№ 13250
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110115104 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЕТ „Д.-Г.Ц.“ против
„С.В.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК. От
името на ищеца се твърди, че на негово име е открита партида с клиентски номер .........
при ответника за магазин, находящ се на ул. „Х.”, бл. 195. вх. Д., който имот е
продаден на „Е.Б.” ЕООД и партидата на имота е сменена към 26.04.2018г. След
продажбата на имота, с писмо от 26.06.2018г., ищецът отправил искане към ответника
да бъде информиран за задълженията си, като прави възражение за погасителна
давност. В отговора си ответникът информирал ищеца, че дължи 530,28 лв, потвърдил,
че е получил изявлението на ищеца за погасяване на дължимите суми по давност, но
отказва да приложи давността, с аргумента, че „давността не се прилага служебно”.
Последната получена фактура от ищеца е с № ********** от 05.07.2018 г. и е за
периода от 31.05.2018г. до 28.06.2018г., като цитираното старо задължение е сума в
размер на 546,55 лв. Включването на сумата от 546,55 във фактурите и съобщенията
към тях, според ищецът съставлява покана за извършване на плащане към ищеца.
С писмо с входящ номер при ответника № О/Ж-1622 от 25.11.2021г., ищецът
отправил молба към ответника да бъде заличена като погасена по давност сумата
530,28 лв. В отговор, ищецът получава писмо с № ОЖ-1622 от 09.12.2021г., от
ответника отново с изявлението, че „давността не се прилага служебно”.
Ответникът признава, че вземането му е погасено по давност, но сочи, че не е
правил извънсъдебно изявление в обратния смисъл, давността не се прилага служебно
от кредитора според чл. 120 ЗЗД, поради което и моли съдът да не му възлага разноски,
а разноските да се разпределят в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
1
фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца по повод разменената
кореспонденция относно възражението за погасяване по давност.
Налице е правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.. С
трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. №
20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. №
1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014
г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на
ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение
№ 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по
гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до касационно обжалване именно по този въпрос е
прието, че: „правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен
и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и
като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение
на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради
изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива
обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от
ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла… Когато
ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес
като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.“ При
внимателен прочит на последното съдебно решение, постановено по този въпрос, по
който е допуснато касационно обжалване, се налага изводът, че изброяването на
хипотезите, при които ищецът обосновава правен интерес, е неизчерпателно. Общото
при посочването от страна на Върховния съд е, че ответникът е предприел действия по
събиране на вземането си принудително или е отказал да се съобрази с основателно
извънсъдебно предявено възражение за давност, както е в настоящия случай… И в
двата случая, ако ответникът признае иска, то правният интерес на ищеца е
удовлетворен, а признанието се преценява през призмата на дължимостта на
разноските в хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК. В случаите, когато ответникът не е
предприел действия по принудително изпълнение, не е оспорил извънсъдебно
заявеното възражение за давност, ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
При горните съображения и тъй като в случая със своите отговори ответникът
не е изразил несъгласие с възражението на ищеца за изтекла погасителна давност, а
включването на задължението за 530,28 лв. в последващите фактури не представлява
действие по принудително изпълнение, то и по аргумент от чл.78,ал.2 ГПК,
независимо че искът на ищеца е основателен, разноските за настоящото съдебно
производство следва да са в тежест на ищеца, тъй като с поведението си (включване на
спорното задължение в издаваните фактури) ответникът не е дал повод за делото.
В тежест на ищеца е да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение
от 100 лева.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че ЕТ „Д.-Г.Ц.“ с ЕИК ..... не дължи на „С.В.”
АД с ЕИК ...... сумата 530,28 лв. за разходвана в периода 08.05.2014-05.04.2018 г.
питейна вода за имот с клиентски номер ......... /магазин, находящ се на ул. „Х.”, бл.
195. вх. Д/ - поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.-Г.Ц.“ с ЕИК ..... да заплати на „С.В.” АД с ЕИК ...... сумата
100 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3