О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.10.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.10.

Година

2022

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

ЧКАН

дело номер

133

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. 

Депозирана е частна жалба от адв. Д.Д., действащ в качеството си на пълномощник на Н.П.К. от ***, против Определение № 126/03.05.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на Районен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 67/21.03.2022 г. по АНД № 76/2022 г. в частта му за разноските.

Счита обжалваното определение за неправилно и постановено в противоречие със закона и действащата съдебна практика.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че на жалбоподателя се дължат разноски само при отменен като незаконосъобразен административен акт или оттеглен такъв. Излага съображения, че при изменение на обжалвано НП или ЕФ в производството по ЗАНН на жалбоподателя се дължат разноски по съразмерност. В тази връзка сочи съдебна практика.

С оглед обстоятелството, че с Решение № 67/21.03.2022 г. по АНД № 76/2022 г. съдът е изменил обжалваното НП, при което е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 150 лв. на 50 лв., намира, че следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски, съобразно на уважената част от жалбата.

Искането е съдът да отмени Определение № 126/03.05.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на Районен съд – Кърджали, след което присъди в полза на Н.П.К. разноски в размер на 240 лв. с ДДС, представляващи част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, съобразно уважената част на жалбата. С допълнителна молба от 16.09.2022 г. се претендират разноски пред касационния съд, произтичащи от внесена държавна такса в размер на 30 лв.

Ответникът по частната жалба, препис от която му е надлежно връчен,  не е взел становище по допустимостта и основателността й.

Съдът, с оглед наличните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 67/21.03.2022 г. по АНД № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали е изменено Наказателно постановление № 148/31.08.2021 г., издадено от началник на РУ – Кърджали, с което на Н.П.К. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., като е намален размерът на наложеното наказание от 150 лв. на 50 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на  ОДМВР – Кърджали да деловодни разноски в  размер на 80 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение. Решението е връчено на пълномощника на Н.П.К. на 22.03.2022 г.

На 04.04.2022 г. е депозирана молба/вх. № 2933/ от пълномощника на жалбоподателя, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като в полза на Н.К. бъдат присъдени разноски по съразмерност, а именно в размер на 240 лв., представляващи част от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 360 лв., съобразно с уважената част от жалбата, респ. с намаления размер на наложеното наказание.

С обжалваното Определение № 126/03.05.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на Районен съд – Кърджали, е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 67/21.03.2022 г. по АНД № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали в частта му за разноските. Определението е връчено на адв. Д.Д. на 10.05.2022 г.

Предвид горното, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3, изр. последно от ГПК.

 Постановеното от районния съд Определение № 126/03.05.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на Районен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането на адв. Д.Д., в качеството му на процесуален представител на Н.П.К. от ***, за изменение на Решение № 67/21.03.2022 г. по АНД № 76/2022 г. в частта му за разноските, относно присъждането на деловодни разноски в размер на 240 лв. на жалбоподателя, представляващи 2/3 части от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 360 лв., е допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.

В тази връзка, видно от материалите по АНД № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали, частният жалбоподател, респ. неговият пълномощник, е представил до приключване на последното заседание пред първата инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, поради което искането му за изменение на решението в частта за разноските е допустимо и правилно е било разгледано от първоинстанционния съд по същество.

Районният съд е оставил без уважение искането, излагайки мотиви, че в чл. 143 от АПК били уредени хипотезите при които възниква задължение на административния орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В тази връзка е посочил, че при отмяна на обжалвания административен акт - чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза е счел, че не е налице в конкретния случай, тъй като обжалваното наказателно постановление не е било отменено изцяло, нито частично, а единствено е намален размерът на наложената санкция. Изложил е доводи, че втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е, когато оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание - чл. 143, ал. 2 от АПК. Приел е, че такава хипотеза отново не е налице, излагайки съображения, че наказателното постановление не било оттеглено, същото оставало в правния мир и с него било санкционирано неправомерното и виновно поведение на жалбоподателя. Предвид това е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта му за разноските.

Касационният съд намира, че мотивите, с които е оставено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски са неправилни и в противоречие със закона. По силата на действащата към момента на постановяване на обжалвания акт и понастоящем редакция на нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК, при изменение на НП/ЕФ в частта за разноски намира приложение уредбата в ГПК и по-конкретно чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следва да се отбележи, че тъй като нормата на чл. 143 от АПК не сочи възлагането на разноските при изменение на оспорения акт, то при изменение на обжалвания акт по силата на чл. 144 от АПК намира приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид това, в случаите на изменение на обжалваните в производството по ЗАНН актове, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя възниква правото на присъждане на разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията. Изменението на НП в производството по ЗАНН, изразяващо се в намаляване на размер на наложената глоба/имуществената санкция, в случая от 150 лв. на 50 лв. представлява по своята същност частичната отмяна на наказателното постановление, респ. частичното уважаване на въззивната жалба. Ето защо молбата за допълване на решението в частта за разноските с присъждането на такива в полза на жалбоподателя по правилата за съразмерност, се явява основателна и като не я е уважил районният съд е постановил незаконосъобразен акт, в противоречие на закона.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното Определение № 126/03.05.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на Районен съд – Кърджали, следва да бъде отменено, като бъде постановено ОДМВР – Кърджали да заплати на Н.П.К. от ***, с ЕГН **********, разноски в производството по АНД № 76/2022 г. в размер на 240 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата.

В съдебните производства във връзка с искания по чл. 248, ал. 1 от ГПК не се присъждат самостоятелно и допълнително разноски, извън присъжданите в основното производство по същинския спор. В този смисъл искането на искането на процесуалния представител на частния жалбоподател за присъждане на разноските, направени в настоящото производство се явява неоснователно.

С други думи независимо от изхода на делото в полза на частния жалбоподател не се дължат разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Административен съд - Кърджали,

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 126/03.05.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали, да заплати на Н.П.К. от ***, с ЕГН **********, разноски в производството по АНД № 76/2022 г. в размер на 240 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата.

Определението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.