РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. С.З. , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно гражданско дело
№ 20215500501219 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила писмена жалба
от адв. П.С. В.- от АК Б., със съдебен адрес гр.В. **, ул. „****, адвокатска
кантора, като пълномощник на Н. Г. Б. от село П.М., Община гр. С.З. с ЕГН
**** Против: Постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство постановен от ЧСИ К. А. с peг. № 766, с район на действие ОС
С.З., по изп.д. с № 178/2017 г., по неговия опис.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че същото прекратяване на
изпълнителното дело било във връзка с молба вх .No.4403/3.07.2020 г. от
визскателя за преместване на изп.дело и на основание чл .426, ал.З ГПК във
връзка с чл.129, ал.З от ГПК, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Разпореждането било незаконосъобразно, тъй като в качеството му на
взискател на основание чл. 457, ал.1 ГПК имал същите права, каквито имал и
първоначалния взискател А.Б.Б. ООД и не е отправял искането си за
преместване на изпълнителното дело, нито пък искане за прекратяването му.
Не е давал съгласието си за преместване на изп.дело при определен съдебен
1
изпълнител. Също така ЧСИ К.А. не е извършил разпределение, а ако такова е
извършено без надлежното му уведомяване, то СЪЩИЯТ Е НАРУШИЛ
ПРАВАТА МУ НА УЧАСТИЕ, както и до момента не е изплатил съответните
суми от извършената публична продан, в качеството ми на взискател по
посочената банкова сметка в молбата за присъединяване от 25.01.2019 г.
Предвид горното изп.дело не можело да бъде прекратено и следвало
разпореждането за прекратяване да бъде отменено.
Счита така постановеното прекратяване за незаконосъобразен и
неправилен, както и немотивиран, като моли съда да го отмени изцяло.
Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
действията по изпълнението на ЧСИ К. А., а именно да се отмени
постановлението на ЧСИ К. А. с per № 766, с район на действие ОС С.З., за
прекратяване на изпълнителното производството по изп.д. № 178/2017г. по
неговия опис,
Моли да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения едноседмичен срок са постъпили писмените
възражения от взискателя по делото от “А.Б.Б.” ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "****, вписано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията към МП, с ЕИК: *****, представлявано
от пълномощника си С.М. и пълномощ. Х.М., имейл: b.aleksandrova@aps-
holding.com относно: ИД № 20177660400178 Против: Жалба с вх. №
1530/05.021.2021 г. подадена по горепосоченото изпълнително дело по описа
на ЧСИ К. А., с които молят жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без
уважение.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за
установено следното:
Съобразно условията на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК се дава правото и на
присъединения взискател да обжалва тези действия на съд. изпълнител,
включително и тези с които се прекратява изп. производство и да иска
тяхната отмяна, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
2
Настоящата съдебна инстанция счита, че по съществото си разгледана
жалбата се явява неоснователна поради следното:
Въззивният съд намира, че изпълнително дело под № 178/2017 год. по
описа на ЧСИ К. А. е образувано по молба с вх.№ 1372/08.02.2017г. от
взискателя У.Б. АД срещу солидарните длъжници „Х.Т.”ЕООД, Г. Т. Х. и Г.
Д. Х., всички от гр.С.З. и приложен изп.лист издаден по ч.гр.д.№ 582/2017г.
по описа на PC - С.З.. С молба с вх.№ 11293/09.08.2018г. от взискателя У.Б.
АД е присъединен втори изп.лист издаден по т.д.№ 102/2017г. по описана ОС
- С.З. срещу същите длъжници /л.324, л.325/.
С молба с вх.№ 2398/28.02.2019г. взискателят е представил
удостоверение по изп.дело № 20177040400270 по описа на ЧСИ И.М. с район
на действие ОС - Б. за присъединяване към настоящото изп.дело със същите
длъжници /л.678, л.679/. От удостоверението е видно, че изп.дело е
образувано въз основа на изп.лист издаден на датата 27.01.2017г. по ч.гр.д. №
581/2017г. на PC - С.З. и изп.лист издаден по т.д. № 189/2017г. на ОС - С.З..
С молба с вх.№ 902/28.01.2019г. /л.522/ подадена от жалбоподателя Н.
Г. Б. и приложеното към нея удостоверение по изп.дело с № 20177040400270
по описа на ЧСИ И.М. с район на действие ОС - Б. и на осн. чл.456, ал.2 от
ГПК се иска присъединяване към настоящото изп.дело под № 178/2017г. От
удостоверението е видно, че към образуваното на 14.02.2017г. изп.дело №
20177040400270 е присъединен изп.лист от 05.11.2018г. по ч.гр.д. №
5558/2018г. на PC - С.З. с длъжник само Г. Д. Х..
С молба с вх.№ 903/28.01.2019г. подадена от Д. Т. Д. и приложено към
нея удостоверение от ЧСИ И.М. и на осн. чл.456, ал.2 от ГПК се иска
присъединяване към настоящото изп.дело № 178/2018г. Видно от същото
удостоверение на ЧСИ И.М. длъжник отново е само Г. Д. Х..
Предвид горното двамата взискатели Н. Г. Б. и Д. Т. Д. са присъединени
към изпълнението по изп.дело № 178/2017г. само по отношение на длъжника
Г.Х..
Въззивният съд намира, че настоящата жалба е допустима и изцяло
неоснователна поради следните съображения:
Относно допустимостта:
3
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимираната
страна - присъединеният в изпълнителното производство взискател срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в
чл.435, ал.1, т.З от ГПК в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК (Изм. - ДВ, бр.
100 от 2019 г.) процесуален срок. Съгласно посочената разпоредба жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната
е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите
случаи - от деня на съобщението. В настоящия случай жалбоподателят е
получил съобщението за прекратяване с изх.№ 1058/19.01.2021 г. на
22.01.2021г. видно от обратната разписка /л. 1027/.
Относно основателността на жалбата Окръжният съд възприема и
следното:
С молба с вх.№ 2541/27.04.2020г., приложения към нея за цесия и на
осн. чл.429, ал.1 от ГПК в правата на първоначалния взискател е
конституирано А.Б.Б. ООД /л.859 - л.901/. С молба с вх.№ 4403/03.07.2020г.
/л.957/ новият взискател - А.Б.Б. ООД е поискал преместване на изп.дело при
ЧСИ И.С.. С Протокола от 07.07.2020г. същият е направил отвод на осн. чл.22
от ГПК и е ОТКАЗАЛ да образува изп.дело по своя опис /л.960/. С оглед на
процесуална бързина и икономия още на 08.07.2020г, /л.964/ новият взискател
е уведомен на посочения от него имейл за горното и че следва да сезира ЧСИ
с нова изрична молба за по-нататъшното развитие на делото, а именно –
изпращането му на друг съдебен изпълнител. В допълнение му е напомнено,
че е отменено предходното разпределение от 21.05.2019г. и съгласно
указанията на съда е изготвено ново такова от датата 03.07.2020г. За
последното му е изпратена и призовка за предявяване на разпределение с изх.
№ 7101/03.07.2020г. /л.950/ получена на 09.07.2020г. /л.981/. Разпределението
е предявено на 21.07.2020г. /л.987/. Същото не е обжалвано, поради което и на
осн. чл.462, ал.2 от ГПК сумите по разпределението са изплатени на
правоимащите със съответните плат.нареждания от датата 30.07.2020г.
С нарочно писмо с изх.№ 99/05.01.2021 г. /л. 1012 от изп. дело/ отново
е указано на взискателя А. „Б. Б.“ ООД в едноседмичен срок от получаване на
настоящото да посочи друг надлежен съдебен изпълнител, на който да се
4
изпрати изп.дело във връзка с молбата му с вх.№ 4403/03.07.2020г. и
направения отвод на ЧСИ И.С. и на осн. чл.426, ал.З от ГПК, във връзка с
чл.129, ал.2 от ГПК и чл.127, ал.1, т.1 от ГПК. Поради неизпълнение на
дадените указания и на осн. чл.426, ал.З от ГПК във връзка с чл.129, ал.З от
ГПК с Разпореждане от датата 19.01.2021г. на ЧСИ А. изп.дело е прекратено.
Всички страни, включително и присъединените взискатели са редовно
уведомени за горното. Към настоящия момент няма постъпила жалба от
първоначалния взискател срещу прекратяването. Същият депозира молба с
вх.№ 1075/25.01.2021г. /л.1029/ за връщане на изпълнителните листове.
Последните не са върнати към настоящия момент поради обжалване на
разпореждането за прекратяване от присъединения взискател -
жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна
предвид основополагащите принципни положения визирани в основни
разпоредби на закона, а именно тази на чл.426 и следващите от ГПК. Всяко
изпълнително дело започва по инициатива на съответния кредитор
разполагащ със съответното изпълнително основание, като същият подава
молбата си до местно компетентния съдебен изпълнител за образуването на
изпълнително производство за принудително събиране на вземането си, за
което има издаден изпълнителния лист чрез използване на съответните
принудителни способи и начини на изпълнение. Първият по време е първият
по право в изпълнителния процес, което означава, че този кредитор, който
пръв инициира изпълнителния процес е пълен господар на изпълнителното
производство и в неговите правомощия е както да посочва способите за
принудителното изпълнение, така и да ги променя, така и да спира
изпълнението, да се отказва от насрочените изпълнителни действия или да ги
отлага, така и да преценява към кое конкретно имущество да насочи
принудителното си изпълнение. Първоначалният взискател решава всичко
това сам и без възможността някой да може да му възразява или оспорва.
Нещата не се променят много, когато в изпълнителния процес възникне
фигурата на присъединения взискател. Той нито може да прекрати
изпълнителния процес, нито може да го спира, а може единствено да се
ползва от извършените до момента изпълнителни действия. Разпоредбата на
чл.457, ал.1 от ГПК е категорична относно приравняването на правата на
първоначалния взискател и на присъединения, но не и по отношение
5
правата относно движението на изпълнителното дело, прекратяването на
същото респективно прехвърлянето на изпълнителното производство,
което да бъде продължено от друг съдебен изпълнител. Тези права са
изключителна привилегия на първоначалния взискател, тъй като той е
този по чиято инициатива е образуван съответния изпълнителен процес.
След като е образувано делото само по негова инициатива, той разполага и с
привилегията да прехвърли изпълнението на друг съдебен изпълнител.
Присъединеният взискател няма такива признати права. Той може както да се
присъедини в чуждо за него изпълнително производство, така и да го
напусне, също може да образува отделно изпълнително производство, в което
би имал същите приоритетни права като първоначален взискател, а не на
присъединения такъв, той може да преценява в този случай самостоятелно
как следва да продължи образуваното по негова инициатива производство.
Още повече, че в настоящия случай жалбоподателят е приложил своя
изпълнителен титул по изп.дело № 20177040400270 по описа на ЧСИ И.М. с
район на действие - ОС Б.. Да се приеме обратното, а именно, че за всяко
искане на първоначалния взискател следва да се иска съгласието на
присъединения взискател е неуместно, несъобразено е със закона и
неотчитащо в пълна степен какви са правата на първоначалния взискател и
тези на присъединения, и най-вече неотчитането на факта кой е инициаторът в
крайна сметка да бъде образуван този изпълнителен процес. Отговорът се
налага от само себе си. Освен това да се предоставят такива права на
присъединения взискател в процедурата по чл.427 ал.5 от ГПК би довело в
един момент от затормозяване и блокиране на целия изпълнителен процес.
Следователно няма каквото и да било правно основание да се приеме,
че изпълнението на задължението на ЧСИ по чл.427 ал.5 от ГПК следва
безусловно да е свързано с вземане на съгласие на присъединения взискател.
Нормата на закона дори не предвижда уведомяване на другите страни в
изпълнението за искането преди произнасянето по него от страна на ЧСИ.
Едва след като делото бъде изпратено на другия ЧСИ следва да се уведоми
длъжника. За присъединените взискатели разпоредбата нищо не предвижда.
Този процесуален ред е различен от реда визиран в чл.457 от ГПК относно
реализирането на правата на взискателя и на присъединения взискател в
изпълнителния процес.
6
В подкрепа на гореизложеното са и Решение с № 1418 от 23.07.2015г.
на ОС - Пловдив по в.грд. с № 1791/2015г., Решение № 279 от 11.07.2018г. на
ОС - Пазарджик по в.гр.д. № 415/2018г. и Решение № 19 от 25.01.2019г. на
ОС — Пазарджик по в.гр.д. № 48/2019г., както и Решение № 204 от
22.06.2018г. на ОС — Перник по в.гр.д. № 240/2018г., а също така и Решение
№ 670/25.10.2010 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на ВКС – І ГО, Решение № 1472/
04.11.2011 г. по в. гр. д. № 3046/2011 г. на ОС-Пловдив, Решение № 2036 от
27.11.2014 г. по в. гр. д. № 3233/2014 г. на ОС - Пловдив/.
По отношение на второто оплакване в настоящата жалба, че
жалбоподателят не е надлежно уведомен за извършеното на 03.07.2020г.
разпределение съдът счита, че същото е неоснователно и недоказано. Още в
първоначалната си молба за присъединяване с вх.№ 902/28.01.2019г. /л.522/
жалбоподателят е посочил съдебен адрес в гр.В., ул.”Струма“ № 6, чрез адв.
П.С. В., идентичен с този по настоящата жалба. На този адрес е изпратена
призовката за предявяване на разпределението от 21.05.2019г. с изх.№
9438/27.05.2019г. /л.744/, получена на 29.05.2019г., видно от обратната
разписка /л.757/. В свое писмо с вх.№ 5995/13.06.2019г. отново посочва
съдебен адрес в гр.В., ул.”****, чрез адв. П.С. В. /л.770/, както и на самия
плик /л.784/. Това е единствения посочен адрес за призоваване от
жалбоподателя, поради което на този адрес е изпратена и следващата
призовка за предявяване на разпределение от 03.07.2020г. с изх.№
7110/03.07.2020г. /л.949/. Видно от обратната разписка към товарителница №
68980054 куриерът е отбелязъл . На адреса не откриваме такова лице. На
адреса има кантора на адв. З.Д. и офис на Алианс Брокер.” /л.974/. Предвид
горното и съгласно разпоредбите на чл.51, ал.1 от ГПК и чл.41 от ГПК
настоящата призовка се смята за връчена. След като жалбоподателят не е
посочил по изп.дело друг адрес за призоваване и вече веднъж му е връчвано
съобщение на същия адрес, настоящият съдебен състав приема, че правилно е
призоваван при условията на чл. 41 от ГПК. С това правото му на участие в
разпределението не е накърнено в нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което съдът счита, че оплакването му, че ЧСИ е НАРУШИЛ
ПРАВАТА МУ НА УЧАСТИЕ е неоснователно и недоказано. В подкрепа на
горното е Решение № 265/13.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 711/2010г., IV г.о.,
ГК. Освен това на всички страни по разпределението от 03.07.2020г. /л.941-
л.944/ са надлежно изпратени призовки за предявяването му на 21.07.2020г.
/л.945 - л.952, л.961 - л.963/. Видно от обратните разписки всички изброени
7
призовки са редовно връчени /л.969, л.972, л.973, л.974, л.977, л.980, л.981/.
Предвид горното и на осн. чл.462, ал.1 от ГПК с протокол от 21.07.2020г.
/л.987/ разпределението е предявено на страните.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че до момента не са
изплатени сумите от извършените продажби. На осн. чл.462, ал.2 от ГПК на
жалбоподателя е преведена дължимата сума съгласно разпределението от
03.07.2020г. с плат.нареждане от 30.07.2020г. /л.1002/ по сметка на ЧСИ
И.М., посочена в удостоверението за присъединяване.
Веднъж връчена призовката, страната - получател има задължението
по чл. 41, ал. 1 изр. 1 от ГПК- тя е длъжна да уведоми съда, ако промени
адреса си за повече от месец, а ако не изпълни това си процесуално
задължение, съдът не е длъжен да дири новият й адрес, съдебните книжа
заедно със съобщението да тази страна се прилагат към делото и се считат за
надлежно връчени. Видно от гореизброените молби и призовки от и до
жалбоподателя, както и от самата настояща жалба адресът не е променен и е
същият, а именно- гр.В., ул.”Струма” № 6, чрез пълномощника му адв. П.С.
В..
Оплакванията на жалбоподателя са твърде бланкетни от фактическа и
правна страна, без да са подкрепени с конкретни факти и обстоятелства, нито
са посочени конкретни законови разпоредби, които да са евентуално
нарушени от ЧСИ, с което съдът счита, че се цели в крайна сметка да се
забави процеса и да се затрудни първоначалния взискател.
Освен това съдът намира, че след като едно изпълнително производство
бъде образувано, то може да бъде прекратено само и единствено на едно от
основанията, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК. Тези
основания са императивно и изчерпателно изброени и същите не могат да
бъдат разширявани. Съгласно чл.433, ал.1 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление от съдебния изпълнител,
когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя
се приема за истинска;
8
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и
не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по
чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
С нарочна молба, с вх. № 4403/03.07.2020г., своевременно и надлежно
депозирана в деловодството на ЧСИ К. А. по изп.д. с № 178/2017 г. от името
на първоначалния взискател е било направено искането за прекратяването и
съответното преместването на изп. дело на основание чл.426, ал.3 от ГПК във
връзка с чл.129, ал.3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното се налага безспорният извод, че действията
на ЧСИ К. А., с които е прекратил производството по процесното изп. дело се
явяват правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат изцяло
потвърдени, ведно с всички законови последици от това.
С оглед на гореизложените съображения въззивният съд счита, че
жалбата на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 273 и чл. 278, ал. 4 от
ГПК, въззивика Н. Г. Б. от село П.М., Община гр. С.З. с ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплатят на взискателя и въззиваем по делото от
“А.Б.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "****,
вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията към МП, с ЕИК:
*****, представлявано от пълномощника си С.М. и пълномощ. Х.М.,
направените от последното дружество разноски по делото, но тъй като
съдът намира, че такива разноски не са направени и не са поискани от
въззиваемия и първоначален взискател и не са налице доказателства в
тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е
9
окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 1530/05.02.201 год., подадена от
адв. П.С. В.- от АК Б., със съдебен адрес гр.В. **, ул. „****, адвокатска
кантора, като пълномощник на Н. Г. Б. от село П.М., Община С.З. с ЕГН
***** Против Разпореждане /Постановление/ за прекратяване на
изпълнителното производство, постановено от ЧСИ К. А. с peг. № **, с район
на действие ОС С.З., по изп.д. с № 178/2017 г., по неговия опис, като
неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10