№ 4472
гр. С, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря Д. Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110150548 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ****** и адрес гр.
С, ул. Я, №23Б, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу П. З. А., С. А. Н. и А. Н. А. за сумата 1250.34 лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. — м.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: гр. С, ул. Б № 34, вх. В, ет. 2, ап. 53 с аб. № 292227, за сумата
201.05 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. - 24.08.2023 г., за сумата 58.57 лв. - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. и за сумата 13.46 лв., мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. - 24.08.2023 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се разделна отговорност между ответниците като се твърди, че в полза на
ищеца са възникнали вземания както следва:
1/ срещу П. З. А. за сумата 833.56 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия
за периода м. 05.2020 г. - м.04.2022 г., 134.03 лв. мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 24.08.2023 г., 39.05 лв. - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. и 8.96 лв., мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
2/ срещу С. А. Н. за сумата208.39 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за
1
периода м. 05.2020 г. – м.04.2022 г., 33.51 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 24.08.2023 г., 9.76 лв. - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. и 2.25 лв., мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
3/ срещу А. Н. А. за сумата 208.39 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. — м.04.2022 г., 33.51 лв. мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 24.08.2023 г., 9.76 лв. - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. и 2.25 лв., мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че П. З. А., ЕГН: ********** е собственик на 3/6 ид. ч. от тополснабдения
имот в лично качество и собственик на 1/6 ид. ч. от имота по силата на наследствено
правоприемство от А. Н. А., ЕГН: **********), С. А. Н., ЕГН: ********** е собственик на
1/6 ид. ч. от топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от А. Н. А.,
ЕГН: **********/ и А. Н. А., ЕГН: ********** е собственик на 1/6 ч. в качеството си на
наследник на Н. А. Н., ЕГН: **********1.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, е извършвано от Б ООД. Поддържа, че съгласно общите
условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от П. З. А., с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че не е потребител на ТЕ, т.к. между нея и ищеца не
е налице облигационна връзка, като такава е налице само с ответника А. А., депозирал
молба-декларация за откриване на партида. Не оспорва претендирания размер на
вземанията. Поддържа, че не е налице основаните за дължимост на задължения за мораторна
лихва, тъй като не е налице забава. Оспорва ищецът да е има вземания за цена на услуга
2
дялово разпределение, тъй като тази услуга е извършена от ФДР. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. А. Н., с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че не е потребител на ТЕ, т.к. между него и ищеца
не е налице облигационна връзка, като такава е налице само с ответника А. А., депозирал
молба-декларация за откриване на партида. Не оспорва претендирания размер на
вземанията. Поддържа, че не е налице основаните за дължимост на задължения за мораторна
лихва, тъй като не е налице забава. Оспорва ищецът да е има вземания за цена на услуга
дялово разпределение, тъй като тази услуга е извършена от ФДР. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Н. А., с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че не е потребител на ТЕ, тъй като не се доказва да
е титуляр на вещно право върху имота. Не оспорва претендирания размер на вземанията.
Поддържа, че не е налице основаните за дължимост на задължения за мораторна лихва, тъй
като не е налице забава. Оспорва ищецът да е има вземания за цена на услуга дялово
разпределение, тъй като тази услуга е извършена от ФДР. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявениите искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, приложима в рамките на процесния
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. В тежест на
ищеца /за което указания изрично са му дадени със съобщения му проект за доклад по
делото/ е да установи, че в рамките на процесния период между него и ответниците е
съществувало облигационно отношение. В рамките на производството ищецът не ангажира
надлежни доказателства, с които да проведе пълно и главно доказване наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответниците, а именно – същите да са били
3
собственици на топлоснабдения имот или да е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за този имот с ищеца. Видно от представения списък на живущите в жилищна
сграда на блок 34-38, ул. Б, вх. В за ап. 53 е вписан А. Н. А.. Представено по делото е
удостоверение за наследници на А. Н. А., починал на 28.01.2018 г., от което е видно, че
същият е остави за наследници по закон ответницата П. З. А. – съпруга, С. А. Н. – син и Н.
А. Н., починал на 30.03.2022 г., наследен от А. Н. А.. Липсват обаче доказателства, от които
да се установява, че наследодателя на ответниците – А. Н. А и ответницата П. З. са
придобили процесния топлоснабден имот. В тази връзка видно от писмо с вх. №
382803/27.11.2024 г. от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ е
посочено, че не може да бъде предоставен документ за собственост за процесния имот,
такъв видно и от представеното с исковата молба писмо от СО, р-н Оборище не е наличен и
в Район Оборище.
Следователно събраните в производството доказателства не установяват
обстоятелства, от които би могло да се приеме за доказано твърдението на ищеца за
възникване на облигационна връзка с ответниците, по силата на която за тях да е възникнало
задължение за заплащане на топлинна енергия, доставена до посочения имот. Липсват
надлежни доказателства, от които да се установява възникване в полза на ответниците както
на право на собственост върху процесния имот, така и на вещно право на ползване,
респективно не се установява и същите да са наследници на трето лице, което да е било
клиент на топлинна енергия в процесния период. Не са налице и доказателства, които да
установяват сключване на договор за доставка на топлинна енергия за този имот между
ищеца и ответниците.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано възникването на облигационна
връзка между страните, поради което и претенциите на ищеца спрямо ответниците за
заплащане на доставяна до имота топлинна енергия и предоставяна услуга дялово
разпределение се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
С оглед неоснователност на главните искове поради недоказаност на облигационна
връзка между страните, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна
лихва.
По разноските
При този изход на спора, ответниците на основание чл.78, ал.3 ГПК имат право на
разноски, каквито обаче същите не се установява да са сторили. На всеки от адвокатите,
оказали им безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал.
2 от ЗА, следва да се присъди възнаграждение в размер по 200 лева, определено в
съответствие с положения от всеки от тях труд и фактическата и правна сложност на
производството. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът не дължи
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
4
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава.
Воден от изложеното, съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** срещу П. З. А., ЕГН:
********** и адрес: гр. С ул. Б № 34, ех. В, ет. 2, ап. 53 осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в размер на 833.56
лв., представляваща 4/6 от стойността на топлинната енергия за периода м. 05.2020 г. -
м.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С, ул. Б № 34, вх. В, ет. 2, ап. 53 с аб. №
292227, за сумата 134.03 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021 г. - 24.08.2023 г., за сумата 39.05 лв. - главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. и за сумата 8.96 лв., мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. –
24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** срещу С. А. Н., ЕГН:
********** и адрес: гр. С ул. Б № 34, ех. В, ет. 2, ап. 53 осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в размер на 208.39
лв., представляваща 1/6 от стойността на топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. –
м.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С, ул. Б № 34, вх. В, ет. 2, ап. 53 с аб. №
292227, 33.51 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. – 24.08.2023 г., 9.76 лв. - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. и 2.25 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2023 г., ведно със
5
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** срещу А. Н. А. с ЕГН
**********и адрес: с. М, ул. ЦЗ № 56 осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в размер на 208.39 лв., представляваща 1/6
от стойността на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. — м.04.2022 г. за топлоснабден
имот с адрес: гр. С, ул. Б № 34, вх. В, ет. 2, ап. 53 с аб. № 292227, 33.51 лв. мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 24.08.2023 г., 9.76
лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. -
30.04.2022 г. и 2.25 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2020 г. – 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „Т С“ ЕАД с
ЕИК ****** да заплати на адвокат И. А. Н. – САК с адрес: гр. Б, ул. С № 3В, ет. 1, офис 6
сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на П.
З. А. в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „Т С“ ЕАД с
ЕИК ****** да заплати на адвокат С. К. К. – САК с адрес: гр. С, ул. В № 35, ет. 3, офис 1
сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на С.
А. Н. в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „Т С“ ЕАД с
ЕИК ****** да заплати на адвокат Д. Й. Ч.– САК, личен номер ********** с адрес: гр. С,
ул. В № 19, партер сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на А. Н. А. в производството по делото.
Решението е постановено при участието на „Д “ ООД с ЕИК: ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6