Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1307
13.11.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1811/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на Г. Д. З. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото
адв. К. К., против
Решение №2415 от 11.06.2019г., постановено по гр.д. №12480/2018г., по
описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., в
частта му, с която е бил отхвърлен
предявения от Г. Д. З.
против А.Д. Т.
и Е. М. Т. иск
за делба на двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена
площ от 75
кв.м. и масивна сграда със застроена
площ от 43
кв.м.,построени в поземлен
имот 532 от
квартал 5 по плана на гр.
****, одобрен със заповеди №335/1992г.
и №404/2002г., целият
застроен и незастроен
с площ от
1343 кв.м., при граници-
улица и поземлени
имоти 2193, 534,
535 и 538. В жалбата
се излагат съображения за неправилност на
решението в посочената част,
като се иска
отмяната му и допускане на
съдебна делба на
двуетажната масивна жилищна сграда със
застроена площ от
75 кв.м., гараж с
площ от 18,70
кв.м., разположен в северната
част на поземления имот с
достъп от улицата,
и лятна кухня с
площ от 24,30 кв.м.,
долепена до северната
фасада на жилищната сграда, при равни квоти-
½ идеална част
за Г. Д. З. и
½ идеална част
за А. Д. Т..
Ответните страни
по въззивната жалба-
А. Д. Т.,
ЕГН **********, и Е. М. Т., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника им по делото
адв. Е. К., в
писмен отговор оспорват същата
и искат потвърждаване
на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивните жалби доводи,
като въззивният съд, като
инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен
спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск за съдебна делба на поземлен имот
и разположени в него сгради. С
постановеното по делото решение в необжалваната му част
съдът е допуснал
съдебна делба между Г. Д. З.,
от една страна, и А.Д. Т.
и Е. М. Т., от друга,
по отношение на поземлен имот
532 от квартал
5 по плана на гр. ****, одобрен със заповеди
№335/1992г. и №40482002г.,
целият застроен и
незастроен с площ
от 1343 кв.м.,
при граници- улица и
поземлени имоти 2193,
534, 535 и
538, ведно с
всички подобрения и приращения
в него при
съответните квоти за
страните. С обжалваната
част на решението
съдът е отхвърлил
иска за делба на
построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със
застроена площ от 75
кв.м. и
масивна сграда със застроена
площ от 43
кв.м., като е
приел, че същите
са индивидуална собственост
на ответниците.
От
фактическа страна по делото
няма спор между страните,
а и се установява
от приложените писмени доказателства, че по
силата на нотариален акт за придобиване недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 164, том VІ, дело № 3811 от 24.04.1991г. на Нотариус при ПРС, Д. А.Т.
и М. П. Т.- съпрузи и родители
на ищцата Г. Д. З.
и ответника А. Д. Т., са признати за собственици по давностно
владение на недвижим имот – дворно място, цялото от 1470 кв.м., застроено и
незастроено, съставляващо парцел ІІІ, имот пл.№ 532 и 533 в кв.5-ти по плана на
гр.****, ведно със застроената в него двуетажна жилищна сграда, при описани в
акта граници, представляващ понастоящем ПИ 532 от кв.5 по плана на гр.****, с
площ 1343 кв.м. На
29.05.1991г. Д. А.Т. и М. П. Т. са прехвърлили с договор
за покупко- продажба срещу задължение за
гледане и издръжка
на сина си А.Д.Т., през време на брака му с Е.М.Т., сключен на
24.03.1979г., ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 1470 кв.м.,
ведно с втори етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, а на
20.05.2016г. М. П. Т. е прехвърлила на А.Д.Т.
с договор за
покупко-продажба 4/12 ид.ч. от ПИ 532 от кв.5 по плана на гр.****,
целият застроен и незастроен с площ от 1343 кв.м., ведно с 4/6 ид.ч. от първи
жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 75
кв.м. и 4/6 ид.ч. от всички други подобрения и приращения в имота. От приложените
по делото писмени доказателства
се установява, че Д. А. Т. е
починал на 17.01.1996г.,
като е оставил
за свои наследници съпругата си М. П. Т., сина
си А. Д. Т. и
дъщеря си Г. Д. З.. М. П. Т. е
починала на 16.02.2017г., като е оставила
за свои наследници сина
си А. Д. Т. и
дъщеря си Г. Д. З..
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, според което в процесното дворно място са построени двуетажна
масивна жилищна сграда /строена по сведение на страните през 1968г./, лятна кухня – долепена до
северната фасада на жилищната сграда и навес, със застроена площ от 24.30 кв.м.
и 15.85 кв.м., гараж – долепен до лятната кухня /построен през 1983г./ - със
застроена площ от 18.70 кв.м.; паянтова стопанска постройка със
застроена площ от 46
кв.м., дворен клозет със застроена
площ от 1.80 кв.м. Според
заключението първият етаж от жилищната сграда, макар и да се ползва за живеене,
не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище, тъй
като светлата му височина е 2,17
м. Вторият етаж от жилищната
сграда няма кухня или кухненски бокс и баня – тоалетна и също
не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище.
От страна на
ищцата както пред
първоинстанционния съд, така
и във въззивната жалба,
е направено възражение
за нищожност поради
невъзможен предмет и за
липса на вещно- прехвърлителен
ефект на сделката, с която наследодателите й
са прехвърлили на
ответника А. Д. Т. втория
жилищен етаж от построената
в имота жилищна сграда, както
и на сделката,
с която майка й
е прехвърлила на ответника
А. Д. Т.
4/6 идеални части
от първия жилищен етаж, предвид
установеното от съдебно-
техническата експертиза, че нито
първият, нито вторият етаж
от жилищната сграда
отговарят на изискванията за самостоятелно жилище.
Това възражение е частично основателно.
Съгласно разпоредбата на
чл.26, ал.2 от ЗЗД
нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет, като в правната
теория и съдебната практика се
приема, че това
основание за нищожност е
налице при фактическа или
правна невъзможност на
предмета на договора,
като правната невъзможност
може да се изразява
в нормативно уредени забрани
за извършване на сделката
или ограничения за
обособяване на обекта. Съгласно задължителните указания,
дадени в Тълкувателно
решение №3/2014г. на
ОСГК на ВКС, ако
към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим
имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически
обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно
изискванията в действащия устройствен
закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет.Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот
(сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на
сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. В настоящия случай
по делото се
установява от приетото
заключение на съдебно- техническата експертиза,
че вторият етаж
от процесната жилищна сграда няма
кухня или кухненски
бокс, баня и
тоалетна, поради което към датата
на сключване на
сделката с него-
29.05.1991г. същият не е представлявал
самостоятелно жилище с оглед действащите строителни
правила и норми /Наредба
№5 за правила
и норми по териториално
и селищно устройство от 1977г./
и
не е можел
да бъде самостоятелен
обект на правото на собственост. По
отношение на първия етаж
от жилищната сграда
по делото се
установява, че същият няма
изискуемата светла височина
на жилищните помещения, поради
което и към датата
на сключване на
сделката с него- 20.05.2016г.
той също не е
съставлявал самостоятелно жилище
и не е
можел да бъде обект
на разпореждане. Предвид горното
се налага изводът, че към датата
на сключване на сделките
са съществували правни пречки
за обособяване на етажите от жилищната
сграда като самостоятелни
обекти на правото
на собственост, респ.
за одобряване на
инвестиционен проект за такова
обособяване. При това положение следва да
се приеме, че
сключените договори с
предмет реални части от
жилищната сграда, които
не могат да бъдат обособени като
самостоятелни обекти, не са довели
до прехвърляне на правото
на собственост върху тях.
Доколкото обаче, видно
от двете сделки,
освен съответните реални
части от сградата
са били прехвърлени
и съответстващите им
идеални части от
дворното място, то според настоящия състав
на съда по отношение на сделките може да се
приложи институтът на
правната конверсия с оглед запазване на
действието им, като се приеме, че сделките
имат вещно- прехвърлителен ефект
не за реалните,
а за съответните
им идеални части
от жилищната сграда,
тъй като страните
по тях с оглед
изразената от тях воля
биха били съгласни
с този резултат /в този
смисъл- Решение №215
от 04.11.2016г. на
ВКС по гр.д.№1543/2014г./. Ето
защо следва да се
приеме, че с
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане от 29.05.1991г. родителите
на ответника А. Т. са му
прехвърлили правото на собственост върху
½ идеална част
от цялата жилищна сграда, заедно
с 1/2 идеална
част от дворното място, а
с договора за
покупко- продажба от 20.05.2016г.
М. П. Т.
му е прехвърлила
правото на собственост върху притежаваната
от нея към тази
дата 1/3 идеална част
от жилищната сграда,
заедно с 1/3
идеална част от
дворното място. От заключението на
приетата по делото
съдебно- техническа
експертиза се установява, че
намиращата се в процесния
имот лятна кухня с площ
от 24,30
кв.м. не съставлява
самостоятелно жилище-има
светла височина от
2 м. и няма тоалетна, поради
което се налага изводът, че
същата има обслужващо
жилищната сграда предназначение и
не съставлява самостоятелен
обект на собственост.
Предвид горното и
съгласно правилото на
чл.98 от ЗС,
според което принадлежността следва главната
вещ, следва да
се приеме, че
правото на собственост
на лятната кухня следва
правото на собственост на
жилищната сграда. По
така изложените съображения
процесната двуетажна жилищна
сграда и лятна
кухня следва да
се допуснат до делба
при квоти- 10/12
за ответниците А. Д. Т. и Е. М. Т., придобити
в режим на съпружеска
имуществена общност по силата
на посочените по- горе сделки,
и по 1/12-
за ищцата Г. Д. З. и
за ответника А. Д. Т., придобити
по наследство от
баща им.
Ответниците А. Д. Т.
и Е. М. Т.
са направили възражение
за придобиване по давност
на правото на собственост
върху построения в имота гараж.
Това възражение е неоснователно. По
делото се
установява от показанията
на разпитаните свидетели З. К.
и Р. К.,
че същият е бил изграден
в дворното място
по времето, когато собственици
на същото са били
родителите на страните,
поради което и
съгласно разпоредбата на
чл.92 от ЗС
същият по приращение е
станал собственост на
собствениците на земята.
Действително от показанията
на св. З. К. се
установява, че ответникът
А. Т. е
участвал при строителството на
гаража и заедно със
съпругата си са поели
разходите за построяването
му, а впоследствие
и са го
ползвали. Така установените обстоятелства
обаче не са достатъчни, за да
се приеме, че те са
придобили по давност правото на
собственост върху гаража, тъй
като от показанията
на свидетелите се установява,
че тези действия са извършени
със съгласието на собствениците на
дворното място, които до
смъртта си също са
живеели в имота. При
това положение упражняваната от
ответниците фактическа власт
върху гаража е съставлявала
държане, а не владение на същия,
и не е могла
да доведе до придобиването
му по давност. След смъртта
на бащата на страните
ответникът А. Т.
е станал съсобственик
на гаража, като по делото
не се установява
същият да е отблъснал явно и
недвусмислено владението на останалите съсобственици по отношение на техните
идеални части съгласно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №1/2012г.
на ОСГК на ВКС.
За да се направи
такъв извод, не е достатъчно само
ползването на имота, тъй като всеки съсобственик има право да
ползва цялата вещ, като дължи за това съответното обезщетение на останалите
съсобственици поради лишаването им от ползването, но не влече други правни
последици с вещноправен ефект. Предвид
горното не може
да се приеме, че ответниците са
придобили по давност правото на собственост върху
гаража, поради което същият
е съсобствен на
страните и следва
да се допусне
до делба.
По отношение на
квотите, при които да се допусне
делбата на гаража, съдът намира
следното:
В първоинстанционното
производство ответниците, чрез процесуалния си
представител, са изложили
становище в писмена молба
от 25.03.2019г., както
и в писмената защита, според
което гаражът следва да се
допусне до делба при квоти-
4/6 идеални части за
ответниците в режим на СИО, и
по 1/6 идеална
част за ищцата и за ответника А. Т..
Макар и това
да не е изрично
формулирано, от съдържанието
на посочените писмени
изявления се налага изводът,
че ответниците се позовават
на действието на
втората прехвърлителна
сделка от 20.05.2016г.,
с която майката
на страните е прехвърлила
на ответника А. Т. по
време на
брака му с ответницата Е.Т. 4/6 идеални
части от всички
подобрения и приращения
в имота. Съгласно формираната
съдебна практика /Решение №125
от 29.10.2019г. на
ВКС по гр.д.№616/2019г., ІІ г.о.; Решение № 37 от 04.04.2017г. на ВКС по
гр.д. № 3180/2016г., І г.о.; Решение № 120 от 22.10.2014г. на ВКС по
гр.д. № 2928/2014г., ІІ г.о. и др./ при прехвърляне на правото на
собственост на поземлен
имот приобретателят придобива
и подобренията и
сградите върху него,
щом същите не са
изрично изключени като предмет на сделката, освен
ако не се
установи, че волята на
страните е била друга.
В настоящия случай при
сделката от 20.05.2016г.,
доколкото страните са постигнали
съгласие за прехвърляне
на съответните идеални части
от поземления имот
заедно с всички подобрения и
приращения в него, то следва
да се приеме, че волята
им е била
и за прехвърляне
на собствеността върху гаража.
Предвид горното по силата на
посочената сделка
ответниците са придобили в режим
на СИО притежаваните
от прехвърлителката М. П. Т. 4/6 идеални части от
гаража, поради което същият следва
да се допусне до делба при
следните квоти, а
именно- 4/6 идеални
части за ответниците А. Д. Т. и Е. М. Т., придобити
в режим на съпружеска
имуществена общност по силата
на посочената по- горе сделка,
и по 1/6-
за ищцата Г. Д. З. и
за ответника А. Д. Т., придобити
по наследство.
Предвид горното
в обжалваната му
част, с която
е бил отхвърлен искът
за делба по
отношение на процесните жилищна
сграда, лятна кухня и гараж, обжалваното решение
следва да се отмени,
като вместо това
се постанови допускане на
същите до делба
при посочените по- горе
квоти.
С оглед изхода
на делото в полза на
жалбоподателката следва да
бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски
за държавна такса
в размер на 25 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№2415 от 11.06.2019г., постановено по гр.д. №12480/2018г., по описа на Районен
съд- Пловдив, VI гр.с., в
частта му, с която е бил отхвърлен
предявения от Г. Д. З.
против А.Д. Т.
и Е. М. Т. иск
за делба на двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена
площ от 75
кв.м. и масивна сграда със застроена
площ от 43
кв.м., построени в поземлен
имот 532 от
квартал 5 по плана на гр.
****, одобрен със заповеди №335/1992г.
и №404/2002г., целият
застроен и незастроен
с площ от
1343 кв.м., при граници-
улица и поземлени
имоти 2193, 534,
535 и 538, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба
на недвижим имот- двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена
площ от 75
кв.м., лятна кухня, долепена до
северната фасада на жилищната сграда със застроена площ от 24.30 кв.м. и гараж,
долепен до лятната кухня със застроена
площ от 18.70 кв.м., построени в
поземлен имот 532
от квартал 5 по плана
на гр. ****, одобрен със заповеди
№335/1992г. и №404/2002г.,
целият застроен и
незастроен с площ
от 1343 кв.м.,
при граници- улица и
поземлени имоти 2193,
534, 535 и
538, която да
се извърши между
Г. Д. З. ***,
ЕГН **********, и А. Д. Т., ЕГН **********, и Е. М. Т., ЕГН **********,***, при следните квоти: за двуетажната жилищна
сграда и лятната кухня- 10/12
идеални части за А. Д. Т. и Е. М. Т. в режим
на съпружеска имуществена
общност, 1/12 идеална
част- за А. Д. Т. и
1/12 идеална част- за
Г. Д. З.; за гаража- 4/6
идеални части за А. Д. Т. и Е. М. Т. в режим
на съпружеска имуществена
общност, 1/6 идеална част-
за А. Д. Т.
и 1/6
идеална част- за Г. Д. З..
ОСЪЖДА А. Д. Т.,
ЕГН **********, и Е. М. Т., ЕГН **********,***, да заплатят на Г. Д. З. ***,
ЕГН **********, сумата
от 25 лв.-
разноски по делото пред
въззивната инстанция.
В необжалваната му част
решението е влязло
в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл.280
от ГПК в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.