Решение по дело №15848/2018 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 12.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 15848  по описа за 2018 година, прецени:

Производството е образувано по предявен от Д.Л.И. със съгласието на неговата майка и законен представител С.С.М., чрез упълномощен адвокат С. Б., срещу Г. ф. *** иск с правно основание чл. 519 т. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.04.2018 г. в с. Мировене р-н Нови Искър, причинено от О.Н.М. при управление на мотоциклет без регистрационен номер и без сключена застраховка „гражданска отговорност“.

 Ищецът Д.Л.И. твърди, че на 30.04.2018 г. около 19.45 ч. в с. Мировяне, р-н Нови Искър ул. „Мировско шосе“ в района на кръстовището с ул. „Сини вир, при управление на велосипед бил ударен от движещ се зад него мотоциклет с марка „Kumko“ модел People, управляван от О.Н.М.. Вследствие удара ищецът получил следните травматични увреждания: счупване на тялото на бедрена кост – закрито, с придружаващи заболявания, болка, оток и ограничено движение в дясното бедро и рана на дясната подбедрица; удар в горната челюст и рани на горната устна. Представителят на ищеца твърди, че от получените увреждания ищецът търпял и продължавал да търпи болки и страдания, изпитвал страхови усещания, депресия, постоянно безсъние и главоболие. Релевира твърдение и за претърпени имуществени вреди.

На основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца Д.Л.И. прави искане до съда да осъди ответника Г. фонд да заплати на ищеца сума от 80 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1995 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума за неимуществени вреди от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва върху присъдената сума за имуществени вреди от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане. 

Ответникът Г. ф. в отговора оспорва иска. Оспорва причинната връзка между ПТП и уврежданията и механизма на ПТП. Прави възражения за съпричиняване на увреждането с действия на пострадалия и възражение за прекомерност на претенцията.

По делото е привлечен като трето лице помагач на страната на ответника О.Н.М.. Третото лице помагач не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 30.04.2018 г. около 19:45 ч. в с. Мировяне третото лице помагач О.Н.М. управлявал мотоциклет без регистрационни номера по ул. „Мировско шосе“ по ул. „Радецки“. При навлизане в Т-образно кръстовище с ул. „Сини вир“, косо на водача от ул. „Сини вир“ навлязъл в кръстовището ищецът Д.Л.И. с управляван от него велосипед (САТЕ схема л. 81). Последвал удар на мотоциклета в предната част на велосипеда и в десния крак на велосипедиста. Вследствие удара, ищецът получил фрактура на дясното бедро, 3 избити зъба и мозъчно сътресение.

Механизмът на ПТП се установява от документацията, изпратена от отдел „Пътна полиция“ при СДВР и от съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице излага два вероятни варианта на механизъм на ПТП – по данни от констативния протокол и протокола за оглед, и по показанията на свидетелката Н.Б., която твърди, че ударът е настъпил, след като мотоциклетът е настигнал велосипедиста. Съдът приема за доказан описаният по-горе механизъм на ПТП, даден от вещото лице на основание огледния протокол и протокола за ПТП. Показанията на св. Бойкова са противоречиви и частично недостоверни. В отговор на въпросите на съда свидетелката твърди, че ищецът се движел в посока от центъра към нея и дъщеря й. Преди това обаче в показанията си свидетелката твърди, че ищецът искал да настигне нея и дъщеря й с велосипеда, което означава, че велосипедистът е бил зад тях. В подкрепа на това е и последващото й твърдение, че след удара се върнала и изтичала до него. Това означава, че преди удара свидетелката е била с гръб към ПТП и не е възможно да е възприела самия механизъм на ПТП. Показанията на тази свидетелка не съответстват и на констатациите в огледния протокол и описания от вещото лице втори вариант на ПТП при движение на мотоциклета зад велосипеда. Свидетелката Бойкова твърди, че мотоциклетът се е движел по средата на улицата, а велосипедът от дясната страна на улицата. При това движение на двете ПТП – мотоциклетът в средата на платнтото а велосипедистът пред него от дясната страна на платното, е невъзможно да произлезе удар в дясната страна на велосипеда и велосипедиста, както е описан във втория вариант. А деформациите по предната част на велосипеда и травмата на десния крак на ищеца безспорно доказват, че ударът е произлязъл от дясно наляво. Поради това съдът приема, че ПТП е настъпило при навлизане на ищеца с управляван от него велосипед в кръстовището на ул. „Сини вир“ и ул. „Мировско шосе“ и последващ кос удар в дясната страна на велосипеда на управлявания от О.М. ***. Този механизъм е изложел в първи вариант на автотехническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, при приетия от съда за установения механизъм на ПТП, водачът на мотоциклета не е могъл да предотврати ПТП, поради попадане на велосипедиста в опасната зона за спиране на мотоциклета. Вещото лице е определил опасната зона при варианти на минимална, средна и максимална скорост на велосипедиста и при скорост на мотоциклета от 30 км/ч и от от 45 км/ч. Във всички изготвени от вещото лице варианти на скоростта на движение, ударът на мотоциклета във велосипедиста е бил непредотвратим от водача на мотоциклета.

Независимо от това, съдът намира, че водачът на мотоциклета е допуснат нарушение, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и травматичните увреждания. От приложения към делото констативен протокол (л. 5) безспорно се установява, че третото лице помагач М. е управлявал мотоциклета без регистрационен номер и без валидно свидетелство за право да управлява МПС. С горното водачът на МПС е нарушил разпоредбите на чл. 140 ал. 1 и чл. 150а ал. 1 от ЗДвП. Тези нарушения са в причинна връзка с настъпилото ПТП и травматичните увреждания, защото водачът изобщо не е имал право да управлява както конкретното МПС без регистрационен номер, така и каквото и да е МПС. При неизвършване на нарушенията, изразяващи се в управление на МПС без регистрационен номер и от водач без валидно свидетелство за управление, не би се стигнало до вредоносния резултат. Поради изложеното съдът приема, че в конкретния случай е безспорно установено противоправно поведение от страна на водача на МПС в причинна връзка с настъпилото ПТП на 30.04.2018 г. и причинените с него травматични увреждания на ищеца.

По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на водача на МПС, поради което съдът намира, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновността на деликвента.

Получените от ищеца травматични увреждания се установяват от медицинската документация и изготвената съдебно-медицинска експертиза. Вследствие настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на бедрената кост на десния крак; избиване на първи и втори десни горни зъби и първи горен ляв зъб; контузия с неразместено счупване на носни кости;; мозъчно сътресение (СМЕ л. 47). Според вещото лице, получените травматични увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Виновно причиненото ПТП при управление на МПС и настъпилите при произшествието травматични увреждания на ищеца имат характер на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на КЗ във вр. с чл. 394 от КЗ. Настъпването на застрахователно събитие, изразяващо се във виновно причиняване на ПТП, и липсата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач ангажира отговорността на ответника Г. фонд по чл. 519 т. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на травматичните увреждания, необходимия периеод от време за възстановяване и последиците за физическото и психичното състояние на пострадалия. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, счупването на бедрената кост изисквало имобилизация на крака за 3-3,5 месеца, а функционалното възстановяване на увредения крайник настъпва след 4-6 месеца. Вещото лице при прегледа е констатирал леки затруднения при движението на крака и болки при натоварването му. За пълноценно възстановяване на избитите зъби се налагало специализирано стоматологично лечение. От показанията на свидетелите Н.Б. и Ц.Б.се установява, че претърпяното ПТП и травматичните увреждания са причинили значителен душевен дискомфорт на ищеца, изразяващи се в затвореност, страх от излизане навън и срам от външния си вид вследствие избитите зъби. Следва да се отчете, че тези увреждания са настъпили на съвсем млада възраст на ищеца, който е бил 14 годишен по време на ПТП. Претърпяното от него безспорно се отразява отрицателно на неговото израстване и съзряване. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева. Искът с правно основание чл. 519 т. 1 от КЗ в частта му за неимуществените вреди е основателен до този размер.

Основателен е и искът с правно основание чл. 519 т. 1 от КЗ в частта му за имуществените вреди. Те се изразяват в разходи за лечението на полученото счупване на дясната бедрена кост и се удостоверяват от представена по делото фактура. Поради това, искът в тази част следва да се уваже в предявения размер от 1995 лева.

Върху така определения размер на обезщетенията ответникът дължи законна лихва от изтичане на срока по чл. 558 ал. 5 във вр. с чл. 496 от КЗ от предявяване на извънсъдебната претенция. Тя е предявена на 23.05.2018 г. и срокът за изплащане на обезщетението е изтекъл на 23.08.2018 г. Ответникът дължи законна лихва след изтичане на този срок, или на 24.08.2018 г. В останалата част претенцията за законна лихва е неоснователна.

Неоснователно е направеното възражение за съпричиняване. Велосипедистът е дете, спрямо което е налице задължение на водача на МПС да бъде особено внимателен, съгласно чл. 116 от ЗДвП. Тази разпоредба изключва прилагането на съпричиняване на вредоносния резултат.

Неоснователен е искът с правно основание чл. 519 т. 1 от КЗ в частта му за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. Не са констатирани други последици за здравето на пострадалия, освен описаните, както и други последици за психичното и емоционално състояние на пострадалия с по-висока тежест, които да обусловят присъждане на обезщетение в по-висок размер.

Ответникът Г. ф. следва да заплати на адвокат С.В. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1195,94 лева. Неоснователно е искането на пълномощника на ищеца за определяне на допълнително възнаграждение за всяко съдебно заседание след второто, в общ размер 200 лева. Отлаганията на делото са били причинени от процесуалното бездействие на самия пълномощник, който не се е осведомил и не е уведомил съда за наличието или не на досъдебно производство и не се е погрижил да се снабди с приобщените към това производство доказателства. Това е причинило забавяне на изготвянето на автотехническата експертиза и е наложило служебни действия от съда за изискване и приобщаване на писмените доказателства.

Ответникът Г. ф. следва да заплати на СГС държавна такса в размер на 1279,80 лева и разноски в размер на 159,98 лева, според уважената част от иска.

Ищецът Д.Л.И. следва да заплати на ответника Г. ф. разноски в размер на 120 лева. Съгласно претенцията на представителя на ответника за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева, от които ищецът следва да заплати 60 лева.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Осъжда Г. ф. *** седалище и адрес на управление:*** да заплати на  Д.Л.И. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1995 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от телесни увреждания – счупване на дясна бедрена кост три избити зъби, мозъчно сътресение, нестъпили при ПТП на 30.04.2018 г. в с. Мировяне, причинено от О.Н.  М. при управление на мотоциклет без сключена застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тези суми от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане.

Отхвърля предявения от Д.Л.И. срещу Г. ф. *** иск с правно основание чл. 519 т. 1 от КЗ в частта му за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до предявения размер от 80 000 лева и в частта за законната лихва за период до 24.08.2018 г.  

Осъжда Г. ф. *** да заплати на адвокат С.В.Б. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1195,94 лева.

Осъжда Г. ф. *** да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1279,80 лева и разноски в размер на 159,98 лева.

            Осъжда Д.Л.И. да заплати на Г. ф. разноски в размер на 120 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева.

            Делото е разгледано при участието на трето лице помагач О.Н.М..

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: