Казанлъшки районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди
и шестнадесета година в състав:
при секретаря Е.Д. като разгледа
докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2572 по описа за 2015 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
127 ал. 2 от СК.
Предявена е искова молба от Е.Ш.Ш., като майка и законен представител на малолетните деца З.
И.И., Е. И.И. и Ю. И.И. срещу техния баща И.Ю.И. за упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата, режим на лични отношения и присъждане
на издръжка за минал период, както и за бъдеще време.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е заживяла на съпружеси начала с ответника
от 2006 г., като им се родили три деца. През април 2015 г. двамата се
разделили, като две от децата – близнаците Е. и З. И. останали да живеят при
майката, а детето Ю. заживяло с баща си и новата му жена, която имала други две
деца. Майката иска всичките й децата да живеят заедно при нея, а бащата не
давал Ю. на ищцата дори да го вижда. Посочени са различни твърдения за
недостойно поведение на ответника, а искането е съдът да предостави
упражняването на родителските права на децата З. И.И.,
Е. И.И. и Ю. И.И. на
майката, да определи режим на лични отношения на децата с бащата – всяка първа
и трета събота и неделя на месеца без преспиване за времето от 10.00 часа до
17.00 часа, както и да се осъди ответника да заплаща издръжка за децата в
размер на 150 лева месечно за всяко дете от датата на подаване на исковата
молба в съда до настъпване на причини за изменение или прекратяване ведно със
законната лихва, както и издръжка за минал период (от 13.10.2014 г. до 13.10.2015
г.) по 95 лева месечно за двете деца близнаци. Претендирани са разноски.
По
отношение на субективно съединените искове за издръжка за минало време беше
направено изменение в първото по делото заседание- да се считат предявени за
периода от 01.05.2015 г. до 13.10.2015 г.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор. В съдебно заседание бащата се явява,
като заяви първоначално, че иска да гледа и трите деца от съжителството си с
ищцата. Във второто съдебно заседание заяви, че не е склонен да пусне сина си Ю.
да живее при майката, като не настоява и близнаците да живеят при него. Твърди,
че майката не пуска другите две деца – Е. И. и З. И. при него и се чува по
телефона с детето Ю., но не идва да го взема.
По реда
на чл. 127 ал. 3 от СК бяха постановени привременни мерки по отношение на
детето Ю. И., като за него беше определено до влизане в сила на крайния акт на
съда, че упражняването на родителските права ще се осъществява от майката,
местоживеенето на детето ще бъде на адреса на майката – с. Осетеново, общ.
Павел Баня, ул. „Крайна“ № 17. Режим на лични контакти съдът установи в
определението си за привременни мерки по следния начин: всяка първа и трета
седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя без преспиване и по
30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Съдът като обсъди събраните доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че баща на децата Е. И.И. с ЕГН **********, З. И.И. с
ЕГН ********** и Ю. И.И. с ЕГН ********** е
ответникът И.Ю.И.. Не се спори и че децата живеят разделени към момента на
производството, считано от датата на раздяла на родителите – април 2015 г., като Ю. И. е останал при баща си.
В
представения социален доклад е установено, че между родителите съществува
нарастващо неразбиратество и отсъствие на сътрудничество. Майката се интересува
от детето Ю., като често се обажда в детската градина на детето и поема
задълженията си като родител по организираните там социални мероприятия. Между
децата съществува силна емоционална връзка и те често страдат един за друг. Ю. И.
живее при баща си и новата му партньорка, заедно с още две деца, като битовите
му нужди са задоволени, но в дома им липсва течаща вода. Ползват две от общо
трите стаи на къщата в с. Александрово. Бащата разчита на помощта на своите
родители. Ищцата от своя страна отглежда сама заедно с помощта на своята майка двете
деца близнаци, като в жилището й има необходимите битови условия за отглеждане
и на трите деца. Заключението на социалния доклад е, че трите деца следва да
живеят заедно с оглед правилното им физическо, психическо и емоционално
развитие.
От
представените служебни бележки е видно, че З. и Е. И. са записани на детска
градина в с. Осетенево, където е дома на майката, за периода 2015/2016 г.
Ищцата е на постоянен трудов договор в „Геотекс“ ЕООД с основно месечно
възнаграждение в размер на 413 лева съгласно представеното копие на трудов
договор.
От
Удостоверението с изх. № 158/15.01.2016 г. се установява, че бащата е бил
трудово зает и е получавал възнаграждение от януари 2015 г. до август 2015 г.
След този период същият е безработен и получава обезщетение, за което беше
попълнена декларация и представена по делото, под страх от наказателна
отговорност.
Свидетелката
Сейде Шерифова разказва, че действително близнаците живеят при майката, а
детето Ю. след раздялата между двамата родители е идвало само веднъж при
майката.
По реда
на чл. 176 от ГПК ответникът признава, че живее с друга жена и нейните две деца
от предишен брак, като същата е бременна от него.
Свидетелката
Г. Ш. (майка на ищцата) пояснява в разпита си, че помага активно на дъщеря си в
отглеждането на децата, тъй като живеят на един адрес и са създали всички
необходими условия. Казва, че само един път Ю. е бил пуснат от баща си през
лятото на 2015 г. Не са правили опити да вземат детето насилствено, защото ги е
страх.
От
изисканите по молба на ищцата преписи от заведени от нея жалби в Прокуратурата
се установи, че не е установено да има извършени престъпления от страна на
бащата, като не са образувани досъдебни производства.
По
отношение на потребностите на децата (близнаците Е. и З. са на 3 г., а момчето Ю.
е на 6 г.) не се установяват специфични нужди за някое от тях освен
необходимите и обикновени разноски за отглеждането на деца в тяхната възраст
като такива за дрехи, обувки,храна, такси за детска градина и др.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка, намира следното от правна страна:
В производството по искане по
реда на чл. 127, ал. 2 от СК, съдът следва да действа като при спорна съдебна
администрация, при която е призван да разреши спор между родителите, когато те
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно упражняването на
родителските права по отношение на децата им, местоживеенето, личните отношения
с тях и издръжката им. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с
цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането
или исканията на страната, инициирала производството, независимо как са
формулирани, а е оправомощен от закона да уреди
отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените
съдебни актове нямат сила на присъдено нещо и определените с тях мерки могат да
бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
При преценка кой е най-добрият
интерес на детето съдът оценява всички обстоятелства по делото като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По
отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на децата.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 1/74г.,
ВС е приел, че по правило децата
следва да се отглеждат заедно,
а разделянето им е допустимо само поради важни причини.
Като примери за важни причини
са посочени голямата разлика във възрастта и липса на взаимни
интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия
родител и др. под.
Събраните по делото доказателства не установяват важни причини от
рода на посочените
в Постановлението. Съдът намира, че в случая е налице отсъстващо съдействие
между родителите по отношение отглеждането на децата. Е., З. и Ю. следва да се
отглеждат от майката предвид ниската им възраст и силната првивързаност един
към друг и към майката. Същите са живели отделно само за няколко месеца предвид
раздялата на родителите им и свързаните с нея конфликти. До април 2015 г.
майката е полагала грижи за всичките си деца, като по отнешение на момчето Ю.
се интересува активно и често се чуват по телефона, дори и след като то е
останало при бащата. Ищцата разполага с необходимите възпитателски качества
като родител, постоянни доходи и необходимите битови условия, както и може да
разчита на помощта на своята майка.
От своя страна бащата отглежда
само едното дете – момчето Ю., като не доказа да е активно заинтересован от
развитето на другите си две деца от ищцата. Съдът намира, че се събраха доказателства
и за това, че бащата не склонен да дава сина си на майката, което е укоримо
поведение. В къщата на бащата в с. Александрово се ползват само две от стаите,
а децата които се отглеждат там съвсем скоро (предвид бременността на новата
партньорка на бащата) ще бъдат четири. Няма и течаща вода т.е. битовите условия
са по-лоши от тези, които може да предложи майката. Въпреки това не са
констатирани в социалния доклад липса на морални качества у бащата или намален
родителски капацитет.
Ето защо съдът намира, че по
отношение на децата Е. И.И. с ЕГН **********, З. И.И. с ЕГН ********** и Ю. И.И. с
ЕГН ********** е по – подходящо упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката, като децата ще живеят на адреса в с. Осетеново, общ.
Павел Баня, ул. „Крайна“ № 17.
По отношение режима на лични
отношения.
Съгласно чл.59,ал.3 от СК, определянето на режима на
личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на
дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време. Бащата изрази съгласие да взема децата и да го вижда поне два
пъти в месеца, но иска да преспиват при него, а през лятото да му бъде
позволено да ги вземе за 30 дни. Майката не се противопоставя да дава децата
винаги, когато бащата иска, но чрез процесуалния си представител заявява, че не
желае ежемесечните контакти да се осъществяват с преспиване, поради възрастта
на децата и липсата на подходящи условия.
Съдът
като прецени от една страна становищата на страните, материалните възможности
на бащата, различните населени места, в които живеят родителите, възрастта на
децата и емоционалната им връзка с родителите прецени, че следва да се определи
следния режим на лични отношения с бащата:
-
Бащата да има право да взема децата всяка първа и трета събота от месеца в
часовете между 10.00 ч. и 17.00 ч., както и всяка втора неделя от месеца в
часовете между 10.00 ч. и 17.00 ч.;
-
През лятото по 30 дни, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката;
-
По 3 дни през зимната ваканция - от 10.00 часа на 25-ти декември до 17.00
часа на 27-ми декември и първите 3 дни от пролетната ваканция;
-
За рождените дни – през четните години децата да прекарват рождените си дни
с бащата, а през нечетните с майката;
Този режим на лични отношения
според съда се явява най-подходящ за децата с оглед запазване на връзката с
бащата, но и с оглед техния интерес. По отношение на режима на контакти през
ваканциите същият ще важи за периода, в който децата започнат да посещават
училище, което за детето Ю. предстои да се случи съвсем скоро – след няколко
месеца.
По отношение на издръжката.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Предвид непостоянните трудови
доходи на бащата, който в момента е и безработен, както и предвид алиментните му задължения към четвъртото му дете, което
очаква от новата си съжителка, съдът намира, че И.И.
следва да бъде осъден да заплаща минималната издръжка в размер на по 105 лева
за всяко дете, считано от датата на исковата молба до настъпване на промяна в
обстоятелствата, ведно със законната лихва за забава, като до предявения размер
от 150 лева месечно, субективно съединените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на близнаците се
доказа, че бащата не ги е отглеждал и съответно издържал през период от
раздялата на родителите до момента на образуване на делото, поради което
искането за присъждане на издръжка за периода от 01.05.2015 г. до 13.10.2015 г.
в размер на 95 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, за всяко от децата – близнаци е основателно и следва да бъде
уважено.
По разноските.
Предвид крайния изход на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 350 лева на ищцата,
представляващи адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от исковете за
издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса по сметка на КРС върху исковете за издръжка и 25 лева
държавна такса по предявените претенции за определяне на упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на децата.
Размера на държавната такса по исковете за издръжка е 453, 60 лева.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА децата Е. И.И.
с ЕГН **********, З. И.И. с ЕГН ********** и Ю. И.И. с ЕГН ********** да живеят при майката Е.Ш.Ш. с ЕГН ********** на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо децата Е. И.И. с ЕГН **********, З. И.И. с ЕГН ********** и Ю. И.И. с
ЕГН ********** на майката Е.Ш.Ш. с ЕГН **********, като
дава възможност на бащата И.Ю.И. с ЕГН ********** да осъществява лични контакти
с децата както следва:
-
всяка първа и трета събота от месеца в часовете между 10.00 ч. и 17.00 ч.,
както и всяка втора неделя от месеца в часовете между 10.00 ч. и 17.00 ч.;
-
през лятото по 30 дни, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката;
-
по 3 дни през зимната ваканция - от 10.00 часа на 25-ти декември до 17.00
часа на 27-ми декември и първите 3 дни от пролетната ваканция;
-
за рождените дни – през четните години децата да прекарват рождените си дни
с бащата, а през нечетните с майката;
ОСЪЖДА И.Ю.И. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплаща на малолетните си деца Е. И.И., З. И.И. и Ю. И.И. чрез
тяхната майка Е.Ш.Ш. месечна издръжка за всяко дете в размер на 105
лева, считано от 13.10.2015 г. до настъпване на основания за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва като ОТХВЪРЛЯ искането до размера
от 150 лева месечна издръжка за всяко дете като неоснователно.
ОСЪЖДА И.Ю.И. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на малолетните си деца Е. И.И. и З. И.И. чрез тяхната майка Е.Ш.Ш. издръжка за
периода от 01.05.2015 г. до 13.10.2015 г. в размер на 95 лева месечно, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, за всяко от
децата.
ОСЪЖДА И.Ю.И. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева по претенциите по чл. 127 ал. 2, а по
отношение на исковете за издръжка следва да заплати държавна такса по същата
сметка в размер на 453,
60 (четиристотин петдесет и три лева и 60 стотинки) лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: