№ 4414
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20231110163434 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че приживе Д. Г. М. била негов битов
клиент за топлинна енергия и му дължала сумата от 2587,94 лв. – главница, представляваща
цена за топлинна енергия в периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г. в имот с гр. София, общ. **,
ж.к. „**-III“, **, аб. № **, сумата от 19,79 лв. – главница, представляваща цена за услуга
дялово разпределение в периода м.03.2021 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 20-11.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 450,47 лв.,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до
25.10.2023 г., сумата от 4,01 лв. – мораторна лихва върху главници за дялово разпределение
за периода 16.05.2021 г.-25.10.2023 г. След смъртта на клиентката ответникът А. Д. П. като
неин наследник по закон станал собственик на имота и наследил задълженията й. Ето защо
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от исковата молба 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът А. Д. П., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. Б., оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните, тъй като нямало доказателства майката на ответника да е била собственик
или вещен ползвател на имота, нито ответникът да е приемал наследството й. Сочи, че
липсва покана до ответника по см. на чл. 84 ЗЗД. Оспорва публикуването на общите условия
на ищеца. Оспорва се разпределението на претендираните вземания. Сочи се, че Наредбата
за топлоснабдяването била отменена. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява
становище по основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главници за
1
топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Видно от договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
от 14.12.1989 г. Д. Г. М. е станала собственица на процесния имот. Тя е починала на
03.06.2021 г. – по средата на процесния имот – и е оставила наследник по закон свой син А.
П. – ответника по делото.
По отношение на ответника А. П. няма доказателства да е приел наследството на
майка си.
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават автоматично собственици на
наследствените вещи и другите активи в наследството, нито пък стават автоматично
длъжници по неговите дългове. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено
се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично –
арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл.
48 ЗН. Това право (споменато изрично и в текста на закона – вж. чл. 51, ал. 1 ЗН, чл. 58 ЗН,
чл. 59, ал. 1 ЗН) е субективно непритезателно гражданско право, което включва две
правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се
упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа)
или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява
предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия
са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството,
наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи
правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава
последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429,
ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и
главно доказване. Когато един кредитор не разполага с доказателства, че наследникът на
2
длъжника е приел наследството, той може да иска иницииране на процедура по чл. 51 ЗН, но
съдът не е длъжен служебно да му указва за тази възможност. В този смисъл решение № 101
от 08.10.2019 г. по гр.д. № 2260/2018 г., ВКС, IV г.о.
Ищецът не доказва ответникът да е приел наследството на майка си, поради което и
не доказва той да е наследил задълженията до датата на смъртта по силата на наследствено
правоприемство, респ. не доказва в исковия период след датата на смъртта ответникът като
собственик да отговаря за процесните задължения след датата на смъртта и лично качество.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
вземането за услуга дялово разпределение
Тези искове са неоснователни и на самостоятелно основание.
Иищецът и собствениците на обекти в етажната собственост са обвързани от
договорно правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на собствениците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2016 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на собствениците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора право на разноски имат ответникът, но той няма искане и
доказателства за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
А. Д. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2587,94 лв. – главница,
представляваща цена за топлинна енергия в периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г. в имот с гр.
София, общ. **, ж.к. „**-III“, **, аб. № **, сумата от 19,79 лв. – главница, представляваща
цена за услуга дялово разпределение в периода м.03.2021 г.-м.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 20-11.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от
450,47 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.
до 25.10.2023 г., сумата от 4,01 лв. – мораторна лихва върху главници за дялово
разпределение за периода 16.05.2021 г.-25.10.2023 г..
Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4