РЕШЕНИЕ
№…………..
гр. София, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
състав, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Братоева ч. гр. д. № 1914 по описа за
2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 23385/29.12.2020 г. и
жалба, вх. № 527/12.01.2021 г., депозирани от длъжника Б.П. Н., ЕГН **********, срещу действията на ЧСИ Р.М.по изпълнително дело
№ 20197900401540,
изразяващи се в извършване на опис, оценка
и публична продан на недвижими имоти, предмет на жалбата от
29.12.2020 г. и за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот, което
е предмет на втората жалба.
Длъжникът твърди, че всички действия, подготвящи извършването на
проданта били незаконосъобразни и опорочавали възлагането на имота на лицето, обявено
за купувач. Длъжникът твърди, че не бил уведомен за извършването на описа,
оценката и за обявяването на публичната продан. Съставеният от ЧСИ Р.М.на дата
06.01.2020 г. опис на недвижим имот, а именно: 1/6 идеална част от имот №
412014 по картата на възстановената собственост на землището на с. Горни Лозен,
ЕКАТТЕ 99190, с площ от 0.845 дка, представляващ ЛИВАДА, девета категория, находяща се в местността „Сираковото“, бил съставен без
посочване на мястото, където се извършва описа, без посочване и конкретизация
на наложените върху имота тежести - ипотеки и възбрани, дължимите данъци, без
посочване и конкретизация на начална цена за започване на наддаването, както и
без предоставяне на възможност на трети лица да заявят претенции върху описания
недвижим имот. Изготвените обявления, както и обявлението, с което е обявена
публичната продан от 09.11.2020 г. до 09.12.2020 г. на недвижимия имот, предмет
на постановлението за възлагане били съставени и извършени в противоречие на
чл. 485, чл. 487, чл. 494 ГПК. При обявяване на публичната продан в изготвеното
обявление за проданта описанието на процесния
недвижим имот не било пълно, не бил посочен идентификаторът на недвижимия имот
по кадастралната карта и кадастралните регистри, а също така не били посочени и
съответните граници на имота по кадастрална схема, което водело до заблуждение
на наддавачите/участниците в публичната продан. На длъжника съобщения
за изготвяне на оценка не били връчени, така същият бил лишен от та гарантирана
му възможност да я оспори, а тази стойност не съответствала на действителната
такава. С оглед тези допуснати нарушения публичната продан на процесния имот била обявена, разгласена и извършена
незаконосъобразно, като наддаването или по-скоро липсата на условия за
извършване на валидно наддаване и наддавателни
предложения препятствало възлагането на имуществото на най-високата предложена
цена.
Взискателят Г.И.Г.не е упражнил правото да възрази срещу жалбите.
Лицето, обявено за купувач на имота, също не изразява становище по жалбата за
отмяна на постановлението за възлагане.
Частният съдебен изпълнител Р.М.излага мотиви по обжалваните действия, като счита депозираните две жалби за
основани на неверни фактически твърдения и поради това за неоснователни.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано за принудителното удовлетворяване
на парично вземане на взискателя Г.И.Г.по изпълниелен лист, издаден
по гр. дело
№ 7634/2016 год. по описа на Софийски
градски съд, ГО, 1-9 състав. На длъжника Б.П. Н. лично е връчена покана за
доброволно изпълнение на 20.08.2019 г., като същият в производство пред СРС
декларирал , че към 19.11.2019 г. притежава идеални част и от ливада и залесена
територия, останали му в наследство от А.К.Г.. Въз основа на декларацията на
длъжника принудителното изпълнение е насочено към имот № 000773 по картата на
възстановената собственост за землището на гр. София, с. Долни Лозен/Лозен, район Панчарево, с площ от 2.465 дка, представляващ залесена
територия, находяща се в местността „Врабчовица“ и към ливада от 0.845 дка, девета категория,
местност Сираковото, район Панчарево, гр. София, представляващ имот № 412014 по
картата на землището, за което на длъжника на 27.12.2019 г. е връчена покана за
принудително изпълнение, в която е посочено, че описът и оценката ще се
извършат на 06.01.2020 г. от 13.00 часа за първия имот и от 14.00 часа за
втория. В поканата изрично е посочено, че пазарната оценка на имотите ще бъде
предявена на 13.01.2020 г. от 15.00 часа в кантората на съдебния изпълнител и
наддаването ще започне при начална цена в размер на 80 % от оценката.
В съставените на 06.01.2020 г. протоколи за опис на всеки от недвижимите
имоти същите са описани с граници, съответни на кадастралните скици. Имотът,
представляващ ливада е с определена пазарна стойност в размер на 218 лева, а
залесената територия – 11965 лева. Насрочените публични продажби са прекратени
при действието на въведеното в страната извънредно положение и с обявление от
30.09.2020 г. е насрочена публична продан за двата недвижими имота, която да се
проведе от 09.11.2020 г. до 09.12.2020 г., като обявяването на купувач ще се
извърши на 10.12.2020 г. в 9.00 часа. Съобщението за насрочената публична
продан е връчено на длъжника лично на 16.12.2020 г.. В рамките на обявената
продан е постъпило едно наддавателно предложение от
страна на Н.Б.Н., който е предложил цена от 200 лева за 1/6 идеална част от правото
на собственост върху имот № 412014 и с постановление, изх. № 114/04.01.2021 г.
имотът му е възложен. Съобщението за изготвеното постановление е връчено на
длъжника чрез процесуалния му представител адв. И.Л.– САК, на 06.01.2021 г..
Жалбите са насочени срещу действията на ЧСИ Р.М.по подготовка и осъществяване на
публичната продан на 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот ливада от 0.845 дка, девета категория, местност Сираковото, район
Панчарево, гр. София, представляващ имот № 412014 по картата на землището.
Уредбата на действащия
ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната
законосъобразност на действията по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия
и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени.
Във всички останали случаи защитата на участниците
в изпълнителното производство
се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на ЧСИ, като контролът
за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да
се извършат, се осъществява косвено от съда,
при преценка предпоставките на деликтната отговорност.
В частност допустим предмет на обжалване е само постановлението
за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот от 04.01.2021 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може
да се обжалва само от лице, внесло задатък до
последния ден на проданта, от взискател, участвал
като наддавач, без да дължи задатък,
както и от длъжника, поради това,
че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не
е възложено по най-високата предложена цена. Видно от разпоредбата е налице
ограничена легитимация по отношение на субектите на обжалване, а също е
ограничен и обхватът на обжалване – допустимо е такова само с доводи, че наддаването не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая, възлагането е оспорено от длъжника по
изпълнението, но изложените в жалбите
доводи са неоснователни и установената в настоящото производство фактология на провеждане на публичната продан ясно обуславя
този извод.
Няма съмнение, че при липса
на доброволно изпълнение на съдебно
признато вземане, обективирано в изпълнителен лист, законът овластява
съдебния изпълнител да осребри имуществото
на длъжника. Законът предписва
процедура (динамичен фактически състав) за осъществяване на изпълнение върху
имуществото на длъжника, която предоставя и съответните гаранции в защита интересите на длъжника,
но както вече се отбеляза - съществено ограничава
изпълнителните действия, предмет на оспорване
по пътя на
чл. 435 ГПК. По силата на чл. 435, ал. 3 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението
за възлагане поради това, че
наддаването при публичната продан не е било извършено
надлежно или имуществото не е било възложено по най-високата предложена цена.
Съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСКТК при действието на отменения
ГПК, при обжалване на постановлението за възлагане, на
проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни действия от връчването на
поканата за доброволно изпълнение през несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и провеждането на проданта и обявяването
на купувача до самото възлагане.
При действието на новия ГПК постановлението
за възлагане може да бъде
обжалвано само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото
не е възложено по най-високата предложена цена, каквито доводи жалбоподателят в настоящото производство излага в жалбата от 12.01.2021 г.,
но тези доводи са напълно бланкетни и са основани на
несъответни на установените в производството факти, поради което и не е
възможно да се направи извод за допуснати нарушения.
В тълкувателното решение изрично е посочено, че връчването
на поканата за доброволно изпълнение,
оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят,
но не са
част от наддаването,
поради което те излизат вън
от предмета на проверка при
обжалване на постановлението за възлагане. Затова и възражения, свързани с невръчване на покани за доброволно
изпълнение, неуведомяване за извършването на опис на процесния
недвижим имот, приемането на занижена оценка на същия, неотчитане на възможни
хипотетични права на трети лица, различия в индивидуализацията на имота, са
извън предмета на проверката при обжалване на постановлението за възлагане. В
този смисъл основната част от доводите на жалбоподателя са ирелевантни,
тъй като изрично са изключени от съдебен контрол, съответно жалбата от 29.12.2020
г. от тази гледна точка е процесуално недопустима и се налага да се остави без
разглеждане.
Част от наддаването
са действията на съдебния изпълнител
и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок
за това и действията на страните
с право на изкупуване, както и действията на съдебния
изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва
наддаването, но то подлежи на
проверка само доколкото е довело до възлагане не
по най-високата предложена цена.
При тези указания на ВКС, дадени в Тълкувателното решение, съдебният контрол е ограничен до контрол
за съблюдаване правилата за наддаване
и възлагане на имуществото по най-високата предложена цена.
В хода на публичната продан е постъпило
едно единствено наддавателно предложение, поради
което и то представлява най-високата цена, по която и недвижимият имот е
възложен. В тази връзка неоснователни са
доводите, че имотът е възложен на цена несъответна на пазарна стойност. Цената,
достигната при осъществена публична продан на имота е реалната пазарна цена на
имущественото право – предметът му струва толкова, за колкото може реално да се
продаде. Определянето на началната цена е само ориентир, от който да започне
наддаването, определящ минималната цена на имущественото право. Тази цена не е
пазарната цена на имота – купувачи няма да се явят при определена несъответна
на пазарните условия много висока цена и е логично същата да бъде намалена до
размера, при който обективно имуществото може да се продаде при следващи продани. Цената, при която осребряваното имущество е
възложено, е неговата пазарна цена. А тя се определя от наддаването, а не от
началната цена. Наддаване обаче поради наличие само на един наддавач
не е проведено.
Проведената публична продан, е осъществена при спазване на законовите разпоредби - чл. 487 - чл. 496 ГПК
, а процесуално допустимата жалба, насочена срещу конкретно изпълнително действие - постановление за възлагане на недвижим имот, следва да остави без уважение.Възможност за спиране на изпълнението
е предвидена в нормата на чл. 438 ГПК, съгласно която жалбата срещу действия
на съдебния изпълнител не спира
изпълнението, като по изключение спиране
може да бъде
постановено от съда. Съдът постановява
спиране на изпълнителното производство само в случай на
допустима и основателна жалба срещу действие
на съдебния изпълнител от кръга
на изброените в нормите на чл.
435, ал. 2, 3, 4 и 5 ГПК. Тъй
като в конкретния случай, съдът не
е сезиран с процесуално
допустима жалба, нито с основателна
такава, искането за спиране е неоснователно
като съдът дължи изричен диспозитив само при спиране
на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, но не дължи такъв за отхвърляне на
искането.