Решение по дело №341/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 259
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 4 май 2020 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20191500500341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 259

гр.Кюстендил, 14.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на  двадесет и пети септември през хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                             СИМОНА НАВУЩАНОВА                                  

при участието на секретаря: Л. Н. като разгледа докладваното от съдия Костадинова  в. гр.д.№341/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

           

   А.С.Д., ЕГН ********** от с.С., Кюстендилска област, ул.“***“ № ** чрез адв. А.П. обжалва решение №349/22.05.2019 г., постановено по гр.д. №1849/2018 г. по описа на КнРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу Б.С.Д., ЕГН ********** *** иск за допускане до делба при равни права между страните на допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж, построена в имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“***“, землището на с. С., Кюстендилска област, целият с площ от 750.00 кв.м., при равни права. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваната част е неправилно. Искането е отмяна на решението в тази част и допускане на до делба и на посочения навес.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен  отговор от насрещната страна.

Б.С.Д., ЕГН ********** *** обжалва посоченото по- горе решение в частта, касаеща правата на страните при която е допуснат до делба имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“***“, землището на с.С., Кюстендилска област, целият с площ от 750.00 кв.м., ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда със застроена площ от 72.66  кв.м. на първия етаж и 60.48 кв.м. на втория етаж. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно, тъй като 17.14/133.14 ид.ч. от процесния имот са изградени от сина и от снахата на въззивника с намерението да го надарят. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и допускане на  делбата на имота при квоти: 58/133.14 ид.ч. за ищцата и 75.14/133.14 ид.ч. за ответника. 

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен  отговор от насрещната страна.

             Жалбите са постъпили в съда в законоустановения срок, отговарят на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, подадени са от лица, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

            Разгледани по същество жалбитата на А.Д. е основателна, а на Б.Д. е неоснователна. Съображения:

            Пред районен съд е бил предявен иск за делба на имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“****“, землището на с.С., общ.Кюстендил, целият с площ от 750.00 кв.м., ведно с построените в имота  сграда със застроена площ от 58.00 кв.м.,представляваща масивна жилищна сграда на два етажа и допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж, при съседи: 67461.0.768- др.селски тер.- Община Кюстендил и имот № 67461.90.2-§ 4- И. Г. Г..

            С обжалваното решение, районен съд е допуснал делба между страните по делото при равни  права за всеки един от тях, а именно по ½ ид.част от правото на собственост по отношение на имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“****“, землището на с.С., Кюстендилска област, целият с площ от 750.00 кв.м., ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда със застроена площ от 72.66 кв.м. на първият етаж и 60.48 кв.м. на втория и е отхвърлил искът за делба на допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж, построена в имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“****“, землището на с.С., общ. Кюстендил, целият с площ от 750.00 кв.м., при посочени по-горе права.

Решението е обжалвано по отношение на недопусната до делба допълнителна постройка на един етаж, както и в частта, в която са определени правата на страните. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

 

По делото е установено следното:

Страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № 422/30.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 357/2018 г. по описа на КнРС.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, т. **, нот. дело № ***/19** год. е, че страните по делото са признати за собственици на осн.§ 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ на дворно място от 500.00 кв.м. и построената в него масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 56.00 кв.м., находящи се в м. “****“, землището на с. С., общ. Кюстендил, а от Заповед № РД-00-946/19.10.2017 год. на кмета на Община Кюстендил се установява, че те са придобили собствеността и на част от новообразуван имот № 67461.90.1 с площ от 250.00 кв.м. в м. “****“, землище с.С.,общ. Кюстендил. От  представената по делото скица № 2/10.11.2017 г. се установява, че новообразуваният имот № 67461.90.1 е с обща площ от 750 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна сграда със застроена площ от 58 кв.м. на всеки етаж и пристройка от един етаж от 20 кв.м.

По делото са разпитани свидетели- А. Д. и Н. Х.. В показанията си те заявяват, че със знанието на ищцата за нуждите на семейството на сина на ответника от предходен брак, през 2010 год. е било осъществено строителство без строителни книжа и документи, със средства на свид.Д. и съпругът й на пристройка, състояща се от от една стая, стълби, баня и коридор, които и понастоящем се обитават от семейството й.

От заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Л.В. се установява, че изградената пристройка е от 14.66 кв.м., състои се от входно предверие с площ от 2.69 кв.м. и стая с площ от 8.35 кв. м. със светла височина от 2.45 кв.м., че от входното предверие има достъп до баня- тоалетна и кухнята на основната сграда. Вещото лице сочи, че баня с площ от 2.48 кв.м. е изградена над таванската плоча на пристройката като достъпът до нея се осъществява с открито външно стълбище. Според вещото лице описаната пристройка не отговаря на условието за жилище по смисъла на ЗУТ и представлява фактически неразделна част от масивната жилищна сграда в процесният имот.

В съдебно заседание на 25.09.2019 г. пред окръжен съд вещото лице инж. Л.В. при условията на чл. 267, ал.2 от ГПК е пояснило, че в делбеният имот има навес, масивна двуетажна жилищна сграда и пристройка, която е пристроена към основната сграда. Сочи, че към пристройката има самостоятелен достъп от терасата, но по своята същност не е самостоятелен обект, а представлява част от втория етаж. Вещото лице заявява, че терена на имота е с денивелация, като първият етаж на основната сграда е на нивото на терена, а вторият етаж- на нивото на пътя.Според вещото лице навесът е  с размер 18 кв.м.и се намира на по- ниското ниво от сградата, като същият има покрив и подпорна стена откъм страната на улицата.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка на база събраните по делото доказателства се налагат следните правни изводи:

            По делото няма спор, че е налице съсобственост върху процесния имот, произтичаща от прекратена съпружеска общност.

            В жалбата на А.Д. се твърди, че решението на районен съд е неправилно в отхвърлителната част, тъй като постройката, която не е допусната до делба представлява навес и няма нищо общо с допълнителното застрояване на основния жилищен етаж. В тази връзка следва да се посочи следното:

В исковата молба ищцата А.Д. е поискала делба на имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“****“, землището на с.С., Кюстендилска област, целият с площ от 750.00 кв.м., ведно с построената в имота масивна двуетажна сграда, както и на допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж. С обжалваното решение съдът е допуснал делба на имота и на построената в него масивна двуетажна сграда  и е отхвърлил иска за допълнителна постройка от около 20 кв.м. От заключенията на съдебно- техническата експертиза и обясненията на вещото лице инж. Л.В. в проведеното пред ОС- Кюстендлил  безспорно се установява, че в процесния имот са изградени навес, масивна двуетажна жилищна сграда и пристройка, която е пристроена към основната сграда. Очевидно е, че с исковата молба е поискана делбата на изградения навес. По правило застроените имоти се допускат до делба заедно с всички подобрения, постройки, които не са самостоятелни обекти на правото на собственост, независимо от това дали изрично такова искане се съдържа в исковата молба. Навесът представлява по своята същност спомагателна, обслужваща, второстепенна постройка, която няма самостоятелно предназначение, а е построена и предназначена предимно да обслужва недвижимия имот.. Следователно като принадлежност към основния обект- земята, то на общо основание следва собствеността на земята и за него е приложима разпоредбата на чл.98 от ЗС. Ето защо съдът счита, че навесът също е включен в предмета на делбата, но като доколкото не представлява самостоятелен обект, то съдът не се произнася с изричен диспозитив по отношение на същия. По изложените съображения съдът ще отмени решението в отхвърлителната част.

Неоснователна е  жалбата на Б.Д., касаеща правата, при които е допусната делбата. Твърди се, че съделителят Д. притежава повече права върху делбения имот, тъй като неговият син и снаха са изградили пристройка към основната масивна жилищна сграда, с намерение да го надарят. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е осъществено строителство без строителни книжа и документи на пристройка, състояща се от една стая, стълби, баня и коридор. От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че тя не отговаря на условието за жилище по смисъла на ЗУТ и представлява фактически неразделна част от масивната жилищна сграда в процесният имот. Поради своя несамостоятелен характер, пристройката също подлежи на делба заедно с главната вещ, която обслужва. Следва да се посочи, че същата представлява подобрение на имота, като изграждането й не води до промяна на правата на страните в делбеното производство, а отношенията свързани с вложените материали и средства при построяването й се реализира в производството по чл.346 от ГПК.

 

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 349/22.04.2019 г., постановено по гр.д. №1849/2018 г. по описа на КнРС в частта, в която е отхвърлен  като неоснователен предявеният от А.С.Д., ЕГН ********** *** срещу Б.С.Д., ЕГН ********** *** иск за допускане до делба при равни права между страните на допълнителна постройка от около 20 кв.м. на един етаж,построена в имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“****“, землището на с.С., Кюст.област, целият с площ от 750.00 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/22.04.2019 г., постановено по гр.д. №1849/2018 г. по описа на КнРС в частта относно квотите на страните, при които е допусна съдебна делба на имот № 67461.90.1 по плана на новообразуваните имоти на м.“****“, землището на с.С., обл. Кюстендил, целият с площ от 750.00 кв.м., ведно с построената в имота  масивна двуетажна сграда със застроена площ от 72.66  кв.м. на първият етаж и 60.48 кв.м. на втория етаж, построена между А.С.Д. и Б.С.Д., а именно по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.

            В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: