№ 3840
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 3275 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5864/2023 г. по описа на 164
състав, СРС, е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от
“ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. “Цариградско шосе”
№ 47А, представлявано от изпълнителният директор С.Б., чрез юрк. Д.Д. срещу
„Застрахователно дружество „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. и е ОСЪДЕН
ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 1597,15 лв., представляващо регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 6700335021008328, за обезщетяване вредите по л.а. „Мерцедес“,
рег. № ****, причинени вследствие на ПТП от 04.07.2022 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.02.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати и сума в размер на
438,88 лева, представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ответникът е подал въззивна жалба, с
която оспорва решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила,
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли съда да отмени решението, като
постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковете срещу дружеството, а в условията на
евентуалност – да намали присъденото обезщетение, което счита за прекомерно. На първо
1
място, оспорва механизма на ПТП, като твърди, че съда неправилно и необосновано не е
обсъдил в решението поведението и на водача на лекия автомобил, застрахован при
дружеството – ищец, като е оставил и неразгледано своевременно наведеното възражение за
съпричиняване. Последното, освен че води до погрешно установяване на фактическата
обстановка и вината относно настъпването на ПТП, представлява и нарушение на
процесуалните правила. Във връзка с твърдението за съпричиняване посочва, че не е
отчетено нарушението от страна на водача на лекия автомобил, застрахован при ищцовото
дружество, на разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. На второ място, според въззивника,
приетата по делото САТЕ предоставя една хипотетична причина за настъпване на
процесното ПТП, респ. за понасяне на щетите от страна на лекия автомобил, застрахован
при ищеца. Вещото лице, обаче, не дава категоричен отговор относно механизма, виновното
поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника и причинната връзка с
настъпилите вреди. Според въззивника, заключението на вещото лице не е следвало да се
кредитира от съда. В заключение, счита, че не са доказани по несъмнен начин
предпоставките и елементите от фактическия състав, реализирането на който позволява да се
ангажира отговорността на ответното дружество. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищеца е подал отговор на въззивната
жалба, с който заявява, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при
съобразяване на материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото
доказателства. Събраните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин
механизма на настъпване на ПТП, както и че е резултат от недостатъчно внимателно
управление на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника. Твърди, че
ответникът не е доказал възраженията си по делото. Оспорва твърденията за допуснати
процесуални нарушения, свързани с разпределената доказателствена тежест и нарушение на
принципа за равнопоставеност в процеса. Счита, че правилно е установена основателността
на иска от първоинстанционния съд, поради което моли да се потвърди обжалваното
решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ. Производството по делото
2
е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ,
ЕИК *********, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, с която моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10 лв. от общо 1597,15 лв., представляващо
регресно вземане по платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 6700335021008328, за л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, за причинени
вреди вследствие на ПТП от 04.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 01.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Ищецът
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********, твърди, че на 04.07.2022 г. в гр.
София, на кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ до изхода за бул. „Янко Сакъзов“,
водачът на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туран“, рег. № ****, станал причина
за ПТП с л.а. „Мерцедес“, рег. № ****. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1846426/04.07.2022 г. по описа на СДВР. В резултат на процесното ПТП настъпили
материални вреди за л.а. „Мерцедес“, рег. № **** , за които към датата на ПТП съществувало
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца,
обективирана в застрахователна полица № 6700335021008328. Към датата на ПТП
отговорността на водача на МПС Фолксваген Туран“, рег. № **** , била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по л.а. „Мерцедес“, рег. № ****,
при ищеца е била заведена Щета № 67002200576, като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1582,15 лв. на собственика на увреденото МПС. Поддържа, че във
връзка извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната
преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски, които сочи да възлизат на
25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП,
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на общо 1597,15 лв. с писмо с
изх. № 20-03- 1 1525/19.07.2022 г., като на 24.08.2022 г. бил получен отказ за плащане на
претендираната сума от страна на ответното дружество. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и моли
да бъде да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на
посочени в исковата молба въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степен на
процесните вреди, причинноследствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба
ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Направено е
искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при
режим на призоваванеТ.И.Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Войводина могила“ №
****, за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП и щетите
по автомобила. В условията на евентуалност прави искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за установяване заплащането на застрахователното обезщетение от
ищеца в случай на оспорване от ответника. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответникът да представи по делото застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ****. В срока по чл. 131 ГПК
3
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита исковата молба за
нередовна, поради липса на изложени твърдения относно механизма на ПТП. Не било
посочено на коя част на пътното платно е бил паркиран увреденият автомобил. Сочи се, че
приложеният към исковата молба протокол за ПТП не бил четлив. Не оспорва наличието на
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ****.
Оспорва иска по размер като необосновано завишен. Оспорва наличието на противоправно
поведение на застрахования при него водач да е станало причина за настъпване на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е настъпило описаното от ищеца ПТП с посочените
участници. Възразява срещу твърдението претендираните вреди по л.а. „Мерцедес“, рег. №
****, да са причинени в резултат на процесното ПТП. Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС, който се е движил с
несъобразена спрямо пътните условия скорост, като е предприел „маневра престрояване в
съседно платно“, станала причина за настъпване на инцидента. Твърди се, че вложените в
ремонта труд и материали са прекомерно завишени като нормовремена и стойност, и
несъответстващи на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. С отговора на исковата молба ответникът се
противопоставя на исканията за допускане на ССчЕ и по чл. 190 ГПК, поради липса на
оспорване на обстоятелствата, чието установяване се цели с тях. Поддържа искането на
ищеца за допускане на САТЕ, като поставя допълнителни въпроси. Има искане за събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване,
в лицето на другия водач, участник в ПТП - С.Е.А. за установяване на обстоятелствата,
около настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила. В условията на
евентуалност прави искане за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му послужи
пред „Амиго Финанс“ ЕООД за снабдяване със справка за идентификационните данни на
С.Е.А. като лизингополучател. Прави искане по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи в цветен вариант снимките на увреденото МПС, изготвени във връзка процесното
ПТП.
Като безспорни по делото между страните са отделени наличието на валидна към датата
на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
6700335021008328, за л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, при ищцовото дружество. Заплащане от
страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 1582,15 лв. по Щета №
67002200576 на собственика на увреденото МПС. Наличие на валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ****, при ответното дружество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
4
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно
основание чл. 411 КЗ е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки. Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Доказателствената тежест е за ищеца, като с доклада по делото съдът правилно е указал
релевантните и подлежащите на доказване факти. В тежест на ответника, съответно, е
възложил да докаже, че е погасил дълга, да обори презумпцията за вина на водача на МПС
„Фолксваген Туран“, рег. № ****, или да установи наличието на твърдяното съпричиняване
от водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № ****.
Изготвения доклад по делото, е обявен за окончателен в о.с.з. на17.10.2023 г. без
възражения от страните и са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 6700335021008328, за л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, при
ищцовото дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1582,15 лв. по Щета № 67002200576 на собственика на увреденото МПС; наличието на
валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Фолксваген Туран“, рег. №****,
при ответното дружество.
Спорния между страните момент е относно реализиране на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, доказването на които е основание за
5
ангажиране отговорността на ответника.
Настоящият състав на въззивния съд намира възраженията относно установения
механизъм на ПТП за неоснователни. Първоинстанционният съд, преценявайки
доказателствения материал в неговата съвкупност, правилно е достигнал до извода, че са
нарушени от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. №СВ1188РА
разпоредбите на чл.25 от ЗДвП. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В ал. 2 е предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема
маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая, водачът на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № **** е следвало
да възприеме изчакващия на пешеходната пътека в лявата лента лек автомобил „Мерцедес“,
рег. № ****, като осъществи по – завишен контрол над управлявания от него лек автомобил
и дори да е възнамерявал да предприеме маневра за навлизане в пътната лента, следвало е да
се увери, че е безопасно извършване на маневра завиване наляво и преминаване в съседна
пътна лента. В този смисъл е и заключението на вещото лице в отговора на задача първа,
съгласно който причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № ****, изразяващо се в недостатъчен контрол над
управлявания от него лек автомобил. В открито заседание на поставени въпроси доуточнява
причината, а именно че е изтървана спирачката на лекия автомобил, в резултат на което и
при неурегулиран преден мост и свободно движещ се волан, се е получило отклонение вляво
и е реализиран сблъсъка между двата леки автомобила. Последното, също така, се явява в
разрез със завишените изисквания спрямо водачите на леки автомобили относно
вниманието, което трябва да имат при управление на превозното средство, като се
санкционира по – строго несъобразено поведение от тяхна страна със задълженията им,
реграментирани в Закона за движение по пътищата.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд счита, че безсъмнено е
доказан по делото механизма на ПТП, противоправното поведение на водача на лекия
6
автомобил, застрахован при дружеството – ответник и вината на водача.
По отношение на възражението за съпричиняване съгласно съдебната практика не всяко
нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т. 7 от ППВС № 17/1963 г., в
което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. (Решение №
206/12.03.2010 г на ВКС по т. д. № 35/2009 г, II Т. О., ТК, решение № 154/31.10.2011 г на
ВКС по т. д. № 977/2010 г, II Т. О., ТК, решение № 45/15.04.2009 г по т. д. № 525/2008 г на II
Т. О., решение № 159/24.11.2010 г по т. д. № 1117/2009 и решение № 58/29.04.2011 г по т. д.
№ 623/2010 г на II Т. О.). Доводите на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат
с поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил – Т.И.Ч., съдът намира
за недоказани и неоснователни. Посоченото в свидетелските показания на разпитания
С.Е.А., водач на лекия автомобил, застрахован при ответника, относно поведението на
другия водач, дори да установява поведение, което е в разрез с възприетото за приемливо и
допустимо в обществото поведение, не е от естеството да обоснове наличие на
съпричиняване, в горепосочения и възприет от съдебната практика смисъл. Чрез
удостовереното в съставения протокол за ПТП и констатациите на експерта по САТЕ се
установява, че поведението на водача на л. а. „Мерцедес“, рег. № **** не е довело до
настъпване на ПТП, доколкото не е в разрез на действащите правила за движение по
пътищата, установено в действащото законодателство, а последното се дължи единствено на
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № ****, което сочи за
нарушение на правилата за движение по пътищата, цитирани по-горе.
Неоснователни са възраженията на въззивника за прекомерност на присъдения размер
на обезщетението. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По въпроса за
размера на подлежащите за възстановяване щети постоянната практика на ВКС е в смисъл,
че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална
долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя
по експертна оценка. (решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от
7
22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т.
о.). приложими и при сега действащия КЗ, според която По – нататък се посочва, че
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. За възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ. Макар и частите, които са повредени, в действителност да
не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на
застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено
да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда. (решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о.). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
обезщетението е в размер на действително настъпилите вреди, като съгласно практиката на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ
ТО, при автомобили в гаранционен срок размерът на действителните вреди включва и
стойността на ремонтирането им в официален сервиз на марката, тъй като иначе
пострадалият не би бил поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше
настъпило застрахователно събитие – би загубил гаранцията на автомобила си. Последното
се посочва за пълнота, доколкото вещото лице по депозирана и неоспорена от страните САТ,
отговаря, че предвид срока на експлоатация на процесния лек автомобил, същият не се е
намирал в гаранционен период. Възприетото в цитираните съдебни решения становище,
актуално и при действието на сегашния Кодекс на застраховането, се подкрепя и от
настоящия състав на въззивния съд.
Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
8
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съдът не е обвързан от заключението на
вещото лице, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото.
Задачата на вещото лице е да установи фактите и връзките между тях и да даде обоснован и
безпристрастен отговор, вкл. под страх от наказателна отговорност - арг. чл. 195, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 153 ГПК (така Решение № 762 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., I г.
о., ГК), а единственото задължение на съда е обосновано и мотивирано да изложи защо
кредитира или не кредитира едно или друго експертно заключение, респ. когато го отхвърля
да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни
позиции, като прецени всестранно и другите доказателства, което в случая е направено от
първоинстанционния съд (Решение № 324 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г., I г.
о., ГК; Решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК.).
Настоящия състав на въззивния съд, счита, че заключението на вещото лице по допуснатата
САТЕ е компетентно и обективно, като вещото лице е работило с всички налични по делото
писмени доказателства и ясно и изчерпателно е посочило източниците и средствата, с които
е работило при изготвянето на заключението, съответно и начините и методите на
изчисление, където такива са биле необходими за целите на поставените му задачи. При
оценка на щетите и вземайки предвид вида и степента на увреждане на описаните детайли,
срока на експлоатация на увредения лек автомобил към датата на настъпване на ПТП,
вещото лице достигна до извод, че стойността необходима за възстановяване на вредите по
автомобила, възлиза на сумата от 2597,86 лв. по средни пазарни цени към датата на ПТП.
Както се отбеляза по – нагоре в решението, към посочената дата процесното МПС не е било
в гаранционен срок. Предвид изложеното и при липса на констатации за разминаване между
описаните от застрахователя щети и действително извършените, фактуриран и заплатени
ремонтни дейности и подменени детайли, т.е. не е установено неоснователно заплащане на
такива, претенцията на дружеството – ищец правилно е определена от първоинстанционния
съд като основателна и доказана.
Предвид гореизложеното, фактическият състав, който трябва да е реализиран за
ангажиране отговорността на ответното дружество, следва да се приеме за доказан, поради
което подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата страна. Направено е
9
своевременно искане в тази насока, като се претендират разноски и юрисконсултско
възнаграждение. При приложението на чл.78, ал. 8 ГПК, съгласно който в полза на
юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, няма условие за заплащането му да се ангажират
доказателства, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си
представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. Предвид
изложеното, единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт
е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са
регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а за
защита по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В настоящия случай
материалният интерес е под 10 000 лева, поради което и съдът следва да присъди сума в
размер между 100 до 360 лева. Отчитайки фактическата и правната сложност на делото,
извършените процесуални действия от представителя на въззивника, ангажираните
доказателства и активното процесуално поведение, изразяващо се в явяване на съдебните
заседания и извършване на процесуални действия по време на провеждането им, съдът
намира, че справедлив размер за възнаграждението в случая е сумата от 300 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9300 от 17.08.2022 г., постановено по гр. д. № 46161/2021
г. по описа на 164 състав, СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 78, ал.8 ГПК ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от Б.И. и Р.М.- изпълнителни директори, да заплати
на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано от С.Б. -
изпълнителен директор, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11