Решение по дело №1384/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 702/09.05.2023 г. постановено по НАХД № 966/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-013493/17.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „ДИАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, ул. „Генерал Цимерман“ № 40, ап. 8, представлявано от управителя Д.М.Д. за нарушение на чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.415в, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева). С решението въззивният съд е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „ДИАС“ ЕООД сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се релевират съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради това, че е постановен при неправилно тълкуване на приложимия материален закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се , че наказателното постановление /НП/ е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити, пълно индивидуализиране на нарушението в степен, нарушителят да разбере за какво е санкциониран, обстоятелствата при неговото извършване, датата и мястото на извършване. Не са оборени обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на задължение – бездействие. Не са налице нарушения при определяне на датата на извършване, предвид законовата разпоредба на чл. 128, т. 1 от КТ и трайно установената съдебна практика. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърждаване на издаденото НП № 03-013493/17.03.2021 г. на директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна.

В съдебно заседание за касаторът не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се поддържа жалбата. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът по касация – „ДИАС“ ЕООД се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето  като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.211, ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че на 24.02.2021г. служители на Д”ИТ”, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Диас“ ЕООД в магазин „Акациите“ в кк “Камчия“, общ. Аврен, до хотел „Лонгоз“. При документалната проверка е представен Правилник за организацията на работната заплата. От страна на проверяващите били установени няколко различни по вид нарушения, описани в Протокол №Пр2106989/10.03.21г., като били дадени и съответните предписания за отстраняването им. Като четвърто описано нарушение в Протокола за извършената проверка е посочено, че във вътрешните правила за работната заплата работодателят не е включил редът и начинът за изменение на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Така описаното нарушение е било квалифицирано по чл.22 ал.3 т.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. На 10.03.2021г. бил съставен АУАН № 03-013493, в който била описана изложената по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 22 ал.3 т.4 от НСОРЗ. Актът бил надлежно връчен на представляващия въззивното дружество, който не е депозирал възражения в законния за това срок. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ, на „Диас“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00лв.

За да постанови решението си, въззивният съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. От първостепенния съд е обоснована правна теза за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът подробно е изследвал и тълкувал формулираните правила от работодателя в Правилника за организацията на работната заплата в „ДИАС“ ЕООД от утвърден на 01.09.2020г. и в Правилника за организацията на работната заплата в „ДИАС“ ЕООД от 10.03.2021г. Според Районен съд – Варна от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършеното и защо според него липсват правила към 01.09.2020г. относно реда и начина за изменение на допълнителните трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, при положение че с Правилника от 10.03.2021г. въпросът е решен по един и същ начин като с Правилника 01.09.2020г., а разписаните правила са с еднакво семантично значение. Същевременно с това АНО е приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. В заключение въззивният съд приема, че правилата относно допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и за професионален опит, регламентирани в Правилника от 01.09.2020г. съответстват на изискванията на НСОРЗ. Според решаващия състав на ВРС, не става и къде според АНО е извършено нарушението, с оглед различните адреси, описани в АУАН и НП.

Решението на Районен съд – Варна е правилно постановено.

Производството по НАХД № 966/2023г. на ВРС е второ по ред по жалбата на „ДИАС“ ЕООД срещу наказателно постановление № 03-013493/17.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, след като с решение № 219 от 22.02.2023г., постановено по КНАХД № 2867/2022г. касационен състав на Административен съд Варна е отменил решение № 1414/31.10.2022г. по НАХД № 2972/2022г. по описа на ВРС. Всички обстоятелства, релевантни за изхода на правния спор, са били изяснени в хода на предходното съдебно производство - НАХД№ 2972/2022 г. на Районен съд – Варна. В хода на касационната проверка за законосъобразност на въззивното решение касационната инстанция е установила, че районният съд не е изложил мотиви по отношение на главния въпрос на доказване в производството - има ли извършено нарушение и на база на какви доказателства е прието това. Липсата на мотиви е поставила в невъзможност касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

От доказателствата съдържащи се между кориците на НАХД № 966 /2023г. по описа на ВРС, е видно, че при новото разглеждане на делото въззивният съд, след цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства приема, че от обективна страна административното нарушение по чл. 22 ал.3 т.4 от НСОРЗ не е извършено, тъй като правилата за допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и за професионален опит, регламентирани в Правилника от 01.09.2020г. съответстват на изискванията на НСОРЗ, а от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършеното.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 от КТ. В съдържанието на приложения Правилник от 01.09.2020 г. са уредени въпросите относно допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит в съответствие с изискванията на чл.12 от НСОРЗ. Идентично е съдържанието на Правилника от 10.03.2021 г. с представянето на който АНО е приел, че нарушението е отстранено. Обосновани са изводите на районния съд, че от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършено, и защо според него към 01.09.2020 г. липсват правила относно реда и начина за изменение на допълнителните трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, при положение, че с Правилника от 10.03.21 г. въпросът е решен по същия начин, а е прието, че нарушението е отстранено. Не е установена обективна съставомерност на деяние осъществяващо състава на нарушение на чл.22,ал.3,т.4 от НСОРЗ , поради което не са налице основания за налагане на административно наказание.

Достигнатият от ВРС правен извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и напълно се споделя от настоящия тричленен съдебен състав.

Съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В конкретния случай обаче посочените от АНО пороци са ирелевантни към съдържанието на оспореното решение на ВРС, и към правните изводи на съда за отмяна на НП като незаконосъобразно, т. е. не се констатира проверяваното съдебно решение да е обременено с поддържаните от касатора пороци. Напротив – ВРС е достигнал до единствения възможен правен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, и правилно го е отменил, поради липса на извършено нарушение.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.228 от АПК и във връзка с чл.143,ал.1 от АПК своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски е основателно. Разноските следва да се присъдят в претендирания размер от 400,00 лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 112/22.06.2023 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. не надвишава предвидения минимален размер съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 702/09.05.2023 г., постановено по НАХД № 966/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София да заплати в полза на „ДИАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Цимерман“ № 40, ет.2, ап.8, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: