РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Девня, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200364 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от С. М. С., ЕГН: **********, срещу
НП № 21 – 0253 – 000617 / 10. 12. 2021 г. на Началник РУ – Девня – ОД –
МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200. 00 лв. /двеста лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100. 00 лв. /сто лв./ и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца /три месеца/.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище с което поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 23. 11. 2021 г. в гр. ******, обл. ******, възз. С. М. С. управлявал
моторно превозно средство с ДК№ ******. Движел се по ул. „*******“, като
при разминаване с насрещно движещо се моторно превозно средство с ДК№
******** настъпило съприкосновение между тях, в частност между
странични огледала, с последици нарушаване целостта им, респективно
имуществени вреди. Въззивникът продължил движение, неизпълнявайки
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За случая
били уведомени органите на реда. Свид. С. Г. Г. – служител при ОД – МВР –
Варна посетил местопроизшествието, провел беседи с двамата водачи, като
приел, че въззивникът е осъществил съставите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания и приложените и приети по делото писмени
материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
С оглед задълженията за цялостна проверка за законосъобразност съдът
2
намира, че в рамките на административно - наказателното производството са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила.
Актосъставител и административно – наказващ орган правилно са
установили фактическата обстановка, а именно, че се касае за
пътнотранспортно произшествие, с причинени имуществени вреди, като
виновния водач не е изпълнил задължението си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Това са отнесли към разпоредбите на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка следва да бъде
отбелязано следното:
В АУАН е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
но не е конкретизирано кое е следвало водача да съобрази при избиране на
скоростта на движение /законодателят е предвидил различни варианти, а
именно „с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия за видимост“/.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
индивидуализират пряко твърдяното, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Санкционираното лице е лишено от възможността да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява
срещу факти, а не срещу правна квалификация. Освен, че ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, същите лишават и съда от възможността да прецени
има ли извършено нарушение, правилна ли е неговата квалификация,
относима ли е приложената санкционна норма. Съдебният контрол за
законосъобразност на НП също е обвързан от фактите, предявени на
нарушителя, които трябва да са посочени в обстоятелствената част и да са
подкрепени с доказателства.
В АУАН и НП е прието, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същата визира конкретно поведение на водач на
моторно превозно средство при участие в пътнотранспортно произшествие.
3
Същевременно актосъставител и административно – наказващ орган не са
съобразили, че в конкретния случай от произшествието са причинени
единствено имуществени вреди и между участниците няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, което обуславя приложение разпоредбата на
чл. 123, ал. 3, б. В от ЗДвП. Горното е елемент от състава, като законодателя
изрично е предвидил различни разпоредби, при което в зависимост от това
какви са последиците и дали е налице или не съгласие, водача дължи
съответно поведение. Следва да се акцентира, че освен цифрово изписване на
тази норма, актосъставител и административно – наказващ орган не са дали и
такова словесно описание, което поставя в невъзможност санкционираното
лице да разбере в какво точно се състои нарушението му, респективно да
организира адекватно защитата си, което е процесуално нарушение от
категорията на съществените такива и обуславя отмяна. Не са налице
основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21 – 0253 – 000617 / 10. 12. 2021 г. на Началник РУ –
Девня – ОД – МВР – Варна, с което на С. М. С., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200. 00 лв. /двеста лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100. 00 лв. /сто лв./ и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца /три месеца/.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4