Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на девети юли, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

 

 

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Ирина Арменова , като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 2675 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 01.02.2018 год. по НОХД № 12368/17 год. на СРС,НО,99 състав,подс.В.Б.А. е призната за виновна в това,че в периода  от 31.12.2015 год. до 09.02.2016 год. в гр.София,в качеството си на длъжностно лице-управител на магазин „Ф.Б.” ООД,находящ се в гр.София,бул.”Васил Левски” **,е присвоила чужди пари в размер на 28 491.58 лв.,собственост на „Ф.Б.” ООД,представлявано от М. И. У.,които са й били поверени в качеството й на управител и поверени й да ги пази и управлява,поради което и на основание чл.201 от НК във вр. с чл.58а,ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години.

На основание чл.45 от ЗЗД подс.А. е осъдена да заплати на „Ф.Б.”ООД сумата от 28 491.58 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението.

Подсъдимата е осъдена да заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 1139.66 лв. и разноските в полза на СДВР в размер на 347.76 лв.

 Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнително изложение към нея от защитникът на подсъдимата с доводи,че е необоснована в частта за наказанието,тъй като не са отчетени в пълен обем смекчаващите отговорността обстоятелства,поради което и необосновано не е приложен чл.55 от НК.В този смисъл се твърди,че тя е несправедлива,тъй като не е съобразена с невисоката степен на обществена опасност на деянието и на дееца,както и на трудовата ангажираност на подсъдимата и така определено същото се явява пречка за нейната трудова и професионална реализация и социална интеграция.Искането е за намаляване на размера на същото.

 В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.Излага,че са налице редица смекчаващи отговорността обстоятелства-самопризнание,разкаяние,млада възраст,трудова ангажираност,необременено съдебно минало,липса на други висящи дела,които по своя обем позволяват приложението на чл.55 от НК.

Представителят на СГП пледира присъдата да бъде потвърдена,тъй като наложеното наказание е справедливо.

Повереникът на гражданския ищец поддържа становището на прокурора.

В последната си дума подсъдимата моли за смекчаване на наказанието.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Производството пред първостепенния съд е протекло по диференцираната процедура на чл.371,т.2 от НПК,като подс.А. е признала изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и въз основа на направеното от нея самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подс.А. е неосъждана.На 30.01.2014 год. същата била назначена на длъжност „Продавач,хранителни продукти” във „Ф.Б.”ООД.Управител на дружеството бил св.М. У.,а предметът на дейност-производство на хляб,хлебни и пресни сладкарски изделия.ЮЛ стопанисвало магазин на бул.”Васил Левски” №70 в гр.София.С допълнително споразумение от 17.07.2014 год. била преназначена на длъжността „Управител магазин”,като при подписване на споразумението тя била запозната с правата и задълженията за длъжността,подробно описани в длъжностната й характеристика,която подписала на същата дата.Според нея тя имала задължението да ръководи и организира цялостната дейност,да контролира финансовата отчетност,да отчита касовите апарати и паричните средства,да попълва касовите книги и приходно-разходната книга в магазина.С подписването на допълнителното споразумение А. придобила качеството на длъжностно лице и МОЛ на паричните средства,собственост на дружеството,поверени й да ги пази и управлява.

В магазина на посочения по-горе адрес имало каса,в която се съхранявали парите от дневните обороти на магазина.Ключ за касата имала подсъдимата,която имала задължение да следи паричната наличност и два пъти седмично да внася събраните парични суми по банкова сметка ***.Резервен ключ от касата се съхранявал в каса в централния офис на дружеството в гр.Ихтиман,ул.”*******.Магазинът в гр.София разполагал с два касови апарата,а практиката била след приключване на работното време ,касиерите на смяна да събират сумите от дневния оборот в плик,върху който се записвала сумата в него,след което пликът се пускал в металната каса през процеп.Посредством касовия апарат се издавал отчет,който се прилагал към касовата книга в магазина.Контролът върху ежедневното отчитане на касовите апарати и паричните средства бил възложен на подсъдимата,като последната следвало да проверява събраните пари и два пъти седмично да ги внася по сметката на дружеството в ПИБ.

Подс.А. решила да се възползва от служебното си положение и да взема от поверените й парични суми от дневните обороти,които след приключване на работния ден на магазина се съхранявали в касата на магазина,с които да се разпореди в своя полза.В изпълнение на това си решение,след като била извършена ревизията на касовата наличност на 31.12.2015 год. в магазина,подс.А.,вместо да внася всички събрани суми от дневния оборот в банковата сметка на дружеството,започнала да ги взема за себе си.

Св.Д.С.,която работела като главен счетоводител в дружеството,забелязала,че в продължение на няколко дни в банковата сметка на дружеството подсъдимата не внасяла парични суми от оборота на магазина.На 09.02.2016 год.С.разговаряла с А.,като й съобщила,че следва да внесе събраната в касата парична сума.А. й отговорила,че не може да я внесе,тъй като няма кой да я замести в магазина.Св.С. се усъмнила в думите й и провела разговор със св.У.,който на 09.02.2016 год. разпоредил извършването на инвентаризация в магазина.Последният отишъл в магазина около 14.00 ч. заедно със св.К. и когато поискал от подсъдимата да отключи касата,за да проверят в нейно присъствие наличните парични средства,подс.А. му заявила,че ключът не е у нея,а го е забравила в домът си.Двамата свидетели придружили А. до дома й.Тя влязла в апартамента си и след около десет минути излязла,като заявила,че не е намерила ключа.Тримата отново се върнали в магазина,като св.У. позвънил на св.М.-служител на дружеството,която била в централния офис и й съобщил да занесе резервния ключ за касата в магазина,който се съхранявал там.Докато изчаквали пристигането на М. в магазина,подс.А. заявила,че излиза да пуши.Когато М.  пристигнала в търговския обект с резервния ключ,св.У. установил,че подс.А. си е тръгнала,без да уведоми никого за това.Св.М. предала ключа на св.У..При отваряне на касата присъствали св.У.,К.,М. и Т.,като бил съставен и протокол.В касата била намерена сумата от 7980.32 лв.

От приетата ССЕ съдът е приел за установено,че от касата на магазина липсвала сумата от 28 491.58 лв.,която представлявала и общата стойност на присвоените пари от подсъдимата.

Посочената фактическа обстановка съдът е приел за установена от направеното от подсъдимата самопризнание,което напълно се подкрепя от показанията на св.У.,С.,Р.-Б.,П.,К.,М.,Т.,К.,А. и Я.,дадени на досъдебното производство,заключението на счетоводната експертиза и писмените доказателства.

Въз основа на горното е извел от правна страна,че подс.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201 от НК,като през инкриминираните период и място,в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.”б” от НК е присвоила от „Ф.Б.”ООД сумата от 28 491.58 лв.,поверени й да ги пази и управлява,като присвояването се е изразило във фактическо разпореждане с парите в нейна полза,т.е. облагодетелствала се е лично от присвоеното имущество.

Съдът е приел наличие на пряк умисъл за извършване на престъплението,тъй като А. е искала да присвои чуждите пари,като е съзнавала,че те са й поверени именно в качеството й на длъжностно лице,за да ги пази и управлява.Съзнавала е,че те не са нейна собственост,а само осъществява фактическа власт върху тях въз основа на длъжността,която заема и пряко е целяла да ги присвои за себе си.

Въззивният съд изцяло споделя както фактическите,така и прави изводи на първостепенния съд относно съставомерността на деянието и неговия автор в лицето на подс.А.,тъй като доказателствата в тази насока са напълно еднопосочни и подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание.Така от тях се установяват времето,мястото и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимата,а размера на присвоената сума е установен също по несъмнен начин от съдебно-счетоводната експертиза.

Спор относно приетите за установени факти и субсумирането им под състава на престъплението по чл.201 от НК между страните няма,като същият е поставен относно индивидуализацията на наказанието,определено от районния съд.

В този смисъл е видно,че съдът е взел предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и изразеното съжаление от нея,което означава,че тя е осъзнала тежестта на извършеното и е индиция за едно бъдещо правомерно поведение от нейна страна.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел размера на присвоената парична сума,който е голям-28 491.58 лв.

Изложил е съображения,че направеното самопризнание пред съда не може да бъде отчетено допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство,тъй като то е предпоставка за провеждането на диференцираната процедура,като не са налице и предпоставки за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК,тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни,а голямата стойност на присвоените пари не може да обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и предвиденото в закона наказание,което е лишаване от свобода до осем години.

При определяне на размера на същото, съдът е съобразил лекия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е определил лишаване от свобода за срок от три години,което на основание чл.58а,ал.1 от НК е намалил с 1/3 или две години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години.За да приложи института на условното осъждане първостепенния съд е взел предвид       че извършеното деяние е спонтанна и изолирана проява в живота на подсъдимата,личността й не се отличава с висока степен на обществена опасност,поради което и целите,визирани в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.Съобразил е в тази връзка,че подсъдимата е в млада,активна възраст,предстои й да създаде семейство и няма трайни престъпни наклонности,поради което и едно изолиране в местата за лишаване от свобода би я лишило от финансови средства,необходими за издръжката й,а освен това ще се отрази неблагоприятно върху възможността й да реализира доходи по честен и почтен начин,чрез полагане на труд.Изложил е още,че през определения й изпитателен срок подсъдимата ще има възможност да преосмисли постъпката си ,да полага труд и да живее като пълноценен член на обществото,но под страх  ,че ако извърши ново престъпление,може да изтърпи и отложеното наказание.Отбелязал е,че изпитателния срок не следва да е минимален,тъй като се касае са присвояване на значителна сума пари.

Съдът е намерил,че не е необходимо на подсъдимата да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „конфискация” ,тъй като по делото няма данни за налично имущество и именно ниските доходи и финансовите затруднения са обусловили извършването на деянието.Счел е и че не е необходимо да я лишава от права,тъй като трябва да й бъде дадена възможност да работи и да изкарва по честен път прехраната си,а лишаването от права би довело до по-трудно намиране на работа и до липса на финансови средства за издръжка.

Въззивният съд намира,че така наложеното на подсъдимата наказание е индивидуализирано правилно,като са отчетени всички значими обстоятелства,поради което и въззивната жалба се явява неоснователна.

Правилно първостепенния съд не е отчел и като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимата самопризнание,тъй като същото е предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК и едновременно с това е видно,че А. по никакъв начин не е съдействала за разкриване на обективната истина по делото,така че това да бъде отчетено и при индивидуализация на наказанието.В хода на досъдебното производството същата се е възползвала от правото си да не дава обяснения,а по време на съдебното следствие,извън признанието на фактите,също не е допринесла за изясняване на делото от фактическа страна.

На следващо място ,извън младата възраст на подсъдимата и необремененото й съдебно минало,не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства,които да обосноват приложението на разпоредбата на чл.55 от НК  и които,от друга страна, да се противопоставят на отегчаващите такива до степен,че да обусловят намаляване на размера на наложеното й наказание.Касае се за престъпление с висока степен на обществена опасност,за присвоена сума в значителен размер,като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се изтъкне и това,че е злоупотребила с оказаното й доверие от работодателя,които отегчаващи обстоятелства препятстват определяне на наказание в минимален размер.Вярно е,че се касае за инцидентна проява в нейния живот,но фактът,че престъплението е извършено с явна упоритост в един немалък период от около 40 дни и е било разкрито единствено благодарение на осторожността на счетоводителката на дружеството и предприетите действия от страна на управителя по извършването на извънредна инвентаризация,идва да покаже,че не се касае за спонтанна еднократна проява,а за обмислени действия,извършени в посочения период.

В противовес на твърденията на защитата,че съдът само информативно е констатирал смекчаващите отговорността обстоятелства,настоящият състав счита,че решаващият съд е изложил задълбочени съображения,в които е обсъдил всички налични по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е стигнал до законосъобразен и справедлив размер на наказанието,който е от естество да постигне заложените в чл.36 от НК цели,без да представлява неоправдана репресия спрямо подсъдимата.В този смисъл наказанието е съобразено както със санкционната част на разпоредбата на чл.201 от НК,така и с тази на чл.58а,ал.1 от НК и е в съответствие с всички значими за определяне на отговорността обстоятелства,поради което и няма основания за ревизия на постановения съдебен акт в исканата от защитата насока.

При извършената служебна проверка съдът намира,че правилно решаващият съд е уважил в пълен размер предявения граждански иск срещу подсъдимата от „Ф.Б.” ООД,тъй като са налице всички предпоставки за това-противоправно деяние,вина,настъпили вреди и причинна връзка между поведението на подсъдимата и настъпилата вреда.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.02.2018 год. по НОХД № 12368/17 год. на СРС,НО,99 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.