Решение по дело №587/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 48
Дата: 2 април 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20191500500587
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 02.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

  При участието на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №587/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

 

        С Решение №800/03.10.2019г., постановено по гр. д. 2435/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил е признато за установено, че Е.А., ЕГН: **********,*** сума в размер на 124, 63 лв. – главница за данък  превозни средства за 2008г. и лихви върху тази сума  в размер на 138,79 лв.; сума в размер на 850 лв. главница за патентен данък за 2008г. и лихви върху същата сума в размер на 2074,73 лв., установени с АУЗД № 134/18.01.2013г., издаден от Община Кюстендил, и е отхвърлен иска за главница в размер на 4323,52 лв., представляваща разлика между уважената част от иска до пълния претендиран размер от 5298, 15 лв., както и за сумата 2226, 91 лв., представляваща разликата между уважената част от претенцията за лихви от 2213,52 лв. до пълния претендиран размер от  4440, 43 лв.

     С обжалваното решение Община Кюстендил е осъдена да плати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 200 лв. – държавна такса върху уважената част от иска; на А. да плати  163, 67 лв. – разноски по делото. А. *** разноски  в размер на 134, 54 лв.

       ЖалбоподателятА., счита, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушения на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и било необосновано. Иска от съда отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на решение, с което бъдат уважени изцяло предявените пред КРС искове. Претендира се и присъждане на разноските, сторени пред въззивната инстанция.      

      Въззиваемият – Община Кюстендил е получил препис от въззивната жалба на 14.11.2019г., като съобщението и препис от въззивната жалба е получено от юрисконсулт Д. К.. Отговор не е депозиран.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не изпраща и представител. Представени са писмени бележки с вх. №1401/25.02.2020г. от въззивника. Такива са депозирани и от въззиваемия  в откритото съдебно заседание, проведено на 25.02.2020г. в съдебно заседание се явява представител на въззиваемия. Същият иска да бъде потвърдено атакуваното решение и да бъдат присъдени разноски  и юрискосултско възнаграждение, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК.

 

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

 

 Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. В необжалваната част решението е влязло в сила.

 Пред първоинстационния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск, с който се цели приемане за установено между страните, че А. ***, вземания предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*** по описа за 2018г. на ЧСИ Е. Х. - обща сума в размер на 9738,58 лв., от която главница данък върху превозни средства /ДПС/ 623, 15 лв., законна лихва върху тази сума 6,92 лв. за периода 06.06.2018г. – 16.07.2018г.; лихва данък върху превозните средства 503,41 лв.; главница за патентен данък /ПД/ 4675 лв. със законна лихва в размер на 51,94 лв. за периода  06.06.2018г. – 16.07.2018г.; лихва върху патентния данък 3878,16 лв.

 Община Кюстендил е издала Акт за установяване на задължения по декларация №134/18.01.2013г. /АУЗД/ по см. на чл.106-107 от ДОПК, с който спрямо Е.А. са установени задължения -  ДПС в размер на 623,15 лв. за периода 2008г. – 2012г. и лихва върху същия в размер на 164,37 лв.; както и ПД 4675 лв. и лихва върху същия в размер на 1 334, 60 лв. Съдебно-изпълнителна служба при  Районен съд – Кюстендил е образувала на 27.05.2013г. изпълнително дело №189 по описа за 2013г., въз основа на молба от  кмета на Община Кюстендил. На 18.09.2013г. е извършено последното поискано от взискателя изпълнително действие срещу длъжника – запор върху банковите му сметки. На 24.01.2018г. е постановено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението е обжалвано пред КОС, като последният с решение №58 от 23.03.2018г., постановено по в. гр. д. №94/2018г. е оставил жалбата без уважение. На 28.06.2018г. въз основа на молба на кмета на Община Кюстендил е образувано изпълнително дело с длъжник А. №435/2018г. по описа на ЧСИ Е. Х..

 

От правна страна съдът установи следното:

 

Въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Както се сочи в първоинстанционния акт, изводимо от ДОПК в чл. 162, ал. 2, т. 1 и във вр. с чл. 171 и чл. 173 от същия данъкът за превозни средства и патентния данък са публични общински вземания, които се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Началният момент на тази давност е 01.01. на годината, следваща годината, за която се дължат. Съгласно чл. 171 от ДОПК с изтичане на десет години, считано посочения начин за определяне началния срок на давността се погасява задължението за плащане на данъка, като не се отразява на дължимостта спирането и прекъсването на давността. Именно въз основа на последното, поради настъпването на т.нар. „абсолютна” погасителна давност са погасени част от вземанията на общината, дължими за 2008г. и същите са в размер на  124, 63 лв. главница за ДПС и 138, 79 лв. лихва за този вид данък, а също така и ПД в размер на 2 074, 73 лв., от които 850 лв. главница и 1224,73 лв. лихви. Между страните няма спор за недължимостта на тази сума, тъй като Община Кюстендил с протокол №7 и приложен към него списък отписани цитираните вземания, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Извън тези задължения, що се касае за останалите т.е. за данъци и лихви върху тях за периода от 2009г. насам не е изтекла нито  общата петгодишната давност е изтекла, нито и абсолютната, тъй като са налице няколко прекъсвания на давностните срокове. Първото прекъсване e съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, в която норма се сочи, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Доколкото отсъстват данни АУЗД да е бил отменян /по административен или по съдебен ред/, то давностният период, текъл от 01.01.2009г. /касаещ най-ранните задължения за 2008г./ е бил прекъснат с изготвянето на АУЗД №134/18.01.2013г. по този начин на 19.01.2014г. е започнал нов давностен срок. Прекъсването на давността има за последица заличаването на дотогава теклия срок. Неоснователно е оплакването на въззивника, че АУЗД не му бил надлежно връчено по реда, предвиден в разпоредбите на чл. 32 от ДОПК, с извод, че поради това не била прекъсната давността за задълженията към Община Кюстендил.  Цитираните задължения са публични общински вземания, чийто размер, вид и срок за плащане са установими в отдел „Местни данъци и такси” към Община Кюстендил, т.е. те възникват по силата на закона, с оглед на имуществото на задълженото лице и с оглед на дейността, която извършва. В този смисъл, дължимостта им не се обуславя от връчването на АУЗД, а освен това липсва разколебаване за надлежното връчване на акта. Без промяна в правния резултат би бил, за липсата на което се сочи от въззивника, откриването на производство по чл. 193 от ГПК – оспорване истинността на документ. В резултат на това задълженията към датата на изготвянето на АУЗД не са били погасени по давност.

Отново на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от ДОПК давността е била прекъсната – с предявяване на молба за образуване на изпълнително дело пред СИС при КРС на 23.05.2013г. Същото е било образувано под номер 189/2013г. по описа на СИС при КРС на 27.05.2013г.

На следващо място давността отново е била прекъсната с последното поискано  изпълнително действие по цитираното изпълнително дело – то е осъществено на 18.09.2013г. и е съставлявало молба за налагане на запор върху банкови сметки на А.. поради това на следващия ден – 19.09.2013г. е започнало да тече нова погасителна давност. Действително изп. д. № 189/2013г. по описа на СИС при КРС е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, но това само по себе си не се отразило на периода на давността.

Последният акт, съставляващ поредното прекъсване на давността е молбата за образуване на изп. дело  - писмо с изх. №11-03-757/08.06.2018г. на Община Кюстендил до  ЧСИ Е. Х.. Делото е образувано на 28.06.2018г. по данни на въззивника, като настоящата съдебна инстанция счита, че датата, на която давността е била прекъсната е датата на депозиране на молбата от страна на взискателя за образуване на изпълнителното дело /, за която няма данни по делото/, но дори и да приемем, че давността е прекъсната от датата на образуване на изп. дело – 28.06.2018г., то периодът от предходното прекъсване на давността – 19.09.2013г., до тази дата отново не надвишава пет години, т.е. вземанията /извън тези погасени с действието на абсолютната давност/ не са били погасени, поради липса на изтекла пет годишна давност.

 За лихвите в настоящия случай важи нормата на чл. 162, ал. 2, т. 9, вр. с ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК – публични вземания, доколкото касаят  общински данъци и един от начините за тяхното погасяване е изтичане на пет годишен срок. Както се установява по-горе, доколкото главното вземане не е погасено по давност, то и акцесорното /вземането за лихви/ в случая не се погасява. В тази насока всички оплаквания на въззивника са неоснователни, тъй като същите се фокусират върху характера на вземанията – че същите се погасяват с пет годишна давност и че този срок е изтекъл, визирайки конкретно периода между издаването на АУЗД №134/18.01.2013г. до 18.01.2018г., без да отчита по-горе посочените  настъпили юридически факти, довели неколкократно до прекъсване на погасителната давност и породи започване на нов период за давност. При аналогични аргументи е неоснователен доводът, че и лихвите по главниците са били погасени по давност.  Без правно значение в случая е възможността за няколко периодични вноски през годината  за погасяване на задълженията за  общински данъци. Неверен е изводът на въззивника, че съдът е отчел като начален момент за давността постановлението за прекратяване на първото изпълнително дело срещу длъжника А.. всъщност то не се отразява на давността, тъй като в най-малка степен представлява изпълнително действие насочено срещу длъжника по начин за осребряване на имуществото му, а този момент е датата на молбата за налагане на запор върху банковите му сметки – 18.09.2013г.       

Ето защо, настоящият съдебен състав ще потвърди Решение №800/03.10.2019г., постановено по гр. д. №2435/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като правилно.

 

 По разноските:

 

С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.78, ал.8 от ГПК въззивникът ще бъде осъден да плати на Община Кюстендил разноски в размер на 200 лв. С оглед обстоятелството, че въззивникът е бил освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, то същият няма да бъде осъден да я плати, въпреки изхода на делото, и същата ще остане за сметка на бюджета на КОС.

 

По обжалваемостта:

 

С оглед характера на производството и размера на гражданския иск – над 5000 лв., то настоящото решение подлежи на обжалване чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му страната. Решението на Районен съд – Кюстендил е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че въззивникът не дължи цитираните в него суми, тъй като в тази част съдебният акт не е обжалван.

 

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,

 

РЕШИ:

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение №800/03.10.2019г., постановено по гр. д. №2435/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че Е.А., ЕГН:**********, адрес ***, не дължи на Община Кюстендил главница в размер на 4323, 52 лв., представляваща разлика между уважената част от иска до пълния претендиран размер от 5298, 15 лв., както и за сумата 2226, 91 лв., представляваща разликата между уважената част от претенцията за лихви от 2213,52 лв. до пълния претендиран размер от  4440, 43 лв.

 

       ОСЪЖДА Е.А., ЕГН: **********, адрес ***, да плати на Община Кюстендил разноски в размер на 200 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на съобщение за изготвянето му на страната, придружено на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК с препис от същото.

 

В останалата част решението на Районен съд - Кюстендил е влязло в сила и не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                   2.