№ 5011
гр. София, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110202765 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Ланиаспорт“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Н. Р. П. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. Я. С. от САК срещу наказателно
постановление № 1270/23.12.2022 г., издадено от И. Г. Б. – и.д. директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград при Комисията за защита на потребителите /РДОССКПБ при
КЗП/, с което на основание на основание чл. 209 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./
на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 66, ал. 1
ЗЗП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
оспореното наказателно постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно. Претендират се и извършените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон. Постъпили са писмени бележки от адв. Я. С. от САК, с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.
Иванка Андреева от САК, с пълномощно по делото. Последната оспорва
жалбата и пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато
насока изтъква конкретни аргументи. Релевирано е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение във връзка с изготвено писмено становище
по основателността на жалбата от гл. юрк. Ангел Димитров.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
1270/10.11.2022 г., съставен от Жанет А. С. – ст. инспектор при КЗП и в
присъствието на А. П. М. – свидетел при установяване на твърдяното
нарушение е констатирано, че на 04.11.2022 г. в търговски обект – магазин за
спортни обувки и облекла „Грид“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“
№ 48, МОЛ Сердика, стопанисван от „Ланиаспорт“ ЕООД, търговецът е
обявил намаление на цените за срок по-дълъг от един месец на входа на
2
стъклените витрини чрез табела „MID-SEASON SALE -20% на есенна
колекция. Офертата е валидна от 01.11. до 04.12.2022 г. или до изчерпване на
количествата, за избрани артикули и не може да се комбинира с други
отстъпки”.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗЗП,
като препис от същия е връчен на упълномощен представител на
дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 1270/23.12.2022 г. от И. Г. Б. – и.д. директор на
РДОССКПБ при КЗП, с което на основание чл. 209 ЗЗП, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество „Ланиаспорт“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 66, ал. 1
ЗЗП.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител на
въззивника на 26.01.2023 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне /л. 17 от СП/, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 08.02.2023 г., видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля Ж. С.
/актосъставител/ възприетата в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от
търговеца правно задължение, като в тази връзка същите кореспондират и с
приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира
инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства без резерви, а липсата на противоречия
обезпредметява тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните
не се спори по фактите, а единствено относно приложимите процесуален и
материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В тази връзка не се
споделят оплакванията на адв. С. за липсата на яснота дали в случая не е
налице някоя от хипотезите по чл. 66, ал. 2, т. 1-4, вкл. ЗЗП, имайки предвид,
че в посочената разпоредба се съдържа различен състав на административно
нарушение, при който е допустимо намалението на цените да обхваща период
за не повече от 6 месеца. Както от фактическа, така и от правна страна
административните органи са приели, че в конкретиката на настоящия казус
не е изпълнено правото задължение по чл. 66, ал. 1 ЗЗП, регламентиращ
периода на намалението от 1 работен ден до 1 месец.
Този съдебен състав не споделя и тривиалното възражение в
4
жалбата за неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН
от страна на актосъставителя. Една от основните гаранции за
законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя,
предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да
бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от
чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат
на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за
достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е
извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на
гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП
пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от материалите по
делото е видно, че актът е подписан от Амелия Милева именно в качеството й
на свидетел, присъствал при установяване на твърдяното нарушение, в който
смисъл е и приложеният по делото констативен протокол, обективиращ
извършената проверка в търговския обект,.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на търговеца от формална страна.
5
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника
„Ланиаспорт“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.
66, ал. 1 ЗЗП, като на основание чл. 209 ЗЗП му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
04.11.2022 г. в търговски обект – магазин за спортни обувки и облекла
„Грид“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, МОЛ Сердика,
стопанисван от „Ланиаспорт“ ЕООД, търговецът е обявил намаление на
цените за срок по-дълъг от един месец на входа на стъклените витрини чрез
табела „MID-SEASON SALE -20% на есенна колекция. Офертата е валидна от
01.11. до 04.12.2022 г. или до изчерпване на количествата, за избрани
артикули и не може да се комбинира с други отстъпки”. С това неправомерно
поведение закономерно е бил осъществен съставът на чл. 66, ал. 1 ЗЗП, като
на етапа на съдебното следствие не са събрани фактически данни за
наличието на някоя от хипотезите по чл. 66, ал. 2, т. 1-4, вкл. ЗЗП,
предпоставящи по-дългия срок на намаление на цените, но не повече от 6
месеца.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 209 ЗЗП, която
изрично препраща към ситуираните в чл. 66 ЗЗП забрани. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на търговеца е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
500,00 /петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 209
6
ЗЗП по отношение на ЕТ и юридически лица е относително определена в
границата от 500,00 до 5 000,00 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил санкция в минимален размер,
поради което липсва юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от
чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона с оглед изискването за
равнопоставеност между физическите и юридическите лица/.
Независимо от изложеното обаче налице са изискуемите от закона
предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, в каквато насока доводите на адв. С. са напълно резонни.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да
се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Налице е обаче третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид.
В контекста на изложеното, принципно вярно е, че за наличието на
съставомерност по чл. 66, ал. 1 ЗЗП не се изисква настъпването на вредни
7
последици, извън неспазването на регламентирания минимален и максимален
срок за намаление на цените, но в конкретния случай посоченото
неизпълнение не е било от естество да засегне сериозно правната сфера
потребителя, тъй като се касае за минимално превишаване от порядъка на 3
дни. Самото нарушение е констатирано няколкото дни след оповестеното
рекламно съобщение, като контролните органи са разполагали с правомощия
да дадат предписания на търговеца за привеждането му в съответствие с
изискванията на законодателя, от която правна възможност очевидно не са се
възползвали напълно тенденциозно. Не на последно място - по делото лисват
фактически данни жалбоподателят да е санкциониран и друг път за
нарушения на ЗЗП и подзаконовите актове по неговото прилагане, в т.ч. да са
били отправяни предупреждения по чл. 28 ЗАНН, за който факт тежестта на
доказване принадлежи на наказващия орган. Ето защо, неизпълнението на
посоченото правно задължение в конкретния случай само формално изпълва
признаците на нарушението по чл. 66, ал. 1 ЗЗП и не разкрива достатъчна по
интензитет степен на обществена опасност, която да оправдава неговото
санкциониране, като извод в противната насока не би могъл да бъде
обоснован с естеството на засегнатите обществени отношения, доколкото
разпоредба на чл. 28 ЗАНН е обща и е недопустимо дерогирането на
приложното й поле единствено на посоченото основание. Всички тези
обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, мотивират
еднозначен извод, че процесният случай е маловажен и че наказващият орган
е допуснал порок при формиране на вътрешното му убеждение по правото
като имплицитно е отказал да приложи визирания нормативен регламент.
Санкционирането на жалбоподателя е непропорционално, а обществената
опасност на нарушението е надценена напълно неоправдано.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи,
че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на търговеца е
ангажирана при некоректното приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
8
На основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е императивно задължен да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложена имуществена санкция.
Съдът следва да се произнесе и по извършените от страните
разноски, съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, отчитайки изричното искане в тази
насока, Имайки предвид, че в представеното по делото пълномощно за
процесуално представителство не е видно да е уговорено възнаграждение,
липсват и доказателства за реалното заплащане на такова, съответно
невъзможността правна помощ на юридически лица да бъде оказана при
условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, то не следва да се
присъждат разноски /в този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска
колегии на Върховен касационен съд, докладчик-съдиите Елеонора
Чаначева и Албена Бонева, приложимо в настоящия случай на основание
чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 във
вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 1270/23.12.2022
г., издадено от И. Г. Б. – и.д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за
защита на потребителите /РДОССКПБ при КЗП/, с което на основание на
основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр.
99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговско дружество
„Ланиаспорт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н. Р. П. – управител
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 66, ал. 1 ЗЗП, като неправилно.
9
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН,
жалбоподателя „Ланиаспорт“ ЕООД, ЕИК ********* чрез неговия управител
Н. Р. П., че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение на юридическото лице ще бъде
наложена „имуществена санкция“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Я. С. от САК за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
дружеството-жалбоподател.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10