М О Т И В И по НОХД № 1528/2015 г. по описа на СтРС
С обвинителен акт на Районна
прокуратура Стара Загора подсъдимият И.М.И. е предаден на съд за това, че на
04.08.2014 г. в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамска чанта
на стойност 6 лв., сумата от 125 лв., 1 бр. блистер "Бета блокада" –
100 мг. – 12 таблетки на "Чайка фарма" на стойност 7, 15 лв., 1 шише
"Неуропан" – 50 таблетки на "Панацея 2001" на стойност 2,
48 лв., 1 опаковка "Хлофадон" 20 мг. – 10 таблетки на
"Софарма" на стойност 6, 02 лв., 1 блистер "Валтензин плюс"
– 12, 5 мг. – 8 таблетки на фирма "Актавис" на стойност 8, 05 лв., 1
бр. мобилен телефон "Нокиа С2 05" със сим – карта на
"Глобул", ("Теленор") на стойност 68, 00 лв., 1 бр. мобилен
телефон "Водафон 225" със сим – карта по програма
"Приятели" на стойност 15 лв. и 1 бр. мобилен телефон
"Нокиа" неустановен модел ведно със сим - карта на
"Глобул", ("Теленор" ) на стойност 20, 00 лв., всичко на
обща стойност 257, 70 лв. от владението на И.Д.Р., без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. І б. "а" и б.
"б" от НК – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1, букви
“а” и “б” от НК.
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от И.Д.Р. ***,
ЕГН ********** против подсъдимия И.М.И. за сумата от 257,70 лева /двеста
петдесет и семе лева и 70 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждане – 19.02.2014г. до окончателното и изплащане.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимия. Пледира на същия да бъде наложено наказание в размер
на шест години „лишаване от свобода”, като същото бъде намалено при условията на чл. 58а от НК.
Подсъдимият И.
признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното
производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното. Моли съда за минимално наказание.
Защитата
на подсъдимия пледира също за минимално наказание.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 19.02.2014 г. подсъдимият бил
освободен по изтърпяване от Затвора – Стара Загора, където изтърпявал наказание
"лишаване от свобода" и се заселил в кв. "Лозенец" в града.
На 04.08.2014 г. рано сутринта той
напуснал махалата и се заразхождал безцелно по центъра на града. Пътят му
минавал по бул. "Свети Патриарх Евтимий" № 84, където се намирала
МБАЛ "Св. И. Рилски".
На тротоара пред болницата бил поставен
павилион за продажба на вестници и списания, собственост на фирма
"Коректа" – Стара Загора, стопанисван от свид. И.Д.Р..
Последната започнала работа около 6, 30
ч. Отключила павилиона, оставила дамската си чанта под един плот близо до
входната врата и започнала да изнася и подрежда вестниците и списанията върху
подвижните стелажи. За свое улеснение, при влизане и излизане от помещението,
свидетелката оставила вратата отворена.
Подсъдимият забелязал свид. Р. и
внимателно следил действията й, като на няколко пъти уж случайно преминал зад
павилиона в посока север – юг и обратно.
В сгоден момент, когато свидетелката се
намирала пред будката, подсъдимият бързо влязъл в помещението, взел дамската
чанта и с бягство се отдалечил от мястото.
Спрял
се след няколко пресечки и разгледал съдържанието на чантата. Харесал и
задържал за себе си пари на обща стойност 125 лв., както и три броя мобилни телефони,
от които 2 бр. "нокиа" и 1 бр. "Водафон" , а останалите
вещи, (сред които били лична карта, дебитна карта и медицински документи),
ведно с чантата изхвърлил като ненужни.
Парите похарчил за лични нужди, а срещу
сумата от шест лева закупил сим – карта с № ********** от непознато лице от
турски произход и я поставил в единият от телефоните.
Прибрал се в с. Горно Ботево, където по
това време пребивавал и подарил единият апарат "Нокиа" на свид.
Стефка Ангелова Асенова, (съжителка на брат му Петко М.И.), другият телефон дал
на съжителката си Пенка Гигова Колева, а третият – оставил за себе си.
До приключване на досъдебното
производство нито една от отнетите вещи не била намерена или възстановена на
пострадалата.
Непосредствено
след извършването на кражбата, полицейските служители изискали от МБАЛ
"Св. И. Рилски" записи от охранителните камери, които били монтирани
на медицинския център близо до будката за вестници. Тези записи били предадени
с протокол за доброволно предаване, (лист № 10 и 11 от ДП).
След
получаването на цифровия носител (CD-R, компактдиск) била назначена техническа експертиза
и извършена компютърна обработка на файловете. Открити били седем броя
изображения, които са приложени в съставения фотоалбум.
Вещото лице заключило, че ниската
резолюция на изследваните изображения, отдалечеността от обектива на камерата и
нивото на компресия на файловете били фактори, които довели до загуба на
детайли в изображенията, което не позволило извличането на достатъчен брой
устойчиво различими, частни идентификационни признаци и поради това, не можело
да бъде извършено лицево – идентификационно изследване, (разпознаване) на
лицето в прихванатите кадри.
Фотокопията от албума били предявени на
свид. Стефка Ангелова Асенова и същата заявила, че мъжът от кадрите бил именно
обвиняемия, била го разпознала по фигурата, (стойката), дрехите, маратонките и
шапката, с които много често го била виждала да носи. (лист № 31 от ДП).
Видно от заключението на съдебно –
оценъчната експертиза, предметът на престъплението били: 1 бр. дамска чанта на
стойност 6 лв., 1 бр. блистер "Бета блокада" – 100 мг. – 12 таблетки
на "Чайка фарма" на стойност 7, 15 лв., 1 шише "Неуропан" –
50 таблетки на стойност 2, 48 лв. на "Панацея 2001", 1 опаковка
"Хлофадон" 20 мг. – 10 таблетки на "Софарма" на стойност 6,
02 лв., 1 блистер "Валтензин плюс" – 12, 5 мг. – 8 таблетки на фирма
"Актавис" на стойност 8, 05 лв., 1 бр. мобилен телефон "Нокиа С2
05" със сим – карта на "Глобул", ("Теленор") на
стойност 68, 00 лв., 1 бр. мобилен телефон "Водафон 225" със сим –
карта по програма "Приятели" на стойност 15 лв. и 1 бр. мобилен
телефон "Нокиа" неустановен модел ведно със сим - карта на
"Глобул", (понастоящем "Теленор" ) на стойност 20, 00 лв., всичко
на стойност 132, 70 лв., като към тази сума следва да се прибавят и наличните
пари на стойност 125 лв. или всичко общо възлизало на 257, 70 лв.
Експертът – счетоводител е приел, че
личната карта издадена на името на Р., дебитната карта на "ПИБ"
издадена на името на свид. Р., 1 бр. карта от онкодиспансера Стара Загора,
както и медицинските изследвания издадени от онкодиспансера – Стара Загора не
притежавали парична равностойност.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от направените
от подсъдимия самопризнания, тъй като прие, че същите се подкрепят от събраните
в досъдебното производство доказателства, а именно: протокол за разпит на
обвиняемия; протокол за разпит на св. И.Р.; протокол за разпит на св. Стефка
Асенова; протокол за разпит на св. Пенка Колева; протокол за разпит на св.
Велизар И.; протокол за разпит на св. Георги Костадинов; заключение на
техническа експертиза; заключение на съдебно икономическа експертиза; справка
за съдимост на обвиняемия; декларация за СМПИС на обвиняемия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият И.М.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1, букви
“а” и “б” от НК,
тъй като на 04.08.2014 г. в гр. Стара
Загора отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамска чанта на стойност 6 лв., сумата
от 125 лв., 1 бр. блистер "Бета блокада" – 100 мг. – 12 таблетки на
"Чайка фарма" на стойност 7, 15 лв., 1 шише "Неуропан" – 50
таблетки на "Панацея 2001" на стойност 2, 48 лв., 1 опаковка
"Хлофадон" 20 мг. – 10 таблетки на "Софарма" на стойност 6,
02 лв., 1 блистер "Валтензин плюс" – 12, 5 мг. – 8 таблетки на фирма
"Актавис" на стойност 8, 05 лв., 1 бр. мобилен телефон "Нокиа С2
05" със сим – карта на "Глобул", ("Теленор") на
стойност 68, 00 лв., 1 бр. мобилен телефон "Водафон 225" със сим –
карта по програма "Приятели" на стойност 15 лв. и 1 бр. мобилен
телефон "Нокиа" неустановен модел ведно със сим - карта на
"Глобул", ("Теленор" ) на стойност 20, 00 лв., всичко на
обща стойност 257, 70 лв. от владението на И.Д.Р., без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. І б. "а" и б.
"б" от НК.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият И. е осъждан за
тежки умишлени престъпления на наказание “лишаване от свобода” в размер на
повече от една година и е извършил престъплението, след като е осъждан повече
от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления. Ето защо, съдът намира, че същият е извършил
деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. “а” и б. “б”
от НК.
Съдът, след
като взе предвид съдебното минало на подсъдимия, счете, че извършеното
престъпление по чл.196 от НК е с висока степен на обществена опасност, поради
което не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години .
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са направените
самопризнания, .
Отегчаващи
такива са предишните осъждания на подсъдимия, извън тези, обуславящи
квалификацията „опасен рецидив”, както и това, че същият е извършил деянието в
определение изпитателен срок на УПО.
При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие, че на подсъдимия И.М.И.
следва да се определи наказание при лек превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от седем години. Предвид императивното изискване на чл. 373, ал.2 НПК, вр.
чл.58 а НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от четири години и осем месеца, което
да се изтърпи при първоначален „строг” режим, затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл.70 ал.7 от НК, съдът постанови
подсъдимият
да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД
1935/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора в размер на 8 /осем/ месеца и
26 /двадесет и шест/ дни „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от И.Д.Р. ***,
ЕГН ********** против подсъдимия И.М.И. за сумата от 257,70 лева /двеста
петдесет и семе лева и 70 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждане – 19.02.2014г. до окончателното и изплащане.
Правното
основание на предявения граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и
причинна връзка.
С
оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимият И.И. е извършил виновно престъпното деяние и е причинил имотна
вреда на пострадалата в размер на 257,70 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо, съдът счита, че предявения от пострадалата И.Д.Р. граждански
иск е основателен и доказан по отношение на подсъдимия И.И. и следва да бъде
уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50,00 лева, както и направените по делото разноски.
Съдът счита, че веществено
доказателство – 1 бр. диск /СД/, предадено с протокол за доброволно предаване
от 06.08.2014г. /лист 10-11 от ДП/, следва да се отнеме в полза на Държавата и
да се унищожи след влизане в сила на присъдата, поради малозначителност.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на
подсъдимия и стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: