Решение по дело №22382/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20941
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20221110122382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20941
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110122382 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “*************”
ЕАД против О. В. Н. и Б. П. И. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти съответно от

1/2и 1/2, както следва: сумата от 3 752,39 лв. - главница за доставена от
дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. ***************, аб. №
****************, ИД номер **************, през периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главниците считано от
входиране на исковата молба в съда - 28.04.2022 г., до погасяване на
вземанията, сумата от 765,85 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2019 г. -
11.04.2022 г., сумата от 27,62 лв. - такса за дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците
считано от входиране на исковата молба в съда - 28.04.2022 г., до погасяване
на вземанията, както и сумата от 6,92 лв. - лихва за забава за периода
01.05.2019 г. - 11.04.2022 г. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 24.06.2022 г. ищецът сочи, че
1
ответниците като наследници на С. А. Н., починала на 15.04.2020 г., са
собственици при посочените квоти на топлоснабден имот с адрес:
******************************* аб. № ****************, ИД номер
**************, до който през исковия период е доставяна ТЕ за битови
нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
Ответникът Б. П. И. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Подаден е писмен отговор в срок от ответника О. В. Н.. Не спори да е
наследник на С. А. Н.. Оспорва обаче С. А. Н. да е била собственик на имота и
до него да е доставяна ТЕ в посочените количества; оспорва тя или
наследодателя й С. А. Н. да са потребители на ТЕ. Позовава се на давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***************” ЕООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
2
енергия – подадена молба-декларация от ответника за откриване на партида
при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да
е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. На ищеца е била
дадена многократно възможността да се снабди с титул за собственост, като е
издадено съдебно удостоверение в тази насока (л.130), както и по реда на чл.
192 ГПК е била задължена Столична община, дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“ да представи документ за собственост на процесния недвижим
имот (л.109). С писмо от 04.07.2023г. Столична община посочва, че
процесния имот не е общински и съответно в архива не се съхранява
информация за него. От приложената по делото справка от Служба по
вписванията по персоналната партида на С. А. М. за периода от 1998 г. не се
установява вписване касаещо процесния недвижим имот (135-136).
От приложеното по делото Уведомление от „************“ ЕАД се
установява, че общинското дружество не разполага с договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.).
По делото липсват твърдения, а и доказателства С. М. лице да е
собственик, съответно праводател на ответниците по отношение на
недвижимия имот посочен в исковата молба. Други доказателства във връзка
с установяване наличието на правоотношение между страните за доставката
на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Сердика", бл. 2,
вх. Б, ап. 27, за процесния период не са ангажирани, поради което исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски имат ответниците.
В производството не се доказа ответниците да са направили разноски във
3
връзка с процеса, поради което такива не следва да им се възлагат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************” ЕАД, ЕИК
***************, срещу О. В. Н. и Б. П. И. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при

квоти съответно от 1/2и 1/2, както следва: сумата от 3 752,39 лв. -
главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес:
******************************* аб. № ****************, ИД номер
**************, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законната лихва върху главниците считано от входиране на исковата молба в
съда - 28.04.2022 г., до погасяване на вземанията, сумата от 765,85 лв. - лихва
за забава за периода 15.09.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 27,62 лв. - такса за
дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в
съда - 28.04.2022 г., до погасяване на вземанията, както и сумата от 6,92 лв. -
лихва за забава за периода 01.05.2019 г. - 11.04.2022 г.
Решението е постановено при участието на „***************” ЕООД
като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4