РЕШЕНИЕ №
гр. Плевен, 17.06. 2020 г.
ПЛЕВЕНСКИ окръжен съд , търговско отделение , в публично
заседание на осми юни , през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
при секретаря Е.Р. и в присъствието на Прокурора…. , като
разгледа докладваното от Съдията
Данчев т.д.№ 40 по описа за
2019 г. и за
да се произнесе взе
предвид:
Делото е образувано пред ПлОС,след като е било
прекратено производството по гр.д.№ 23/2018г. по описа на РС-Кнежа след предприето от ищците увеличение на
иска до размер на 25 001лв.
Първоначално делото е образувано по исковата молба от Г.Д. *** срещу „ ******* –дружество с ограничена
отговорност , учредено и съществуващо съгласно германското законодателство със
седалище и адрес гр.Е. *** ,ул.“*** „ № *** , представлявано от управителя А. К., с
която е предявен частичен иск с правно
осн.чл. 79 от ЗЗД с
цена 1250лв. ,увеличен впоследствие на 25 001 лв. , а след това и на 28 694лв.
В исковата молба се
твърди ,че ищецът Г.Д.Б. е сключил с ответното дружество ,предоставящо услуги
по посредничество за медицински услуги, договор
№ 120/ 22.02.2017г. ,който впоследствие бил изменен и допълнен с
допълнително споразумение № 120.1 от 16.03.2017г. и № 120.2.
от 09.05.2017г. по силата на които ответникът се е задължил да
посредничи на ищеца за намирането на медицински учреждения на територията на
Федерална Република Германия ,готови да предоставят консултации ,диагностика и
лечение на български граждани и организиране на провеждането на лечението
/диагностиката.Твърди се ,че възложителят по тези договори – ищеца е заплатил
стойността на медицинските услуги ,както и хонорара на изпълнителя ,като е
заплатил общо сумата 98 466,26 евро .
Твърди се ,че в началото на м. април 2017г. пациентът е бил на
консултация и диагностични изследвания в Университетска клиника Д. съгласно Приложение № ** и №***
–Медико-диагностичен план и съпътстващи услуги към договор № ** и № **1 . Впоследствие – на 09.05.2017г. пациентът е
бил на амбулаторно посещение в Клиника в Р., гр.Е. ,където му е била определена
основната диагноза. Твърди се , че от
15.05.2017г. до 15.06.2017г. ищецът се е намирал на стационарно лечение в
университетска клиника Д. ,като на 16.05.2017г. му била извършена операция на
рецидивирал карцином на ректума ,след което бил преместен в Клиника Р. , гр.Е.
,където престоял от 15.06.2017г. до 23.06.2017г. Твърди се ,че ищецът е заплатил освен за договорената терапия и диагностика ,
и за 2 операции , докато в
действителност му била извършена само една.В първото по делото с.з. на
13.05.2019г. от страна на ищците е направено следното уточнение на фактическата
обстановка относно броя на извършените на пациента операции: При второто
посещение на пациента Г. Б. в Германия е
била извършена белодробна операция на 19.06.2017г. в клиника „***“ – Е.. Първо е била
направена една операция на
карцином на ректума на 16.05.2017г., а след това – белодробна операция на 19.06.2017г. Трябвало е да бъдат две
белодробни операции, като е извършена само една на 19.06.2017г. За две белодробни операции е платена сумата от
31 996 евро. Плащането е извършено на 05.06.2017г. След първата белодробна
операция на 19.06.2017г. на пациента е било обяснено, че трябва да мине поне
един месец възстановяване от първата операция, преди да може да бъде извършена
втората. При това положение г-н Б. е пожелал да се върне в България и после да
пътува още веднъж до Есен за втората белодробна операция. Ответникът „****** УГ“ са били в течение на
всяко едно действие на пациента, тъй като техният преводач е организирал
напускането на болницата и трансфера от болницата до летището, който трансфер
също е платен авансово. След този момент ищецът твърди, че от фирма „**** УГ“
са прекъснали всякаква връзка с него и с неговите представители.
Сочи се ,че съгласно
чл. 4, ал.3 от сключените договори
всички надвнесени от възложителя по договора суми подлежат на възстановяване от изпълнителя в срок от една седмица след
получаване от възложителя на изравнителната
сметка ,като заедно с това се твърди ,че има надвнесени от ищеца суми
,поради това ,че не са били извършени предвидените две белодробни операции , а
само една от тях.
Поради това и на осн. чл.4,ал.3 от сключения договор ищецът /а след това ищците –конституираните му наследници /
претендират от ответното дружество връщане на всички надвнесени суми ,които
според уточняващата молба от 10.12.2018г. са в размер на 49 233 евро от която
сума се е претендирала частично само сумата 25 001 лв. В съдебно заседание на 08.06.2020г. е предприето увеличение на
претенцията до размер на 28 694лв.,представляващи левовата равностойност
на 14 671,41 евро ,която според ищците представлява надвнесена от
възложителя по договора сума ,която следва да бъде възстановена от изпълнителя.
В хода на
производството пред РС-Кнежа първоначалният ищец е починал, поради което и на осн. чл. 227 от ГПК са конституирани неговите правоприемници
–наследниците по закон : В.С.Б. /съпруга / , Р.Г. Д. – В. /дъщеря / и С.Г.Д.
/син/ ,които чрез упълномощения от тях адв. Р.К. са предприели следващите процесуални действия по
делото.
Постъпил е писмен
отговор от ответното дружество на
исковата молба.С него най-напред е заявено възражение за неподведомственост на
спора на съдилищата в Република България,което се основава на чл. 111,ал. 4
и чл. 95 , ал. 4 от КМЧП .Освен това се сочи наличието на
арбитражна клауза в договора с оглед на което се прави извод ,че на осн. чл. 8,
ал.2 от ЗМТА производството по делото подлежи на прекратяване . Правено е и
искане за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал.1 т. 2 от ГПК
,поради смъртта на ищеца. Правени са възражения по редовността на исковата молба –липса на посочване на
банкова сметка *** ; противоречие между обстоятелствената част, където се сочат суми в евро , а пък в
петитума се иска плащане на български лева ;
както и възражения , свързани с непълнота на изложението в исковата
молба по отношение основанието на исковата претенция –дали произтича от договор
или от неоснователно обогатяване.
Заявено е ,обаче, признание на
основателността на претенцията до размер на 1250лв. ,както и готовност
за извънсъдебно уреждане на спора.
Заедно с това се
прави възражение ,че претенцията е преждевременно заведена ,тъй като ответникът
все още не разполага с цялата информация от здравните заведения ,необходима за
издаването на изравнителна сметка за извършените здравни и свързаните с тях услуги ,което е
причината такава все още да не е издадена .Твърди се че ответникът е изпълнил
предвиденото в договорите, сключени
между страните,като се е разплатил със съответните медицински учреждения.
По въпроса за това
дали спора е подведомствен на съдилищата в Република България , Плевенски
окръжен съд е приел ,че това е така,поради следните съображения :
Касае се за
договори по които едната страна – Г.Д.Б.
има качеството на потребител по смисъла на § 13 , т.1 от ДР на
ЗЗП.Поради това към случая следва да намери приложение чл. 95 от КМЧП ,който
урежда приложимото право към договори с потребители . Тъй като в случая страните по договора не са
избрали изрично приложимото право ,то следва да се приложи чл. 95, ал. 3 във
вр. с ал. 2 т. 2 от КМЧП ,според която когато страните не са избрали
приложимото право ,договорите ,сключени при обстоятелствата на ал. 2 се уреждат
от правото на държавата в която потребителят има обичайно
местопребиваване. Конкретния договор попада в хипотезата на чл. 95,ал.2 т. 2 от
КМЧП ,тъй като другата страна по договора – изпълнителя е получил поръчката от
потребителя именно в Република България
,както се вижда от посоченото в самия договор място на неговото сключване- в
гр.С.. Заедно с това съдът намира , че в
конкретния случай не е приложима нормата на чл. 95,ал.4 от КМЧП ,която изключва
приложението на ал. 2 и ал.3 от чл. 95,
а е приложима нормата на чл. 95, ал. 5 от КМЧП ,тъй като в общата цена на
договора е включена комплексна услуга ,свързана
и с превоз на пациента от
Република България до Германия и неговото настаняване там ,поради което отново
е приложимо правото,определено като приложимо в
ал. 2 и ал. 3, а това е правото на
държавата в която потребителят има обичайно местопребиваване ,когато
страните не са избрали изрично друго право.
Що се касае до
възражението за наличието на арбитражна клауза в договора ,то такава
действително е налице, но съдът споделя
становището на ищците ,че тя е нищожна на осн. чл. 3 , ал. 4 от Закона за
защита на потребителите .
Възражението за
неподсъдност на спора на българския съд е повдигнато повторно и в с.з. от 24.06.2019г. ,като този път то се основава
на Регламент 1215/ 2012г. –чл. 7 б„б“ , като заедно с това алтернативно се
развива становището ,че дори спорът да е подсъден на българския съд , то било
приложимо немското право съгласно чл. 6 ,т. 4 от Регламент 593/2008г.
По тези възражения
съдът е взел отношение с протоколно определение от същото съдебно заседание от
24.06.2019г. ,като е приел,че делото е подсъдно на българския съд и че
приложимото право е българското право.
С доклада си по
делото ,съдът е посочил,че Доказателстваната
тежест е върху ищците да установят,че има надвнесени суми по смисъла на чл. 4,
ал. 3 от договора ,подлежащи на
възстановяване от изпълнителя . Това
установяване преминава през надлежно
установяване на разлика между , от една страна заплатените от Г.Б. суми , и от друга страна - стойността на действително
предоставените на възложителя медицински услуги ,допълнителни услуги и размера на дължимия хонорар на изпълнителя по
договора . Тези положителни факти също
така следва да бъдат доказани от ищците ,които извличат правата си от
твърдението ,че сборът от тези стойности / на предоставените медицински услуги
и хонорара на изпълнителя / е по –малък
от стойността на заплатените от ищеца
суми.
Като прецени събраните по делото писмени
доказателства,заедно с повторната съдебно-икономическа експертиза ,която беше
приета от страните по делото без оспорване,съдът намира ,че ищците са изнесли
успешно възложената им доказателствена тежест.
Плевенски окръжен
съд е счел ,че следва да бъдат приети
представените от ищците с исковата молба документи като годни писмени доказателства по делото,тъй
като същите не са били оспоР.от
ответното дружество и са относими към
предмета на делото.Заедно с това и с оглед поясненията, направени от ищеца в
допълнителната му писмена молба до ПлОС
с вх.№ 3454 / 25.03.2019г. съдът е счел ,че
следва да се уважи доказателственото искане за задължаване на ответното
дружество да представи пред съда
двустранно подписания договор№ 120 / 22.02.2017г. ,заедно с всички
приложения към него ,както и двустранно подписан договор № 120.2 ,заедно с
всички приложения към него .
В резултат на това
по делото са представени всички относими към правния спор договори,сключени
между Г.Д.Б. и ответното дружество , а именно - договор
№ ***/ 22.02.2017г. ,договор № ***
от 16.03.2017г. и договор № ***
от 09.05.2017г.заедно с описаните в тях приложения,като от тяхното
съдържание става ясно ,че договор № **
от 16.03.2017г. и договор № ***.
от 09.05.2017г. детайлизират правата и задълженията на страните по
първоначалния договор № *** 22.02.2017г. в хода на изпълнението му.
Между
страните по делото всъщност няма спор нито относно сключването и
действителността на процесните договори ,нито по отношение на тяхното
съдържание , а спорът е единствено по изпълнението на задълженията на
изпълнителя по тези договори –ответника по иска за възстановяване на надвнесени
суми.
Във връзка с
възражението на ответника ,че претенцията е преждевременно заведена ,тъй като
ответникът все още не разполагал с цялата информация от здравните заведения в
Германия,необходима за издаването на
изравнителна сметка за извършените
здравни и свързаните с тях услуги, съдът съобрази следното :
Ответникът още с писмения си
отговор е твърдял ,че такива
фактури все още не са му предадени от медицинските учреждения , поради което не
е изготвена и изравнителна сметка.Съгласно чл. 5,ал. 2 от договор № ***от
16.03.2017г. и от договор
№ ***от 09.05.2017г./ както номерацията ,така и съдържанието на тези
клаузи в двата договора са напълно идентични / ,фактури за предоставените
здравни услуги се издават от съответното медицинско учреждение на името на
изпълнителя / т.е. на ответното дружество / ,който е длъжен в срок до една седмица след получаването им да
предостави на възложителя изравнителна сметка –приложение № 3.В
договорите ,обаче не са предвидени определени крайни срокове за представеното
на посочените фактури от съответните медицински заведения ,нито пък от
ответника са наведени някакви твърдения за наличието на конкретни договорености
със съответните лечебни заведения относно крайни срокове за издаването на
такива фактури от тях.
В хода на целия
процес до приключване на съдебното дирене
ответното дружество ,чрез своя процесулен представител е поддържало тезата ,че
не са му били издадени от съответните медицински учреждения ,където е било
осъществено лечението на Г.Б. съответните разходооправдателни документи
–фактури ,поради което все още не е изготвена и посочената в чл. 4, ал.3 от договорите изравнителна
сметка. Заедно с това се е поддържало и
твърдението ,че счетоводните документи на ответното дружество,касаещи откритата
текуща сметка на пациента Г.Б. , се водят от немска счетоводна компания ,като
според немското законодателство документите за 2018г. следвало да се приключат
до края на 2019г.
Такива документи ,обаче, бяха изискани от третите,
неучастващи в делото лица - двете болници в Германия –Университеска болница Д.
и Университетска клиника Р. и те бяха получени в Плевенски окръжен съд и след като беше извършен превод на
относимите към спора документи за извършени медицински услуги ,въз основа на
тях вещото лице Т.И. изготви повторна Съдебно-икономическа експертиза , която
по съществото си изпълнява ролята на предвидената в договора изравнителна
сметка по смисъла на чл. 4, ал.3 от договора .
Тази експертиза установява ,че ответното дружество е извършило
преводи към Университеска болница Д.
общо на 58 500евро , като от приложените по делото документи от тази
болница става ясно ,че са усвоени общо 57 266,82 евро от които за болнично
лечение на пациента Б. -39 275,59 евро и за консултации с професори от
болницата- 17 991,23 евро .В резултат на това са останали неусвоени суми 1233,18 евро , които са били възстановени на
ответното дружество още на
09.11.2017г.
Към Университетска
клиника Р.-Е. ,където също така е осъществявано лечение на Г.Б. са били преведени
30 500 евро ,като според издадените от тази болница документи усвоените
суми за лечение на Г.Б. са в общ размер 18 104,34 евро, като са останали
неусвоени от тази клиника 12 395,66евро , които обаче са били възстановени
от Университетска клиника Р. на
ответното дружество още на 29.09.2017г.
По този начин общия размер на разходите за лечение на Г.Б.
в двете болници е 75 371,16 евро .
Действително по
делото не се изясни дали изобщо ответното дружество е получило издадените от
двете болници разходооправдателни документи за извършеното от тях лечение
,които са предмет на изследване и преценка от вещото лице по СИЕ и ако са
получени ,кога точно е станало това , но от факта ,че съответно на 29.09.2017г. и на 09.11.2017г. на ответното дружество са били
възстановени от всяка от двете болници надвнесените суми , означава ,че още към тези дати ,т.е. още към края на 2017г. ответното дружество е имало яснота за
обема и стойността на извършените в двете болници медицински услуги ,след
като от общо преведените от него авансово на двете болници суми в размер на
89 000 евро ,са му били възстановени по сметка 13 628,84 евро ,поради
това, че те не са били усвоени за лечението на Г.Б..
Заедно с това не се
твърди от ответника по делото , а и няма доказателства след края на 2017г. да са били извършени други медицински услуги
на Г.Б. за които да предстои издаването на фактури и които да не са съобразени
от в.л. Като се има предвид това ,както
и обстоятелството ,че пациентът е починал на 21.05.2018г., то е очевидно ,че
няма как след тази дата да са били извършвани каквито и да било услуги
/медицински или допълнителни / в полза на Г.Б. .
Що се касае да другите, съпътстващи
лечението на Б. в Германия разходи/ извън преките разходи за медицински услуги
/ ,те са определени от вещото лице Т.И.
въз основа на представената от ответното дружество справка , изготвена от В. Е.
–дружество за данъчни консултации ,според която са в
общ размер 7 771,13 евро . Тази справка носи печат на посоченото „****
–дружество за данъчни консултации“ и
това достатъчно ясно сочи автора на документа ,независимо от това ,че същия не
е подписан.В тази справка са включени допълнителни / извън разходите за пряко
болнично лечение / разходи за комисиони
, трансфери ,преводачи и др. допълнителни услуги. Както става ясно от обясненията на в.л.Т.И. в .с.з от 08.06.2020г.
тук влизат и дължимите хонорари за изпълнителя по договорите,който са
съответно в размерна 1860 евро и 1496
евро.
Всички плащания ,посочени в процесната
справка са били извършени през 2017г. ,
с изключение на последното отразено в нея плащане на сумата 477 евро ,което според справката е
извършено на 02.03.2020г. Според отразеното в процесната справка , за това
плащане от 477 евро е издадена фактура ***-
УГ на посочената стойност . Процесната фактура ,обаче ,не беше приета от съда
като годно доказателство по делото ,тъй като не беше придружена с превод на
български език. По тази причина остава неясно за какво е извършен на
02.03.2020г. този разход от ответното дружество и съдът намира ,че той не
следва да се признава като допълнителен разход ,извършен в изпълнение на
процесните договори между Г.Б. и
ответното дружество ,още повече,че този разход е извършен едва на 02.03.2020г.
,т.е. значително след всички останали допълнителни разходи, които са извършени
в периода 03.04.2017г. до 31.12.2017г.,докогато всъщност се е провеждало
лечението на Б. .Като се съобрази и факта ,че Г.Б. е починал още на
21.05.2018г.,то очевидно е ,че няма как процесната сума от 477 евро,платена на
02.03.2020г. да бъде свързана с неговото лечение, нито като разход за
медицинска услуга ,нито като допълнителен разход в изпълнение на договора .
Поради
тези съображения ,съдът намира ,че сумата 477 евро следва да бъде изключена от
общия размер на посочените от в.л. допълнителни разходи на ответното дружество,
свързани с лечението на Г.Б. в Германия ,които да се признаят за приспадане от
общо заплатените от възложителя по договорите суми.
В резултат на това и като се има предвид ,че общо
преведената от Г.Б. на ответното дружество сума е в размер на 97 336,50 евро / за този размер има представени от
ищеца документи ,които не са били оспоР.от ответното дружество /, и като се
съобразят преките разходи за болнично лечение в размер на 75 371,16 евро
,заедно с допълнителните разходи / в т.ч. разходи за комисиони , трансфери ,преводачи и
др. допълнителни услуги/ в размер на
7 294,13 евро /получени
като разлика между сумата 7771,13 евро,
посочена от в.л. и сумата 477 евро,без
посочено основание за тяхното плащане и които не са свързани с лечението/ , то
се налага извод ,че възложителя по договорите Г.Б. е надвнесъл сумата 14 671,21евро / 97 336,50 евро –
82 665,29 евро /. Като се
съобрази фиксираният курс лев / евро ,който е едно евро за 1,95583лв. , то
следва ,че левовата равностойност на надвнесената в евро сума е 28 694,39 лева.
С оглед на това и като се съобрази
предприетото от ищците увеличение на иска им ,то следва този иск да бъде уважен
изцяло –за сумата 28 694лв.
С оглед този изход на делото и на осн.чл. 78,
ал.1 от ГПК ,ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците
направените от тях деловодни разноски .При
това ,обаче, следва да бъде съобразено възражението от ответника по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
В представения списък по чл. 80 от ГПК,
пълномощникът на ищците адв.Р.К. ,е
посочил адвокатско възнаграждение в общ размер 4500лв. / по 1500 лв. за всеки от тримата ищци / . Съдът
намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно ,тъй като действително
размера на адвокатското възнаграждение се определя на база на заявения
за защита материален интерес , който в
случая е 28 694лв. и който материален интерес е общ за тримата ищци по
делото , в качеството им на наследници на починалия Г.Б., а не се касае за
три отделни претенции всяка с цена от 28 694лв. по всяка от които да се
определя отделно адвокатско възнаграждение.
При това положение
и съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , минималното адвокатско възнаграждение
в случая се равнява на 1390 , 82лв. Като се съобрази фактическата и правна сложност на делото , обаче, съдът
намира ,че адвокатското възнаграждение не следва да се редуцира до този минимум
, а до размер на 2000 лв. Именно
този размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде включен в общия
размер на деловодните разноски ,който по този начин става общо 4549,10 лв.
/2 549,10 лв. - такси ,депозити и др., плюс 2000 лв. редуцирано адвокатско
възнаграждение. /
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „****“ –дружество с ограничена
отговорност ,
учредено и съществуващо съгласно германското законодателство ,със седалище и
адрес на управление гр.Е. *** ,ул.“*** „
№ *** ,с ДДС ИД № DE ****,
представлявано от управителя А. Д. К., на осн. чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 4
,ал. 3 от договор № *** от 16.03.2017г. и договор № ***
от 09.05.2017г,които са свързани с договор № ***/ 22.02.2017г., да
заплати на В.С.Б. с ЕГН-**********,
с адрес ***, на Р.Г. Д. – В. ,с ЕГН-**********
с адрес ***, и на С.Г.Д.
,ЕГН-********** с адрес *** , сумата
28 694лв. /двадесет и осем
хиляди,шестстотин деветдесет и четири лева /, представляваща левова
равностойност на сумата 14 671,21евро, която
сума е била надвнесена от възложителя по тези договори- Г.Д.Б. .
ОСЪЖДА „****“
–дружество с ограничена отговорност , учредено и съществуващо съгласно
германското законодателство ,със седалище и адрес на управление гр.Е. *** ,ул.“***„
№ *** ,с ДДС ИД № DE ***, представлявано от управителя Анастасия Дмитриевна Копчалийска, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК да
заплати на В.С.Б. ЕГН-********** с адрес ***
, Рени Г. Д. – В. , ЕГН-********** с адрес *** и на С.Г.Д.
,ЕГН-********** с адрес *** , направените от ищците деловодни разноски в
размер на 4549,10 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
.