Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 2372 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от М.В.А. против „З.к. „Л.и.“
АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищецът твърди, че на 26.05.2013 г. пострадал при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на л.а „Фиат Брава“ с рег. № ********, чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“. Твърди, че при катастрофата получил следните травматични
увреждания: средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма,
придружена с мозъчно сътресение с контузия на мозъка и изпадане в пълно
безсъзнателно състояние, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на
дясната подбедрица в областта на глезенната става, довело до ограничаване на
движенията на десния долен крайник за период от около 6 месеца; средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, причинило разстройство на
здравето за повече от 30 дни; разкъсно-контузни рани по носа и устните.
Поддържа, че вследствие на получните телесни повреди претърпял неимуществени
вреди, които се изразили в болки и страдания. Счита, че справеливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 80 000 лв. Моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2013 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения:оспорва механизма на настъпване
на катастрофата; твърди, че поведението на сочения от ищеца деликвент не било
противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие и описаните в исковата молба вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил чл.20 и 21 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС с превишена скорост, която не била съобразена с
конкретните пътни условия и видимост, както и допуснал нарушения на чл.15 от ЗДвП и чл.137а от ЗДвП, тъй като не се движел възможно най-вдясно по платното
за движение и управлявал МПС без поставен предпазен колан; оспорва размера на
исковете; оспорва претенцията за законна лихва; поддържа възражение за
погасителна давност по отношение на лихвата. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/: За да бъде уважен
предявеният иск ищецът следва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Фиат Брава“ с рег. № ******** е
била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на настъпване на произшествието, което се установява и от представената по
делото справка за публикувана на официалния сайт на Гаранционния фонд
информация за сключените застраховки за процесното моторно превозно средство. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: Произшествието е настъпило на хоризонтален,
равен и прав участък от пътя
при движение през нощта, при намалена видимост – на изкуствена светлина -
автомобилни фарове. Лек автомобил „Фиат Брава” рег. № ******** се е движел по северната лента на платното за движение
на южния Околовръстен път на гр. Пловдив в посока от изток на запад. По същото
време конска каруца, управлявана от И.Ч., се е движела по северния край на
пътното платно в посока от изток на запад пред л.а. „Фиат Брава”, а л.а. „Ауди
80” рег. № *******се е движел по южната лента на пътното платно в посока от запад на изток, срещу л.а. „Фиат
Брава”. Когато л.а. „Фиат Брава” е бил на около 50 м от каруцата, водачът е реагирал,
като е отклонил автомобила наляво, но въпреки това е последвал удар с каруцата,
който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Фиат
Брава” и в задната лява част на конската каруца. След удара л.а. „Фиат Брава” е
продължил да се движи със задействана спирачна система косо наляво, навлязъл е
в лявата насрещна лента и се е ударил в л.а. „Ауди 80”, като ударът е бил неизбежен.
Сблъсъкът е настъпил в предната част на
л.а. „Фиат Брава” и в предната част на л.а. „Ауди 80”. Скоростта на движение на
л.а „Фиат Брава“ преди задействане на спирачната система е била 89 км/час, а в
момента на удара - 52 км/час, а л.а „Ауди 80“ се е движел с 58 км/час. Опасната
зона на спиране за л.а „Фиат Брава“ е била 111.34 м, а за л.а“ Ауди“ – 59 м. Ако
каруцата бе имала светлоотражатели тя би била видима от разстояние от около 400
м., но, тъй като не е имала светлинно обознание, е била видима за водача на
л.а“Фиат Брава“ в рамките на осветената зона пред моторното превозно средство в
рамките на 70 м. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е
поведението на водача на каруцата, който се е движел през
нощта, без да е поставил отзад на каруцата вляво светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта светлина, поради което тя е била забележима едва, след осветяването й
от фаровете на приближаващ отзад автомобил. Причина за настъпване на
катастрофата е и поведението на водача на л.а. „Фиат Брава”, който, при
движение на дълги светлини, не е реагирал своевременно в първия момент, в който
е имал техническа възможност да забележи каруцата, или при движение на къси
светлини се е движел със скорост, която е била технически несъобразена с периметъра
на видимост. За
установяване на механизма на настъпване на произшествието и възражението за
съпричиняване на вредите по делото е разпитан и св. П.. В своите показания той
потвърждава механизма на настъпване на катастрофата, установен от
автотехническата експертиза. Според свидетеля, водачът на л.а „Фиат Брава“ е
бил без колан, а за водача на л.а “Ауди“ не дава показания относно това
обстоятелство. От заключението на
комплексната експертиза, изготвена от вещо лице - траматолог и вещо лице – неврохирург,
което съдът приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил
следните увреждания: контузия на главата; контузия на
мозъка;счупване на костите на носа; разкъсно-контузна рана на горната устна;
разкъсно-контузна рана на долната устна; открито двуглезенно счупване на дясна
глезенна става. Проведено е консервативно лечеие на контузията на главата и мозъка с инфузии на
противооточни и обезболяващи медикаменти, антибиотици и противосъсирващи лекарства.
По отношение на откритото двуглезенно счупване на дясната глезенна става е извършено
оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите
с плака и винтове. Поставена е гипсова имобилизация на дясната глезенна става.
По отношение на разкъсно-контузните рани на устните е извършено хирургично
лечение, изразяващо се в хирургична обработка на раните и поставяне на шевове.
Счупванията на костите на носа са наместени и носната преграда е моделирана.
Вещите лица не са извършили личен преглед на ищеца, тъй като той не се е явил
за такъв преглед. Поради липса на
медицински документи, отразяваща хода на възстановителния процес, и неизвършен
личен преглед на пострадалия, вещите лица не могат да отговарят на въпроса дали
ищецът е възстановен от травмите, но прогнозата
при такъв вид травми е добра. Възстантелният период при черепно-мозъчни
травми с характер на процесната, продължава 12-18 месеца, при липса на
усложнения. При процесния инцидент ищецът е получил два последователни високоенергийни
челни удара - първият в дясната част, вторият – централно челен. Получени са
значителни деформации на автомобилното купе, вкл. на мястото на водача. При
този механизъм, ако ищецът не бе обезопасен от предпазен колан, той неминуемо
щеше да получи тежки допълнителни травми – на гръден кош и бял дроб, корем и
вътрешни органи. Описаните травми могат да се получат и при поставен предпазен
колан. Заключението на вещото
лице - специалист по орална хирургия, което съдът приема, потвърждава, че
ищецът е
бил със счупени
носни кости и разкъсни рани по
устните. Според вещото лице, механизмът на травмите
най-вероятно е силен удар на главата
в тъп предмет, по лице. Ударът
със сигурност е бил силен, тъй
като пострадалият, освен счупен нос, е получил и контузия на мозъка, както и кръвонасядане в сфеноидалния синус. По делото има оскъдна медицинска информация относно тези травми - след обработка на лицевата травма
от УНГ и ЛЧХ, няма повече
информация за контролни прегледи, дали са останали белези, има ли необходимост от
корекции. Лицевата травма може да
остави белези по лицето, дефорамция
на носната пирамида, затруднено дишане, което би се установило
при преглед, но ищецът е отказал
да се яви
за преглед.
Така събраните доказателства
установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ – от автотехническата експертиза
се установи, че поведението на водача на л.а“ Фита Брава“ е било противоправно
и виновно и е в причинно-следствена
връзка с настъпилата катастрофа, а от заключенията на медицинските експертизи
се установяват получените от ищеца телесни повреди, от които е претърпял болки
и страдания. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази вида и степента на уврежданията, установени от медицинските експертизи, младата възраст на ищеца към датата на катастрофата/24 г./, вида на проведеното лечение – болнично лечение през периода 27.05.2013 г. -
14.06.2013 г., през който е извършена операция на двуглезенното счупване на
дясната глезенна става, чрез наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове, след което е поставена гипсова имобилизация. Счупването
на костите на носа е лекувано по класически метод чрез наместване на костите и
моделиране на носната преграда. Разкъсно- контузните рани на устните са
хирургично обработени и са направени шевове. Контузията на мозъка и главата са
лекувани консеративно, чрез вливане на противооточни и обезболяващи
медикаменти, антибиотици и противосъсирващи лекарства. Съдът съобрази общия период на възстановяване от травмите – 12-18 месеца,
както и обстоятелството, че ищецът е бил затруднен в хигиенно-битовото си
обслужване, докато се е възстановявал от счупването на глезена. В заключението
на медицинската експертиза не е посочен
конкретният възстановителен период за счупването на глезена, но от епикризата от
14.06.2013 г., издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, се установява, че са
дадени препоръки на ищеца да носи гипсова имобилизация за 2 месеца и да ходи с
патерици през този период, без да натоварва крайника, както и да се яви след 45 дни за изваждане на
синдисмалния винт/л.139/.
Съдът отчете и силния стрес, както и типичните за катастрофата негативните
емоционални преживявания. От друга страна съобрази обстоятелството, че
ищецът се е възстановил, липсват данни за
настъпили усложнения и трайни последици за неговото здраве. Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., съдът определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
на основание чл.52 от ЗЗД, на 32 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предвен размер от 80 000 лв., следва да бъде отхвърлен. По възраженията за съпричиняване на вредите: Ответникът направи възражения за
съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил чл.20 и 21 от ЗДвП, тъй като
управлявал МПС с превишена скорост, не съобразена с конкретните пътни условия и
видимост, както и допуснал нарушения на чл.15 от ЗДвП и чл.137а от ЗДвП, тъй
като не се движел възможно най-вдясно по платното за движение и управлявал МПС
без поставен предпазен колан.
Възраженията останаха недоказани по
делото. От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установи, че причина за настъпване на
катастрофата е поведението на водача на каруцата и на водача на л.а „Фиат
Брава“ с рег. № ********. Ищецът по никакъв начин не е допринесъл за настъпване
на произшествието. Пътувал е в своята лента за движение със скорост от 52
км/час, когато л.а „Фиат Брава“ е навлязъл в насрещната лента и се е ударил
челно в управлявания от него автомобил. Според медицинската експертиза, по
време на катастрофата ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. По възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на законната лихва: Началният
момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за
вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност/ чл.111, б.“в“ от ЗЗД/. В конкретния случай деликтът е
настъпил на 26.05.2013 г., а исковата молба, с която се прекъсва давността, е
подадена на 23.02.2017 г. Следователно, претенцията за законна лихва е погасена
по давност за периода от 26.05.2013 г. до 23.02.2014 г., не и за периода след
тази дата. По разноските: Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещи лица, свидетел и юрисконсулт, в размер на 321 лв., съобразно
отхвърлената част от иска. Ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на адвокат М.С.Д., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване:
гр.София, ж.к.“*******партер, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1172 лв., съобразно
уважената част от иска. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка
на СГС, ДТ върху уважения иск в размер
на 1280 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 291.60
лв., съобразно уважената част от предявения иск. Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на М.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.*******, ап.36, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 32 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания
от следните телесни повреди: контузия
на главата; контузия на мозъка;счупване на костите на носа; разкъсно-контузна
рана на горната устна; разкъсно-контузна рана на долната устна; открито
двуглезенно счупване на дясна глезенна става, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.05.2013 г. по вина на водача на
л.а „Фиат Брава“ с рег. № ******** – Й.А.К., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2014 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 80 000 лв., както и в частта, в която се претендира
законна лихва за периода 26.05.2013 г. – 23.02.2014 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.В.А. да заплати на „З.к. „Л.И.“
АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 321 лв., съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА „З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат
М.С.Д., ЕГН **********,*** с адрес за
призоваване: гр.София, ж.к.“*******партер, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1172 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.к. „Л.И.“ АД да заплати на
държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1280 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 291.60 лв., съобразно уважената част от
предявения иск.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ :