№ 316
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 264578 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.
№11373/2019г. СГС, ГО, 12 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да
заплати на Г. Т. Р. сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от ПТП на основание чл. 432 КЗ, законната
лихва върху тази сума от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 525 лв. – разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. С решението
СГС, ГО, 12 състав е отхвърлил главния иск за сумата над 150 000лв., а
акцесорният иск за периода до 29.08.2019г. С решението СГС, ГО, 12 състав е
осъдил Г. Т. Р. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД 88 лв. - съдебни
разноски и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.3 и ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него. С решението
СГС, ГО, 12 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адв.
Д. 4 030лв. – адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ЗА. С решението СГС,
ГО, 12 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати по сметка на
СГС 6000 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
ответника – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез пълномощника, с релевирани
оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се релевира
оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, не е направил
1
анализ на фактическата обстановка, не е обсъдил всички доказателства, не е
отделил спорното от безспорното, не е посочил кои от доказателствата
кредитира и въз основа на кои от тях основава вътрешното си убеждание.
Прави се възражение, че в решението изобщо не е посочено, нито е
отбелязано, че изготвената експертиза е оспорена в автотехническата част,
доколкото по делото са представени документи от НОХД, от които се
установява, че мястото на удара, който вещото лице сочи, не съвпада с
действителното такова, поради което се прави извод, че целият механизъм,
включително скорост на движение на МПС, са неправилно определени.
Изразява се становище, че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на практиката
на съдилищата по аналогични дела за процесния период с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД, както и на реално претърпените от ищцата неимуществени
вреди. В жалбата се релевира възражение, че първостепенният съд не е
изложил никакви мотиви досежно определеното по размер обезщетение.
Прави се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност критериите, имащи значение за определяне и преценка на
основателността и размера на обезщетенията, съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Релевира се довод, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, а именно: чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че в
процесния случай по делото е изготвена и приета комплексна съдебно -
автотехническа и медицинска експертиза /КСАТЕСМЕ/, съгласно
заключението на която, починалият не е пресичал на пешеходна пътека, макар
да е било късно и тъмно, пресичал е в района на голямо кръстовище на червен
за него сигнал, (съгласно свидетелските показания). В тази връзка се релевира
оплакване, че в обжалваното решение е посочено бланкетно, че съдът приема
за доказано възражението за съпричиняване на ответника, но не се посочва в
какъв процент се изразява то, както и не е посочен размера на обезщетението
за неимуществени вреди, от който се намалява. В жалбата се излага довод, че
първоинстанционният съд не е обсъдил, че според вещото лице, пешеходецът
е имал обективна възможност да възприеме автомобила, да спре и да
пропусне преминаването му, след което да предприеме пресичане на пътното
платно. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната
част, евентуално да намали присъденото обезщетение. Предявява се
претенция за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока за отговор насрещната страна – ищцата в първоинстанционното
производство – Г. Т. Р., чрез пълномощника си, е подала отговор, в който се
изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно, като се
прави искане същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45
ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с, ал. 3 КЗ и с предмет
– присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпените от Г. Т.
Р. неимуществени вреди, вследствие смъртта на В. Г. Р. – неин син, настъпила
от пътно-транспортно произшествие от **********г., ведно със законната
лихва върху сумата от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане.
При предявен иск с посоченото правно основание ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние.
С обжалваното решение СГС, ГО, 12 състав е уважил частично
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е
намерено за основателно, но без да е посочен процент на съпричиняване, нито
е посочено какъв е размерът на приетото за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Решението на първата инстанция, като необжалвано, е влязло в сила в
отхвърлителните му части – за разликата над 150 000лв. до претендираните
200 000лв. – по главния иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45
ЗЗД и за периода от 28.05.2019г. до 29.08.2019г. за лихвата за забава.
Пред въззивната инстанция, с оглед доводите на жалбоподателя,
спорните въпроси са свързани с правилното приложение на разпоредбите на
чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД, оспорва се и механизма на ПТП, установен от
приетата пред първата инстанция КАТЕСМЕ.
Пред настоящата инстанция са допуснати две АТЕ - първоначална и
повторна. Въззивният състав кредитира изцяло изводите на повторната АТЕ,
изготвена от в.л. А., тъй като за разлика от останалите вещи лица, назначени в
първата и във въззивната инстанция, автоекспертът е извършил подробен
анализ на писмените доказателства, на гласните доказателства, събрани в
първата инстанция, както и на съдържащите се в досъдебното производство
данни, снети от камерите за наблюдение на трафика в процесното
кръстовище. Вещото лице е изготвило точна мащабна схема, проследил е
движението на починалия пешеходец, обективирал е в писмена форма
снетите от камерите видеоклипове, отговорил е компетентно и задълбочено
на всички поставени въпроси, като заключението е прието от съда и не е
3
оспорено от нито една от страните по делото.
От приетата и неоспорена АТЕ, изготвена от вещото лице А.,
настоящият въззивен състав приема за установено следното: На 11.06.2018г.
около 23:40ч. /според констативния протокол/, а /според видеоклипа на
камерата за наблюдение на трафика/, малко преди 23.33 ч. в град София на
бул. „Владимир Вазов“ в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мицубиши Фузо
Кантер“ с рег. № ***, управляван от В. Х. К. и пешеходеца В. Г. Р.. Времето е
било ясно, без валежи, пътната настилка е била суха без дефекти, с добра
видимост на улично осветление. Посока на огледа – от Ботевградско шосе по
бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Витиня“. Булевардът е с две еднопосочни
платна за движение, разделени с междинна ивица от 2 м. Платното за
движение по посока на огледа преди кръстовището се състои от 4 ленти, а
след кръстовището лентите стават 3. Ориентир – ъгъл, сключен между
мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Владимир Вазов“ с втория
бордюр на ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“. ПТП е настъпило при
следния механизъм: процесният товарен автомобил със скорост от около 56
км/ч се е движел по бул. „Владимир Вазов” от бул. „Ботевградско шосе” след
кв. Враждебна към ул. „Витиня”. Товарният автомобил е започнал да
приближава процесното кръстовище с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“,
като се е движел в най-дясната пътна лента. В същия момент пешеходецът В.
Г. Р., намиращ се на десния тротоар, но след кръстовището, е навлязъл в
платното, което е за движение в посока към ул. „Витиня“, като е предприел
пресичане извън пешеходната пътека, вътре в кръстовището, в посока от
дясно на ляво, спрямо т.а. „Мицубиши“. Вървейки с бърз ход, пешеходецът е
пресякъл платното в посоката на огледа към ул. „Витиня“, преди да навлезе в
другото платно за движение към кв. „Враждебна“, огледал се е за
приближаващи го автомобили, продължил е да върви и след като е навлязъл в
това платно и е пресякъл най-лявата му лента се е спрял. В този момент т.а.
„Мицубиши“ се е намирал на разстояние от пешеходеца над 150 м, но между
двамата участника е имало пряка видимост. Пешеходецът е изчакал известно
време, завъртял се е наляво, след това е направил 5 крачки посока кв.
„Враждебна“, отново е завил наляво, обратно към десния тротоар, за да се
върне откъдето е дошъл. По този начин, той отново е навлязъл в платното,
което е за движение в посока към ул. „Витиня“. В този момент т.а.
„Мицубиши“ се е намирал на около 65,4 м преди мястото на удара, а водачът
на процесния товарен автомобил е имал пряка оптична и добра видимост
спрямо бързо вървящия от ляво на дясно пешеходец, но не е предприел
спиране. Автоекспертът излага, че ако в този момент водачът на т.а.
„Мицубиши“ е бил реагирал своевременно, той е имал възможност да спре и
да предотврати удара и ПТП както при действителната си скорост 56 км/ч,
така и при допустимата 50 км/ч. Вещото лице сочи, че до момента на удара
водачът не е бил задействал спирачките. Процесният автомобил се е
приближавал и е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара в
4
неговата посока. Сигналът за пешеходеца е бил червен, като той не е
пресичал по пешеходната пътека, а след нея. В своето заключение на стр. 16
/фиг.4/ експертът е показал цялата траектория на движение на пешеходеца.
Съгласно заключението товарният автомобил е навлязъл в кръстовището и на
около 3,5 м преди ориентира е застигнал и е ударил фронтално пешеходеца с
предната си лява част на около 60 см вдясно от левия си габарит. От удара
пешеходецът е отхвърлен напред по посоката на автомобила, след летеж е
паднал върху пътната настилка, продължил е да се плъзга и премята по нея,
бил е настигнат втори път от товарния автомобил, който е преминал над него
с предната си броня, но дрехите на пешеходеца са били закачени за ниско
разположен детайл, намиращ отдолу под кабината и тялото му е било влачено
до мястото, където е петното от кръв, на 38,4 м след ориентира. В
заключението вещото лице приема, че водачът, макар и с голямо закъснение,
е възприел опасността и след удара е предприел спиране, като е спрял
автомобила си над пешеходеца. Допълва, че водачът, след като е слязъл от
кабината на товарния автомобил, е видял пешеходеца отдолу под нея и е
преместил товарния автомобил назад на около 3 м. Според изчисленията на
вещото лице, когато пешеходецът е пресичал платното за движение в посока
към ул. „Витиня“ в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
товарния автомобил, той е вървял с бърз ход около 9 км/ч, след това,
виждайки приближаващия го процесен автомобил е започнал да тича
спокойно с 11,25 км/ч и накрая с бързо тичане-бягайки с максимална скорост
17 км/ч. Експертът прави извод, че независимо къде по платното за движение
е предприел последното си пресичане в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на автомобила, както и независимо на какъв сигнал е пресичал,
пешеходецът е имал обективна възможност да види приближаващия го
отдясно товарен автомобил, могъл е да се спре преди да навлезе в платното за
движение, а в краен случай е могъл да спре срещу разделителната надлъжна
маркировка между 3 и 4 пътни ленти, считано от дясно наляво по посоката на
огледа, въпреки че такова спиране не осигурява пълна безопасност. Вещото
лице установява, че преди и след кръстовището е имало маркирани и
обозначени напречни на бул. „Владимир Вазов“ пешеходни пътеки,
регулирани със светофарна уредба със сменящи се светлинни сигнали.
Излага, че пешеходецът е пресичал извън пешеходните пътеки около средата
на кръстовището, по време на червен сигнал на пешеходните светофари.
Сочи, че независимо, че ПТП е настъпило в тъмните часове, видно от клипа
целият булевард е бил осветен много добре от съвременни улични лампи и
видимостта е била много добра. Допълва, че не е имало препятствия между
двамата участника, като автомобилът на свидетеля Г. се е движил вляво от
процесния т.а., но на разстояние след него и не е бил препятствие. Вещото
лице сочи, че отстоянието на т.а. „Мицубиши“ от мястото на удара към
момента, в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение на бул.
„Владимир Вазов“ в посока към ул. „Витиня“ е било 65.40м. Изчислява, че
опасната зона за спирани на т.а. при движение със скорост от 56 км/ч е 56.69
5
метра, а при разрешената скорост от 50 км/ч е 48 метра, поради което прави
извод, че водачът му към момента, в който пешеходецът е навлязъл в
платното за движение на бул. „Владимир Вазов“ в посока към ул. „Витиня“, е
имал възможност да спре преди мястото на удара, поради което е могъл да
предотврати ПТП, тъй като пешеходецът е бил извън опасната му зона за
спиране. Съгласно експертизата, мястото на удара на пешеходеца по дължина
на пътя е около 3,5 м преди ориентира /фиг. 3/, а по широчина е на 3-3.20 м. в
ляво от ориентира и десния бордюр. Автоекспертът излага, че от техническа
гледна точка може да се направи извод, че пешеходецът не е навлязъл
внезапно в платното за движение, в което се е движил т.а. „Мицубиши“.
Допълва, че самото пресичане на червен за пешеходеца сигнал е допринесло
за настъпване на удара и произшествието и най-вече предприето тичане на
пешеходеца, тъй като ако е продължил да върви с 9 км/ч автомобилът е щял
да премине пред пешеходеца само за 0,45 сек. и е нямало да настъпи удар.
Вещото лице установява, че ПТП е било предотвратимо от техническа гледна
точка и от двамата участници - ако водачът на т.а. „Мицубиши“ постоянно е
наблюдавал пътя пред автомобила и е предприел своевременно аварийно
спиране и ако пешеходецът се е спрял и изчакал преди да навлезе в платното
за движение на товарния автомобил. Според становището на експерта,
причините за настъпване на ПТП от страна на пешеходеца се изразяват в
невнимателното му движение и пресичане на платната на бул. „Владимир
Вазов“ извън пешеходните пътеки по време на червен за него сигнал на
пешеходните светофари, а от страна на водача на процесния т.а. „Мицубиши“
е в неговите субективни действия с органите за управление на автомобила,
допуснал да не види и да не възприеме движещия се по платното за движение
пешеходец своевременно, при добри оптични условия, при добра осветеност,
като дори не е задействал спирачната система, въпреки че е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП.
От показанията на разпитания по делегация свидетел В. Х. К. – водач на
процесния т.а. „Мицубиши“ съдът приема за установено следното: На
11.06.2018г. свидетелят е управлявал товарен автомобил, шофирал е в крайна
дясна лента, влизайки в София, по булевард, на който не помни точното име,
но помежду си шофьорите го наричали „Ботевградско шосе“, минал на зелено
на светофара, карал бавно и ударил човек, малко след 23, 30 часа, булевардът
бил осветен от улично осветление, времето било сухо. В товарния автомобил
пътували двама човека, за да хване „зелена вълна“ шофирал с около 50 км/ч.
и в един момент не видял пешеходеца, за да може да реагира, видял само част
от глава пред камиона, „може би малко по - в ляво“. Свидетелят е
категоричен, че е минал на зелен светофар в своята посока, както и че е имало
пешеходна пътека, но ударът е настъпил след нея. Според свидетеля
пешеходецът е дошъл от ляво, считано по посоката на движение на т.а., след
като го ударил, спрял веднага, след това дръпнал камиона назад, защото
човекът бил между гумите отдолу. Свидетелят не може да отговори как е
пресичал пешеходецът, тъй като въобще не го е видял. Според свидетеля
6
причината за настъпването на ПТП е единствено, че не е видял пешеходеца,
тъй като явно се е намирал в мъртвата зона между гредата и огледалото на
автомобила и свидетелят не е имал видимост към него.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля с
изключение на частта, в която същият изразява предположение, че
пешеходецът е бил в неговата „мъртва зона“, тъй като от приетата и
неоспорена повторна АТЕ по безспорен начин се установи, че пешеходецът
не е навлязъл на пътното платно внезапно, както и че пешеходецът е бил
извън опасната зона за спиране на товарния автомобил.
От показанията на свидетеля Н. Г. – очевидец на процесното
произшествие, съдът приема за установено, че свидетелят помни процесното
произшествие, което се е случило на кръстовище, осветено от уличните
лампи. От показанията му се установява, че е управлявал лек автомобил в
най-лява и в средна лента, а малко пред него се е движил товарен автомобил,
управляван от първия свидетел. От показанията му съдът приема за
установено, че е видял как пешеходецът, виждайки приближаващия го
товарен автомобил като опасност, се затичал леко, след което свидетелят
видял как товарният автомобил блъснал мъжа. След инцидента помогнал на
шофьора на товарния автомобил да извадят момчето под камиона. Съдът
кредитира показанията на този свидетел изцяло, тъй като кореспондират с
показанията на другия свидетел и на останалите събрани по делото
доказателства.
За доказване на претендираните неимуществени вреди ищцата е
ангажирала свидетелски показания, чрез разпит на св. Р., от показанията на
която се установява, че ищцата Г. Р. й е майка, а починалият В. е неин брат.
От показанията на свидетелката се установява, че тя и брат й са отраснали без
баща, отгледани само от майка си, тя се е грижела абсолютно сама за всичко.
От показанията на свидетелката се установява, че преди инцидента В. живеел
заедно със своята майка в едно домакинство, той не бил семеен, майка и син
имали много хубави отношения, много добре се разбирали, нямали спорове.
След смъртта на В. свидетелката заживяла заедно с майка си. Смъртта на В.
се отразила изключително зле на ищцата, изпаднала в криза - не искала да
разговаря дори със свидетелката, постоянно плачела, в дома им навсякъде
имало снимки на В., майка й ставала особено мълчалива преди всеки помен за
брат й, като това състояние продължава и към момента.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р., тъй като възпроизвеждат
непосредствените й впечатления. Въпреки че отчита възможната й
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, съдът намира, че именно като
най-близък човек до своята майка тя е била свидетел на нейното състояние –
преди и след настъпване на инцидента и може най-добре да го опише, както и
последиците от загубата на сина й. Показанията на свидетелката не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото. Няма данни, от
които да се направи извод, че същите не кореспондират на действителността.
7
При така установените факти, въззивният състав по първия спорен
въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД намира следното:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед на това, въззивният състав съобрази следното: до
момента на произшествието починалият и неговата майка са живеели заедно
в едно домакинство; В. не е бил семеен, поради което майка му е била
неговото единствено семейство, двамата са имали много добри
взаимоотношения, живеели са в разбирателство. Следва да се посочи, че при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, е
без значение обстоятелството, че починалият не е бил единствено дете.
Страданието на родител по изгубено единствено дете обективно не е по-
малко от това по изгубено, но не единствено дете, ако изначално връзката
помежду им е била пълноценна по съдържание връзка родител-дете. На
следващо място, обичта и помощта, която дъщерята на ищцата може да й даде
не може да замести обичта и помощта, която е получавала от своя син.
Единствено фактите и обстоятелствата относими към установяване
съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ
обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване
преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и
съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. В настоящия случай, майка и син са имали изградена
през годините здрава връзка, изпълнена с разбирателство и единствено тя е
определяща за обема на търпените от ищцата неимуществени вреди, в
резултат на загубата на сина й. Прекъсването на тази връзка по неочакван и
изключително стресиращ начин е причинило голямо и непреодолимо
страдание, че загубата му е безвъзвратна. Установи се, че след смъртта на
своя син ищцата се е променила – отказва да общува, дори и с дъщеря си,
която към момента живее заедно с нея, страданието й е огромно, особено се
засилва преди всеки помен. Мъката и болката от трагичната и безвъзвратна
загуба продължават да съпътстват живота на ищцата и към момента тази
загуба не е преодоляна. Преценявайки конкретните обстоятелства за случая -
отношенията между починалия и неговата майка, болезненото преживяване
на загубата му, начина на настъпване на смъртта, икономическите условия в
страната към датата на процесното произшествие, намиращи отражение и в
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
„Гражданска отговорност“ /макар последните да не се явяват самостоятелен
критерий/, мотивират съдебния състав да определи за справедливо
обезщетение в размер на сумата от 160 000лв. Така определен този размер не
влиза в противоречие с приетото по-горе, че решението на първата инстанция
8
като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителната част за разликата над
150 000 лв. до претендираните 200 000 лв. Оценката на увредения по
отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в
петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий
за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от
страна на съда. Съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като
законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера
на справедливото обезщетение (чл. 52 ЗЗД). Като съдът, обаче, не може да
присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума /в т.см. мотиви към ТР
№1 от 01.08.2022г. по т.д. № 1/2021г., по описа на ВКС, ОСТГК/, респ. да
присъди нещо извън предмета на въззивно обжалване.
Така определеният размер на обезщетение следва да бъде намален
според установеното по делото съпричиняване. За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В настоящия
случай, въззивният състав намира, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на противоправния резултат, като този принос съдът определя на
40 %. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
механизма на настъпване на ПТП, установен от обсъдената по-горе, приета и
неоспорена повторна АТЕ, свидетелските показания – в кредитираната част,
както и писмените доказателства, приети пред първата инстанция. От
обсъдените доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният
състав достига до извода, че поведението на починалия, допринесло за
увреждането, се изразява в това, че не е пресичал на обозначеното за целта
място - нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, предприел е
пресичане на червен сигнал на светофара, по средата на кръстовището, като е
имал възможност на разстояние над 150 метра да възприеме приближаващия
се товарен автомобил и да преустанови пресичането, но не го е сторил.
Безспорно, от нормите, регламентиращи правилата за движение по пътищата,
може да се направи извод, че изискванията към водачите на моторни
превозни средства за осигуряване на безопасността на движението са
значително по-високи в сравнение с тези към пешеходците. Доколкото обаче
законът не е установил изрична презумпция за по-голяма отговорност на
водачите, същата винаги следва да бъде преценявана с оглед специфичните за
всеки отделен случай обстоятелства и с оглед конкретното поведение на
пешеходците като участници в движението. С оглед на това и преценявайки
поведението на водача на товарния автомобил, настоящият съдебен състав
намира, че същото е по-укоримо от това на пешеходеца, тъй като водачът е
нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.2 от ЗДвП и на чл. 116 от ЗДвП,
9
задължаващи го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; чл. 20, ал.2 ЗДвП, предвиждащ, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни …да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Водачът не е наблюдавал непрекъснато пътното платно пред себе си, въпреки
че е имал безпрепятствена видимост към пешеходеца на разстояние над 150
м., могъл е да спре, тъй като опасната му зона е била по-малка от отстоянието
до мястото на удара.
При така приетия от настоящия състав обем на съпричиняване,
дължимото на ищцата обезщетение от 160 000лв. следва да бъде намалено с
40%, при което исковата претенция се явява основателна за сумата от 96 000
лв. Върху тази сума ответното застрахователно дружество дължи законна
лихва за забава, считано от 29.08.2019г. до окончателното плащане.
В заключение: Първоинстанционното решение е частично правилно.
Същото следва да бъде отменено в частта, в която ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищцата разликата над 96 000 лв. до
150 000лв. Въззивният съд следва да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск за разликата в размер на 54 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 29.08.2019г. до окончателното плащане. Решението на СГС
следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищцата, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски над размер на сумата от 336
лв. Решението на СГС следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., на адв. Д. адвокатско
възнаграждение над размера на сумата от 2654.40лв., а по сметка на СГС над
размера на сумата от 3540лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника допълнително разноски в размер на 94 лв., на основание чл. 78,
ал.3, вр. с ал.8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция: Въззивникът-
ответник дължи адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. и Н. в общ
размер на 2899 лв. за осъществена безплатна правна помощ и процесуално
представителство, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
Въззиваемата-ищца дължи на жалбоподателя-ответник, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, разноски в размер на 1332лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264578 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.
№11373/2019г. от СГС, ГО, 12 състав в частта, в която ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Г. Т. Р. по предявения от нея иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД разликата над 96 000лв. до
150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2019г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния син – В. Г. Р. при ПТП от **********г., както и
10
в частта, в която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Г. Т.
Р., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разликата над сумата от 336лв., както и в
частта, в която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. Д.,
на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., разликата над сумата от 2654.40лв., както и в
частта, в която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати по сметка
на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, разликата над сумата от 3540лв., като
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Т. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № *** против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5 иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 54 000лв.
/разликата над 96 000лв. до 150 000лв./, ведно със законната лихва, считано от
29.08.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син – В. Г. Р. при ПТП от
**********г.
ОСЪЖДА Г. Т. Р. да заплати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД допълнително още 94 лв. -разноски пред СГС, както
и да заплати сумата от 1332лв. - разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати, на основание чл.
38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на адв. Н. и на адв. Г. сумата в общ размер от
2889лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
процесуално представителство на въззиваемата пред САС, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решение № 264578 от 09.07.2021г., постановено по гр.д. №11373/2019г.
от СГС, ГО, 12 състав , като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителните
му части.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11