РЕШЕНИЕ
гр.София,
23.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на петнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
при секретаря Цветослава Гулийкова и
в присъствието на прокурора ........................... като разгледа
докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 14 481 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 165502 от 15.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 25 356/2018 г. по
описа на СРС, І ГО, 26 състав е признато
за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.149 ЗЕ и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.Н.И.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 337,45 лева, представляваща
продажна цена на потребена топлинна енергия за периода от м.11.2014 г. до м.04.2015
г. в имот с абонатен номер № 432892, находящ се в гр. София, ул.”*******”,
ателие 4, ведно със законната лихва върху главни-цата, считано от 12.10.2017 г.
до изплащане на вземането; сумата 60,89 лева, представляваща обезщетение за
забава за погасяването на главния дълг за периода: 30.09.2014 г. – 06.10.2017
г., сумата 29,09 лева, начислена за извършено дялово разпределение на
използваната топлинна енергия за периода: м.11.2014 г. до м.04.2017 г. и 4,44
лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода: 30.09.2014 г. – 06.10.2017 г.
Със същия съдебен акт В.Н.И. е осъдена да заплати на „Т.-С.“ ЕАД на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 75,00 лева – разноски в заповедното производство и 325,00 лева
– разноски за исковото производство.
Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.” ООД.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата
В.Н.И.,***.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и че същото е необосновано. Наведени са доводи, че първоинстанционният
съд необосно-вано и неправилно е приел, че страните са били в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на ответника, тъй като
такива договорни отношения няма между страните, като в случая не е налице и
договор за извършване на разпределение на топлинна енер-гия със собствениците,
липсва нотариално заверен протокол от ОС на ЕС за избор на търговец, както и
споразумителен протокол с потребителите в сградата. Отделно от това се релевират
ар-гументи и че ответницата няма задължения към ищеца, няма неплатени суми към
него, както и че в конкретния случай не е налице твърдяното имуществено
разместване. Сочи се и че ищецът твърди, че ответникът си е спестил за
доставената и ползвана от последния топлинна енергия за процесния имот, на
който е собственик, но от събраните по делото доказателства е видно, че за
исковия период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и такава не
е била начис-лявана от ищеца, тъй като имотът не се топлоснабдява.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените срещу нея претенции, като й
се присъдят и направените разноски по делото за държавна такса за въззивно
обжалване. Претендира присъждане на разноски по де-лото.
Ответникът по жалбата – „Т.С.” ЕАД, *** в срока по
чл.263, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който се поддържа, че жалбата е
неоснователна. Претендира присъждането на разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение. Навежда евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Т.” ООД не е взело станови-ще по жалбата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно, а относно допустимостта на същото приема следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или от-ричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сези-ран, или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на неп-редявено основание /в този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч.
решение № 539/ 13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/2010 г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО, решение № 33/16.02.2016 г. по гр.д.№
4575/2015 г. На ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и мн.др./.
В
случая с исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца с
предяве- ни при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, като ищцовото
дружество е основало претенциите си на обстоятелствата, че между него и ответницата
не е налице подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
но в исковия период последната е ползвала такава, без да заплати нейната
стойност, с което В.Н.И.
се е обога-тила неоснователно за сметка на „Т.С.” ЕАД, която се е обеднила,
както и че ответникът дължи да върне на дружеството онова, с което
неоснователно се е обогатил до разме-ра на обедняването на ищеца. В атакуваното решение първоинстанционният съд от фактическа и правна
страна е разгледал искове за реално изпълнение на договорни задължения и е обосновал
акта си на обстоятелствата, че в исковия период между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия по чл.153, ал.1 ЗЕ, по който ответникът не е
изпълнил договорните си задължения.
С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в
рамките и по начина, който е поискан от ищеца. Като е разгледал ис-кове на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно тази главница, решаващият състав
на СРС
се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран.
Предвид изложеното обжалваното
решение следва да бъде обезсилено, като постановено по непредявени претенции в
нарушение на чл.6, ал.2 ГПК, а делото на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК – да
се върне на първоинстанционционния съд за произнасяне по заявените положи-телни
установителни искове от страна на „Т.С.” ЕАД. Новото разглеждане на делото
следва да започне от фазата на изготвяне на доклад по делото.
При приетия изход на делото в
настоящото производство разноски на страните за пос-ледното не следва да се
присъждат, а същите следва да се определят при новото разглеждане на спора от
СРС – с оглед основателността на заявените с исковата молба претенции.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло постановеното по
гр.д.№ 25 356/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав решение № 165502 от 15.07.2019
г., като недопустимо.
ВРЪЩА на основание
чл.270, ал.3, изр.3 ГПК делото на Софийски районен съд за про-изнасяне от друг
съдебен състав по предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу В.Н.И., ЕГН ********** при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД от фазата на изготвяне
на доклад по чл.146 ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.