Р Е Ш Е Н И Е № 260066

 

гр. Раднево, 29.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретаря Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 538/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Производството е образувано по искова молба на Я.Е.М., действащ чрез адв. Д., срещу М.Н.М., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 28.08.2012 г. в гр. Стара Загора, който бил втори за нея и първи за ответника и от който брак нямат родени деца, но ответникът припознал децата на ищцата – Севинч М.Н., родена на *** г., и Денис М.Н., родена на *** г. Твърди, че след сключване на брака отношенията им били добри и хармонични, живели в с. Тихомирово, но след това започнали неразбирателства по вина на двама им. Твърди, че около март 2017 г. се разделили, ответникът напуснал семейното жилище, а ищцата се установила да живее в гр. Раднево, и от който момент били във фактическа раздяла. Твърди, че отчуждението им било пълно и без възможност за поправяне. Поради това иска да бъде прекратен брака им, без произнасяне по въпроса за вината; да бъдат предоставени на ищцата родителските права спрямо двете деца и да бъде определено местоживеене на децата при нея, а на ответника да бъде определен режим на лични отношения с децата и да бъде осъден да заплаща издръжка съответно в размер на по 200 лв. месечно, семейното жилище в гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 3, ет. 7, ап. 34, бъде предоставено за ползване на съпругата и децата; ищцата да носи занапред след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име Янулова; съпрузите да не си дължат издръжка след прекратяване на брака.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.Н.М., в който взема становище за допустимост и основателност на иска за развод. Твърди, че обстоятелствата в исковата молба са правилно изложени, поради което моли да се допусне развод по вина на двамата съпрузи, като счита, че и мерките спрямо децата са адекватни и следва да се уважат.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 10.11.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че страните са сключили граждански брак на 28.08.2012 г. в гр. Стара Загора, от който брак нямат родени деца, но ответникът припознал децата на ищцата – Севинч М.Н., родена на *** г., и Денис М.Н., родена на *** г.,  както и че около март 2017 г. съпрузите се разделили, ответникът напуснал семейното жилище, а ищцата се установила да живее в гр. Раднево.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за сключен граждански брак от 23.01.2020 г. /дубликат на л.4/, от който се потвърждава сключения между страните граждански брак на 28.08.2012 г. в гр. Стара Загора, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 332 от 28.08.2012 г. на длъжностното лице по гражданско състояние в община Стара Загора. Видно е, че след сключване на брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си и е именувана Я.Е.М..

От приетото удостоверение за раждане от *** г. /л.6/ е видно, че съпрузите Я.Е.М. и М.Н.М. имат дете Севинч М.Н., родено на *** г., непълнолетно лице.

От извършената справка НБД Население е видно, че съпрузите Я.Е.М. и М.Н.М. имат и второ дете Денис М.Н., родено на *** г., малолетно лице.

І.1. Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпроса за вината:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о.).

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В хода на устните състезания адв. Д., пълномощник на ищцата Я.Е.М., заяви, че се оттегля искането за произнасяне по въпроса за вината, поради което съдът не ще изследва фактите, касаещи въпросите за вината.

За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни и писмени доказателства.

Установява се от събраните гласни доказателства, че съпрузите от повече от 4 години не живеят заедно, тъй като не са се разбирали и са се разделили. Съпрузите не поддържали контакти, не се чували, не живеят заедно от повече от 4 години.

Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. В случая се установява като причина за разделното живеене на съпрузите тяхното отчуждение един от друг. Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като дори няма направи опити от тях за заздравяване на брачната връзка, а съпрузите са категорични в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В тази връзка ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да изследва доколко има възможност за заздравяване на брачната връзка, то няма възможност да им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля. Затова и съдът намира, че се установи не само наличието на дълбоко, но и на непоправимо разстройство на брака между съпрузите, поради което следва да се допусне неговото прекратяване чрез развод.

І.2 Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Съгласно §.1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Конституцията на Република България и законодателството в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите да притежават повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца. Самата разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е „обитавано“ от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

По този въпрос няма спор като двете страни посочват, че семейното жилище, в което са живели съпрузите последно, е това в гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 3, ет. 7, ап. 34, както и че това жилище следва да се предостави за ползване на съпругата Я.Е.М..

І.3 Относно фамилното име:

Ищцата Я.Е.М. е поискала от съда да постанови след прекратяване на брака между страните, да носи предбрачното си фамилно име Янулова, по отношение на което ответникът М.Н.М. не възразява.

Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г. предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име преди брака, то той запазва брачното си фамилно име, съответно ако заяви промяна, то ще следва да се възвърне предишното фамилно име /решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 1058/2011 г. на ВКС, 4-то ГО/. Затова ще се уважи небрачния иск за промяна на фамилното име на ищцата и ще се постанови занапред да носи предбрачното си фамилно име Янулова.

І.4 Други въпроси:

По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с придобито през време на брака и относно издръжка между съпрузите, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

ІІ. Относно родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката на децата Севинч М.Н. и Денис М.Н.:

ІІ.1. Относно родителските права спрямо децата и местоживеенето:

Съгласно чл. 59, ал. 4 във вр. ал. 2 СК съдът решава въпроса за родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК). Законът поставя като основен и водещ принцип при преценка на посочените обстоятелства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

От гласните доказателства и социалните доклади се установява, че бащата е заминал за Германия преди около 2 години, същият не бил ангажиран емоционално с децата, а функцията му била да поддържа само финансово семейството. Майката Я.М. живяла с детето Севинч в апартамента в гр. Раднево, а другото дете Денис било настанено по административен ред със заповед на директора на ДСП в семейството на своята сестра Гергана Михайлова Илиева /служебно известно е на съдията-докладчик образуваното производство по гр.д. № 770/2020 г. на РС-Раднево за вземане на мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД спрямо детето Денис/. Обстоятелството за образувано производство за вземане на мярка за закрила не влияе върху необходимостта от предоставяне на родителските права спрямо децата на някой от родителите, тъй като мерките по ЗЗакрД имат преимуществен характер.

Установява се от социалния доклад, че майката е била преимуществено ангажирана с отглеждането и възпитанието на децата, а бащата бил ангажиран с изкарването на финанси за семейството.

Няма спор между родителите, че майката е тази, която следва да упражнява родителските права спрямо децата.

Затова ще следва родителските права спрямо децата Севинч и Денис да се предоставят за упражняване от майката Я.Е.М. и следва да се определи местоживеене на децата при майката на адрес гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 3, ет. 7, ап. 34.

ІІ.2. Относно личните отношения:

Съгласно чл. 59, ал. 2 СК съдът служебно следва да определи режима на лични отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).

Предвид липсата на емоционална връзка между бащата и децата следва да се определи режим на лични отношения между тях веднъж месечно всяка първа неделя месеца от 10 часа до 18 часа, без приспиване. Този режим напълно съвпада и с интересите на децата, тъй като бащата е в чужбина, не поддържа контакт с децата, а те са вече сравнително големи и при желание от тяхна страна и негова страна контакти ще се осъществяват.

ІІ.3. Относно издръжката:

Съгласно чл. 59, ал. 2 СК съдът следва служебно да се занимае с въпроса за издръжката на децата. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата или към настоящия момент 152,50 лв. (чл. 142, ал. 2 СК).

Съгласно чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител, като при определянето нейния размер съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му, условията, при които то живее, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни средства за лечението им.

Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Двете деца са сравнително в близка възраст и имат почти сходни нужди - храна, облекло, учебни пособия, здравни грижи и други, свързани с тяхното съществуване. С факта на самото израстване се увеличават неговите потребности и се разширява кръгозора на неговите интереси. Не се установява по делото децата да страдат от заболявания, които налагат допълнителни средства. Поради това съдът намира, че за задоволяване на нуждите на децата е необходима сума в размер на около по 300 лв. за всяко от тях.

Страните нямат спор относно размера на издръжката, въпреки липсата на данни за доходите на бащата.

При анализ на установените възможности на родителите и нуждите на децата, като се отчете, че майката ще полага непосредствените грижи за децата, съдът намира, че бащата следва да поеме заплащането на месечна издръжка на децата в размер от по 200 лв. за всяко, считано от 01.10.2020 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, а остатъка над 200 лв. до необходимите 300 лв. следва да се поемат от майката.

Поради това искът за издръжка ще се уважи.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Затова разноските ще останат за страните както са ги направили.

Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът определя окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв., която следва да се поеме от страните поравно.

Ищцата ще следва да заплати и държавната такса за производството по съединения иск по чл. 53 СК в размер на 30 лв. съгласно чл. 3 от Тарифата и държавната такса по иска по чл. 56 СК в размер на 30 лв. съгласно чл. 3 от Тарифата.

Ответникът следва да заплати държавна такса за присъдената издръжка в размер на 576 лв., представляваща 4% от присъдената издръжка за всяко от двете деца.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 СК, гражданския брак, сключен с акт за сключен граждански брак № 332 от 28.08.2012 г. на длъжностното лице по гражданско състояние към община Стара Загора, между М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, и Я.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ за ползване на съпругата Я.Е.М., ЕГН **********, семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 3, ет. 7, ап. 34.

ПОСТАНОВЯВА съпругата Я.Е.М., ЕГН **********, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име ЯНУЛОВА.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Денис М.Н., родено на *** г., с ЕГН **********, и непълнолетното дете Севинч М.Н., родено на *** г., ЕГН **********, на майката Я.Е.М., ЕГН **********, и определя местоживеене на децата при майката в гр. Раднево, ул. „Детелина“ № 3, ет. 7, ап. 34.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М.Н.М., ЕГН **********, и децата Денис М.Н., родено на *** г., с ЕГН **********, и Севинч М.Н., родено на *** г., ЕГН **********, както следва: бащата М.Н.М. има право да вижда и взема децата всяка първа неделя от месеца, от 10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване.

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето Денис М.Н., родено на *** г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Я.Е.М., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, считано от 01.10.2020 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето Севинч М.Н., родено на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Я.Е.М., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, считано от 01.10.2020 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

ОСЪЖДА Я.Е.М., ЕГН **********, да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща държавна такса за допускането на развода и съединените искове за фамилно име и семейното жилище.

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево сумата от 596 лв. (петстотин деветдесет и шест лева), представляваща държавна такса за допускането на развода и за присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: