Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 16.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
осми октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 11151по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 -273 от ГПК.
С решение № 104855от 30.04.2019 г. по гр.д. № 88983/2017 г.
на СРС, ІІ ГО, 56 състав е признaто за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ИА „В.к.и в.-п.д.“, Булстат: *****, със седалище и адрес на управление:***,
дължи на „С.Б.К.“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление:***, както следва:на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 542,28 лв. с ДДС,представляваща неплатена част от
цената по договор № Б - 84/12.06.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет: доставка на хотелски и ресторантски инвентар и оборудване за обособена
позиция № VII - кърпи, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2017 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 299,65 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 20.10.2015 г., начислена върху
главницата от 21 534,12 лв.,като е отхвърлил иска за разликата до предявения
размер от 305,68 лв.и за
дата-31.08.2015 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 101,30 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 03.07.2017 г., начислена върху
главницата от 542,28 лв., като е отхвърлилиска за разликата до сумата от 101,44 лв.и за дата -31.08.2015 г. Със
същото решение е прекратено производството по делото по иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над сумата от 101,44 лв. до
предявения размер от 127,24 лв. и за периода от 04.07.2017 г. до 20.12.2017 г.,
като недопустимо. С обжалваното решение ИА „В.к.и в.-п.д.“, Булстат: *****, със
седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на „С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 529,65 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 321,75
лв., представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. N
44531/17 г. по описа на СРС, 56 състав/, а от своя страна „С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на ИА „В.к.и в.-п.д.“,
Булстат: *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК, сумата от 1,00 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ответникът ИА „В.к.и в.-п.д.“, Булстат: *****, който в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за необоснованост,
постановяването му при неправилно приложение на материалния закони
процесуалните правила. По-конкретно се поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел със съдебното решение, че
ищцовото дружество „С.Б.К.“ ЕООД е изпълнило задълженията си по договора №
Б-84/12.06.2015 г. в срок и добросъвестно. Приложеното по делото писмо от
15.06.2015г., с което се иска съдействие от Агенцията да му предостави списък с
точните адреси и лица за връзка, за всички обекти, които са част от Договора,
не следвало да се акредитира от съда, тъй като Агенцията нямала подобно
задължение да предоставя такъв списък. Според чл. 6, ал.1 от договора,
Агенцията се задължавала да осигури само достъп до обектите, които са
изчерпателно индивидуализирани, както с техническото задание и офертата на
обществената поръчка, така и с подписания от изпълнителя договор, тъй като
според чл. 1 от Договора, изпълнителят съзнателно се е съгласил да извърши
доставката на целия предвиден инвентар за обособена позиция XII -покривала.
Последващото забавено плащане от страна на Агенцията било заради забавеното
изпълнение на ищцовото дружество. Възложителят ясно бил поставил като срок за
изпълнение на поръчката — 5 календарни дни, който срок не бил изпълнен от
страна на ищеца. Това обусловило
начисляването на неустойка от страна на отдел „Счетоводство" на Агенцията,
както и прихващането на сумата в размер 542,28 лева от дължимата сума по
предявената от дружеството фактура за плащане. Сумата се явявала начисляване на
неустойка за забава на изпълнението от страна на ищцовото дружество.Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и постанови ново, с
което отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК: *****, оспорва жалбата, по съображения изложени в
депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ТЗ писмен отговор. Искането към
въззивната инстанция е да потвърди решението на СРС като правилно и
законосъобразно. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
Жалба срещу
решението в ЧАСТТА, с която искът не е уважен за претендираната законна лихва
за забава, начислена върху главницата от 21 534, 12 лв. (двадесет и една хиляди
петстотин тридесет и четири лева и дванадесет стотинки) за датата следваща
последната дата на падежа, а именно за 31.08.2015 г., представляваща сума в
размер на 6,03 лв. (шест лева и три стотинки); за претендираната законна лихва
върху дължимата сума от 542, 28 лв. (петстотин четиридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки) за същата датата, а именно 31.08.2015 г.,
представляваща сума в размер на 0,14 лв. (четиринадесет стотинки), както и
досежно прекратяването на производството по делото по иска за разликата над
сумата от 101.44 лв. (сто и един лева и четиридесет и четири стотинки) до
предявения размер от 127, 24 лв. (сто двадесет и седем лева и двадесет и четири
стотинки), а именно сумата от 25,80 лв. (двадесет и пет лева и осемдесет
стотинки), за периода от 04.07.2017г. до 20.12.2017г., е останал и ищецът „С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК: *****, който в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при оплаквания за необоснованост,
постановяването му при неправилно приложение на материалния закони и
процесуалните правила. По-конкретно се поддържа, че основателността на
претендираната законна лихва се доказвала от установеното и доказано по делото
неизпълнение на длъжника Изпълнителна агенция „В.к.и военно-почивно дело“ за
плащане на главния дълг и изпадането на същия в забава. Ответникът изпадал в
забавата на деня следващ последната дата на падежа (31.08.2015г.). В хода на
процеса били представени доказателства и по безспорен начин се установило и
доказало както основанието, така и размерът на дължимото обезщетение. Предвид
изложеното и във връзка с текста на чл. 4. ал. 1 от Договора възложителят се
задължавал да заплаща дължимите по договора суми в срок до 30-то число на
месеца, следващ месеца на представена фактура и приемно-предавателен протокол
за изпълнение по договора, т. е. ответникът изпадал в забава на 31.05.2015 г.
Тези факти и обстоятелства се установявали и доказвали и от допусната и приета
по делото съдебно-счетоводна експертиза, като било дадено категорично
заключение, че има издадена фактура в счетоводството на дружество „С.Б.К."
ЕООД за направените доставки на стоки по Договор № **********/01.07.2015г. за
обща стойност с ДДС 22 076.40лв. Издадената фактура била осчетоводена в счетоводството
на дружеството и била включена в Дневника за продажби. Същата била осчетоводена
и в счетоводството на Агенцията. Предвид изложеното и във връзка с разпоредбата
на чл. 86 от ЗЗД, длъжникът по цитирания Договор - Изпълнителна агенция „В.к.и
военно-почивно дело“ дължало обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а именно първият ден след падежа по Договора - 31.08.2015 г. Необосновано
съдът бил прекратил производството по делото по иска за разликата над сумата от
101,44 лв. (сто и един лева и четиридесет и четири стотинки) до предявения
размер от 127. 24 лв. (сто двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки),
а именно сумата от 25,80 лв. (двадесет и пет лева и осемдесет стотинки), за
периода от 04.07.2017г. до 20.12.2017г. В случая съдът погрешно не кредитирал
експертизата на вещото лице, която доказвала по безспорен и категоричен начин
неизпълнението на процесния договор от страна на Агенцията. Искането към
въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът
ИА „В.к.и в.-п.д.“, Булстат: *****, оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания
по реда на чл.263, ал.1 от ТЗ писмен отговор. Искането към въззивната инстанция
е да потвърди решението на СРС в тази му част като правилно и законосъобразно. Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата
Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявенят пред първоинстанционният съд иск е
установителен при правна квалификация чл.415 вр.чл.422 от ГПК – за установяване
по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от
542,28 лв. с ДДС, представляваща непогасена част от цената по договор № Б -
84/12.06.2015 г. завъзлагане на обществена поръчка с предмет: доставка
на хотелски и ресторантски инвентар и оборудване за обособена позиция № VII -
кърпи, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2017 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 127,24 лв. за периода от 31.08.2015 г. до
20.12.2017 г., начислена върху главницата от 542,28 лв., както и мораторна
лихва в размер на 305,68 лв. за периода от 31.08.2015 г. до 20.10.2015 г.,
начислена върху главницата от 21 534,12 лв.
Производството
се развива след постъпване по реда на чл.414, ал.2 от ГПК на възражение от
ответника против заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид
разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената
защита и производството се явява процесуално допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран
от „С.Б.К.“
ЕООД, ЕИК: ***** срещу ИА „В.к.и в.-п.д.“, Булстат: *****,с предявени при условията на
обективно кумулативно съединение искове при квалификацията на чл.415 вр.чл.422
от ГПК вр.чл.327 от ТЗ за сумата от 542,28 лв. с ДДС, представляваща непогасена
част от цената по договор № Б - 84/12.06.2015 г. завъзлагане на обществена
поръчка с предмет: доставка на хотелски и ресторантски инвентар и оборудване за
обособена позиция № VII - кърпи, ведно със законната лихва, считано от
21.12.2017 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 127,24 лв.
за периода от 31.08.2015 г. до 20.12.2017 г., начислена върху главницата от
542,28 лв., както и мораторна лихва в размер на 305,68 лв. за периода от
31.08.2015 г. до 20.10.2015 г., начислена върху главницата от 21 534,12 лв.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено наличието на валидно възникнало между
страните облигационно правоотношение по договор № Б
- 84/12.06.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: доставка на хотелски
и ресторантски инвентар и оборудване за обособена позиция № VII – кърпи, за който намират приложение разпоредбите на
чл.327, ал.1 и сл. от ТЗ за договора за търговска продажба, обективирана по
страни, предмет и продажна цена в процесната издадена фактура N **********/01.07.2015 г.,
съгласно която дължимата цена е 22 076,40 лв. с ДДС.
От заключението на назначената по делото пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че фактура
N **********/01.07.2015 г. е с коректна счетоводна операция в счетоводните
регистри на ищеца в м. 07.2015 г., в който е издадена, отразена е в дневника за
продажбите за м. 07.2015 г. като облагаема сделка по ЗДДС, подадена е справка -
декларация по ДДС с уведомление за предаване на данните в ТД на НАП с вх. N ДДС
0700 - 1206037/10.08.2015 г. и ефективно е извършено разчитане с бюджета.
Вещото лице е отговорило още, че нa 20.10.2015 г. по разплащателната сметка на
ищеца в ПИБ АД е постъпило плащане от ответника на сумата от 21 534,12 лв. с
основание „договор Б - 84/12.06.2015 г., 407/01.07.2015 г.“. Непогасеният
остатък по процесната фактура е в размер на 542,28 лв. като при извършената
справка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че процесната
фактура е осчетоводена надлежно и своевременно в счетоводството на ответника с
коректна счетоводна операция в м. 07.2015 г., в който е издадена, отразена е в
дневника на покупки и справка - декларация по ДДС в данъчен период /м. 07.2015
г./, като сделка с право на частичен данъчен кредит, като по процесната фактура
ответникът е ползвал частичен данъчен кредит в размер на 2456,52 лв. На
20.10.2015 г. ответното дружество е наредило частично плащане по процесната
фактура в размер на 21 534,12 лв., като след извършеното частично плащане по
процесната фактура е налице непогасен остатък в размер на 542,28 лв.
Съобразно с разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение
по договора, като е заплатил на изпълнителя дължимата сума в пълния уговорен размер, което същият не е направил,
(а и не го твърди) до приключване на устните състезания пред настоящата
въззивна инстанция. Само по себе си, отразяването на процесната фактура в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата – представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и
трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 454/2008 г.Поведението на ответника,
който сам е отразил в счетоводните си книги, че дължи плащане по процесната фактура N **********/01.07.2015 г. и
е декларирал задължението си пред данъчните органи в справките - декларации по ЗДДС, въз
основа на които е усвоил данъчен кредит, следва да се възприема, като извънсъдебно признание на задължението за
заплащане стойността на доставките (решение
№42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II т.о, решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на
ВКС).
Съгласно уговореното в чл. 5 от договор
N Б -84/12.06.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: доставка на хотелски и ресторантски
инвентар и оборудване за обособена позиция N VII – кърпи, същият влиза в
сила от датата на подписването му и е със срок на изпълнение - 7 календарни
дни. По делото са представени 16 бр. двустранно подписани приемо - предавателни
протоколи /3 бр. от 22.06.2015 г. и 13 бр. от 23.06.2015 г./, съгласно които доставените
стоки са приети от ответника без възражения. Тези обстоятелства и представените
във тази връзка доказателства не се оспорват от ответника. Също така ищецът с
писмо с вх. N 6229/21.07.2015 г. е изпратил на ответника данъчна фактура N
**********/01.07.2015 г. и 16 бр. приемо - предавателни протоколи.
Видно от съдържанието на
представения в кориците на делото договор N Б -84/12.06.2015 г. за възлагане на
обществена поръчка е, че страните са уговорили в чл. 4, ал. 1 от същия, че
възложителят заплаща на изпълнителя дължимите по договора суми в срок до 30 -
то число на месеца, следващ месеца на представяне на фактура и приемо -
предавателен протокол за изпълнение по договора. В случая, падежът на
задължението за плащане на цената по процесния договор е настъпил на 30.08.2015
г., както правилно е констатирал и първостепенният съд.
Неоснователни са възраженията,
направени с въззивната жалба на ИА „В.к.и в.-п.д.“, Булстат: *****, че ищцовото
дружество „С.Б.К.“ ЕООД не е изпълнило задълженията си по договора №
Б-84/12.06.2015 г. в срок и добросъвестно. Видно от приложеното по делото писмо
с вх. N 5282/15.06.2015 г. ищецът е поискал от ответника съдействие за
изпълнение на задълженията по чл. 10, ал. 1 и 2 от договора, като осигури
достъп до обектите по договора - списък с точните адреси за доставка, както и
списък с упълномощените от ответника лица, които имат право да приемат
доставките по договора на всяко място за доставка, и да подписват приемо -
предавателните протоколи за възложителя. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че Агенцията нямала подобно задължение да предоставя
такъв списък. Очевидно е, че полуаването на изисканата информация с цитираното
по-горе писмо е необходима предпоставка за извършване на доставките от ищеца
към обектите на ответника. Неоправдано е да се прави извод за недобросъвестност
на ищцовото дружество при изпълнениие на задълженията му по договора единствено
на базата на това, че можел да почерпи информация от интернет за адесите на
обектите, стопанисвани от ответника и за евентуалните им представители. По
делото не са представени доказателства такива данни действително да се съдържат
в интернет пространството, нито на кой адрес, такава информация или такова
препращане не са залегнали и в подписания между страните договор N Б -
84/12.06.2015 г., още по-малко може да се вмени задължение на ищеца да прави по
свое усмотрение подобно проучване, да поеме отговорността за евентуалното
неточно изпълнение, доверявайки се на сляпо на достоверността и на актуалността
на изнесената в интернет пространството информация относно адресите на обектите,
които се стопанисват от ответника и относно данните за упълномощените да ги
представляват лица, още повече когато се касае за точното изпълнение на
договорни отношения, възникнали по договор за възлагане на обществена поръчка.Не
може да се изведе извод за недобросъвестност на ищцовото дружество и поради
обстоятелството, че изпълнителят е изпратил писмото си на 15.06.2015 г., което
било два дни преди крайния срок за изпълнение, с оглед на обстоятелството, че
целият срок за изпълнение на поръчката е 5 дни, така че два дни са абслютно
достатъчни да се отговори на писмото и да се пристъпи към своевременно изпълнение
на доставката, още повече че в писмото си ищцовото дружество е заявило
готовност да я изпълни веднага. Обстоятелството, че писмото, което е изпратила
Агенцията с отговора на запитването от страна на „С.Б.К.“ ЕООД е от дата -
23.06.2015 г., а приемо-предавателните протоколи също са съставени на тази дата
е потвърждение на това, че ищецът е бил в пълна готовност за изпълнение на
доставката, щом получи исканата информация, което е в унисон с заявената с
писмото готовност за изпълнение. Така че възраженията на ответника в тази
връзка са напълно неоснователни.
Ето защо не е налице неспазване
на срока за изпълнение на доставката от 5 календарни дни от страна на ищеца и
последващото забавено плащане от страна на Агенцията не може да се оправдае
заради забавено изпълнение на ищцовото дружество. В тази връзка не са налице и предпоставките
за начисляването на неустойка от Агенцията и прихващането на сумата в размер
542,28 лева от дължимата сума по предявената от дружеството фактура за плащане.
Не отговаря на действителността твърдението, че сумата се явява начисляване на
неустойка за забава на изпълнението от страна на ищцовото дружество, което
противоречи на счетоводното й отнасяне в счетоводството на самия ответник,
както и на изслушаното и прието по делото заключение по ССчЕ, което настоящият
съдебен състав кредитира напълно като обективно и професионално изготвено.
Предвид изложеното правилно първостепенният съд е намерил за неоснователни
възраженията на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 81, респ. на чл.
83 ЗЗД, които се поддържат и във въззивната жалба. Съобразно изложените по-горе
мотиви въззивната жалба на отетника в първоинстанционното производство следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че доколкото по делото не се установява
ответникът да е изпълнил изцяло задължението си за плащане на цената на стоките
на падежа на задължението - 30.08.2015 г., то предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ следва да се
уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца, както следва: сумата от 542,28 лв. с ДДС, представляваща непогасена
част от вземане за цена по договор N Б - 84/12.06.2015 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет: доставка на хотелски и ресторантски инвентар и оборудване за
обособена позиция N VII – кърпи, ведно със законната лихва, считано от
посочената в исковата молба дата - 21.12.2017 г. до окончателното плащане.
Настоящият
въззивен състав споделя напълно изводите на първостепенния съд и досежно исковете
с правно основание с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Както правилно първоинстанционният съд е
посочил, съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1 от Договора възложителят заплаща
на изпълнителя дължимите по договора суми в срок до 30 - то число на месеца,
следващ месеца на представяне на фактура и приемо - предавателен протокол за
изпълнение по договора. В случая последният ден от срока /30.08.2015 г. -
неделя/ е неприсъствен ден, поради което срокът свършва в първия следващ
присъствен ден /31.08.2015 г. - понеделник/ - арг. от чл. 72, ал. 2 ЗЗД. Ето
защо ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.09.2015 г. Наведените в тази
връзка възражения с въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното
производство са неоснователни. Направените от съда при условията на чл. 162 ГПК
чрез лихвен калкулатор на www.nap.bg, изчисления досежно дължимите лихви също
са правилни, съответно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се уважат, както следва: до размера на сумата от 299,65 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2015 г. до 20.10.2015 г., начислена върху
сумата от 21 534,12 лв. За разликата до предявения размер от 305.68 лв. и за
дата - 31.08.2015 г. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера на
сумата от 101,30 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2015
г. до 03.07.2017 г., начислена върху главницата от 542,28 лв. За разликата до
сумата от 101,44 лв. и за дата -31.08.2015 г. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба на ищеца в първоинстанционнто производство
досежно прекратяването на производството по делото за разликата над сумата от
101,44 лв. до предявения размер от 127, 24 лв. и за периода от 04.07.2017 г. до
20.12.2017 г. Правилно производството по делото е прекратено като недопустимо в
тази му част, тъй като за посочената сума и период не е била издавана заповед
за изпълнение по ч. гр. д. N 44531/17 г. по описа на СРС, 56 състав, което
обстоятелство се установява пряко от съдържанието й, не е поскано допълването
й, респ. не е било подавано възражение от длъжника, и за ищеца не е налице
правен интерес да иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установяване
съществуването на посочената сума. Ето защо въззивната жалба на ищцовото също
следва да бъде оставена изцяло без уважение като неоснователна.
В упражнение на правомощията по
чл. 272 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото и
неоснователността и на двете депозирани въззивни жалби, на страните не следва
да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция, а същите следва да бъдат
поети от тях така, както са направени.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВАрешение
№ 104855 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 88983/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав.
Решението не
подлежи обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.