силата на изричния текст на чл. 163
ал.4 от ДОПК.
По делото е установено, че
към датата на извършване на разпределението вземането на първоначалния
взискател не е било още удовлетворено, поради което и съобразно реда на
привилегиите, предвиден в чл. 136 от ЗЗД цялата сума, подлежаща на
разпределение, след приспадане на разноските, дължими на ЧСИ, е отнесена в
полза на НАП. Едва след предявяване на разпределението длъжникът е погасил
вземането на взискателя чрез плащане, поради което последният е депозирал
искане до съдебния изпълнител за вдигане на наложените запори. Към приложената
преписка от изпълнителното дело няма данни дали това е сторено и дали
изпълнителното производство е прекратено. Следователно към датата на разпределението
присъединеният по право взискател не е изгубил това си качество, а при
наличието на повече от един взискател и недостатъчност на събраната сума,
законосъобразно съдебният изпълнител е пристъпил към действията, визирани в чл.
460 и сл. от ГПК. При изготвяне на разпределението той се е съобразил както с
нормите на чл. 191 във вр. с чл. 163 ал.4 от ДОПК, препращащи към правилата на
ГПК, така и с чл. 136 от ЗЗД, където е уреден реда на привилегиите.
Едва след като
изпълнителното производство бъде прекратено по искане на първоначалния
взискател, ще отпадне и качеството на НАП като присъединен по право взискател. Основанията
за това обаче са възникнали след постановяване на обжалваното разпределение и
поради това не влияят върху неговата законосъобразност.
По изложените мотиви,
обжалваният съдебен акт се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/21.10.2019 год., постановено по в. гр. д. № 403/2019
год. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)