№ 7095
гр. С., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110100800 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Н. СТ. С. срещу ЗД „Б. И.“ АД
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2021 г.
до окончателното плащане, сумата от 2 900 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 10.01.2022 г. до окончателното плащане, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 850 лв., представляваща лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 21.10.2017 г. до 10.01.2022 г.
Ищецът твърди, че е пострадал от ПТП, настъпило около полунощ на 12.07.2017
г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Г. С.“ и ул. „П. Н.“ по вина на водача на лек
автомобил „П. К.“, с рег. № СА **** НВ, който при завой наляво от ул. „Г. С.“ към ул.
„П. Н.“ не пропуска движещия се с предимство мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“,
с рег. № СА **** В, управляван от ищеца. Навежда твърдение, че в причинна връзка с
процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания, описани в исковата
молба. Сочи още, че вследствие на ПТП е претърпял и имуществени вреди,
изразязяващи се в причинената от инцидента тотална щета на управлявания от него
мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“, с рег. № СА **** В, които той остойностява на
3500 лв. Сочи, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „П. К.“ била
застрахована при ответното дружество. Твърди, че е предявил извънсъдебно пред
1
ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, като ответникът е заплатил сумата от 582,61 лв. Счита, че така
изплатеното обезщетение не покрива действителните вреди – имуществени и
неимуществени. Поради това претендира от ответника заплащането на горепосочените
суми, както и разноски за производството.
Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача
на лек автомобил „П. К.“, с рег. № СА **** НВ, механизма на настъпване на ПТП,
както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца
вреди и процесното ПТП. Оспорва като завишен и размера на претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че с изплащане на сумата
от 592,90 лв. изцяло е погасил задължението си към ищеца по отношение на
претендираните имуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена между ответното дружество и водача на лек автомобил
„П. К.“, с рег. № СА **** НВ, валидна към датата на застрахователното събитие,
изплащане от ответника в полза на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на
592,90 лв. на 19.10.2017 г.
По делото е приложен констативен протокол за ПТП № 1657099/13.07.2017 г.,
изготвен от органите на МВР след посещение на мястото на произшествието, в който
са посочени участниците в същото и констатираните видими щети върху превозните
средства. Като причина за ПТП е посочено, че движещият се по бул. „Генерал
Скобелев“ с посока от бул. „Македония“ към бул. „П. Н.“ лек автомобил „П. К.“ с рег.
№ СА **** НВ, при предприемане на маневра завой на ляво не пропуска движещия се
в обратна посока мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № СА **** В и
реализира ПТП с него.
Представено е заявление от ищеца с вх. № ОК-420370/8.7.2021 г. при ответното
дружество, с което ищецът е претендирал извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди и остатък от обезщетението за имуществени вреди.
Приложена е медицинска документация, въз основа на която е изготвено
заключението по съдебно-медицинската експертиза.
За установяване механизма на ПТП е изслушано заключение по САТЕ и са
събрани писмени доказателства. От заключението, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания,
2
и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата
правилност, се установява, че на база представените доказателства може да се направи
извод, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „П. К.“ с рег. № СА
**** НВ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е
изчакал преминаването на мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № СА **** В
през кръстовището и след това е извършил своята маневра за завой на ляво.
Действителната стойност на процесния мотоциклет, определена на база средни
пазарни цени, към дата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата
от 4587 лв. Стойността, необходима за възстановяването на същия, изчислена по
средни пазарни цени, възлиза на сумата от 9065,71 лв., поради което е налице тотална
щета. Стойността на запазените части възлиза на сумата от 1147 лв., поради което
стойността на застрахователното обезщетение след приспадане на тази на запазените
части е в размер на 3440 лв. според заключението на вещото лице.
За установяване на причинно-следствената връзка между твърдените телесни
увреждания и процесното ПТП, както и вида и степента на увреждане, е изслушано
заключение на СМЕ. Вещото лице на база на приложена по делото медицинска
документация е установило, че непосредствено след ПТП на 12.07.2017 г. при прегледи
и изследвания на Н. СТ. С. са установени данни за мекотъканни травми – контузии на
гърди и шия, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и данни за травма –
контузия на ляво коляно и дясна хълбочна област. Същите в съвкупност отговарят на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Поради продължаващи оплаквания на 17.07.2017 г. ищецът е провел по-
високоинформативно от използваните при първичните прегледи образно изследване –
ЯМР на ляво коляно, от който са установени посттравматична хемартроза и хидропс
(ставен излив на кръв и течност) в лява колянна става, посттравматичен бурсит и
синовиит (възпаление на меки тъкани изграждащи ставата), микрофисури и факелн
медулаен едем на медиален тибиален кондил, ръзкъсване на латералния колатерален
лигамент, дисторзио (навяхване) на предната кръстна връзка, контузия на меките
тъкани откъм латералната повърхнност на лява колянна става, мускулна контузия в
латералната глава на гастрокнемиус на фона на ретропателарна хондромалация 3-та
степен. Тези травми отговарят на медикобиологичния признак трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник. Според вещото лице болките, изпитвани при
установените травми, са били в състояние да наложат прием на обезболяващи
медикаменти и спазване на режим. Мекотъканните увреждания – контузии на гърди,
шия, десен хълбок и подбедрица, са отшумели до около 1-2 седмици след инцидента.
Травмата на лявата коленна става налага имобилизация с гипсова или мека шина и
отбременяване на левия долен крайник и придвижване с помощни средства от 3 до 6
седмици, поради което експертът е заключил, че ищецът е имал затруднения в
основната функция на крака – опорна и ходилна, и ограничение на крака в коленната
3
става. като при благоприятно протичане на оздравителен процес функционалното
възстановяване настъпва след около 2-3 месеца. До момента, в който пострадалият се е
адаптирал за придвижване с помощни средства, той се е нуждаел от подпомагане при
изпълнение на ежедневните си нужди. Към момента на прегледа, извършен от вещото
лице, оздравителният процес е приключил и ищецът е без функционален дефицит на
левия долен крайник. Вещото лице е заключило, че оздравителният процес при ищеца
е протекъл нормално и в рамките на посочените средностатистични срокове, доколкото
по делото няма данни за последващи усложнения.
Според вещото лице констатираните травми са причинени от действие на твърди
тъпи предмети и причиняването им може да се обясни с механизма на ПТП – като
моторист блъснал се в лек автомобил с последващо отхвърляне и падане на терен,
поради което се обосновава извод за наличие на причинно-следствена връзка между
същите и процесното произшествие. Предпазни средства биха могли да доведат до
намаляване интензитета на травмите на меки тъкани на гръден кош. От друга страна,
според експерта, травмата върху шията би могла да е предизвикана по индиректен път
при удар върху предпазен шлем. Травмата в дясна хълбочна област и предна част на
дясна подбедрица могат да се приемат за контактни увреждания, които биха могли да
се причинят при удар в автомобила след изхвърляне от мотора или след падане на
терен и предпазно облекло би намалило техния интензитет. Травмата на ляво коляно е
получена индиректно от увреждане при предизвикващо надпределно странично
извиване в коленната става или ротация и може да се причини при изхвърчане на
пострадалия от мотора след сблъсък с лек автомобил. Извиването на крака в колянната
стана няма как да се предотврати от поставени предпазни наколенки. Налице са данни
по делото от направени рентгенови снимки, че при пострадалия са установени като
странични находки хипоплазия (недоразвитост) на лявата коленна капачка и медиален
тибиален кондил, както и дисплазия на двете кокси (нарушение в правилното
оформяне на връзките на тазобедрени стави, вариращо от обикновена нестабилност с
халтавост на ставната капсула до пълно изместване на бедрената глава от една
дефектна ацетабуларна ямка), като същите могат да доведат до по-затегнат и по-
продължителен възстановителен процес.
Описаният в протокола за ПТП и в заключението но САТЕ механизъм на
настъпване на процесното ПТП се подкрепя от изслушаните по делото гласни
доказателствени средства при разпита на св. М.Ш., водач на автомобила „П. К.“ при
настъпване на събитието. Според показанията на последния, при извършване на
маневра ляв завой на кръстовището, е настъпил сблъсък с мотоциклет. Свидетелят
твърди, че се е огледал преди да предприеме маневрата, но не е видял моториста.
Изказва предположение, че последният се е движел много бързо. В тази част съдът не
кредитира показанията на св. Ш., доколкото не възпроизвеждат конкретни факти,
които свидетелят е възприел с категоричност, а представляват догадка. Ето защо съдът
4
приема, че по делото не е установено мотоциклетът да се е движел със скорост над
максимално разрешената.
От показанията на св. В., актосъставител, се установява, че на процесното
кръстовище е разрешен левият завой, който св. Ш. е предприел. Свидетелят сочи още,
че съставеният протокол за произшествието не е такъв с пострадали лица, доколкото не
е имало такива, които да изявят желание да бъде съставен протокол с пострадали лица,
доколкото за изготвянето на последния е необходимо и тяхното участие.
За установяване на характера, интензитета и продължителността на нанесените
неимуществени вреди на ищеца освен изслушаното заключение по съдебно-
медицинска експертиза, са събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на
св. И. К., близък приятел и колега на ищеца, в дома на когото последният е живеел в
периода преди и след инцидента, се установява, че след претърпяното ПТП ищецът бил
с отоци и синини, охлузвания, наранявания и силни натъртвания, като не можел да
стъпва на крака си. Поради това му била поставена шина на крака и ползвал патерици.
В първите три седмици след инцидента ищецът не можел да се придвижва сам, като в
този най-близък до процесното събитие период са полагани най-интензивни грижи за
ищеца – помощ в готвене, чистене, пране, ходене до тоалетна, тъй като лявата му
страна била обездвижена и ставането от леглото било трудно. Свидетелят сочи още, че
ищецът взимал болкоуспокояващи два месеца и общо около три месеца не можел да се
грижи сам за себе си, поради което свидетелят лично, както и неговата майка се
грижели за Н., като след първите три седмици помощта в бита и ежедневието се
изразявала предимно в пазаруване и готвене, но можел да се къпе сам. Свидетелят
сочи, че след три месеца ищецът вече можел и да излиза, включително да си пазарува
сам, но пълното възстановяване настъпило след шест месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Колев като обективни, логични и
непротиворечиви, отразяващи преките впечатления на човек от най-близкото
обкръжение на ищеца в периода след произшествието. По отношение на пълния
възстановителен период съдът обаче ползва данните от заключението, според което
максималната продължителност е 2-3 месеца. Същото е научно обосновано и
подкрепено с конкретните данни по делото, като вещото лице е съобразило и
констатираната странична находка като фактор, годен да повлияе на оздравителния
период, която обаче предвид липсата на други данни по делото, според вещото лице не
обосновава извод за надхвърляне на средностатистическото време за оздравяване.
Именно като съобрази същата обаче съдът приема, че оздравителният период при
ищеца е с максималната посочена от вещото лице като обичайна продължителност, а
именно – 3 месеца. След този период и показанията на св. Колев са в насока, че ищецът
е могъл да излиза, да се грижи сам за себе си и не се е нуждаел от помощни средства
при придвижване.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от
страните и се установява предвид приетото за безспорно обстоятелство, че по заведена
извънсъдебна претенция ответникът е заплатил на 19.10.2017 г. застрахователно
обезщетение в размер на 592,90 лв. и при съобразяване от настоящата инстанция, че
предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок
е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано делото.
Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди и доказва. Горните изводи
обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на
исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя
от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно
поведение на лице, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в
причинна връзка с което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт);
2) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията
на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на
ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест
на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно
реализирано застрахователно събитие - ПТП от 12.07.2017 г., предизвикано
противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка
„Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на
произшествието, претърпени от ищеца Н. СТ. С. вреди, както и причинно-следствената
им връзка с процесното събитие.
Противоправността на водача на лек автомобил „П. К.“, с рег. № СА **** НВ –
М.Ш., се установява от заключението на САТЕ, както и от собствените му показания,
изслушани по делото. Същата се изразява в несъобразяване с правилото на чл. 37, ал. 1
ЗДвП, съгласно което при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.
Освен това, предвид извършеното от ответника частично погасяване на
претенцията срещу него, съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички
елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане, с изключение на
действителния размер на вредите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на характера и
размера на понесените вреди, респективно техния паричен еквивалент, справедливия
размер на дължимото за тях обезщетение, отговаря ли определеното обезщетение на
претърпените от ищеца болки и страдания, и следва ли то да бъде намалено поради
съпричиняване на вредоносния резултат. От значение при определяне размера на
6
обезщетението, е изследване и на обстоятелството дали всички травми на ищеца и
щети по управлявания от него мотоциклет, са в причинно-следствена връзка с
инцидента.
По иска за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
паричната престация, която делинквентът, респективно застрахователят на неговата
гражданска отговорност, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия,
както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на
първо място, че установените по делото увреждания по медикобиологичната си
характеристика представляват средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК –
причинено трайно затруднение на движението на крайниците и снагата, доколкото по
делото е утановено, че обичайният оздравителен период и такъв на препоръчително
отбременяване на пострадалия крайник в период от 3-6 седмици, като пълният период
на оздравителния процес е 3 месеца. Необходимостта от използване на помощни
средства при придвижването е рефлектирала в намаляване на самостоятелността на
пострадалото лице, като този извод се подкрепя от показанията на св. Колев.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства
и като взе предвид възрастта на пострадалото лице (26 години към датата на ПТП),
вида и броя на получените травматични увреждания, представляващи в своята
съвкупност средна телесна повреда (контузии на меки тъкани на гърди и шия,
разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, навяхване на предна кръстна връзка,
контузия на ляво коляно и дясна хълбочна област, предизвикала трайно – над 30 дни,
затруднение на движението на пострадалия крак), продължителността на общия
лечебен и възстановител период (до 3 месеца за пълно възстановяване на травмата на
коленната става и 1-2 седмици за отшумяване на контузиите на меките тъкани),
необходимостта от чужда помощ при задоволяване на ежедневните нужди в периода на
отбременяване и придвижване с помощни средства, както и пълното възстановяване и
отсъствието на трайни негативни последици към момента, намира, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следва да се
определи на сумата от 5000 лв.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане си и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
7
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
В конкретния случай съдът намира, че не е установено по делото ищецът със
собственото си противоправно поведение да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. На първо място, що се отнася до използването на предпазни
средства по отношение на водачите на мотоциклети правно регламентирано е
задължението да поставят на главата си защитна каска съгласно разпоредбата на чл.
189 ППЗДвП. Такова задължение не е предвидено за употребата на специално защитно
облекло и наколенки. Доколкото съпричиняването е обусловено от наличието на
противоправно поведение на самия увреден, а при липса на предвидено изрично
задължение, то липсва и елементът противоправност, обуславя се извод, че в
настоящия случай не носейки специално предпазно облекло, ищецът не е нарушил
установено в закона правило, поради което това негово поведение не би могло да се
цени като съпричиняване.
От друга страна не се установява по делото с категоричност ищецът да се е
движел със скорост над разрешената. Единствената следа в тази насока са показанията
на св. Ш., но в тази част, както бе коментирано, те не могат да бъдат кредитирани,
доколкото изразяват предположения. От друга страна, недопустимо е и съдебното
решение да почива на предположения, поради което съдът не може да формира
убеждение за наличие на противоправно поведение на Н.С..
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за неимуществените вреди
претърпени от Н.С. вследствие на процесното ПТП се явява основателен за сумата 5000
лева, до която следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер от 15
000 лв., като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде присъдена и законна лихва като последица от уважаване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. При действието на КЗ /в сила от
01.01.2016г./ функционално обусловената от отговорността на делинквента
отговорност на неговия застраховател по отношение на лихвите е лимитирана освен до
размера на застрахователната суми, също и в темпорално отношение, като началният
момент, от който същата е дължима, е този на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
8
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Началният момент на дължимото обезщетение за забава от застрахователя е
свързано с придаването на отправена писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл.380 КЗ значение на абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на производството по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. След изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, последният дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. (в този смисъл например Решение №
128 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 2466 от 2018 г. по описа на ВКС, ТК, I отд.). Доколкото
в настоящия случай по делото има данни за отправена претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на 08.07.2021 г., то ответникът е изпаднал в
забава, като съобразно заявеното следва да се присъди законната лихва от 24.07.2021 г.
до окончателното изплащане.
По иска за имуществени вреди:
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В случая съобразно категоричното становище на вещото лице в разглеждания
казус е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за възстановяване на
процесния мотоциклет в състоянието отпреди деликта надхвърля действителната
стойност на същия. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът
намира, че от пазарната стойност на процесния мотоциклет към датата на ПТП следва
да бъде приспадната стойността на запазените части на същия, намиращи се във
владение на застрахования. Запазените части нямат качеството на увредено имущество
и на застрахования не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за
застрахования като техен собственик съществува възможността да реализира приход
на парични средства чрез продажбата им, което е релевантен начин за обезщетяването
му за повредата на превозното средство като цяло. При кредитиране на неоспореното
заключение на САТЕ съдът приема, че след приспадане на стойността на запазените
части дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3440 лева. От така определената
стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в
размер на 592,20 лв. Дължимият остатък, възлизащ на сумата от 2847,80 лв.,
съставлява основателната част от иска, до който размер същият следва да бъде уважен,
9
а за разликата над тази стойност до пълния предявен размер от 2900 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадане на ответника в забава. При доказване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните вземания.
Предвид основателността на иска за главница и с оглед гореизложените
съображения за момента, в който застрахователят изпада в забава, то искът за
претендираното обезщетение за забава се явява доказан по основание за релевирания
период от 21.10.2017 г. до 10.01.2022 г. С помощта на общодостъпен калкулатор съдът
изчисли размера на лихвата, като същата възлиза на сумата от 1219.79 лв. Предвид
диспозитивното начало искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за пълния предявен размер от 850 лв., представляваща лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 21.10.2017 г. до 09.01.2022 г.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер от 2365 лв., от които 765 лв. за
държавна такса, 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, и 400 лв. за депозити
за експертизи. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответната страна
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото същото в размер на 1200 лв. е близко до
минимума, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (1092,50 лв.). Ето защо на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1097,09 лв.
Ответникът е претендирал разноски, като е представил доказателства за
извършване на такива, от които 400 лв. за експертизи, 80 лв. депозит за призоваване на
свидетели, като следва да му бъдат признати и такива на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът оценява на сумата от 150 лв. с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 337,75 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. СТ. С., ЕГН
**********, на основание чл. 432 КЗ за сумата от 2847,80 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП,
настъпило на 12.07.2017 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Г. С.“ и ул. „П. Н.“, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
10.01.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от описаното ПТП, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва от 24.07.2021 г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 850 лв., представляваща лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 21.10.2017 г. до 09.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. СТ. С., ЕГН ********** срещу ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над
сумата от 2847,80 лв. до пълния предявен размер от 2900 лв. по иска за претърпените
имуществени вреди, както и за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен
размер от 15 000 лв. по иска за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП,
настъпило на 12.07.2017 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Г. С.“ и ул. „П. Н.“, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Н. СТ. С., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1097,09 лв.,
представляваща дължими разноски съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. СТ. С., ЕГН ********** да заплати
на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* сумата от 337,75 лв., представляваща дължими
разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11