№ 1
гр. София , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20201110212171 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 102-ри състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди и двадесета година, и в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Юлиана Илиева, след като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 12171 по описа за 2020 година, за да се произнесе с решение взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-433 от 21.08.2020г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление
„Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) вр. чл.648, ал.1 вр. 647, ал.2 и чл.644, ал.2,
предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за повторно административно нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното
административно нарушение, защото предходното влязло в сила наказателно постановление
(НП) било за нарушение на чл.107 от КЗ (отм.) и било издадено преди влизане в сила на
новия КЗ, като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се, че отговорността
на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно
нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това било станало за първи път в наказателното
постановление, като обстоятелствата относно квалифициращото обстоятелство (наличието
на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не били описани в съставения Акт за
1
установяване на административно нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани
всички обстоятелства по извършване и описание на нарушението, които обуславяли
съставомерността му, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната
страна на нарушението било съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42, т.4
от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че в разрез с изискванията на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5
от ЗАНН за посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
нарушените законови разпоредби и описанието на нарушението, актосъставителят не бил
отразил всички негови признаци, дефиниращи приложимия състав (основен,
привилегирован и квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера
на наказанието, а определяне на конкретния състав на нарушението, а в АУАН имало само
констатации за реализиран състав по чл.108 от КЗ без изложени факти за „повторност”.
Сочи се аргумент за нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото на дружеството
било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално
установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на нарушение, което не му
било предявено с АУАН, жалбоподателят бил поставен в по-неблагоприятно положение от
извършители на престъпни деяния. Сочи се, че била неправилна правната квалификация на
твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл.108 от КЗ имала характеристиките на
„общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено
застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите”, като в такива случаи предимство имал специалният закон, като в
разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и
били приложими разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ, уреждащи именно хипотезата на
задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с това било нарушено правилото
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се от жалбоподателя нарушаване на правилото на чл.12
от ЗАНН, защото била наложено административно наказание, което не съответства на
тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, защото при отговорност на дружество – юридическо лице субективната
страна не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен
случай” по чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага
наказание. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на
алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния
състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призовано,
не изпраща законен или процесуален представител.
Въззиваемата страна – КФН – Управление „ЗН”, редовно призована, се представлява от
юрк .Биляна Герчева (вж. л.42), която счита за неоснователна жалбата, в хода на пренията
моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, и представя
писмени бележки по случая.
Съдът, като изслуша становището на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност събраните
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 08.04.2019г. между жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС” АД и Димитър Георгиев Димитров
бил сключен застрахователен договор № BG/02/119001020823 за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, като договорът бил със срок на действие
от 00:00 ч. на 09.04.2019г. до 23:59 ч. на 08.04.2020г., по отношение на МПС – лек
автомобил марка/модел „Сеат Толедо” с рег. № А 2187 МА (вж. л.15гръб).
На 14.11.2019г., ок. 07:50 ч., в гр. Бургас, кв. „Меден рудник”, Димитър Димитров
управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № А 2187 МА, но поради
2
движение с несъобразена скорост ударил отзад лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с
рег. № А 8750 КР, който бил управляван от Станислава Петкова Стоева. При настъпилия
пътен инцидент между двете моторни превозни средства (МПС), автомобилът „Фолксваген
Поло” получил множество щети по задната броня и задния калник, десния фар и в дясната
част на предна броня. Двамата водачи съставили двустранен протокол № 112/14.11.2019г. за
пътното произшествие.
На същата дата (14.11.2019г.) Станислава Стоева уведомила ЗД „БУЛ ИНС” АД за
настъпването на застрахователното събитие (въпросното ПТП) по този повод била заведена
преписка по щета № **********/14.11.2019г. (л.16гръб).
Приложени към нейното заявление били копия от свидетелство за регистрация на
МПС – част І, контролен талон към знак за годишен технически преглед, свидетелство за
управление на МПС на Станислава Стоева, контролен талон към СУМПС (л.17),
двустранния протокол за ПТП, удостоверение за наличието на банкова сметка (л.17гръб),
като на автомобила на Станислава Стоева били извършени от страна на застрахователното
дружество два огледа за преценка на щетите – първият на 14.11.2019г. и вторият на
03.12.2019г. (вж. л.19-20).
На 14.11.2019г. застрахователното дружество изготвило калкулация по щетата (вж.
л.20гръб, 21, 21гръб), с който било определено застрахователно обезщетение в размер на
689.67 лева за причинените по автомобила „Фолксваген Поло” на Станислава Стоева.
След датата 03.12.2019г. не са били изисквани и/или представяни документи по заведената
преписка, които да са от значение за решаването й по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
На 09.12.2019г. бил изготвен от застрахователното дружество Доклад по заведената
претенция за изплащане на определеното обезщетение (л.22).
На 05.05.2020г. Станислава Стоева сезирала КФН с жалба-сигнал във връзка със забавяне в
изплащането на обезщетението, която била заведена с вх. № 91-02-437/05.05.2020г. (вж.
л.10).
Със свое писмо изх. № 91-02-437 от 08.05.2020г. Комисията уведомила
дружеството – застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД за постъпилата жалба на Стоева и във
връзка с извършваната проверка били изискани документи и информация по повод на
заведената щета, както и копие от цялата ликвидационна преписка по щета №
**********/14.11.2019г. (вж. л.13).
Жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС” АД с писмо вх. № 91-02-347/21.05.2020г. (вж. л.14-15)
представил на КФН заверено копие от преписката по щета № ********** от 14.11.2019г. и
материалите по преписката (вж. л.15-22), както и копие от документ, удостоверяващ
произнасянето на застрахователя по образуваната щета – платежно нареждане от
20.05.2020г. за плащане на Станислава Стоева на горната сума от 689.67 лева,
представляваща изчисленото обезщетение по щетата (вж. л.22гръб).
Със своя Заповед № З-117/12.04.2019г. заместник-председателят на КФН и ръководител на
Управление „Застрахователен надзор”, определил служители от управлението, които да
съставят Актове за установяване на административни нарушения (АУАН), като в т.2.1.2.4.
била посочена свидетелката Венислава Орлинова Петрова (вж. л.32).
След като проверила цялата преписка по случая, вкл. с получените от застрахователното
дружество документи по заведената щета, свидетелката Венислава Петрова преценила, че
има данни за административно нарушение и затова на 06.07.2020г. съставила против
ЗД „БУЛ ИНС” АД, в присъствието на упълномощен представител на дружеството Николай
Бъчваров (вж. л.9), и на свидетели на съставянето Силвия Трифонова (свидетел и по делото)
и Ивайло Христов, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-
473/06.07.2020г., в който били отразени всички обстоятелства по твърдяното
3
административно нарушение, вкл. и тези по извършената от КФН проверка по документи,
като е прието, че е нарушен чл.108, ал.1 от КЗ, тъй като дружеството не се било произнесло
по заведената претенция № **********/14.11.2019г. – като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, респ. мотивирано да откаже плащането, в
законоустановения срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл.106 от КЗ, т. е. до 27.12.2019г. (вкл.) (петък – работен, присъствен ден) и
административното нарушение е извършено на 28.12.2019г. Съставеният АУАН, подписан
от актосъставителя и двамата свидетели, бил връчен на упълномощения представител на
дружеството на датата на съставянето на АУАН.
Дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД не е подало в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 21.08.2020г. заместник-председателят на КФН и
ръководител на Управление „ЗН” издал и процесното Наказателно постановление № Р-10-
433/21.08.2020г., в което били описани всички обстоятелства по нарушението, вкл. и
установените в хода на документалната проверка, като било прието, че е налице нарушение
на чл.108, ал.1 от КЗ, при условията на § 1, т.51 от ДР на КЗ – повторност, тъй като с
влязло в сила на 17.10.2019г. друго НП № Р-10-148/21.02.2019г. за друго такова
административно нарушение дружеството е било вече санкционирано, и с този
административно-наказателен акт на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” от 3 000 (три хиляди) лева на осн. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2,
предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ. Процесното НП било връчено на 27.08.2020г. с разписка (вж.
л.8гръб).
От доказателствената по делото се установява, че с Решение № 89088 от 10.04.2019г. на
СРС – НО, 5-ти състав (вж. л.28-31), е било потвърдено НП № Р-10-148/21.02.2019г. на
КФН, с което за нарушение, извършено отново при условията на повторност (по § 1, т.51 от
ДР на КЗ), на застрахователното дружество е било наложено административно наказание
„имуществена санкция” от три хиляди лева (вж. л.23-24), като с Решение №
6039/17.10.2019г. на АССГ е оставено в сила решението на СРС (вж. л.25гръб-27гръб), т. е.
това наказателно постановление е влязло в сила на 17.10.2019г.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели Венислава Орлинова Петрова и Силвия Юриева
Трифонова, както и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния
процесуален реда на чл.283 от НПК: разписка за подаване на жалба (л.7), известие за
доставяне на НП (л.8-гръб), пълномощно за Бъчваров (л.9), жалба на Станислава Стоева до
КФН (л.10-10гръб), калкулация по щета (л.11), списък с предоставени на застрахователя
документи (л.12, 18), писмо на КФН от 08.05.2020г. до ЗД „БУЛ ИНС” АД (л.13), писмо-
отговор от дружеството от 21.05.2020г. (л.14-15), застрахователна полица (л.15гръб),
проверка за сключена застраховка „ГО” (л.16), уведомление за щета вх. №
**********/14.11.2019г. (л.16гръб), копия на СРМПС, СУМПС и контролен талон към него,
контролен талон към ГТП (л.17), опис на щета № 1 от 14.11.2019г. (л.19), опис на щета № 2
от 03.12.2019г. (л.20), калкулация по щета (л.20гръб-21гръб), доклад по щета (л.22),
платежно нареждане (л.22гръб), предходно НП № Р-10-148/21.02.2019г. на КФН (л.23-24),
решения на АССГ и СРС (л.25гръб-31), заповед № З-117/12.04.2019г. на зам.-председателя
на КФН и ръководител на Управление „ЗН” (л.32).
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелките Венислава Петрова и Силвия
Трифонова, които са логични и без вътрешни противоречия, като съобщеното от тях
кореспондира с другите доказателствени материали по делото, като в показанията си двете
свидетелки излагат своите непосредствени впечатления във връзка с извършената
документална проверка по случая (бел. с. – първата свидетелка) и установените при нея
4
фактически обстоятелства по преписката, респ. за процедурата по съставянето и връчването
на АУАН.
Наред с това, за правилното изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и
приетите по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, като писмените доказателства са в синхрон с
депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, и
затова съдът основà своите фактически изводи и въз основа на тях.
Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали не налага обсъждането им
поотделно (чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН), защото води до еднозначни и
еднопосочни фактически изводи у съдебния състав.
При така установените фактически обстоятелства, съдът от първа инстанция прави следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна (наказаното
юридическо лице), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на
27.08.2020г., а жалбата е от същата дата), и е насочена срещу обжалваем административно-
наказателен акт.
По съществото разгледана жалбата е неоснователна.
Съдът извърши преценка на изложените в жалбата доводи на ЗД „БУЛ ИНС” АД, и ги прие
за изцяло неоснователни, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на ЗД „БУЛ ИНС” АД,
че липсвали данни за извършено нарушение. В тази връзка следва да се подчертае, че
разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ е формална – при постъпването на последните изискани
и приети документи по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да осъществи определено
поведение – да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или мотивирано да откаже плащането. Дори и при недобросъвестност от страна на
застрахования (напр. да не се яви на касата на дружеството или да не даде банкова сметка),
за застрахователят остава възможността за отказ от извършване на плащането, но в случая
ЗД „БУЛ ИНС” АД е започнал процедура по определяне на размера на обезщетението, дори
го е определил на 06.12.2019г. с калкулацията по заведената претенция, но неоправдано е
било забавено превеждането на съответната сума на обезщетението, т. е. неговото
изплащане.
Също така, като се изхожда от факта, че процесът на ликвидация на щетата не може да
продължава безкрайно дълго във времето, именно поради тази причина и с цел защита на
правата на потребителите на застрахователни услуги, законодателят е въвел времево
ограничение за неговото приключване – срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106 от КЗ. Затова и с оглед на защита на правата на
потребителите на застрахователни услуги, по отношение на всички застрахователи (вкл. и
на ЗД „БУЛ ИНС” АД) важи изискването в посочения срок да извършват съответните
действия по изясняване на фактическата обстановка. И във връзка с това, когато
дружеството прецени, че представените от потребителя на застрахователна услуга или от
третото ползващо се лице доказателства не са достатъчни, то има възможността да
изиска допълнителни доказателства, които застрахованото лице да му представи (чл.106,
ал.3, изр.1 от КЗ). Освен този предвиден срок от 45 дни за изискване на допълнителни
доказателства по чл.106, ал.3, изр.2 от КЗ, застрахователят разполага и с възможността,
която законът му предоставя по чл.107, ал.1 от КЗ, за нуждите на установяване на
застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, да изисква информация и
съдействие от държавни органи и от трети лица. Но дори и тогава, когато не са били
изискани всички доказателства, законодателят е въвел краен (пределен) срок за
произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност” – този по чл.496, ал.1
5
от КЗ, който е три месеца от нейното предявяване (арг. чл.108, ал.3 от КЗ).
По делото обаче, няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят ЗД „БУЛ
ИНС” АД е изисквал други доказателства, с които ползвателя на застрахователна услуга и
увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност”, да може да се снабди, освен тези,
които дружеството е получило на 14.11.2019г. (вж. описа на л.12), нито да се е възползвало
от правата си по чл.107, ал.1 от КЗ за изискване или съдействие от държавни органи или
трети лица. Затова наказващият орган е преценил абсолютно обосновано и правилно, че
щом застрахователното дружество не е поискало никакви други доказателства от
ползвателя на застрахователни услуги Станислав Стоева, нито съдействие и информация
от други органи – възможностите по чл.106, ал.3 и чл.107 от КЗ, значи е приело, че
представените пред него доказателства са напълно достатъчни, за да направи
окончателната си преценка – да определи и изплати размера на обезщетението или
мотивирано да откаже плащане. Последният документ е представен на ЗД „БУЛ ИНС” АД
на 14.11.2019г. – това е датата на завеждане на ликвидационната претенция по щетата, а
последното действие (втори оглед на автомобила) е било на 03.12.2019г., и следователно в
срок до 27.12.2019г. (вкл.) дружеството е имало възможност да определи и изплати размера
на обезщетението по заведената претенция № **********/14.11.2019г. или мотивирано да
откаже плащане. В разглежданата хипотеза се установява, че едва на 19.05.2020г. (с близо
пет месеца закъснение – бел. с.) дружеството е изплатило обезщетението. Нещо
повече – вероятно изплащането на обезщетение от страна на застрахователното дружество
се дължи и на други фактори, а именно – подадената жалба от потребител на
застрахователни услуги застрахования до КФН и започналата проверка.
На следващо място, са неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че в конкретния
случай следвало да се приложи „особеното правило” на разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ,
която се явявала специална към общата разпоредбата на чл.108 от КЗ. В конкретния случай
административно-наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.496, ал.1
от КЗ, тъй като същата има отношение към факта на окончателно приключване на
застрахователни претенции по застраховка „Гражданска отговорност” в рамките на
тримесечен срок от тяхното завеждане, който срок е приложим и в хипотезата на чл.108,
ал.3 от КЗ – когато не са изискани всички доказателства, защото препращането е
изрично, каквато хипотеза не се установява по делото. Докато към датата на нарушението
за застрахователя, съгл. чл.108, ал.1 от КЗ, е възникнало задължението да избере една от
двете нормативно посочени възможности – да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, тъй
като са били събрани всички доказателства. Посочената разпоредба е формална и състава
на административното нарушение е осъществен при липса на произнасяне на застрахователя
в определения законов срок от 15 работни дни , без да е необходимо да са настъпили
вредоносни последици от това. Застрахователя не е имал задължението само да плати
застрахователно обезщетение, а е можел и мотивирано да откаже в посочения срок (ако
„липсват документи” или са налице други причини), при което няма да има нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ. Но в случая застрахователното дружество - жалбоподател нито е
изискало някакви документи в хипотезата на чл.106, ал.3 от КЗ, нито се е възползвало от
възможностите на чл.107, ал.1 от КЗ, и затова след изтичането на този срок от 15
работни дни, считано от представянето на последния документ или действие, необходими
за решаването на заведената преписка по щетата, бездействието на дружеството вече
представлява административно нарушение. Поради тези съображения съдът не намира, че е
нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
От изложеното дотук, съдебният състав приема, че категорично е установено по делото, че
от обективна страна дружеството е нарушило разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, като
вместо в императивно определения от закона срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства (до 27.12.2019г. вкл.), след изтичане на близо пет месеца
6
закъснение – на 19.05.2020г., застрахователят е изплатил обезщетението, като по делото е
установено, че от представянето на последния документ и извършването на действия по
преписката на 03.12.2019г. дружеството не е предприемало действия по изискване на
допълнителни доказателства или оказване на съдействие от органи и лица за предоставяне
на документи и информация. В тази връзка обосновано е било прието от актосъставителя и
наказващия административен орган, че след като нови доказателства не са били поискани, то
срокът от 15 работни дни започва да тече от датата на последното
действие – 03.12.2019г., и изтича на 27.12.2019г., като административното нарушение е
извършено на датата, следваща посочения ден, т. е. на 28.12.2019г., както е отразено в
АУАН и в НП.
В разглеждания от настоящия съдебен състав случай субект на административното
нарушение се явява юридическо лице – застраховател, чиято административно-наказателна
отговорност е обективна (или още „безвиновна” отговорност), поради което и обсъждането
на вината и другите елементи на субективната страна на нарушението е ирелевантен въпрос
и не подлежи на разглеждане.
Напълно несъстоятелна е тезата на жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД за наличието на
„маловажен случай” на административно нарушение. Преценката на наказващия орган да
санкционира дружеството се основава на обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по преписката, в т. ч. и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, и законосъобразно АНО е приел, според съда (вж. и Т. р. № 1/2007г. на
ОСНК), че нарушението на императивната разпоредба на чл.108, ал.1 от КЗ сериозно засяга
правата на потребителите на застрахователни услуги и създава предпоставки за възникване
на недоверие в стабилността и ефективността на застрахователната система в България, и
както и на предпоставки за недопустимо поведение на застрахователите спрямо техните
клиенти. В конкретиката на разглеждания случай няма нито едно основание, което да
налага извод, че извършеното деяние, макар да съставлява административно нарушение, е
без обществена опасност или с явно незначителна такава – първо, във връзка с
обстоятелството, че нарушението се явява повторно, тъй като е извършено в едногодишния
срок от 17.10.2019г., когато е влязло в сила № Р-10-148/21.02.2019г. на КФН, с което същото
дружество – застраховател е било наказано за извършено отново повторно нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ, т. е. за същото квалифицирано административно нарушение, с идентични
обективни параметри като това по чл.108, ал.1 от КЗ; второ, във връзка със срока на
закъснение на произнасянето, т. е. срокът на забавеното произнасяне не може да бъде
определен като незначителен (той е над пет месеца!), и трето – защото деянието на
застрахователя не може да се характеризира като такова (тоест като маловажно), тъй като
наказаното дружество е лицензиран застраховател, към който законът вменява завишени
изисквания и грижа значително по-голяма от грижата на обикновения търговец.
Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че с оглед правилото на чл.39, ал.2 от
ЗАНН, изискващо „съответният закон или указ” да предвиди възможността за
санкционирането на „маловажни нарушения”, прави впечатление, че законодателят в нито
една от санкционните разпоредби на КЗ (чл.635 – чл.646в от КЗ) не е предвидил въобще
състав на „маловажно нарушение”, което изразява еднозначната му оценка, че всяко от
уредените в посочените норми на КЗ административно нарушение се явява такова с
достатъчна степен на обществена опасност, която да изключи хипотезата на „маловажен
случай”. Още по-малко може да се говори за „маловажен случай”, при положение, че става
въпрос за „рецидивно и системно поведение” от страна на този застраховател, с оглед на
факта, че процесното административно нарушение се явява не само повторно, но и
рецидивно на предходното, за което е наказано същото застрахователно дружество.
Очевидно е, че при наличието на рецидив и системност в дейността на въпросното
застрахователно дружество, който извършва едни и същи по обективните и
характеристики административни нарушения, процесното нарушение на чл.108, ал.1 от
7
КЗ не може да се характеризира като маловажно, а то е с типичната за този тип прояви
степен на засягане на обекта на деянието, което обосновава използването на санкционните
средства на административно-наказателното производство и ги прави обществено
приемливи.
Неспазването на установен в закона с императивна норма срок, представлява нарушение
на законова разпоредба, и се санкционира като административно нарушение, ако е
предвидена съответната санкция за това. В случая за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ по
силата на общата санкционна разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, за едно юридическо лице
е предвидена възможност за налагане на административно наказание „имуществена
санкция” от 1 000 (хиляда) до 20 000 (двадесет хиляди) лева, а за повторни нарушения по
ал.1 от с. чл. – в разпоредбата на чл.644, ал.2, предл.2 от КЗ се предвижда налагането на
„имуществена санкция” от 2 000 (две хиляди) до 40 000 (четиридесет хиляди) лева.
Наказващият орган е преценил напълно правилно и законосъобразно, че става въпрос за
„повторно” административно нарушение по смис. на § 1, т.51 от ДР на КЗ, доколкото на
17.10.2019г. спрямо същото дружество и за същото по вид (отново повторно)
административно нарушение, е влязло в сила друго НП № Р-10-148/21.02.2019г. (вж. л.23-
24), като нарушението по настоящото дело отговаря на критериите за повторно
нарушение – извършено в едногодишен срок (т. е. до 17.10.2020г. – бел. с.) от влизане в
сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
административно нарушение. Наказващият орган правилно е наложил санкцията, съгласно
разпоредбата на чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ, а именно – в близък до
минималния размер от 3 000 (три хиляди) лева, който следва да се прецени за
справедливо и съответно на законовите цели (чл.12 от ЗАНН).
В интерес на обективността и за пълнота на изложението, а и доколкото дължи становище
по всички конкретни доводи, обосноваващи защитната теза на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав има повод да сподели позицията си, че не приема да е в унисон с
принципните правила на административно-наказателното производство, едва при
издаването на НП да се сочи за първи път нов факт с правно значение, при това
известен на актосъставителя и на надзорния орган още при образуването на
административно-наказателното производство, категорично явяващ се квалифициращ на
самото деяние, наред с което обуславящ и по-тежка наказуемост, от гледна точка на
осъществения състав на административно нарушение, а именно – наличието на „повторно
нарушение” по § 1, т.51 от ДР на КЗ, но тъй като в съдебната практика, в частност тази на
Административния съд – София-град, преимуществено се застъпва тезата, че
„повторността” не е квалифициращ белег на деянието, а единствено има отношение към
определянето на санкцията за извършено административно нарушение (вж. Реш. № 5952 от
01.10.2013г. по к. н. а. х. д. № 6782/2013г. на АССГ; Реш. № 4787 от 11.07.2014г. по
к. н. а. х.д. № 2596/2014г. на АССГ; Реш. № 4535 от 29.06.2015г. по к. н. а. х. д. №
4831/2015г.; Реш. № 2230 от 04.04.2016г. по к. н. а. х. д. № 1704/2016г. на АССГ; Реш. №
3337 от 16.05.2017г. по к. н. а. х. д. № 1469/2017г. и др.), настоящият съдебен състав
преценява в крайна сметка да съобрази наложилото се в съдебната практика разбиране, респ.
на плоскостта на казуса да отхвърли и този довод на жалбоподателя, застъпен в жалбата,
според който незаконосъобразно, едва с издаването на НП, отговорността на ЗД „БУЛ
ИНС” АД е била ангажирана за извършено при условията на повторност административно
нарушение.
След внимателно извършена проверка, съставът на настоящата инстанция приема, че АУАН
е съставен от надлежно овластено длъжностно лице съгл. чл.647, ал.1, предл.1 от КЗ и
т.2.1.2.4. от Заповед № З-117/12.04.2019г. на зам.-председателя на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, а процесното НП е издадено от компетентен орган съгл. чл.647, ал.2,
предл.1 от КЗ – посочения заместник-председател на КФН.
8
Съдът от първа инстанция не констатира нарушения и на разпоредбите на чл.36 – чл.46 и на
чл.47 – чл.58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съотв. издаденото НП съдържат
съответните законови реквизити, вкл. описанието на административното нарушение и
неговата правна квалификация, както и обстоятелствата по извършването и
установяването му.
Не са налице нарушения на императивните правила за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на
дружеството – жалбоподател, на когото екземпляр от Акта е бил връчен.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на Акта, респ. за
издаването на НП. Този съдебен състав намира за нужно да посочи, че цитираната
разпоредба от ЗАНН посочва, че АУАН се съставя в срок не по-дълъг от три месеца от
датата на откриване на нарушителя. В случая, АУАН е съставен на 06.07.2020г., след
като материалите в тяхната цялост по заведената претенция по щетата са били представени
на 05.05.2020г. в надзорната институция – КФН, и именно на датата на представянето на
всички тези материали, контролният орган се счита за уведомен и въз основа на
проверката на тези документи е било установено и нарушението, и неговият
извършител (автор), и е лесно видимо при сравнението на двете дати, че тримесечният
срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН се явява спазен. Спазен се явява и двугодишният
срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН, защото нарушението е извършено на
28.12.2019г., а АУАН е съставен на датата 06.07.2020г., а този срок тече именно от
извършването на нарушението. НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на
съставяне на АУАН (чл.34, ал.3 от ЗАНН), а именно – на 21.08.2020г.
При законосъобразно протекло административно-наказателно производство, без допуснати
процесуални нарушения и при правилно приложен материален закон, с категорично
установено нарушение с неговия автор, санкционирано със справедливо и законосъобразно
по вид и размер наказание, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, и затова на
осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № Р-10-433 от 21.08.2020г., издадено от заместник-председателя на КФН и
ръководител на Управление „ЗН”, с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1,
т.19 от ЗКФН вр. чл.647, ал.2, чл.648, ал.1 и чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ и § 1,
т.51 от ДР на КЗ на дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за
повторно административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10