Решение по дело №233/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от А..Д. К.- защитник на подс.Б. А. К. - против присъда, постановена по НОХД №1220/2005год. по описа на РС- П..

В жалбата се сочи, че съдебният акт се явява необоснован и незаконосъобразен, не отговаря на фактическите обстоятелства, установени по делото, оспорва се като незаконосъобразна присъдата и в гражданската й част. Прави се искане съдът да отмени изцяло присъдата, както в наказателната, така и в гражданската й част.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, навежда доводи за промяна квалификацията на престъплението, тъй като се касае за извършено деяние по чл.132,ал.1т.1 вр. чл.128 от НК.

Прокурорът оспорва жалбата, счита, че няма основание за отмяна или изменение на присъдата.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С първоинстанционната присъда РС е признал подсъдимия Б. А. К., роден на22.07.1980г. в Г., с постоянен и настоящ адрес Г., ул.”К.”№., българин, български гражданин със средно образование, неженен, неосъждан, работник в “Биляна-Лукс” ООД Г., ЕГН:* за ВИНОВЕН в това, че: на 03.10.2004 г. в гр. П. е причинил тежка телесна повреда на И. И. Л. от същия град изразяваща се в разкъсно – контузна рана на тъканите на очната ябълка, пролабиране на увеята през раната, кръвоизлив под конюнктивата в стъкловидното тяло, довело до трайно отслабване на зрението на едното око за около 2 – 3 месеца - престъпление по чл. 128, ал. 2 във връзка с ал.1 НК, поради което и на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 год.

Заедно с това осъдил К. да заплати на Л. сумата от 18 000 лева – обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 03.10.2004 година до окончателното им изплащане, както и сумата от 35 670лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 03.10.2004г. до окончателното й изплащане.

Действително е установено по делото, че на 02.10. 2004г. около 23, 30 часа свидетелите И. И. Л., Х. В. С. и К. И. Л. посетили дискотеката на комплекс „Авалон” гр. П.. По същото време в заведението се намирала и свидетелката Г. О. А., която познавала И. Л. от запознаство по интернет. В заведението Альошева имала среща с подсъдимия К., с когото поддържала връзка и се намирала в близки отношения. Последните двама излезли навън да си говорят. По същото време пред дискотеката били И. Л. и Х. С.. А. обяснила на К., че Л. е момчето, с което се е запознала в интернет и което неколкократно я обидило по чата, при което К. заплашил Л. с бой. Л. поискал да даде обяснения, но тъй като пред дискотеката било много шумно двамата тръгнали към училище „Хр. С.”, за да поговорят. След тях тръгнали свидетелите Х. С. и К. Л., както и Г. А.. На входа на училищния двор, подсъдимият и Л. се сдърпали, К. извадил остър предмет, наподобяващ отвертка и нанесъл удар в лявото слепоочие и в лявата подмишница на Л., след което хванал ръцете му и двамата паднали на земята. Усещайки пробождането от остър предмет И. Л. изкрещял от болка и извикал брат си. Последният незабавно дотичал до мястото на сблъсъка заедно със свид. Х. С.. Двамата успели да разтърват борещите се младежи и прекратили побоя, помогнали на И. Л. да се изправи, при което забелязали, че по лицето и дрехите му има кръв. Пострадалият бил заведен незабавно до центъра на ЦСМП в гр. П., където по-късно бил прегледан от д–р М. П., която установила, че вследствие на нанесения от К. удар в слепоочието на Л., на последния била причинена разкъсно- контузна рана, кръвоизлив под конюктивата в стъкловидното тяло, плътен кръвоизлив в ретината и разкъсване тъканите на очната ябълка. По нейно настояване /на д-р П./ на следващия ден Л. бил транспортиран до болнично заведение в гр. С., където му била направена операция по спешност, но тъй като по това време в страната ни не е имало необходимата техника и консумативи за провеждане лечението на пострадалия, а е съществувала опасност да се влоши състоянието му, последният бил пренасочен от Д-р Б. А.– специалист О. Б., завеждащ катедра в МА – С. и член на комисията за лечение на О. заболявания в чужбина за лечение в Б., с оглед запазването на окото като големина и форма.

По делото била назначена съдебно-медицинска експертиза, която сочи, че пострадалият Л. е получил перфоративно нараняване от остър предмет, което нараняване първоначално се е изразило в кръвоизлив в стъкловидното тяло и раневия канал, а в последствие е преминало към отлепване и разкъсване на ретината. Показанията дадени от вещото лице в с.з. установяват, че към настоящия момент загубата на зрение на нараненото око е 99% и е перманентна, т. е. касае се за постоянна увреда на окото, което представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК.

При така установеното във фактическо отношение съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.128,ал.2 вр. ал.1 от НК.

С оглед на изложеното по-горе ОС намира следното:

Първостепенният съд е положил достатъчни усилия за изясняване на обективната истина по делото. Направените изводи, опиращи се на описаните по-горе факти и обстоятелства са задълбочени, обосновани и логични, поради което и настоящата инстанция ги споделя изцяло. Съдът подробно е отразил в мотивите си на кои доказателства обосновава присъдата и защо. В този смисъл неоснователни се явяват твърденията в жалбата относно неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Конкретните действия на К. спрямо Л. са били възприети, а по-късно и възпроизведени от свидетели-очевидци, присъствували непосредствено при възникване на инцидента. Правилно са кредитирани показанията на св.Ил.Л., Хр. С. и К.Л., които сочат, че подс.К. пръв е нанесъл удар към пострадалия, след което го е пробол в слепоочието с остър предмет. Показанията им са безпротиворечиви и последователни. Изложените от тях факти се подкрепят от заключението на медицинската експертиза.

Правилни са изводите на РС и затова, че в конкретния казус не са налице условията за преквалификация на деянието чл.132, ал.1 НК, тъй като липсват доказателства за наличие на силно раздразнение предизвикано от страна на пострадалия Л.. В този смисъл неоснователни се явяват наведените от защитата на подсъдимия доводи за преквалификация на деянието.

Материалния закон е приложен правилно. При определяне на вида и размера на наказанието съдът се е съобразил с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Приел е, че относителната тежест на първите е по-голяма, поради което и е наложил наказание в посочения размер.

Правилно и законосъобразно е бил определен и размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди присъдено на увредения. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е сторил това по справедливост. Съобразено е обстоятелството, че пострадалият е млад човек, който завинаги е загубил зрението на едното си око, взети са под внимание интензитетът на причинените болки и страдания, претърпяните операции, възстановителния период, настоящото състояние на пострадалия.

Относно обаче присъденото обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението, настоящият състав счита, че те са несъставомерни по текста на престъплението, същите не са пряка и непосредствена последица от самото деяние, тъй като са свързани с разходи за лечението на пострадалия и присъждането им е извън рамките на наказателното производство. Ето защо присъдата в тази й част следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

Изменява Присъда №239/11.03.2009год., постановена по НОХД №1220/2005 год. по описа на РС- Г. в гражданската й част, като отменява частта в която Б. А. К. е осъден да заплати на И. И. Л. от Г. сумата от 35 670лв.- представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението и прекратява производството по отношение на предявения граждански иск за причинени имуществени вреди.

Потвърждава присъдата в останалата й част

.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :