Решение по дело №407/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д., [ЕГН] от гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 10, чрез пълномощник адв. Д., срещу Решение № 11 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 3048/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 149/24.02.2023 г. на Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 178е от ЗДвП. Със същото решение Д. е осъден да заплати на Община Пловдив сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени изцяло издаденото НП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Й. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 149/24.02.2023 г., издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Д. на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 002612 от 01.02.2023 г., съставен от Б. А. К. на длъжност охранител при ОП „Общинска охрана“ гр. Пловдив, в който е констатирано, че при направена проверка на 08.12.2022 г. в гр. Пловдив на [улица]до № 49 около 11,12 часа, Д. К. Д. паркира лек автомобил марка „Сузуки“ с рег. № [рег. номер] върху тротоар без мястото да е определено за това от администрацията на пътя, за което е съставена Глоба с фиш № ********** в отсъствието на водач в размер на 50 лева, след което тази глоба е обжалвана с възражение с вх. № 220Р-2094 от 12.12.2022 г. на Община Пловдив пред Кмета на Община Пловдив. Констатирано е, че лицето не се е явило в определеното време, а вместо него се е явил адв. Д. – упълномощен да подписва и получава от него име, поради което АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Прието е, че лицето е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските показания, които са изцяло кредитирани от съда. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, в т.ч. и снимков материал, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

В случая, противно на доводите на касатора, не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е без значение настъпването или не на каквито и да било вредни последици. Що се касае до оплакванията на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че такива оплаквания са направени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

С оглед изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на Община Пловдив се дължат сторените разноски само за касационната инстанция (доколкото пред ПРС такива са претендирани и съответно присъдени), които се констатираха в размер на 80 лева, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 3048/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н. състав.

ОСЪЖДА Д. К. Д., [ЕГН] от гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 10 да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.