Решение по дело №1498/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба на „Какао Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Леге“ № 2, вход Бедрум Премиум чрез адв. А.И.,***, офис 7 против решение № 124/06.07.2023 г., постановено по АНД № 108/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 662098-F672539/14.10.2022 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Сочи се нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и неправилна правна квалификация на нарушението. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички възражения направени с жалбата, както и че са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили никакви вредни последици за фиска и дружеството до момента не е било санкционирано. Поради изложените доводи се прави искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Несебър и да отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител, с писмено становище на процесуален представител – адв.И. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Участващият представител на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Административен съд - Бургас, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС-Несебър от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил НП № 662098-F672539/14.10.2022 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 във вр. с ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Според НП нарушението се състои в това, че: дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрира всяка извършена продажба на стоки според вида на същата в данъчната група, която изисква законът – в случая данъчна група „Б“ на фискалното устройство (ФУ). Така приетото се основава на установеното при извършената проверка на 09.08.2022 г. на търговски обект – Lounge and Restaurant Za Zu, находящ се в к.к. Слънчев бряг, плаж юг, стопанисван от „Какао Бийч“ ЕООД. При проверката са изведени „Z“ отчет № 0071/30.07.2022г. – копие и КЛЕН от фискално устройство Datecs FP-2000 с ИН на ФУ № DT924949 и ФП № 02924949 за дата 30.07.2022 г., регистрирана е продажба на отдаване на малка шатра на стойност 300 лв., с издаден фискален бон № 0004355 0068 от 30.07. 2022 г. в 16: 39 ч., като продажбата е регистрирана в данъчна група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, като същата е следвало да бъде регистрирана в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.

НП е издадено на 14.10.2022 г. въз основа на АУАН № F672539 от 22.08.2022 г., предявен и връчен на представляващия дружеството – Веселин Борисов, като в срока по чл. 44 от ЗАНН възражение по акта не е било подадено.

За да постанови решението НРС приема, че НП е издадено от компетентен орган и не са допуснати съществени процесуални нарушения, респ. не е накърнено правото на защита на наказаното лице – вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението, посочени са нарушените материалноправни норми, а наказанието е индивидуализирано. Приема още, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Отчитайки същността на неизпълненото задължение от санкционираното дружество и обществената опасност на нарушението, НРС мотивира неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на обжалваното решение на НРС.

Изводите на НРС за липса на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, за категоричната установеност на извършването на вмененото за извършено нарушение, както и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН и за законосъобразност на определения от наказващия орган размер на имуществената санкция, са правилни и законосъобразни. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. НРС е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона, е постановил правилен съдебен акт.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл. 40 – 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Неоснователни са възраженията на касатора, че в АУАН и НП неправилно е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с което е нарушено правото на защита на дружеството. Настоящия съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал процесното нарушение, защото изпълнителното деяние се състои в неправилното отразяване на контролната покупка в данъчна група „В“ вместо в данъчна група „Б“. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В АУАН и НП ясно е посочена услугата – отдаване на малка шатра на стойност 300 лв., която е регистрирана в група „В“, вместо в група „Б“. По изложените доводи, съдът приема, че АНО правилно е посочил, като нарушена нормата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

С издадения АУАН и НП е била извършена проверка на лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., относно задълженията да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите.
Неоснователно е възражението на касатора за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение. В случая обратен извод не следва и от факта, че нарушението е било отстранено. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от касатора нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Напротив нарушението е типично. Налице е съставомерно деяние, поради което НРС правилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН не е приложима в случая.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/06.07.2023 г., постановено по АНД № 108/2023 г. по описа на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: