№ 8216
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110164099 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от В. П. Г. против ДГ *** '',
гр. София искове, които след изменение по размер са следните:
-по чл. 128, т. 2 КТ - за неизплатени трудови възнаграждения в размер
на 1303,86 лева, която сума се претендира като разликата между изплатеното
за периода 01.01.2023г. - 30.06.2023г. брутно трудово възнаграждение и
действително полагащото й се, според ищеца, с твърдяно увеличение на
работната заплата с 15% за същия период брутно трудово възнаграждение, при
съоборазяване на 7% за 2023 г. клас прослужено време;
-по чл. 224, ал. 1 КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 377,66 лева, която сума се претендира като разликата
между изплатеното при прекратяване на трудовия договор обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 2023г. и действително полагащото се
според ищеца.
Сумите се претендират ведно със законната лихва от дата искова молба.
В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 3 от
01.09.2016г. В. П. Г. е изпълнявала длъжността „учител” при ответника ДГ ***
'', гр. София. Брутното трудово възнаграждение, съгласно последното
Допълнително споразумение № 31/21.09.2022г. възлизало в размер на 1638,40
лева. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ, по взаимно съгласие, за което е издадена Заповед № 219/28.06.2023г.
на директора. Изплатено е обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 202Зг. в размер на 2348,22 лева, изчислено на база
1
БТВ, съгласно последното допълнително споразумение. Твърди, че с Анекс №
Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. е прието
увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на
непедагогическия персонал, което е съобразено с увеличението на
минималната работна заплата за страната, както и с договореностите в чл.27 и
чл.28 на КТД, като действието на този анекс е от задна дата -от 01.01.2023г.,
което е изрично уговорено в КТД. В. П. Г. е била и продължава да е член на
Синдиката на българските учители в синдикалната организация на ответната
детска градина от 01.10.2016г. до 30.06.2023г. След приемането на Анекс №
ДО 1-192/10.08.2023г. ищецът е отправила писмено Заявление от 02.10.2023г.
до директора да бъдат преизчислени размерите на трудовото възнаграждение
и полагащото се обезщетение към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение /ТПО/, поради приетото увеличение на работните заплати с
15 % за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. - /момента на прекратяване на
ТПО/, тъй като в този период ТПО между страните е било действащо и
ищецът реално е полагала труд.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение, че към
датата 10.08.2023 г., когато е сключен анекса, право на увеличение на
заплатата имат лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и
са „заети“ в образованието. Това е записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД,
променен с анекса. Излага становище и доводи, че ищецът не е в този кръг
лица на „заети“ към датата 10.08.2023 година и поради това не може да се
ползва от извършеното увеличение. Становище, че ищецът няма и качеството
на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй като това качество
съществува само при действащо трудово правоотношение. Становище, че
ищецът не се ползва от предвиденото с КТД увеличение, тъй като според
служебна бележка ищецът е била синдикален член на синдикалната
организация на градината на СБУ от 01.10.2016 г. до 30.06.2023 г., но не и към
датата на Анекс № Д01-192/10.08.2023г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени
следните обстоятелства: че по силата на Трудов договор № 3 от 01.09.2016г. В.
П. Г. изпълнявала длъжността „учител” при ответника ДГ *** '', гр. София,
което ТПО е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
съгласие, за което е издадена Заповед № 219/28.06.2023г.; Изплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
202Зг. в размер на 2348,22 лева. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и
2
училищното образование от 06.12.2022г. е прието увеличение на работните
заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия
персонал, като действието на анекса е от задна дата -от 01.01.2023г.
Спорът е по правото – дали предвиденото увеличение се следва за
учители с прекратен трудов договор към датата на подписване на анекса към
КТД, след като ТПО е било действащо в период, за който се предвижда с
обратна сила да действа увеличението.
Спорът подлежи на разрешаване при съобразяване, че макар и
индивидуално трудово правоотношение между равнопоставени страни,
правоотношението между страните е в сферата на държавното образование,
при което елементи от правоотношението са предмет на държавно регулиране,
за разлика от общите случаи на трудово правоотношение, по които
работодателят автономно и без оглед на други субекти на правото може да
формира воля за елементи от трудовото правоотношение – в това число норми
на труд и трудово възнаграждение. Затова, за разлика от типичното трудово
правоотношение, в сферата на държавното образование както нормите за
преподавателска работа, така и заплатите на заетите в сферата на
образованието са в зависимост от общинското или държавно финансиране.
Считано от 01.04.2017 г., държавният образователен стандарт за
нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на
предучилищното и училищното образование – детски градини, училища и пр.,
се урежда от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на
труда. Съгласно чл. 16, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г.,
индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите
специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при
нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-
ниски от определените в приложение № 3.
След подписване на анекса от 10.08.2023 г. към КТД /страна по който
договор и анекс е и Министерство на образованието и науката/, на който се
позовава ищецът, е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от
01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти, като това увеличение е в
съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище, видно от
Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата / в редакцията до 01.01.2024 г., от когато е в
сила сега актуалното ново увеличение/.
Следва, че без оглед на КТД и цитирания от ищеца Анекс, по силата на
цитираната НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г., считано от 01.01.2023 г., се
следва претендираното от ищеца увеличение за всички педагогически
3
специалисти, дори и да не са синдикален член на определена синдикална
организация.
Предвиденото в Наредбата обратно действие на увеличението на
заплатите е било необходимо, тъй като Законът за държавния бюджет за 2023 г.
е бил обнародван едва на 01.08.2023 г. /също в сила от 01.01.2023 г./, а целта на
законодателя е било преуреждане на съдържанието на индивидуалните
трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на
образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока,
предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III
г.о., ГК е разяснено, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения", поради което се
явява неоснователно възражението на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение.
Конкретно при трудовите правоотношения с елемент на държавно регулиране
на страната на работодателя, както е в случая, прекратени трудови
правоотношения следва да бъдат преуредени, след като изменението
предвижда нов по-благоприятен за служителя начин на заплащане на труда, а
е било въведено със забава само по причина на държавния регулатор. В
противен случай ищецът би била поставена в по-неблагоприятно положение
спрямо останалите служители, с които са полагали труд едновременно, но
чиито трудови правоотношения не са били прекратени към месец август 2023
г., и то само поради късното приемане на държавния бюджет. Според
настоящия съдебен състав, да се приеме тълкуването на ответника /че само
заетите по действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 г., когато е
подписан Анекса към КТД/, би обосновало възникване на друго право на иск
за ищеца – за вреди срещу Държавата по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът, която е
полагала труд като учител през процесния период, има право да получи
предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на
работната заплата, като последващото прекратяване на трудовото й
правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са
преуредени вече съществували между страните индивидуални
правоотношения, следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала.
По изложените съображения и съобразно неоспореното заключение по
4
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът намира
предявените искове за изцяло основателни -по чл. 128, т. 2 КТ - за 1303,86
лева общо неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2023г. -
30.06.2023г., следващи се като увеличение на работната заплата, както и по чл.
224, ал. 1 КТ – за 377,66 лева като неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2023г.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се
следва присъждане на 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза
на съда сумата 52,15 лв. – държавни такси, както и 400 лв. – възнаграждение
на вещо лице, общо 452,15 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДГ *** '', гр. София с БУЛСТАТ ********** да заплати на
В. П. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 1303,86 лева
/бруто/ - общо неизплатени трудови възнаграждения, дължими за периода
01.01.2023г. - 30.06.2023г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 377,66 лв. -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със
законната лихва върху двете суми и за забава от 29.10.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 600 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДГ *** '', гр. София с
БУЛСТАТ ********** да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
сумата 452,15 лв. – съдебни разноскиу от които 52,15 лв. – държавни такси,
както и 400 лв. – възнаграждение на вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за сумите 1303,86 лева и 377,66 лв. лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5