Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ..... от 28.03.2011 година по гр.д. № .../2010 година Районен съд - гр.Г. О. е отхвърлил съответно по реда на чл.194 ГПК предявения от страна на " М. - И.",Е. - гр.Г. О., М. Т. М. и "МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О. против " А. П.",Е. - гр.В. Т. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на "А. П.",Е. - гр.В. Т. , че частният диспозитивен документ - " запис на заповед" от ..... година не е подписан от М. Т. М., като е признал , че оспорването не е доказано и като неоснователен и недоказан предявения от " А. П.",Е. - гр.В. Т. против " М. - И.",Е. - гр.Г. О., М. Т. М. и "МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О. установителен иск за приемане за установено, че тримата солидарно му дължат по заповед за незабавно изпълнение № ..... от 06.08.2010 година, издадена по гр.д. № ...../2010 година на ГОРС, сумата 20000 лева, дължима на основание запис на заповед, издаден на ...... година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението - 13.07.2010 година до окончателното изплащане на задължението. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която предявеният от него установителен иск е отхвърлен, е ищецът "А. П.",Е. - гр.В. Т., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за процесуална недопустимост, респективно - неправилност на решението в атакуваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че искът, в частта му против М. М., е процесуално недопустим, респективно - решението е недопустимо, тъй като ответникът М. М. в срока по чл.415,ал.1 ГПК не е подал възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което заповедта по отношение на него е влязло в сила.Твърди, че по делото е установено и не се спори, че издаденият в полза на дружеството на ... година запис на заповед, от който черпи правата си по делото, е издаден и служи като обезпечение на вземанията му срещу " Д. - Д. М." във връзка с доставка на дизелово гориво и издадена фактура № .... от 27.05.2009 година. Посочва в тази връзка, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата му претенция по отношение на тримата ответници е неоснователна, тъй като има един и същи произход с претенцията на дружеството по гр.д. № ...../2009 година, с влязло в сила решение по което е прието за установено, че " Д. - Д. М." му дължи сумата по посочената по-горе фактура. Посочва, че влязлото в сила решение на ГОРС по гр.д. № ...../2009 година, макар и да се основава на едно и също каузално отношение, не е процесуална пречка за предявяване на иска против ответниците "М. - И.",Е. и "МДМ - Ф.",О. , които са подписали записа на заповед, тъй като страните по двете дела не само, че са различни, но и претенцията му по това дело е друга търговска сделка - запис на заповед. Твърди, че законът не забранява трети на каузалното правоотношение лица да встъпят в дълга на длъжника изцяло или отчасти, както и да се задължат на собствено основание да заплатят на кредитора определена сума. Посочва, че когато третите лица са се задължили да отговарят за чуждо задължение, което вече е възникнало, осъждането на основния длъжник не е пречка срещу тези трети лица да бъде успешно проведен иск, като в случай на проявена недобросъвестност от страна на кредитор, който търси плащане от единия солидарно задължен длъжник, при условие, че е получил плащане от другия, начинът на защита е друг и той е свързан с оспорване на изпълнението. Посочва, че дори и да се приеме,че съгласно чл.298,ал.2 ГПК влязлото в сила решение на ГОРС по гр.д. № ..../2009 година има сила на пресъдено нещо по отношение на ответника "МДМ - Ф.",О. като правоприемник на " Д. - Д. М.", Районният съд е следвало да остави иска по отношение на този ответник без разглеждане и да прекрати производството по отношение на него, но не и да се произнася по съществото на спора.Моли решението в обжалваната от дружеството част да бъде обезсилено частично , респективно - да бъде отменено и вместо него производството по делото по отношение на М. Т. М. и евентуално против " МДМ - Ф.",О. да бъде прекратено поради недопустимост на иска, а по отношение на " М. -И.",Е. искът да бъде уважен. Претендира разноски. Въззиваемите " М. - И.",Е. - гр.Г. О., , М. Т. М. и "МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О. не вземат становище по подадената от " А. П.",Е. - гр.В. Т. жалба. Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните и представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на "А. П.",Е. - гр.В. Т. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. " А. П.",Е. - гр.В. Т. основава исковата си претенция по делото на чл.422,ал.1, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, като претендира да бъде прието за установено съществуване на вземането му при условията на солидарност от " М. - И.",Е. - гр.Г. О., М. Т. М. и "МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О. по заповед за изпълнение на парично задължение № ...... от 06.08.2010 година, издадена по Ч.гр.д. № ..../2009 година на ГОРС, а именно: 20000 лева, представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 23.04.2010 година, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417,т.9 ГПК - 13.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата , както и направените по делото разноски в размер на 802 лева. В постъпила по делото пред първата инстанция от адв.Ц. Ц., в качеството му на пълномощник на "А. П.",Е. - гр.В. Т. , молба / л.28/ , адв.Ц. е уточнил, че записът на заповед, въз основа на който дружеството е поискало издаването на заповед за изпълнение, е издаден като платежна гаранция за обезпечаване неизпълнената част от задължението на " Д. - Д. М." към "А. П.",Е. във връзка с доставено дизелово гориво по фактура № ......./27.07.2009 година, включително лихви , разноски и обезщетение за забава. По делото е установено и не се спори, че с издадена от Районен съд - гр.Г. О. по Ч.гр.д. № ..../2010 година на 6.08.2010г. заповед № ..... за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК съдът е разпоредил тримата ответници, сега въззиваеми , солидарно да заплатят на "А. П.",Е. - гр.В. Т. сумата 20000 лева, представляваща неизплатена главница по запис на заповед от ..... година, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417,т.9 ГПК - 13.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата , както и направените разноски в производството по Ч.гр.д. № ....../2010 г. на ГОРС по издаване на заповедта за изпълнение в размер на 802 лева. Във връзка с предявения по делото иск следва да се има предвид, че условие за неговата допустимост е същият да бъде предявен в едномесечен срок от получаване от ищеца на дадените му от Районния съд по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, указания в тази насока и то след направено от длъжника в срока по чл.414,ал.2 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай, видно от данните по Ч. гр.д. №...../2010 година на Районен съд - гр.В. Т., по което в полза на "А. П.",Е. е издадена заповед № ...... от 06.08.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, възражения срещу издадената заповед са направени от " М. - И.",Е. - гр.Г. О. и "МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О.. Възражение от ответника М. Т. М. срещу издадената заповед не е направено, поради което по отношение на него същата е влязла в сила, респективно - предявеният против него иск е процесуално недопустим. Като постановено по недопустим иск, недопустимо е и решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по съществото на този иск. Що се касае до решението в останалата му обжалвана част, следва да се има предвид следното: Предмет на положителния установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК е съществуването на самото изпълняемо право, а не само съществуването на изпълнителното основание. Посоченият от правната норма предмет на иска предопределя и предмета на доказване в производството по него при съобразяване правилото на чл.154,ал.1 ГПК, респективно, че всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. По делото е установено и не се спори, че на 23.04.2010 година М. Т. М., в качеството си на управител и представляващ " М. - И.",Е. - гр.Г. О. , безусловно и неотменимо, без право на протест и разноски, се е задължил да плати на "А. П.",Е. - гр.В. Т. сумата 20000 лева, с падеж 24.05.2010 година. Установено е и не се спори, че М. Т. М. лично и като управител на " МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О. е подписал записа като поръчител и се е задължил като такъв безусловно и неотменимо да заплати сумата по записа на заповед при посочените в него условия . Макар записът на заповед по своя характер да е абстрактна сделка, той не е абсолютно такава, при което нашето право не познава абсолютно абстрактни сделки. Записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето , в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума. Ето защо, за да се произнесе в настоящото производство дали се дължи сумата по процесния запис на заповед, съдът следва да установи дали съществуват твърдените от ищеца , сега въззивник, каузални отношения между страните, респективно - е ли " М. - И.",Е. встъпил в дълга на "Д. - Д. М." по фактура № ..../27.05.2009 година, при което следва да се има предвид, че в отговора си на исковата молба / л.17 от първоинстанционното дело/ ответниците изрично са заявили, че между тях и "А. П.",Е. никога не е имало търговски взаимоотношения и " Единствените отношения, които дружеството ищец е имало са такива с фирмата ---- " Д. - Д. М. " за предоставено гориво. Това задължение никога не сме оспорвали, като към този момент сме погасили по фактурата 9000 лева и има остатък в размер на около 8000 ... лева.". В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.101 ЗЗД, съгласно която "Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или длъжника" Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че встъпването в дълг става въз основа на договор, с който към длъжника по друг договор се присъединява още един длъжник. Макар по принцип встъпването в дълг да е неформален договор, с цел неговото доказване, когато дългът е на стойност над 5000 лева, същият съгласно чл.164,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде сключен в писмена форма. По делото такъв договор между " А. П." ,Е. и издателят на записа на заповед " М. - И.",Е. за встъпването на последното в дълга на " Д. - Д. М." по фактура № ..... 27.05.2009 година не е представен. Изводът на съда, че записът на заповед е издаден и служи за обезпечаване вземанията на дружеството ищец , сега въззивник , от " Д. - Д. М." не се подкрепя от събраните по делото доказателства, при което и съгласно чл.154,ал.1 ГПК доказателствената тежест за това обстоятелство тежи върху "А. П.",Е.. Такова признание не се съдържа и в цитирания по-горе отговор на ответниците, в който, макар и да са заявили, че са извършили плащане по това задължение на Едноличния търговец, те изрично са посочили, че отношения с "А. П.",Е. никога не са имали и това дружество има отношения само с Едноличния търговец. Ето защо, макар и по принцип изложените от "А. П.",Е. във въззивната му жалба съображения относно встъпването в дълг на третото лице и солидарната му отговорност с първоначалния длъжник да са правилни , претенцията на дружеството по делото против издателя на записа на заповед " М. - И.",Е. се явява неоснователна, тъй като такова встъпване на последното в дълга на " Д. - Д. М." по делото не е установено с предвидените за това доказателствени средства.След като претенцията е неоснователна против издателя на записа на заповед, тя се явява такава съгласно чл.485,ал.1, във връзка с чл.537 ТЗ и против поръчителя по записа " МДМ - Ф.",О. - гр.Г. О.. Що се касае до твърдението, че " МДМ - Ф",О. - гр.Г. О. е правоприемник на " Д. - Д. М.", доказателства в тази насока по делото не са представени. Освен това, дори и да се приеме, че такова правоприемство е налице, то същото е неотносимо към спора, тъй като претенцията на " А. П.",Е. против дружеството по делото е предявена на различно от правното основание на претенцията му по гр.д. № ....../2009 година на ГОРС правно основание. С оглед на изложеното по - горе крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията на " А. П.",Е. по отношение на "М. - И. ",Е. и "МДМ - Ф.",О. е правилен и законосъобразен. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "А. П.",Е. - гр.В. Т. е частично основателна.Решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против М. Т. М. иск е недопустимо като постановено по процесуално недопустим иск. Като такова решението в тази му част следва да бъде обезсилено, предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него - прекратено. В останалата му обжалвана част решението е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и съгласно 78,ал.1 ГПК направените от " А. П.",Е. по делото за въззивната инстанция разноски следва да останат в негова тежест. Водим от горното и на основание чл.270,ал.3 и чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № ... от 28.03.2011 година на Районен съд - гр.Г. О. по гр.д. № ...../2010 година в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от " А. П.",Е. - гр.В. Т. против М. Т. М. установителен иск за приемане за установено, че М. Т. М. солидарно с " М. - И. ",Е. - гр.Г. О. и "МДМ Ф.",О. - гр.Г. О. му дължи по заповед за незабавно изпълнение № ..... от 06.08.2010 година, издадена по гр.д. № ..../2010 година на ГОРС, сумата 20000 лева, дължима на основание запис на заповед, издаден на ..... година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението - 13.07.2010 година до окончателното изплащане на задължението, вместо което постановява: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения по делото от "А. П. ",Е., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул."Б. " № ...,В.А,.1, против М. Т. М., с ЕГН *, от гр.Г. О.,ул. "Б." № ...,.4,А..... ,установителен иск за приемане за установено, че М. Т. М. солидарно с " М. - И.",Е. - гр.Г. О. и "МДМ -Ф.",О. - гр.Г. О. дължи на " А. П.",Е. - гр.В. Т. по заповед за незабавно изпълнение № .... от 06.08.2010 година, издадена по Ч.гр.д. № ..../2010 година на ГОРС, сумата 20000 лева, дължима на основание запис на заповед, издаден на .... година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 13.07.2010 година до окончателното изплащане на задължението. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едноседмичен срок от съобщаването в частта му за прекратяване на производството и в едномесечен срок от връчването му на страните в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |