РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 02.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет
и пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №587/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
С Решение №800/03.10.2019г.,
постановено по гр. д. 2435/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил е
признато за установено, че Е.А., ЕГН: **********,*** сума в размер на 124, 63
лв. – главница за данък превозни
средства за 2008г. и лихви върху тази сума
в размер на 138,79 лв.; сума в размер на 850 лв. главница за патентен
данък за 2008г. и лихви върху същата сума в размер на 2074,73 лв., установени с
АУЗД № 134/18.01.2013г., издаден от Община Кюстендил, и е отхвърлен иска за
главница в размер на 4323,52 лв., представляваща разлика между уважената част
от иска до пълния претендиран размер от 5298, 15 лв., както и за сумата 2226,
91 лв., представляваща разликата между уважената част от претенцията за лихви
от 2213,52 лв. до пълния претендиран размер от
4440, 43 лв.
С обжалваното решение Община Кюстендил е
осъдена да плати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 200 лв.
– държавна такса върху уважената част от иска; на А. да плати 163, 67 лв. – разноски по делото. А. *** разноски в размер на 134, 54 лв.
Жалбоподателят – А.,
счита, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушения на
материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и било необосновано. Иска от съда отмяна на
решението в обжалваните му части и постановяване на решение, с което бъдат
уважени изцяло предявените пред КРС искове. Претендира се и присъждане на
разноските, сторени пред въззивната инстанция.
Въззиваемият – Община Кюстендил е получил
препис от въззивната жалба на 14.11.2019г., като съобщението и препис от
въззивната жалба е получено от юрисконсулт Д. К.. Отговор не е депозиран.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, не изпраща и представител. Представени са писмени
бележки с вх. №1401/25.02.2020г. от въззивника. Такива са депозирани и от
въззиваемия в откритото съдебно
заседание, проведено на 25.02.2020г. в съдебно заседание се явява представител
на въззиваемия. Същият иска да бъде потвърдено атакуваното решение и да бъдат
присъдени разноски и юрискосултско
възнаграждение, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната
основателност. Атакуваното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Пред първоинстационния съд е бил предявен иск
с правно основание чл. 439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен
установителен иск, с който се цели приемане за установено между страните, че А.
***, вземания предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*** по
описа за 2018г. на ЧСИ Е. Х. - обща сума в размер на 9738,58 лв., от която
главница данък върху превозни средства /ДПС/ 623, 15 лв., законна лихва върху
тази сума 6,92 лв. за периода 06.06.2018г. – 16.07.2018г.; лихва данък върху
превозните средства 503,41 лв.; главница за патентен данък /ПД/ 4675 лв. със
законна лихва в размер на 51,94 лв. за периода
06.06.2018г. – 16.07.2018г.; лихва върху патентния данък 3878,16 лв.
Община Кюстендил е издала Акт за установяване
на задължения по декларация №134/18.01.2013г. /АУЗД/ по см. на чл.106-107 от ДОПК, с който спрямо Е.А. са установени задължения - ДПС в размер на 623,15 лв. за периода 2008г.
– 2012г. и лихва върху същия в размер на 164,37 лв.; както и ПД 4675 лв. и
лихва върху същия в размер на 1 334, 60 лв. Съдебно-изпълнителна служба
при Районен съд – Кюстендил е образувала
на 27.05.2013г. изпълнително дело №189 по описа за 2013г., въз основа на молба
от кмета на Община
Кюстендил. На 18.09.2013г. е извършено последното поискано от взискателя
изпълнително действие срещу длъжника – запор върху банковите му сметки. На
24.01.2018г. е постановено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението е обжалвано пред КОС, като последният
с решение №58 от 23.03.2018г., постановено по в. гр. д. №94/2018г. е оставил
жалбата без уважение. На 28.06.2018г. въз основа на молба на кмета на Община
Кюстендил е образувано изпълнително дело с длъжник А. №435/2018г. по описа на
ЧСИ Е. Х..
От правна страна
съдът установи следното:
Въззивната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Както
се сочи в първоинстанционния акт, изводимо от ДОПК в чл. 162, ал. 2, т. 1 и във
вр. с чл. 171 и чл. 173 от същия данъкът за превозни средства и патентния данък
са публични общински вземания, които се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок. Началният момент на тази давност е 01.01. на годината, следваща
годината, за която се дължат. Съгласно чл. 171 от ДОПК с изтичане на десет
години, считано посочения начин за определяне началния срок на давността се
погасява задължението за плащане на данъка, като не се отразява на дължимостта
спирането и прекъсването на давността. Именно въз основа на последното, поради
настъпването на т.нар. „абсолютна” погасителна давност са погасени част от
вземанията на общината, дължими за 2008г. и същите са в размер на 124, 63 лв. главница за ДПС и 138, 79 лв.
лихва за този вид данък, а също така и ПД в размер на 2 074, 73 лв., от които
850 лв. главница и 1224,73 лв. лихви. Между страните няма спор за недължимостта
на тази сума, тъй като Община Кюстендил с протокол №7 и приложен към него
списък отписани цитираните вземания, поради изтекла абсолютна погасителна
давност. Извън тези задължения, що се касае за останалите т.е. за данъци и
лихви върху тях за периода от 2009г. насам не е изтекла нито общата петгодишната давност е изтекла, нито и
абсолютната, тъй като са налице няколко прекъсвания на давностните срокове.
Първото прекъсване e съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК, в която норма се
сочи, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
Доколкото отсъстват данни АУЗД да е бил отменян /по административен или по
съдебен ред/, то давностният период, текъл от 01.01.2009г. /касаещ най-ранните
задължения за 2008г./ е бил прекъснат с изготвянето на АУЗД №134/18.01.2013г.
по този начин на 19.01.2014г. е започнал нов давностен срок. Прекъсването на
давността има за последица заличаването на дотогава теклия срок. Неоснователно е
оплакването на въззивника, че АУЗД не му бил надлежно връчено по реда,
предвиден в разпоредбите на чл. 32 от ДОПК, с извод, че поради това не била
прекъсната давността за задълженията към Община Кюстендил. Цитираните задължения са публични общински
вземания, чийто размер, вид и срок за плащане са установими в отдел „Местни
данъци и такси” към Община Кюстендил, т.е. те възникват по силата на закона, с
оглед на имуществото на задълженото лице и с оглед на дейността, която
извършва. В този смисъл, дължимостта им не се обуславя от връчването на АУЗД, а
освен това липсва разколебаване за надлежното връчване на акта. Без промяна в
правния резултат би бил, за липсата на което се сочи от въззивника, откриването
на производство по чл. 193 от ГПК – оспорване истинността на документ. В
резултат на това задълженията към датата на изготвянето на АУЗД не са били
погасени по давност.
Отново
на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от ДОПК давността е била прекъсната –
с предявяване на молба за образуване на изпълнително дело пред СИС при КРС на
23.05.2013г. Същото е било образувано под номер 189/2013г. по описа на СИС при
КРС на 27.05.2013г.
На
следващо място давността отново е била прекъсната с последното поискано изпълнително действие по цитираното
изпълнително дело – то е осъществено на 18.09.2013г. и е съставлявало молба за
налагане на запор върху банкови сметки на А.. поради това на следващия ден –
19.09.2013г. е започнало да тече нова погасителна давност. Действително изп. д.
№ 189/2013г. по описа на СИС при КРС е било прекратено с постановление на
съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, но това само по
себе си не се отразило на периода на давността.
Последният
акт, съставляващ поредното прекъсване на давността е молбата за образуване на
изп. дело - писмо с изх.
№11-03-757/08.06.2018г. на Община Кюстендил до
ЧСИ Е. Х.. Делото е образувано на 28.06.2018г. по данни на въззивника,
като настоящата съдебна инстанция счита, че датата, на която давността е била
прекъсната е датата на депозиране на молбата от страна на взискателя за
образуване на изпълнителното дело /, за която няма данни по делото/, но дори и да
приемем, че давността е прекъсната от датата на образуване на изп. дело –
28.06.2018г., то периодът от предходното прекъсване на давността –
19.09.2013г., до тази дата отново не надвишава пет години, т.е. вземанията
/извън тези погасени с действието на абсолютната давност/ не са били погасени,
поради липса на изтекла пет годишна давност.
За лихвите в настоящия случай важи нормата на
чл. 162, ал. 2, т. 9, вр. с ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК – публични вземания, доколкото касаят
общински данъци и един от начините за тяхното погасяване е изтичане на
пет годишен срок. Както се установява по-горе, доколкото главното вземане не е
погасено по давност, то и акцесорното /вземането за лихви/ в случая не се
погасява. В тази насока всички оплаквания на въззивника са неоснователни, тъй
като същите се фокусират върху характера на вземанията – че същите се погасяват
с пет годишна давност и че този срок е изтекъл, визирайки конкретно периода
между издаването на АУЗД №134/18.01.2013г. до 18.01.2018г., без да отчита
по-горе посочените настъпили юридически
факти, довели неколкократно до прекъсване на погасителната давност и породи
започване на нов период за давност. При аналогични аргументи е неоснователен
доводът, че и лихвите по главниците са били погасени по давност. Без правно значение в случая е възможността
за няколко периодични вноски през годината
за погасяване на задълженията за
общински данъци. Неверен е изводът на въззивника, че съдът е отчел като
начален момент за давността постановлението за прекратяване на първото
изпълнително дело срещу длъжника А.. всъщност то не се отразява на давността,
тъй като в най-малка степен представлява изпълнително действие насочено срещу
длъжника по начин за осребряване на имуществото му, а този момент е датата на
молбата за налагане на запор върху банковите му сметки – 18.09.2013г.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще потвърди Решение №800/03.10.2019г.,
постановено по гр. д. №2435/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.78, ал.8 от ГПК
въззивникът ще бъде осъден да плати на Община Кюстендил разноски в размер на
200 лв. С оглед обстоятелството, че въззивникът е бил
освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, то
същият няма да бъде осъден да я плати, въпреки изхода на делото, и същата ще
остане за сметка на бюджета на КОС.
По обжалваемостта:
С оглед характера на производството и размера на
гражданския иск – над 5000 лв., то настоящото решение подлежи на обжалване чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му страната. Решението на Районен съд –
Кюстендил е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че
въззивникът не дължи цитираните в него суми, тъй като в тази част съдебният акт
не е обжалван.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на
Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №800/03.10.2019г.,
постановено по гр. д. №2435/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в
частта с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че Е.А., ЕГН:**********,
адрес ***, не дължи на Община Кюстендил главница в размер на 4323, 52 лв.,
представляваща разлика между уважената част от иска до пълния претендиран
размер от 5298, 15 лв., както и за сумата 2226, 91 лв., представляваща
разликата между уважената част от претенцията за лихви от 2213,52 лв. до пълния
претендиран размер от 4440, 43 лв.
ОСЪЖДА
Е.А., ЕГН: **********, адрес ***, да плати на Община Кюстендил разноски в
размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на съобщение за изготвянето му на страната,
придружено на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК с препис от същото.
В
останалата част решението на Районен съд - Кюстендил е влязло в сила и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.