Р
Е Ш Е Н И Е № 286
гр. Пловдив, 11.12.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при
секретаря Мери Кеворкян и в присъствието на прокурора Д. Махмудиев, като
разгледа докладваното от чл.съдията Екатерина Роглекова ВНОХД № 1744 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на подсъдимия Д.Х. по делото, против присъда от
04.04.2019г. по НОХД № 569/2019г. по
описа на Районен съд – гр. а..
С присъдата
подсъдимият Д.Х. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 14.10.2016г.
в гр. А. обл. П., се е заканил с убийство на В.П.А. и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК и връзка чл. 54 от НК е осъден на лишаване
отсвобода в размер на една година и девет месеца лишаване от свобода.
Със същия
съдебен акт, подсъдимият Х. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 338 ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е бил осъден на наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Прилагайки
разпиредбата на чл. 23 ал.1 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Х. в размер на една година и шест месеца лишавае от
свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил с
изпитателен срок от три години.
Първостепенният
съд е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК, както и се
е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
В жалбата си
подсъдимият от една страна желае своето оправдаване, т.к. приема, че деянията,
за които е осъден не съставляват престъпление и при условията на алтернативност
се иска намаляване на наказанието лишаване от свобода, с приложението
разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание адвокат Д., защитник на подсъдимия
моли, след подробно застъпени аргументи, на първо място за оправдаване
на подзъщитния му и от друга страна за намаляване на наказанието, наложено от
първостепенния съд при приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Подс. Х. се
присъединява изцяло към изложеното от своя защитник.
Адв. Д.,
повереник на частия обвинител В.А., пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Представителят
на държавното обвинение моли да се остави въззивната жалба без уважение и да се
потвърди присъдатата на Районен съд гр. а. като правилна и законосъобразна.
В разпоредително
заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на други писмени и веществени
доказателства.
Пловдивски окръжен
съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните
съображения:
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел подробно и законосъобразно съдебно
следствие по общия ред.
По делото е установена правилно следната фактическа
обстановка, в която не следва да се внасят промени:
Подсъдимият Д.Б.Х.
е роден на ***г***, живущ ***, *** гражданин, висше образование, вдовец, не
осъждан, ЕГН **********.
Частният
обвинител и свидетел В.П.А. е *** агенция, намираща се в град П., ул.”О.” № **.
Свидетелката
в.х. живее в град П., ул.”А.”, която се намира над ул.”О.”, където е агенцията
на свидетеля и частен обвинител В.П.А.. Ссъщата живее там, заедно с баща си – подсъдимият Д.Х..
През 2015г.
свидетелката В.Х. се запознала с частния обвинител и свидетел В.П.А., по повод
закупуване на екскурзия от нея и нейна приятелка, като не след дълго, двамата започнали да имат
близки и интимни отношения. Ч.астният обвинител
В.П.А., често оставал да пренущува в дома на свидетелката В.Х., като там
имал и оставени за такива случаи, дрехи. Когато организирал екскурзии, я взимал
със себе си. Подпомогнал я за закупуването на автомобил на нейно име, като
предоставил фирмата си за закупуване от страна на свидетелката В.Х., на мобилен
телефон на лизинг, от нея. Не след дълго между тях възникнали проблеми от
личностен характер, изразяващи се в чести конфликти, при което и за двамата
станало ясно, че няма да могат да продължат отношенията си и се налага да се
разделят. Тъй като същите били силно изострени, всяка една от страните по
различни спорове – за телефон, за лек автомобил, за обаждания с уведомяване, че
ще се предивикат проверки на туристическата агенция, всеки един от тях, сезирал
прокуратурата, при която били образувани преписки, някои от които приключили
със становище, че се касае за отношения от гражданско – правен
характер.Проверките обаче не уталожили местоличностните конфликти между частния
обвинител В.П.А. и свидетелката В. Д. Х.. Първата често ставала обект на
психическо посегателство по улицата, от страна на частния обвинител В.А..
Частният
обвинител В.А. има дъщеря, която живее в С. при майка си и която по случай
рожденния му ден, на 17 октомври, доша при баща си и неовите родители –
свидетелите П. и В. А.а, в техния дом, на
14 октомври 2016г.
Във връзка със зачестилите
случаи на проблеми между свидетелката в.х. и частния обвинител В.А.,
подсъдимият Д. Х. на 14.10.2016г. провел два телефонни разговора със свидетеля
С. К., полицейски служител във Второ РУ на МВР- Пловдив, който познавал
подсъдимиая, единият - в 10,46 часа, а другият – в 16,13
часа, в които телефонни разговора
подсъдимият Д.Х. изразил негодувание от работата на органите на поолицията и
прокуратурата, отново заявил, че дъщеря му има проблеми с бившия си приятел,
като не можел чрез полицията да го разобличи и спре посегателствата от него
страна върху нея. Направил предложение да наеме частен дедектив, които да
разобличи действията на частния обвинител В.А. пред неговите близки и да може
така да го възпре. Свидетелят С. К. отговорил, че следва пострадалата В.Х. да
смени маршрута, по който се предвижва, с оглед избягване на срещи с частния
обвинител В.А., както и да й се купи спрей, с който да се защитава. Посъдимият
се осведмил и за режима на закупуване на газово оръжие, като посочил, че така
дъщеря му ще е по - защитена. Същия ден, свидетелят С. К. разговарял и със
свидетелката в.х., на която също разяснил механизмите за предпазване от тормоз.
Вечерта на
14.10.2016г. свидетелката в.х. била на тренировка, като нейният приятел – свидетелят И.Н.И., който живее в
град Раднево, дошъл вечерта в дома й, за да я види. Преди това свидетелката В.
Х. се чула с него по телефона, като му
събщила, че прибирийки се е срещнала частния обвинител В.А., връщайки се
от йога и той я е заплашил, че ще я залее с киселина и че нищо не може да го
спре. Свидетелят И.И. незабавно тръгнал към дома на свидетелката в.х., като
стигайки пред дома й, тя също пристигнала от тренировка. Свидетелт И.И. видял,
че свидетелката в.х. е видимо разстроена. До този момент, свидетелят И.Н.И. не
познавал бащата на свидетелката В.Х. – подсъдимият Д.Х.. Запознал се с него
същата вечер. Тогава свидетелят И.И., свидетелката в.х. и подсъдимият Д.Х.,
счели, че тази ситуация излиза извън контрол и решили да отидат до а. и да
питат частния обвинител В.А. какво иска, да се приключи тази ситуация. Така
тримата – свидетелката в.х., подсъдимият Д.Х. и свидетелят И.И. вече по тъмно,
се качили в автомобила на свидетелката в.х. и потеглили за а., като
първоначално управлявал автомобила подсъдимият Д.Х., на поради това, че бил
много нервен и карал рисковано, на бензиностанция по пътя, на която спрели, за
да заредят, на шофьорското място седнал и до а. карал свидетелят И.И., а
свидетелкатап в.х. го упътвала по улиците как да стигне до къщата на частния
обвинител В.А..
Преди да тръгнат
от дома на подс. Д.Х., последният влязъл и взел две оръжия, бойни, които
съхранявал в метална каса в помещение на приземния етаж, които сложил в
джобовете на якето си, но това неговото действие не било възприето нито от
свидетеля И.И., нито от свидетелката В.Х., които в това време стояли отпред,
пред къщата Пистолетите не се и виждали, тъй тримата били облечени с дънки и
якета.
Тримата отишли
до дома на частния обвинетел В.А. около 22 часа и се качили пеша по стълбите.
Първоначално пзвънили на звънеца два пъти, а после по блиндираната метална врата почукал с ръка
свидетелят И.И., но поради това, че не било достатъчно силно, с дръжката на
единия пистолет почукал подсъдимият Д.Х.. Чукането било доста силно, като
ехтяло силно и това било възприето отвътре от дъщерята на частния обвинител
В.А., която се уплашила и разплакала. Свидетелката В. А.–майка на частния
обвинител В.А., станала, отишла до вратата и погледнала през шпионката, като
видяла пред вратата да стои непознат за нея мъж, нисък и набит, когото не
познавала. До този момент, не не е виждала подсъдимият Д.Х. и не го познавала.
Преди да погледне през шпионката чула викове „Не отваряй, ще стане по - зле”.
Свидетелката В.А. споделила видяното с мъжа си – свидетеля П. А. и сина си –
частния обвинител и свидетел В.А.. Тогава свидетелят и частен обвинител В.А.
също отишъл до вратата и погледнал през шпионката, като първоначално,
стълбищното осветление било загасено, той не видял кой е, но впоследствие, след
като стълбищният автомат светнал осветлението, свидетелят В.А. видял, че пред
вратата стоят подсъдимият Д.Х. и свидетелката в.х.. Тогава свидетелят В.А.
позвънил на телефон 112 и съобщил, че се опитват да вляват в къщата му Чукат по вратата, а на
оператора на телефон 112 е съобщил, че не ги познава и че вратата му е
бронирана и няма да отвори. Поискал да изпратят полиция.
Родителите на
частния обвинител и свидетел В.А. го посъветвали да не отваря, но той им
отговорил, че познава лицата и ще отвори, за да се разберат, за да разбре защо
са пред дома му и какво искат. Същевременно свидетелят И.И. преди частния обвинител и свидетел В.А. да отвори
вратата чул отвътре свидетелят В.А. да казва, че са извикали
полиция.Първоначално на вратата бил свидетелят И.И., който обаче впоследствие
отстъпил място на подс. Д.Х., който започнал силно да чука с дръжката на
пистолета по вратата. Когато частният обвинител и свидетел В.А. отворил
вратата, пред него стоял именно чукащият с дръжката на един от пистолетите,
взети от него от дома му преди тръгването за а., подсъдим Д.Х., като свидетелят
И. И. стоял едно стъпало по – надолу, на който свидетелят В.А. казал да се маха
оттук. Тогава свидетелят И.И. казал на свидетелката В.Х. и на подсъдимия Д.Х.
да си тръгват, защото тези хора не са настроени за разговори и ще станат
тъпотии, но и двамата отказали да сторят това. Свидетелят И.И. дори започнал да
дърпа свидетелката в.х. да си тръгват, но тя отказала. Тогава свидетелят И.И.
слязъл долу, пред кооперацията, като пред вратата на частния обвинител и
свидетел В.А., останали подсъдимият Д.Х. и свидетелката в.х., която след това
отстъпила и слязла на долната площадка. Отваряйки вратата, свидетелят В.А.
попитал подсъдимия Д.Х. какво иска, като той му отговорил, че бил бодигард на
дъщеря му и че бил дошъл да си разчисти сметките, защото В.А. заплашил дъщеря
му, че ще я залее с киселина и му казал, че ще го гръмне, повтаряйки този израз
към свидетеля В.А. много пъти. Чатният обвинител В.А. бил отвън, на площадката,
а майка му – свидетелката В.А. била зад него. Въпреки, че до този момент, тя не
познавала подсъдимия Д.Х., но от неговите думи разбрала, че той е баща на
свидетелката в.х., с който нейния син преди време имал близки отношения и която
гостувала с дни в дома им. Подсъдимият Д.Х. повтарял на свидетеля В.А., че
свидетелката в.х. е негова дъщеря и че ще гръмне свидетеля В.А., тъй като е
дошъл да си разчисти сметките с него. Тогава подсъдимият Д.Х. вдигнал с дясната
си ръка пистолет и го насочил към гърдите на свидетеля В.А.. В този момент
свидетелката В.А. отстъпила място на съпруга си – свидетеля П. А. – баща на
частния обвинител и свидетел В.А., който стоял зад сина си – частния обвинител
В.А..Тогава частният обвинител и свидетел В.А. хванал с двете си ръце, ръцете
на подсъдимия Д.Х. и му вдигнал ръцете нагоре и по този начин предотвратил
насоченото срещу него дуло на пистолета, държан от подсъдимия Д.Х.. Тогава
свидетелят П. А., намиращ се зад сина си – частния обвинител В.А. също се
протегнал, като вклинил пръста си между петлето на пистолета, за да попречи възпроизвеждането
на изстрел, а дъщерята на частния обвинител В.А. пищяла и викала, че ще убият
баща й. В това време подсъдимият Д.Х. натискал спусъка, но същият удрял в
пръста на свидетеля П. А. и по този начин не могъл да възпроизведе изстрел. От
вклиняването на пръста на свидетеля П. А. между петлето на пистолета, държан от
подсъдимия Д.Х., на пръста му се образувала прорезна рана, която впоследствие,
след приключване на инидента, била възприета от свидетелката В.А.. Вклинявайки
по този начин пръста си пред спусъка на пистолета, свидетелят П. А. успял да
издърпа пистолета и да обезоръжи подсъдимия Д.Х.. Внесъл пистолета в дома си и
го скрил. През това време борбата между свидетеля и частен обвинител В.А. и
подсъдимия Д.Х. продъжила, при което подсъдимият Д.Х. извадил втори пистолет,
който преди това заредил в джоба си с ръката си, което зареждане като звук като
тип щракване, било въприето от свидетеля В.А., при което свидетелят В.А. и баща
му – свидетелят П. А. се втурнали върху подсъдимия Д.Х., разбирайки, че
подсъдимият Д.Х. има втори пистолет, с цел да го обезоръжи, като започнала
борба между тримата, с цел взимане на втория пистолет на подсъдимия Д.Х..
В тази борба,
тримата се въртели, блъскали се в стената, като борбата между тримата била на
площадката и се пренесла на стълбището за тавана. През цялото време, докато
траела борбата по обезоръжаването на подсъдимия Д.Х., той не спирал да повтаря,
че ще гръмне частния обвинетел В.А.. Въпреки, че нееднократно както свидетеля
П. А., така и частния тъжител и свидетел В.А. казвали на подсъдимия Д.Х. докато
се борели с него, за да му вземат и втория пистолет, да го пусне, че ще стане
беля, той не само, че не пускал пистолета, но повтарял, че ще гръмне частния
обвинител В.А., че е дошъл за това, както и че ще го очисти. Подсъдимият Д.Х.
бил наведен, клекнал, на завоя на стълбището, на първите две стъпала и
постоянно се въртял до стената, която е грапава направена от тухли четворки,
като при пъртенето си блъскал главата по стената, а впоследствие и в парапета
на стълбището. При тази борба, свидетелят П. А. от това въртене на подсъдимия
Д.Х., си ожулил лакътя в грапавите тухли по стената. Частният обвинител В.А.
бил зад подсъдимия Д.Х. и го обгърнал с
ръце, като се мъчел да го обезоръжи. Свидетелката В.А. стояла зад частния
обвинител В.А. и подсъдимия Д.Х., който по едно време на тази борба, я настъпил
по крака. Пистолетът, държан от него в наведено положение, бил насочен в тази
борба ту към корема, ту към слабините на частния обвинител В.А.. В един момент,
държаният от подсъдимият Д.Х. пистолет възпроизвел изстрел, като първият
изстрел попаднал в стъпалото на стълбата и рикоширал в тавана. В този момент,
дъщерята на частния обвинител В.А.,
която през цялото врее пищяла и която свидетелката В.А. изпратила да се прибере
навътре в дома им, за да не гледа ставащото, започнала да пищи още по - силно.
На детето свидетелката В.А. извикала да бяга бързо навътре. В този момент
последвал и втори изстрел, куршумът от който е попаднал в десния крак на
частния обвинител В.А., който извикал от болка. През цялото време на тази
борба, подсъдимият Д.Х. не спирал да повтаря на частния обвинител В.А. „Ще те
убия, куче, ще те гръмна. Ако се криеш, че ще видя и ще ти видя сметката.”.
След втория изстрел, свидетелят П. А. се втурнал и казал на частния тъжител
В.А. да си пъхне пръста пред пусъка, за попречи на следващи изстрели. Втурвайки
се, свидетелят П. А. и частния обвинител В.А. захлупили на стълбището
подсъдимия Д.Х., който бил в клекнало положение на площадката, като в този
момент дошли извиканите от частния тъжител В.А., полицейски служители, които
заварили подсъдимия Д.Х. с пистолет в ръцете захлупен на колене на земята и
отгоре го натискали в това полежение, свидетеля П. А. и частния обвинител В.А..
Докато се качвал по стълбите, отивайки на сигнала за опит за влизане в жилище,
полицейският служител Б.Я. чул говорене на висок глас, викове. Качвайки се
по-най бързия начин на третия етаж, свидетелят Б.Я. заварил свидетелката В.А.,
дъщерята на частния обвинител В.А. и подсъдимият Х. на колене, а отгоре му да
го натискат свидетелят П. А. и частния тъжител В.А.. Всички вкупом викали на
полицейския служител „Той е!” Приближавайки, полицейският служител Б.Я. видял,
че подсъдимият Д.Х. държи пистолет в лявата си ръка, който пистолет е насочен към
стената. Свидетелят Б.Я. премахнал пистолета и му сложил белезници. При
изправянето на подсъдимия Д.Х., свидетелят Б.Я. видял, че по челото подсъдимият
Д.Х. има охлузна рана. Тогава частният обвинител казал на полицейския служител
Б.Я., че е прострелян в крака, което било възприето като рана с кръв от този
свидетел. За оказване помощ на простреляния частен обвинител В.А., била
извикана от свидетеля Б.Я. линейка. На място бил извършен обиск по ЗМВР, на
подсъдимия Д.Х., като били откритих боеприпаси 22 калибър, които били иззети.
Намерили у подсъдимия също така и разрешително за носене и съхранение на
боеприпаси № ***, издадено от Второ РУ на МВР на подсъдимия Д.Х.. На площадката
пред входа на апартамента полицейският служител Б.Я. видял кръв, както и 2 броя
гилзи. Пистолетът, иззет от ръката на подсъдимия Д.Х. бил „Астра”, калибър
9/19. Подсъдимият Д.Х. бил задържан, като при задържането, той уведомил
полицейските служители, че оръжието му е законно.Пострадалият В.А. бил откаран
от екип на „Спешна помощ” в болница, където му е оказано медицинско съдействие.
Подсъдимият Д.Х.
бил задържан по ЗМВР от 22,40 часа на 14.10.2016г.
Разрешение за притежание на оръжие № ***, е издадено на
подсъдимия Д.Х., на 14.04.2016г., като същото е валидно до 31.03.2021г. От приложението
към него се установява, че то е дадено за следните оръжия: пушка „Иж/12”,
калибър 12 х 70, номер ***, пушка „Иж/ 2 6Е, калибър 12 х 70, номер М 10193,
оръжие „Бърно/2, 22LR, № **, пистолет „Арминиус”/HW5, 22 LR, № **, пистолет
„Астра” / А-90, 9х19, № ***9 и оръжие „Байкал”/442, калибър 9х18, номер **.
В заявлението,
подадено от подсъдимия Д.Х. е посочено, с което моли да му бъде подновен срока
за носене и съхранение на три броя късо огнестрелно оръжие и два броя
гладкоцевни ловни пушки и 1 бр. ловна карабина, тъй като ще ползва същите за
самоотбрана и лов. Като обосновка за носенето на късо бойно оръжие, адресирана
до Началника на служба КОС при Второ РПУ – Пловдив, подсъдимият Д.Х. е посочил,
че е бил кмет на район Централен, издал е много наказателни постановления за
нарушения на закони, засегнал е много финансови интереси на нарушители, поради
които действия е получавал заплахи и закани. Посочил е, че откакто има оръжие,
тези противоправни действия спрямо него са били преустановени. Посочил е също,
че с тях охранява имотите, които са негова лична собственост. По повод искане
за по - детайлна мотивировка защо иска късо бойно оръжие, подсъдимият подробно
е посочил, че поради премахването на рокерското кафене на „Д. Н.”, бил нападнат
и пребит от рокерите. Посочил е, че тъй като има две търговски дружества и
имоти, борави с парични средства и документи, както и с цел охрана на
недвижимите му имоти.
Видно от
Удостоверения № *** от 26.01.2016г и № *** от същата дата, всички оръжия по издаденото
разрешение, са годни.
Подсъдимият не
се води като лекуван в ЦПЗ – Пловдив и за него няма данни за психични
разстройства. Видно от служебна бележка рег. № ***от 12.02.2016г., спрямо него няма образувани досъдебни
производства. Същият притежава билет за лов, както и удостоверение за подборно
ловуване.При извършената проверка за това, къде се съхраняват оръжията, е
съставен констативен протокол рег. №
435р- 4388 от 08.03.2016г., видно от който, проверката е установила, че за
схранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси е осигурена метална каса със
скретно заключващо устройство с размери 150х30х20, раположена в гардероб от
масивен материал, намиращ се в работно помещение на първия етаж откъм източния
вход. Същата е закрепена посредством 4 броя метални болта неподвижно към
стената.
От съдебно –
медицинската експертиза на живо лице № 1129.2016г. се установява, че при
прегледа на подсъдимия Д.Х. и от предоставената медицинска документация е
установено кръвонасядане по кожата в дясно челно слепоочно, охлузване по кожата
в лявата челна половина, драскотини по главата, разположени централно челно
теменно, сътресение на мозъка. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар, или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са получени така, както това се съобщава в предварителните
сведения. Сътресението на мозъка е протекло със степенно разстройство на
съзнанието – зашеметяване, без данни за
пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома, в който смисъл е довело
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.
От съдебно –
медицинската експертиза на живо лице № 1130.2016г. се установява, че при
прегледа на свидетеля П. В. А. е установено охлузвания и кръвонасядане областта на горния десен крайник. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар, или притискане с, или
върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са получени така, както това се съобщава в предварителните
сведения. Било е причинено болка.
От съдебно –
медицинска експертиза на живо лице № 1131.2016г. се установява, че при плегледа
и представената медицинска документация на В.П.А. се установява, наличие на
транзиторно- преминаващо през меките тъкани огнестрелно нараняване в областта на дясното стъпало, без засягане
на костни структури. Описаното нараняване е причинено от действието на
огнестрелно оръжие и е възможно по начин и време да е възникнало към момента на
инцидента така, както това се съобщава в предварителните сведения. Било е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От заключението
на физико - химичната експертиза се установява, че в канала на цевта на
пистолет марка „Астра”, модел „А-90”, калибър 9х9 с фабричен № ***, е установено наличие на черен нагар и остатъци от частици бездимен барут, следователно с него е възпроизвеждан изстрел след последното
му почистване. В канала на цевта
на револвер марка “Арминиус”, калибър 22LR, фабричен № ******, е
установено наличие на черен нагар и остатъци
от бездимен барут, следователно
него е възпроизвеждан изстрел след последното му почистване.
Експертизата не може да даде отговор на въпроса каква е давността на последно
произведеният изстрел с горепосочения пистолет.
От изготвената
физико – химична ексепртиза по протокол № 11, се установява, че по обтривките,
взети от лява и дясна ръце на лицата
Д.Х. и В.А., както и от предните части на един брой яке, жълто на цвят,
предадено от подс.Д.Х. и от един брой анцунг, син на цвят, предаден от В.А., се
установява наличие на барутни частници от бездимен барут и продукти от барут.
Установените барутни частици по обектите, посочени в точка № 1 на заключението,
са сходни помежду си по характеристичните им параметри – химични цветни реакции
и хроматографски спектри. По останалите дрехи от обекти № 2 и № 4, не се
установява наличие на барутни частици от продукти от изгаряне на барут.
От заключението
на тройната комплексна съдебно - психиатрична и психологични експертиза се
установява, че В.П.А. не се води на диспансерно наблюдение в „Център за
психично здраве” – Пловдив и не страда от психично заболяване. Същият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и да ръководи постъпките
си към момента на извършване на деянието. Не се установяват отклонения от
нормалното психическо състояние на В.П.А. към момента на изследването.
Психическите свойства, които оказват доминиращо влияние върху поведението на
В.П.А., са изводими от характеристиките на неговата личностова структура –
лидерство, доминантност, властолюбивост, демонстративност, стремеж към налагане
на мнение и воля, постигане на поставени цели. Поведението на В.А. се определя
от стремеж да постига целите си, да доминира и да получава признание от
околните – основни специфики на личността му. Същият основно се отличава със
собствена предубеденост, маниерност, демонстративност, жажда за власт и
доминиране, агресивна настроеност и склонност към манипулиране и изопачаване на
фактите.
От комплексната
тройна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на В. Д. Х., се
установява, че същата не се води на диспансерно наблюдение в „Център за
психично здраве”- Пловдив и не страда от психично заболяване. Тя е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и постъпките си, да ги ръководи
в обсъждания период от време. В състояние е да дава достоверни обяснения
относно фактите, имащи значение за делото. При нея не са установени отклонения
от нормалното психично състояние в изследваните психични сфери. Общата
психологическа характеристика на в.х. е била съобразно нейния интелектуален и
личностен капацитет. Доминиращо влияние върху поведението на В.Д. Х. както и
мотивите, определящи поведението й, са оказвали усещанията на неразбиране и
грубо отношение, разочарование, огорчение, усещането за тревожност и
напрегнатост, вследствие на получените обиди и заплахи от човек, с когото е
имала планове за общо съжителство и постигане на общи цели, които се превръщат
в сложни отношения, социално неприемливи и реално опасни, усещането за
нагрубеност и физическа застрашеност. В.Х. в характерово отношение е по-скоро
пасивна, отколкото активна страна, с инертни психични процеси, педантична,
акуратна, с изострено чувство за дълг и изпълнителност. Липсват индикации за
манипулиране и изопачаване на факти. Няма данни за умишлено даване на социално
желателни отговори. Готовността за искреност е изразена и достоверна.
Споделеното за стореното от В.П. се преживява като нежелано и неудоволствено от
в.х.. Налице е ситуативна тревожност, малоценностови преживявания за
неудачност, които са в рамките на нормалпсихологичното.
От балистичната
експертиза по делото се установява, че предоставеният за иследване пистомет
марка „Астра”, кал. 9 мм, модел А-90, с № *** е технически изправен и годен да
възпроизведе изстрели със стандарти бойни патрони кал. 9 мм. Съгласно ЗОБВВПИ,
пистолетът би се определил като огнестрелно оръжие. Представеният за изследване
револвер, марка „Арминиус”, кал.22 , модел HW 5 с № ***е технически изправен и
годен да възпроизведе изстрели със стандартни бойни патрони кал 22. Съгласно
ЗОБВВИ пистолетът би се определил като огнестрелно оръжие. 12 броя патрони – от
тях 3 броя като ВД и още 9 броя са стандартни, заводски, с неударен запалителен
капсул. Имат жълт цвят и обща дължина 29 мм. Гилзата е метална, с цилиндрична
форма, дължина 19 мм, с пръстен. Куршумът е със сив и медно кафяв цвят, тъп
връх и диаметър на водещата част фи 9 мм. Със същите – 12 броя патрона, се
проведе експериментална стрелба с представения за изследване пистолет „Астра” –
изстрелите се произведоха нормално, без засечки съгласно ЗОБВВПИ, патроните
представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия – кал. 9 мм. Представените 33
броя патрони са стандартни, заводски, с неударен запалителен капсул, кал 22,
имат жълт цвят обща дължина 25 мм.
Гилзата е метална, с цилиндрична форма с дължина 19 мм, с пръстен. Куршумът е
със меден и черен цвят, тип връх и диаметър на водещата част фи 5 мм.
Обозначението върху дънната част на патрона е с „С”. Със същите – 33 броя
патрони, се проведе експериментална стрелба с представения за изследване
револвер „Арминиус”- изстрелите се произведоха нормално, без засечки, съгласно
ЗОБВВИ, патроните представляват боеприпаси ца огнестрелно оръже – кал.22.
Представените 2
броя гилзи – ВД № 4 и 5 са от патрони кал. 9 мм, с ударени дъни. Същите са били
снарядвани и отстреляни в представения за изследване пистолет „Астра”, кал. 9
мм модел А - 90, с № ***. Представеното ВД № 8 е съставено от пет части.
Всичките са метални, с различна големина и неправилна форма. Металните късове
са със сви и меден цвят, силно деформирани. Поради настъпилата деформация, не
може да се отговори с абсолютна категоричност и съдейки по общи признаци,
най-вероятно са част от патрон – кал. 9 мм.
Частният
обвинител В.А. има издадена заповед на основание чл. 15 ал.2 от ЗЗДН по
отношение на И. Д. А. с решение на софийски районен съд, от 01.09.2011г. решение от 21 юни 2011г. Същият е наказан
административно по УБДХ с глоба в размер на 250 лева, за агресивно държане с
полицейски служители в и пред сградата на СРС. Същият има втора издадена
заповед за защита от домашно насилие, издадена по решение № 3643 от
20.10.2017г. на Районен съд- а., по молба на В. Д. Х., в което съдебно решение
е посочено, че на 12.10.2016г. ответникът – частния обвинител В.А., нападнал
молителката в близост до дома й . Виждайки молителката на улицата, той бързо
слязъл от автомобила си, насочил се към нея, крещял й , че ще я смачка, след
което с едната си ръка я хванал за главата, а с другата си ръка, свита в юмрук,
я натиснал в лицето и й отправил множество заплахи, включително, че ще я залее с киселина.Частният обвинител В.А.
е задължен с това съдебно решение да се въздържа от домашно насилие спрямо В.
Д. Х., Забранил й е да посегава жилището, което обитава, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих на В. Д. Х. за срок от 18 месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Наложил е глоба в размер на 500 лева.
От изготвената
по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият
Д.Б.Х. е могъл към момента на извършване на инкриминираните деяния, да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психиатричното му и психологоческото му състояние към тази дата се определя
както от личностовите му особености, така и от емоциите, провокирани от
описаните в делото конфликтни взаимооотношения и убежденията му, че дъщеря му е
застрашена и няма капацитет да се защити.
Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от
настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният
съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел
възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия
анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Въззивният съд се
присъединява към оценката на доказателствата, направена от първия съд, като
намира показанията на разпитаните свидетели В.А., П. А., В.А., И.И., Б.Я., С.
К., А. Н. за последователни, подробни, логични без вътрешни противоречия.
Същите са подкрепени и от приложените писмени доказателства по делото – а
именно - от съдебно – медицинските, физико - химическите, балистичината
експертиза, разрешително за носене на оръжие на подс. Д. Х., приложение към
него, преписка по продължаване срока на разрешителното, от ВД – диск от телефон
112, от протокола за оглед на същия, от справката като писмени доказателства от
телефон 112. Правилно е дадена вяра на
заявеното от страна на свидетеля Б.Я., касателно какво е намерил при
извършването на личен обиск и на местопроизшествието, в хода на досъдебното производство,
с оглед на изминалия период от време, през който спомените на свидетеля са
избледнели.
Аналитично и
много подробно са обсъдени показанията на свидетелката В.А. и те правилно са
кредитирани в по-голямата си част като логични и последователни, в синхрон с
посочените по-горе гласни и писмени доказателства. Въззивната инстанция е
съгласна, че единствено не може да се даде вяра на твърдението кога подсъдимият
е извадил първия пистолет.
Основен източник на информация при изграждане
на фактологичните изводи на съда по повод инкриминираното деяние са показанията
на свидетеля В.А.. Задълбочено е
изяснено защо обстоятелството, че той е и пострадал от престъплението, с оглед
на което до известна степен се явява заинтересована от изхода на делото, не
води до автоматично изключване на показанията му от доказателствената основа,
както и до отричане на достоверността им. За пострадалото лице принципно не
съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесните събития,
доколкото е последното е пряк участник в тях. Нещо повече, за разлика от
подсъдимия, който може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо,
включително и неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за
споделените впечатления. Предвид горното показанията на пострадалия, подобно на
обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени внимателно при преценка за
корелацията им с останалите доказателствени източници.
При извършена
самостоятелна доказателствена проверка на показанията на пострадалото лице,
настоящият съдебен състав намира, че след подробна обосновка, правилно първият
съд е кредитирал показанията на А., доколкото същите се отличават с
изчерпателно излагане на възприятия относно мястото, начинът на осъществяване
на престъпното деяние и неговото авторство.
Точно са оценени и показанията на косвения
свидетел С. К..
Задълбочено са изследвани и показанията на
свидетелката в.х., от една страна като правдиви в частта им относно
изследваните събития до момента на инкриминария инцидент и от друга като
недостоверни, досежно това, какво се е случило точно в жилището, обитавано от
пострадалия. Изложените мотиви са подробни и задълбочени, същите съответстват в
пълна степен на инкорпорирания доказателствен материал, поради което и
въззивната инстанция ги подкрепя напълно. Факт е, че твърденията й как са се
развили изследваните събития вътре в апартамента се опровергават от от показанията на свидетелите П. А., В.А.,
В.А., Б.Я., както и от съдебно – медицинските експертизи по делото, физико –
химическите експертизи по делото, ВД – диск от телефон 112 и писмените
доказателства по делото, поради което и в тази им част, същите не се кредитират
от съда.
Настоящата
инстанция е солидарна с извода на първостепенния съд, че обясненията на
подсъдимия Д.Х., са непоследователни и без вътрешна логика с налична тенденция
за оневиняване.
Правилно са
кредитирани приложените по дело заключения на експертизи, както и останалите
писмени доказателства.
Районният съд
коректно е направил констатацията за чистото съдебно минало на подсъдимия, въз
основа на приложената и приета по делото актуална справка за съдимост на
лицето.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, противно на доводите на защитата намира,
че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност,
която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, като
изцяло споделя направения в мотивите към присъдата на първия съд, задълбочен и
подробен, анализ на наличните доказателствени материали. Районен съд е събрал
всички относими към казуса доказателства, същите са обсъдени надлежно и в
детайли, констатирани са противоречия и същите са отстранени или е посочено кое
се кредитира и защо, детайлно са изследвани фактите и обстоятелствата, изложени
от свидетелите, съпоставени с писмените доказателства по делото. В тази връзка
и възраженията на защитата в противната насока бяха оставени без уважение.
Въззивната инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и верен анализ на събраните по делото доказателствени
източници, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, относно
съставомерността на инкриминираните деяния, като правилно ги е квалифицирал
като престъпления по чл. 144 ал.3 вр.
ал.1 от НК и по чл. 338 ал.1 от НК. Събраните по делото доказателства сочат на
това, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава
именно на тези престъпления.
При така
приетите за установени факти по делото, от правна страна, въззивният съд
сподели извода, че с действия – изказване на думи – че ще го убие, словестно,
лично и пръствено към техния адресат – частния обвинител В.А., от страна на
подсъдимия Д.Х., въприети и там присъстващите свидетели П. А. и В.А., както и
съпроводени с действия – държане на два бойни и заредени пистолета с боеприпаси
и произвеждане на изстрел, подсъдимият Д. Х. се е заканил на В.А. с убийство,
което заканване би мого да възбуди основателен срах у неговия адрес за
реализирането му, поради което и по така описания начин, подсъдимият Д.Х., чрез
действие, е осъществил от обективна страна, състава на престъпление по чл. 144
ал.3 вр.ал.1 от НК.
От субективна
страна деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
От обективна
страна подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 338 ал.1 от НК, защото при наличие на разрешение за носене на две бойни оръжия – пистолет
„Астра”, калибър 9/19 с № *** и револвер „Арминиус / HD 5 22 калибър № *** с
номер на разрешението *** от 14.04.2016г., валидно до 3.03.2021г., същият не е
взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби и инструкции : В ЗОБВВПИ, чл. 60 който сочи, че се
забраняват употребата на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която
са придобити, с изключение на случаите по чл. 95 ал.1, какъвто не е настоящият
случай, като на 14.10.2016г. той е ползвал извън хипотезата на чл. 95 ал.1 от ЗОБВВПИ в неизпълнение на предвидените мерки за употреба на огренстрелни
оръжия, притежавани на законово основание, тези две бойни оръжия, посочени
по-горе, като е ползвал същите за нападение, сплашване, саморазправа и
произеждане на изстрели спрямо човек,
извън хипотезите на целите, за които му е предоставено разрешението за носене
на оръжие.
От субективна
страна подсъдимото лице е осъществило и това
престъпление с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен характер и
последици.
Задълбочен
отговор е даден на възраженията, направени пред първата инстанция, относно това
дали в случая не са приложими института
на крайна необходимост или неизбежна отбрана, като въззивната инстанция е
напълно съгласна с доводите на съда. За да не се повтарят пространните мотиви в
тази насока, може единствено да се подчертае, че действително в настоящия казус
се касае за липса на елементи, законово и кумулативно изискуеми от закона, за
да се приеме наличието на тези правни институути, които изключват обществената
опасност на деянието и така, го лишават от качеството на престъпление. Не е
била налице „непосредствена опасност“, както за дееца, така и за лично благо на
другиго – в случая жвота и здравето на дъщерята на подсъдимия Д.Х. -
свидетелката в.х..
По наказанията -
за престъплението по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК, предвиденото наказание е ЛС до
6 години. За престъплението по чл.338, ал.1 от НК, предвиденото наказание е ЛС
от една до пет години или с глоба от 500 до 3 000 лева.
Точно са
отчетени наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни,
получени награди, професионалната му история, както причините и условията за
извършване на всяко едно от двете престъпления, а именно : заплашване и
системен тормоз върху дъщеря му, от страна на частния обвинетел В.А., както и
ескалирали случаи на обострени отношения, решавани чрез прокуратура и полиция,
стигащи до саморазправа и агресия върху свидетелката в.х.. Като отежняващи
отговорността обстоятелства за престъплението по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 от НК
съдът е взел предвид употребата на два бойни пистолета при отправяне на
заканата, а за престъплението по чл.338,
ал.1 от НК - отново двете оръжия и
възпроизвеждането на изстел. Не може да се пропусне и причиненото огнестрелно
нараняване в областта на дясното стъпало
на пострадалия, без засягане на костни структури, причинило разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По повод направените възражения от страна на
защитата за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, следва да се подчертае,
че като се вземе предвид степента на
обществената опасност на конкретните деяния, причините за тяхното извършване и
степента на обществената опасност на дееца, съпоставяйки смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, то в настоящия казус наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства не представляват многобройни такива по
смисъла на чл.55 от НК, нито е налице едно изключително такова. При
осъществяване на инкриминираните деяния подсъдимият е причинил телесно
увреждане на св. А., като две бойни оръжия са извадени в присъствието и на
други хора, което е демонстранция на грубо погазване на законовите правила и
нормативни изисквания за безопастност при боравене с огнестрелно оръжие.
В тази връзка
коректно районният съдия е признал подсъдимия Д.Х. за виновен в извършване на
престъпленията, определяйки наказанията при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като за престъплението по чл.144, ал.3 от НК,
съдът го е осъдил на наказание ЛС в размер на 1 г. 9 месеца – една година и
девет месеца, а за престъплението по чл. 338 ал.1 от НК, съдът го е осъдил на
наказание ЛС в размер на една година и 9 – девет месеца, като е отчел, че
алтернативно по-лекото определено такова, глоба, се явява несъответно на
обществената опасност на деянието.
При индивидуализацията на наказанието,
въззивният съд счита, че определените от РС наказания "лишаване от
свобода" са справедливи, и така ще се съдействат за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция.
Законосъобразно
на основание чл. 23 ал.1 от НК, първостепенният съд е наложил едно общо
най-тежко наказание, явявящо се
„лишаване от свобода” в размер на една година и девет месеца, като не е
увеличил така определеното общо най-тежко наказание, изключвайки приложението
на чл. 24 от НК и правилно е отчетено, че така наложено по размер и вид
наказание, е напълно достатъчно да поправи и превъзпита дееца, а и да осигури
осъществяването на генералната превенция.
Коректно, предвид
липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени престъпни
навици у подсъдимия, районният съд не е намерил за необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Настоящата инстанция
също счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно
отлагането му на основание чл. 66 НК
за изпитателен срок от 3 години.
Действително с
този вид и размер наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК.
Правилно е
приложена разпоредбата на чл. 59 от НК,
както и тази на чл. 53 ал.1 буква „а” от НК – съдът е отнел двете бойни оръжия – пистолет „Астра”, револвер „Арминиус”,
намиращи се на съхранение в служба КОС- град а. в полза на държавата, като
вещи, които принадлежат на виновния и предназначени и послужили за извършване
на умишлено престъление.
Точно е
произнасянето по разноските и веществените доказателства.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на
протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
334, т. 6 и чл.
338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.04.2019г. по НОХД № 569/2019г. по описа на Районен съд – гр. а..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.