Решение по дело №2594/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 22.01.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2594/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за кредит № * от 17.06.2015г., по силата на който последният е получил сумата от 350 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне предоставената сума в срок до 21.08.2015г., а в случай на забава да заплати наказателна лихва по т. 13.3 от Общите условия. Навеждат се доводи, че с Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г., вземанията по договора в размер на 437,09 лв., от които 350 лв. за главница и 87,09 лв. за наказателна лихва за периода от 22.08.2015г. до 31.01.2018г., валидно са прехвърлени на ищеца от заемодателя, за което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът твърди, че горепосочените вземания са дължими, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ги заплати, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

С молба от 07.01.2019г. процесуалният представител на ищеца е отправил искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.

Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 460 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда М.П.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, сумите от 350 лв. /триста и петдесет лева/ - главница, 87,09 лв. /осемдесет и седем лева и девет стотинки/ - наказателна лихва за периода от 22.08.2015г. до 31.01.2018г., представляващи задължения по Договор за кредит № * от 17.06.2015г., прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания № *от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач *.

 

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: