РЕШЕНИЕ №
02.02.2016 година
град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 1-16 състав, воткритозаседание
на двадесет и шести октомври през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР
ЖЕЛЯЗКОВ
като
разгледа докладваното от съдията ЖеляЗ.ов гражданско дело № 13221 по
описа за 2014
година, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането /отм./ от В.Б.М.-
лично и като законен представител на малолетното дете-втори ищец А.И.Т., против З. „Л.И.” АД.
С исковата
си молба ищците, чрез процесуалния си представител адв. К. твърдят, че на 19.11.2012 г. около 12:25 ч. на „Т”- образно
кръстовище, образувано от общИ.ки път, водещ към с. Б., общ. Р. и път от
републиканската пътна мрежа II-84, в района на 103 + 669 км., при управление на
л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ****, водачът Б.В. В. нарушила правилата за движение
по пътищата, като не спазила изискванията на пътен знак Б2 „Спри ! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”, е извършила завиване на ляво за навлизане в
главен път „П-84”, с посока на движение към гр. Р., без да спре и да пропусне
движещия се по пътя с предимство в посока към гр. Я. лек автомобил „Опел
Вектра”, с per. № ***, в резултат на което е предизвикала сблъсък между
двете МПС. В резултат на настъпилия удар били причинени множество телесни
повреди, както на возещите се в л.а. „Фолксваген Голф“, така и на пътниците в
л.а. „Опел Вектра”. Пострадали са пътниците М. А.Б. и Е.И.Ш.- возещи се в автомобила на виновния водач. Пострадал е и И.
Д. Т.- водач на л.а. „Опел Вектра”, заедно с возещите се в същия л.а. -
пътниците В.Б.М. и А.И.Т..
По случая било образувано НАХД № 20141240200138/2014 г. по описа на PC - Р.,
водено срещу Б.В. В. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. а, пр. 2, във
вр. с ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП приключило с влязло в сила Решение № 1392/07.04.2014 г., с което водачът на увреждащия автомобил е призната
за виновна по повдигнатото й обвинение. В хода на наказателното дело било установено, че виновния водач В. е
имала техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП, като спази знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, както и своевременно да
забележи движещият се по пътя с предимство л.а. Вместо това В. като наближила
„Т”- образното кръстовище, намалила скоростта на движение, но не се съобразила
с поставения пътен знак Б2 и без да спира управлявания от нея автомобил, пресякла линията на
кръстовището със скорост от около 50 км./ч., като извършвайки маневра „завой
наляво” навлязла на пътя от републиканската пътна мрежа II- 84. Като видял
навлизащия на път II-84 л.а. „Фолксваген Голф”, водачът на л.а. „Опел Вектра” задействал
спирачната система, но не успял да спре автомобила. В резултат на описаното
последвал сблъсък между двете МПС, като управляваният
от виновния водач В. автомобил
„Фолксваген” се ударил
почти челно в областта на преден десен калник, предно дясно окачване и предна
дясна врата на л.а. „Опел Вектра”. В резултат на удара л.а. „Опел Вектра” бил
изхвърлен напред и наляво, прекосил лявата пътна лента на движение и банкета,
смъкнал се по стръмния скат, където се завъртял около центъра на тежестта си,
обърнал се по покрив и спрял.
Ищците, чрез процесуалния си представител твърдят,
че в резултат на процесното ПТП пострадала ищца В.Б.М. получила следните
травматични увреждания: голяма и дълбока /достигаща до черепните кости/ раЗ.ъсно-контузна
рана в челно-теменната област на главата и хематом на дясната предмишница;
контузия на мозъка с обективно установен мозъчен оток; счупване на лява
ключица; счупване на костите на дясната длан; счупване на шийката на дясна
бедрена кост. В
резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 19.11.2012
г. ПТП В.М. търпяла
иЗ.лючително силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и емоционално.
Възстановяването на пострадалата от получените при процесното ПТП
увреждания продължило един иЗ.лючително
дълъг период за повече от една година, като оплакванията й за болка в
наранените области не са отшумели.
В резултат
на процесното ПТП пострадало и детето на
В.- А.Т., на 6 месеца, което получило
следните травматични увреждания: контузия, охлузвания в челната и дясна
слепоочна област на главата, контузия на устните на устата; черепно- мозъчна
травма- мозъчна контузия; счупване на дясна ключица; ъглово деформиране в
диафизарната част на двете кости на дясната подбедрица. В резултат на
уврежданията, получени при процесното ПТП детето А.Т. търпяло силни болки и много страдания, не
се чувствало добре физически и емоционално. В резултат на
получените счупвания било налице трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник, както и трайно затруднение на десния долен крайник.
Получените счупвания се отразили иЗ.лючително зле на здравословното състояние
на детето, получени в една толкова ранна възраст, само на 6 месеца. След
инцидента детето станало неспокойно, непрекъснато се будело и плачело.
Поддържат,
че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на причинителя на вредите. Управляваният от Б.
В. лек автомобил е имал сключена
застраховка „ГО” валидна от
23.04.2012 г. до
22.04.2013 г., поради което считат, че е наличе основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя – ответното дружество З.”Л.И.”АД
и претендират да се заплатят на В.Б.М. - сумата от 80 000лв.- частичен иск от сумата от 160
000лв., представляващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
и на А.И.Т., чрез неговата майка
и законен представител В.Б.М.- сумата от 50 000лв., частичен иск от сумата от
120 000лв., представляващо обезщетение
за претърпените от него
неимуществени вреди както и направените
разноски по делото и адвокатски хонорар.
В хода на съдебното производство е допуснато изменение на исковете, чрез
увеличение на исковите претенции, като същите се предявяват в размер на
120 000 – частичен иск от пълния размер 160 000- обезщетение за
неимуществени вреди, претендирано от В.Б.М. и
иск за неимуществени вреди, предявен от А.И.Т., чрез законния му
представител В.М. – в размер на 90 000 лева – частичен иск от 120 000
лева.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът З.”Л.И.”АД оспорва изцяло иска, по основание и
размер и като прекомерно завишен, прави
възражение за съпричиняване- ищцата М. не била поставила
обезопасителен колан при возене в автомобила, а детето А.Т. не се возело в система
за обезопасяване при возене на деца – „детско столче”. Оспорва претенцията
за търсената лихва, претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В депозираната допълнителна искова молба и
допълнителен отговор страните поддържат заявените при първоначалната размяна на
книжа становища и възражения, като
правят допълнителни доказателствени искания, които са уважени.
По искане на ответната страна, по делото е конституирана
като трето лице помагач Б.В. В.- водач на автомобила, при управлението на който
е осъществено ПТП, застрахован при ответното дружество. Третото лице, редовно
призовано, не се явява и не заявява становище по исковата претенция и по отговора на
ответника.
С исковата молба са приложени и приети като писмени доказателства по делото, Решение по НАХД № 20141240200138/2014 г. по
описа на PC –
Р.,
с което Б. В. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал.3
от НК; Протокол за оглед и фотоалбум от досъдебното производство, както и
заключения на две съдебномедицИ.ки експертиза и две епикризи за всеки от ищците. Към допълнителната искова
молба, пълномощникът на ищците прилага и съдът е приел като доказателства,
фактури и касови бележки дължимите и
извършени разходи за лечение, рецепти за медикаменти и искания за извършване на
изследвания с резултатот лаборатно изследване на 03.01.2013 г.
По искане на ищцовата страна е назначена съдебномедицИ.ка
експертиза /СМЕ/ с вещо лице – д-р Х.М., специалност „Неврохирургия”.
Видно от заключението на в.л. ищцата В.М. е получила следните травматични
увреждания в резултат на ПТП: Фрактура на шийката на дясната бедрена кост;
Фрактура на лявата ключица; Фрактура на дланни кости на дясна ръка; Контузия и
хематом в областта на дясната предмишница; Разкъсно-контузна рана в лява челна
област на главата /скалп/; Мозъчна контузия с мозъчен оток.
Съгласно
съдебномедицИ.кото заключение процесът на възстановяване при черепномозъчна
травма с характер на процесната е три до шест месеца при липса на усложнения.
Фрактурата на шийката на дясната бедрена кост ограничава трайно движенията на
долния десен крайник за повече от 30 дни и има възстановителен период до 12
месеца. Фрактура на лявата ключица
ограничава трайно движенията на лявата ръка за повече от 30 дни и има
възстановителен период 2-3 месеца.
Фрактура на дланни кости на дясна ръка, неописани в документацията кои
точно, имат възстановителен период от 1,5-2 месеца. Контузията с хематом в областта на дясната
предмишница е предизвикала болки и е отзвучала са срок от 10-15 дни. Разкъсно-контузната рана в лява челна област
на главата /скалп/ е зараснала за срок от 10-15 дни с остатъчен белег.
В
заключението се приема,че относно претърпяната черепно-мозъчна травма може да
се приеме, че ищцата е възстановена напълно. Съобщаваните оплаквания от
главобилие и световъртеж, намален слух и пищене в ушите, затруднено зрение не
са свързани с тази травма, а с проблеми от УНГ и очен характер. Същото се
отнася и за фрактурата на лявата ключица и на костите на дясната длан. Раната в
челната област на главата е зараснала с остатъчен белег, част от който с
дължина 4,0 см. е разположен в областта на лицето и предизвиква загрозяване.
Фрактурата на шийката на дясната бедрена кост е зараснала, но със снишен размер
на главата и скъсяване на шийката, с нарушена костна структура и остеоартрозни
промени. Деформацията предизвиква скъсяване на десния долен крайник с 3,0 см.,
отчетено по рентгеновата снимка от 29.08.2014 г.
По
отношение на уврежданията на малолетния ищец А.Т. в съдебномедицИ.кото
експертно заключение се приема, че детето, тогава на 6 месеца е претърпяло
следните травматични увреждания: *********************.
Според вещото лице д-р М., черепномозъчната травма при
детето е протекла с умерено изразена общомозъчна симптоматика, без данни за
огнищна неврологична симптоматика и липса на травматични мозъчни и вътречерепни
промени при извършеното трикратно КТ изследване - непосредствено след травмата,
на 3-ия и на 4-ия ден. Диагнозата мозъчна контузия е поставена след клинично
обсъждане, основно поради наблюдаваните в продължение на два дни епилептични
пристъпи.
В експертното заключение се посочва, че процесът на
възстановяване и при най-леката степен на мозъчна контузия е три до шест месеца
при липса на усложнения. При малки деца в този период могат да се наблюдават
признаци на повишена раздразнителност, плачливост, неспокоен сън. Неусложнена
фрактура на ключица зараства в тази възраст за срок от 2-3 седмици. Няма данни
за остатъчни явления. Диафизарната (стволова) непълна фрактура на двете кости
на подбедрицата зарастват за срок от 3-4 седмици. Контузията на главата и
устните е предизвикала болки и е отзвучала в срок от 10-15 дни.
Експертизата разкрива, че до момента по делото не са
представени медицИ.ки документи, указващи за наличие на усложнения във връзка с
претърпените от ищеца травмени увреждания. По данни на майката детето се
развива нормално, припадъци не са наблюдавани, няма отклонения в двигателната
дейност и поведението, освен че станал нервен, плачлив. За достоверна
преценка на това състояние е необходим преглед от детски психолог или
психиатър.
В съдебно заседание вещото лице д-р Х.М. допълва
заключението си със следните пояснения : ищцата В.М. е претърпяла скъсяване на
крака поради счупването на бедрената шийка. Това скъсяване на крака води освен
до затруднена и накуцваща походка, води и до нарушаване на цялата статика,
механика на гръбначния стълб, който е основаната опора и амортизатор на
движенията на тялото, така че неминуемо ще последват за в бъдеще изкривявания
на гръбначния стълб, по-ранно развитие на закономерните дегенеративни промени в
него, свързани естествено с болки и други усложнения. Това скъсяване се дължи
на настъпилите промени в главата на бедрената кост и в шийката, които са в
резултат първо на не най-адекватно проведеното лечение. Настъпилите промени са
тежки в главата и в шийката на бедрената кост. Единствения начин за коригиране
на този недъг е с поставяне на изкуствена става, друг начин няма, оперативно
изкуствена тазобедрена става. Качеството на имплантите се подобрява
непрекъснато, но въпреки това към момента една изкуствена става издържа
десетина години.
По искане на
ответната страна, по делото е назначена и приета без оспорване от страните, комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ с вещи лица д-р Т.Д.
и инж.Е.З.. Заключението потвърждава
характера и спецификата на претърпените увреждания, описани в исковата молба и
посочени в заключението на СМЕ на д-р Х.М., както и се описва механизъм на
настъпване на ПТП, който отговаря
на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. В това
заключение се правят следните изводи и се дава експретно становище, по въпроси
формулирани от ответника: „Ако В.М. е била с правилно поставен
обезопасителен колан травматичните увреждания в областта на главата биха били в
по-малка степен, не би могла да получи
счупване на дясната бедрена шийка и и счупване на лявата ключица.”/лист
127, абзац първи от делото/. По отношение на травматичните увреждания на ищеца А.Т.,
в отговор на въпрос № 7 : „Описаните
по-горе травматични увреждания се получават най-често при пътуващо дете без да
е обезопасено в седалка или столче за деца. Ако А.Т. е бил поставен в детско
столче по време на ПТП е малко вероятно да получи описаните по-горе травматични
увреждания.”
По
делото са допуснати и разпитани като свидетели лицата Б.М. – баща на ищцата и
дядо на ищеца- относно търпените от ищците болки и страдания и тяхната
продължителност; както и М.Б.. Последната не дава показания от значение за
спора /лист 131 абзац първи/.
Св.Б.М. заявява пред съда, че инцидентът с В. и А.
станал на 19.11.2012 г. Състоянието на В. било доста тежко. Главата й била
цялата бинтована, крака й срязан отстрани, имало болт в крака, на екстензия, ръката
й счупена, ключица била счупена. На главата ищцата имала имаше шев, който си
останал белег. На В. й помагали сестрата на свидетеля и снаха й, защото тя не
можела нито да става, „абсолютно жив труп“. След ката я изписали също имала
нужда от грижи. Ставала само с чужда помощ. Четири месеца за нея се грижили
свекърва й и свекър й, тъй като и мъжа й и той бил пострадал от катастрофата
и обездвижен. Свидетелят със съпругата
си взели при себе си бебето /А./, тъй
като В. не можела да си гледа детето. В.
и към днешна дата се оплаквала от болки в крака постоянно. Ходи, но не нормално, кракът й е по-къс. Имала белези на
главата, на крака. Преди инцидента ищцата спортувала, ходеше на танцов балет.
Сега вече и колело не можела да кара ине балет да отиде. Когато детето А. било изписано
от болница свидетелят и съпругата му се грижили за него около 4 месеца. Преди инцидента детето
го слагалие в проходилката, движело се, правело по някоя крачка, но след ПТП не искало, сега и
в колата не искало да се качва от страх. Преди катастрофата А. бил жизнено
дете, след катастрофата спряло да си играе.
Съдът,
след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесният инцидент е настъпил по вина на водача на лекия автомобил Фолксваген
Голф Б. В.. Отговорността на водача е
установена с влязло в сила Решение № 1392 от 07.04.2014 г. по НАХД № 20141240200138/2014
г. по описа на PC - Р., което е задължително за съда по въпроса за вината.
Установява се, че като пряка последица от предизвиканото ПТП са настъпили описаните увреждания на ищците.
По делото е прието за безспорно между страните и доказано
наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“,
обективирана в полица № 22112001137684/22.04.2012 г., за л.а. Фолксваген сд
рег.№ *** с ответното дружество „Л.И.“АД към датата на настъпване на
произшествието.
Поради това и съдът приема, че е доказано
наличието на всички елементи факти от фактическия състав, включен в нормата на
чл. 226 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно:противоправно деяние,
вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието,
както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност.
Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено
лице.Прякото право на увредения срещу застрахователя възниква в момента на
настъпване на застрахователното събитие. По съществото си то е за обезщетение
от непозволено увреждане, причинено от застрахования деликвент. Вярно е, че
отговорността на застрахователя произтича от застрахователното правоотношение,
но то е функционално свързано с деликтното правоотношение. Ето защо и увреденото
лице има право да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки
се на деликт или пряко от застрахователя, основавайки се на застрахователния
договор.
Относно предявените субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди:
С
оглед събраните гласни доказателства, установяващи претърпените от ищците
неимуществени вреди от загубата на техния син и като съобрази принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни случаи и момента на
настъпване на инцидента, съдът приема, че обезщетението следва да бъде
определено в размер на 100 000
лева за първата ищца В.Б.М. и в размер на 50
000 лв. за втория ищец А.И.Т.. Съдът съобразява датата на настъпване на
застрахователното събитие и факта, че пострадалият е бил дете на 6 месеца. към
датата на инцидента, което е от значение за начина, по който болката от
увредата е била преживяна. Отчете се, с съобразено с датата на настъпване на
уврежданията, размерът на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, съгласно чл.288, ал.5 от КЗ (отм.). съдът съобрази, че ищцата В.М.
е млада жена, която, освен претърпените тежки травми и преживяното безпомощно и
болезнено състояние, проявило се за продължителен период от време, ще търпи
страдания и неудобства от скъсяването на
крака и нарушението в походката си занапред, което, според експертното
заключение трудно би търпяло корекция.
Относно възражението на ответната страна за основания
за намаляване на отговорността на застрахователя поради съпричиняване:
Възраженията на ответната страна за намаляване
отговорността на застрахователя порлади
съпричиняване от страна на
пострадалите съдът намира за основателно и доказано. По отношение на ищцата В.М. съдът намира за
установено, че тежките травми – черепно-мозъчна травма и счупване на бедрената
шийка, довело и до скъсяване на крака и съответно- до промяна в походката и
възможни бъдещи изменения, не биха настъпили или не в тази степен на увреждане,
ако същата се е возила с поставен обезопасителен колан. Приетото по делото
заключение на КСМАТЕ, цитирано по-горе, категорично сочи на този извод. Ето
защо, определеното
за ищцата обезщетение следва да бъде
редуцирано с 40%, съответно- да бъде определено в размер на 60 000
лева, до който размер искът е основателен.
По отношение на възражението за съпричиняване при
определяне размера на обезщетението на втория ищец А.Т., съдът приема за
доказано, че детето е било возено в л.а. Опел Вектра от своите родители, без да
е било обезопасено в система за обезопасяване на деца /чл.137б от ЗДвП/.Този
извод на съда се основава на заключението по допуснатата и приета КСМАТЕ.
Определеното справедливо обезщетение за описаните и претърпени от детето
травматични увреждания следва да бъде редуцирано с 20 %, като съдът приема
така посочения по-нисък процент
съпричиняване, след като отчете, че то
се дължи на бездействие на родителите и
не следва да се отразява съществено за намаляване размера на дължимото му се
обезщетение, доколкото детето е било на шест месеца в момента на настъпване на
процесното ПТП и не е могло да влияе върху осигуряването на своята безопасност.
Въз основа на така изложените съображения,
исковата претенция следва да бъде уважена до размера от 40 000 лева, като за разликата над
тази сума до предявения размер следва да бъде отхвърлен.
Посочените по-горе суми за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат заплатени от ответника-застраховател, тъй
като относно отговорността на виновния водач е била налична валидна към момента
на произшествието застраховка при ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла
на чл. 226 КЗ /отм./ ищците, в качеството им на увредени лица, имат право
да претендират обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника –
застраховател.
Върху определената по-горе суми за обезщетение на неимуществени
вреди следва да се присъди и законната лихва
за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на
застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на
закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между
ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи
отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия
обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че
забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на увреждането – 19.11.2012 г.
Предвид изхода на спора ответникът-застраховател
следва да заплати на пълномощника на ищците
разноски за един адвокат на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 3250 лв. без включен ДДС
/3900 лева с ДДС/ съобразно уважената част от исковете, и на бюджета на съда – 114 лв. за извършената съдебномедицинска експертиза. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът-застраховател следва да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 4000 лв.
Ищите следва да
заплатят на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете, което възлиза на 3580 лева, както и сумата в размер на 243 лева
– съответната част от направените от
ответника разноски за КСМАТЕ и депозит за призоваване на свидетел
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, представляван от М.М.-Г. и В.Л.П., да заплати на В.Б.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К. от
САК, сумата от 60 000 лв., съставляваща
обезщетение на неимуществени вреди от ПТП, в едно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането – 19.11.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 60 000 лева до предявения размер от
120 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, представляван от М.М.-Г. и В.Л.П., да заплати на А.И.Т., ЕГН **********, чрез
законния му представител В.Б.М., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К. от САК, сумата
от 40 000 лв., съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от ПТП, в едно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането – 19.11.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 40 000 лева до предявения размер от 90 000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК ***** да заплати на адв. П.К., Софийска адвокатска колегия, гр. ****.
адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК ***** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4000 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 114 лв. – възнаграждение за вещи лица по
извършената съдебномедицинска
експертиза.
ОСЪЖДА В.Б.М.,
ЕГН ********** и А.И.Т.,
ЕГН **********, чрез законния му
представител В.Б.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К. от САК, да заплатят на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***** сумата в размер на 3580 лева –
възнаграждение за юрисконсулт съобразно отхвърлената част на исковете, както
сумата в размер на 243 лева –направени от ответника разноски за КСМАТЕ и
депозит за призоваване на свидетел, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието в делото на
трето лице- помагач – Б.В. В., ЕГН **********
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: