РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Пловдив, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с възивна жалба депозирана от „НКБ Сервиз“ ООД,
ЕИК: ********* против Решение №2411/30.06.2022г., постановено по гр.д.
№9312/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, шестнадесети гр.състав, с
което се отхвърля предявения от „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: *********
против А. Б. К., ЕГН: ********** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 1 641 лева- обезщетение за имуществени вреди,
причинени от поведението на ответника, който при маневра на заден ход с лек
автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. № ***, ударил на 08.04.2019 г. около 17
часа в гр. Пловдив, на ул. ***, паркирания на мястото и собствен на ищеца
лек автомобил „Мердецес ***, рег. № ***, като му причинил щети- резки,
точки и надрасквания в контактната зона на удара, а след инцидента нанесъл
и удари с юмрук върху задната багажна врата на автомобила, като
предизвикал деформации, под формата на хлътване на ламарината, ведно със
1
законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- 08.04.2019 г. до
окончателното погасяване. С постановеният съдебен акт в полза на А. Б. К.,
ЕГН: **********, са присъдени направени по делото разноски, както следва:
сумата от общо 35 лева- такси за издаване на съдебни удостоверения, сумата
от 20 лева- депозит за разпит на свидетел и сумата от 344, 87 лева-
адвокатско възнаграждение, определено от съда. Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в
жалбата.. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо това
въззивния съд уважи предявените искове. Претендират се разноски,
съобразно представения списък с направени такива.Прави се възражение за
прекомерност на претендираните разноски от другата страна.
Въззиваемата страна А. Б. К., ЕГН: ********** оспорва жалбата като
неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли жалбата
да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно
представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45
ЗЗД предявен от „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: ********* против А. Б. К., ЕГН:
********** за заплащане на сумата от общо 1641лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от поведението на ответника,
който при маневра на заден ход с лек автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. №
***, ударил на 08.04.2019 г. около 17 часа в гр. Пловдив, на ул. ***,
паркирания на мястото и собствен на ищеца лек автомобил „Мердецес ***,
рег. № ***, като му причинил щети- резки, точки и надрасквания в
контактната зона на удара, а след инцидента нанесъл удари с юмрук върху
2
задната багажна врата на автомобила, като предизвикал деформации, под
формата на хлътване на ламарината, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта- 08.04.2019 г. до окончателното ѝ погасяване.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.04.2019 г.
управителят на ищцовото дружество паркирал собствения на дружеството лек
автомобил „Мердецес ***, рег. № ***, пред свой гараж, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***. Около 17 часа същия ден сестрата на управителя при
излизане от апартамента си, находящ се в същата сграда, забелязала как
управляваният от ответника лек автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. № ***,
при опит да излезе, ударил спряното МПС на ищеца, който без извика
дежурен патрул на КАТ, се опитал да напусне мястото на ПТП. След
възникнал спор между последната и ответника, афектиран от ситуацията,
ответникът слязъл и започнал да нанася удари с юмрук върху задния капак на
автомобила на дружеството. По случая се съставили протокол за ПТП №
1722669/ 08.04.2019 г., АУАН № 138800/ 08.04.2019 г. и НП № 19-1013-
003859/ 03.05.2019 г. От настъпилото ПТП автомобилът на ищеца получил
вреди- резки, точки, надрасквания, като се увредили определени части, чийто
ремонт възлизал на сумата от 735 лева. Поведението на ответника след
инцидента, изразяващо се в удари с юмрук върху задния капак на автомобила
довел до деформации на капака, чиято ламарина хлътнала, като тук ремонтът
възлизал на сумата от 906 лева. За деликтното си поведение ответникът
дължал обезщетение за причинените имуществени вреди. Претендира се
обезщетение на обща стойност от 1 641 лева
Ответникът изразява становище недопустимост на иска, поради липса
на активна процесуална легитимация на ищеца. По същество оспорва
исковете. Твърди, че главен инициатор и съпричинител бил управителят на
ищеца, който умишлено паркирал така, за да създаде конфликтна ситуация с
цел провокация към ответника. Автомобилът на дружеството бил паркиран
неправомерно в „синя зона“, без да притежава талон за това, докато
ответникът имал такъв талон и бил спрял пред офиса си. Патрулът на КАТ,
който дошъл на място, но не установил наличие на материални щети. По
случая не била образувана щета пред застрахователя, при положение, че и
двете коли имали застраховка. Фактурите за ремонта пък били издадени две
години след инцидента и на името на управителя на дружеството. Проформо
фактурите не доказвали плащане и били на името на физическото лице, а по-
3
късно издадените фактури не ставало ясно дали се отнасят за ремонт на
автомобила във връзка с този инцидент.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че
не е изпълнен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, доколкото от събраните
доказателства не се установява деликтно и противоправно поведение на
ответника, по начина по който се твърди да съществува в исковата молба,
нито пък се доказват причинени по вид имуществени вреди, описани от
ищеца, които да подлежат на обезщетяване.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплаквания, че първоинстанционният съд
не се е съобразил с обвързващата сила на постановеното от Административен
съд гр.Пловдив решение по адм.д.№***г., с което е потвърдено Решение по
АДНХ№***г. на РС гр.Пловдив; че не е обсъдил всестранно, пълно и точно
показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което е достигнал до
погрешни правни изводи; че е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, като не е допуснал до разпит поисканите от ищеца свидетели –
преки очевидци на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След
съвкупната преценка на събраните пред първата и пред настоящата
инстанция доказателства, настоящият съдебен състав намира наведените в
жалбата оплаквани за основателни.
Подържаното от въззиваемия пред настоящата инстанция възражение за
липсата на активна легитимация на ищцовото дружество, настоящият
4
съдебен състав намира за неоснователно, като в тази връзка изцяло споделя
изложеното от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 144 ал.
1 и 2 от ЗДв.П, собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор, а при
регистрирани автомобили се изисква и нотариална заверка на подписите,
предвид на което и доколкото процесният лек автомобил „Мердецес ***, рег.
№ *** е прехвърлен на ищеца с договор за покупко- продажба на МПС от
11.07.2011 г. с нотариална заверка на подписите, то сделката е валидна. Що
се касае до вписване собствеността на едно МПС в регистрите на КАТ,
следва да бъде отбелязано, че вписването не е част от фактическият състав
по прехвърляне на автомобила, поради което не би могло да се приеме, че
сделката страда от порок влияещ върху нейната валидност. В подкрепа на
извода, че ищецът е активно легитимиран по настоящия иск, е и
обстоятелството, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е
признато за установено, че ищцовото дружество е собственик на процесния
автомобил.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав не споделя
направените от първоинстанционния съд правни изводи по следните
съображения:
За да е изпълнен фактическия състав на 45 ЗЗД е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на
претенцията.
Няма спор между страните, че по отношение на ответника К. има
влязло в сила наказателно постановление, за виновно нарушение на
правилата за движение по чл. 40 ал. 1 от ЗДв.П, според която норма преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Изготвеният и
представен по делото протокол за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
5
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. Ищецът, който претендира обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.
Процесният протокол за настъпилото на 08.04.2019г. ПТП съдържа
преки възприятия на длъжностното лице, което го е съставило, включително е
възпроизведена и схема. В него се съдържа информация относно
разположението на автомобилите, участващи в пътно транспортното
произшествие. Действително протоколът за ПТП представлява частен
документ, но предвид на това, че е подписан от виновния за произшествието
водач – ответникът К., то протоколът има доказателствена сила относно
съдържащите се неизгодни за ответника факти – механизмът на ПТП в
резултат на проявеното противоправно поведение – удар в задната част на
другото МПС при движение посока назад. Действително така съставения
АУАН и влязло в сила наказателното постановление, издадено въз основа на
последния, не попадат сред актовете на наказателния съд, имащи
задължителна сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК. В случая
обаче предвид обстоятелствата отразени в постановлението,
доказателствената сила на УААН и принципа в чл.45 ЗЗД, че вината на
делинквента при непозволено увреждане се предполага, то следва да се
приеме, че ответникът следва да опровергае фактите, отразени в посочените
актове.
Ответникът пред въззивната инстанция подържа оплакването си, че
главен инициатор и съпричинител бил управителят на ищеца, който
умишлено паркирал така, за да създаде конфликтна ситуация с цел
провокация към ответника; че ответникът не е виновен за настъпилото ПТП, а
противоправното поведение на К. Б., който бил паркирал неправилно,
плътно в бронята на авотомобила на К. е довело неизбежно до извършването
на ПТП.Във връзка с наведените и подържани оплаквания, следва да бъде
отбелязано следното: Съгласно общоприетата дефиниция вината в
наказателното право е собственото психично отношение на дееца към
собственото му противоправно деяние и настъпилите в резултат на него
6
общественоопасни последици. Следователно вината в наказателното право, а
оттам и умисъла, който има еднакво съдържание както в наказателното, така и
в гражданското право, предполага определено психично отношение на дееца
към извършеното от него и настъпилите в резултат на деянието последици.
Под вина в гражданското право най-често се разбира небрежността и нея има
предвид чл. 45, ал. 2 ЗЗД, когато прогласява, че вината се предполага.
Небрежността в гражданското право се изразява в неполагане от страна на
длъжника на дължимата грижа. А дължимата грижа е тази на добрия
стопанин. Вината в гражданското право, схваната като небрежност, не
предполага психично отношение, т. е. тя е един обективен мащаб. В
конкретния случай, без правно значение за изпълнение на фактическия състав
на чл.45 ЗЗД е поведението на ищецът Б. и дали същият е създал конфликтна
ситуация с цел провокация към ответника. Ответникът при извършване на
маневра е причинил ПТП. Несъответствието между дължимото и
обективираното поведение на ответника е проявна форма на небрежността
като форма на вина по смисъла на чл.45 ал.2 ЗЗД, която се предполага до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника.
Изложеното обоснова извода, че дори да се приеме, че е налице
противоправно поведение от страна на Б., то провокацията от страна на
последния не оборва вината на ответника по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Установява се от показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел А. И. Т. /без родство със страните/, чийто показания се подкрепят
от показанията на свидетелите А. П. / без родство, служител при ответника
към релевантния момент/ и С. В. - М./ без родство, служител при
ответника към релевантния момент/, които съдът кредитира като
незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия, че при
извършващата се от ответника маневра, последният е ударил автомобила на
ищеца. Ударът бил в задната броня. Свидетелката С. В. заявява, че е видяла
ответника да нанася удари върху задния капак на черния мерцедес, в
състояние на афект. Показанията на В. се подкрепят и допълват, и от
показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели А. Т. и А. Б. /
баща на управителя на ищцовото дружество /, които показания въпреки
родствената връзка, съдът кредитира в тази им част, доколкото се
припокриват от останалите гласни доказателства.
7
Според показанията на свидетелят А. Е. Г. / без родство/ , полицейски
служител, лично присъствал на инцидента, налице са били минимални щети и
по двата автомобила, „почти драскотини, не големи деформации“.
От заключението на вещото лице инж. С. М. по приетата
автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че при такъв
механизмът на ПТП / съгласно протокола на ПТП и свидетелските
показания/ е възможно да има повреди по боята на задната броня на
автомобил „Мердецес ***, рег. № *** и при такъв механизъм на събитието –
удар с ръка, е възможно да има повреди по задния капак.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че
е доказан механизма на ПТП-то, начина на настъпване на вредата и
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
настъпилите за ищеца вреди, поради което настоящият съдебен състав
приема, че е изпълнен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Ето защо
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на размера на причинените вреди са налице надлежни
писмени доказателства – фактури за извършен ремонт на МПС на обща
стойност от 1 641лв, скрепени с касов бон, удостоверяващ плащането.
Предвид на това, дължимото на деликвента обезщетение следва да бъде
определено съобразно представените от ищеца писмени документ, а именно
в размер на 1 641лв.
С оглед основателността на главната претенция, на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, следва да бъде уважено и акцесорното искане на ищеца за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
настъпване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на
задължението.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да бъде отменен, а вместо това искът уважен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат направени пред
настоящата инстанция разноски общо в размер на 522.82 лв, съгласно
представения списък на л.65 от настоящото дело и разноски пред първата
инстанция общо в размер на 715.64лв, съгласно представения списък на л.222
8
от делото на ПРС.
Мотивиран от горното, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2411/30.06.2022г., постановено по гр.д.
№9312/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, шестнадесети гр.състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН: ********** от град Пловдив, ул. *** да
заплати на „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от управителя
К. А. Б. сумата от общо 1 641 лв/ хиляда шестстотин четиридесет и един
лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
поведението на ответника А. Б. К., който при маневра на заден ход с лек
автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. № ***, ударил на 08.04.2019 г. около 17
часа в гр. Пловдив, на ул. ***, паркирания на мястото и собствен на ищеца
лек автомобил „Мердецес ***, рег. № ***, като му причинил щети - резки,
точки и надрасквания в контактната зона на удара, а след инцидента нанесъл
и удари с юмрук върху задната багажна врата на автомобила, като
предизвикал деформации, под формата на хлътване на ламарината, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 08.04.2019 г. до
окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН: ********** от град Пловдив, ул. *** да
заплати на „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от управителя
К. А. Б. направени пред въззивната инстанция разноски общо в размер на
522.82 лв, / петстотин двадесет и два лева, и осемдесет и две стотинки/ и
разноски пред първата инстанция общо в размер на 715.64лв,/ седемстотин и
петнадесет лева, и шестдесет и четири стотинки/.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10