РЕШЕНИЕ
№ 1682
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216126 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от АС. Г. Р., с адрес гр. София, ж.к. *************, чрез адв.
В.Г., против наказателно постановление № 21-513-07-99003/25.10.2021 г., издадено от
Началника на 07 РУ-СДВР за извършено нарушение по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС. На основание
чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС му е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/
лв.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати при съставянето на атакуваното
наказателно постановление съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва се правосубектността на жалбоподателя като
адресат на отговорността и се твърди, че извършването на нарушението не е доказано.
Алтернативно се релевират доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Прави се искане за отмяна на НП.
За проведеното на 11.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Началникът на 07 РУ-СДВР не е явява и не изпраща процесуален представител,
а жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа доводите, изложени в жалбата,
и пледира НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените от доверителя му
разноски за адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 01.08.2021 г. около 01:10 ч. полицейски екип на 07 РУ-СДВР, в чийто състав бил
свид. И.Т., бил изпратен на адрес гр. София, бул. „*****“, сградата на „****“, по повод
подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина посредством силно пусната озвучителна
система от търговски обект „******“.
Приближавайки адреса, свидетелите не констатирали съответното обстоятелство,
доколкото не се чувала музика, но въпреки това посетили обект „**********“, където
установили като салонен управител жалбоподателя А.Р.. Издали му разпореждане по реда на
чл. 64 ЗМВР да спазва законите на Република България и да не нарушава спокойствието на
живущите около обекта, след което напуснали адреса. Изготвена била докладна записка до
Началника на 07 РУ-СДВР, и образуваната по случая преписка рег. № 3382р-
27083/02.08.2021 г. била докладвана на свид. Ц.П., на длъжност младши полицейски
инспектор при 07 РУ-СДВР. Последният се запознал с материалите по преписката, и на
04.08.2021 г., в присъствието на жалбоподателя Р., му съставил АУАН № 3 /бл. №
490171//04.08.2021 г. за извършено нарушение по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС. Р. се запознал с
предявения му АУАН и вписал, че има възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на 07 РУ-
СДВР издал срещу Р. процесното наказателно постановление за нарушение по чл. 16а, ал. 2
ЗЗШОС, за което на основание чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС му наложил глоба в размер на 500
/петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Ц.П. и И.Т., и писмени - препис от материалите
по преписка рег. № 3382р-27083/02.08.2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, в това число
докладна записка до Началника на 07 РУ-СДВР и разпореждане по реда на чл. 64 ЗМВР;
заповед № 8121з-829/23.07.2019 г.; заповед № 8121з-828/23.07.2019 г.
Показанията на свид. П. са информативни досежно обстоятелствата, касаещи
съставянето на АУАН, а тези на свид. Т. - по отношение проверката, извършена на
01.08.2021 г. около 01:10 ч. в гр. София, бул. „*****“, сградата на „****“, търговски обект
„**********“. Посредством изложеното от свид. Т., който демонстрира съхранен спомен
относно събитията, се изяснява, че жалбоподателят Р. е бил установен като салонен
управител на обекта, както и че при пристигането на полицейския екип, музикално
озвучаване извън рамките на обекта не е било констатирано. В корелация със свидетелските
показания са и писмените доказателства по преписка рег. № 3382р-27083/02.08.2021 г. по
описа на 07 РУ-СДВР, които допринасят за изясняване фактологията по случая.
2
Материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
следват по силата на закона и по изричното им оправомощаване съгласно заповед № 8121з-
829/23.07.2019 г. и заповед № 8121з-828/23.07.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същевременно обаче съдът констатира, че при съставянето им са
допуснати множество неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи отмяна на наказателното постановление.
На първо място, както в АУАН, така и в НП, липсва описание на нарушението с
посочване на всички съставомерни обективни признаци от състава му. Цитираната като
нарушена разпоредба на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС въвежда забрана за озвучаване от физически
лица или от обекти по ал. 1, и на открити площи в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на
селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14:00 ч. до 16:00 ч. и
от 23:00 ч. до 08:00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни
гари, автогари, аерогари, морски гари, и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.
Обектите по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС от своя страна са тези, предназчени за производство,
съхраняване и търговия, и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони
със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради
със смесено предназначение.
Видно от описанието на нарушението в АУАН и в НП, съпоставено с разпоредбата на
чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, актосъставителят и наказващият орган не са посочили редица
съставомерни признаци от състава му. Не е посочено жалбоподателят да е озвучавал открити
площи в зони и територии сред изчерпателно изброените в чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС . Всъщност,
от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно какво точно е озвучавал
жалбоподателят, каква площ представлява и в каква зона/територия се намира озвучаваното
пространство. Изпълнителното деяние в АУАН и НП е описано като „предизвикал шум в
околната среда чрез силно пусната озвучителна система от обекта, която се е чувала в
далечина“, като в нито един от двата акта не е посочено дали обектът представлява открита
площ, попадаща в зона или територия в обхвата на разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
Предвид това правото на защита на санкционираното лице се явява съществено
накърнено, тъй като непълнотата на описаното нарушение и липсата на елементи от
фактическия му състав винаги представляват нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените. В случая за съда не съществува възможността да упражни
правомощието да измени НП, привеждайки описанието на нарушението в съответствие със
законовите изисквания, тъй като последното би представлявало недопустима подмяна
3
волята на административнонаказващия орган, която би довела до съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Поради това наказателното постановление следва да бъде
отменено като процесуално незаконосъобразно.
Въз основа приобщените в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства освен това не се доказаха и обективираните в
АУАН и НП твърдения за предизвикване на шум в околната среда, доколкото посредством
показанията на присъствалия на място свид. Т. се установи, че от проверения обект не се е
излъчвало озвучаване, което да е било в нарушение на забраната, регламентирана в
разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
Следователно наказателното постановление подлежи на отмяна и на второ
самостоятелно основание, а именно като материално незаконосъобразно, предвид факта, че
извършването на вмененото на Р. нарушение не се доказа от обективна и субективна страна.
По изложените съображения депозираната жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, в претендирания размер от 350 /триста и петдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-513-07-99003/25.10.2021 г., издадено от
Началника на 07 РУ-СДВР срещу АС. Г. Р. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
16а, ал. 2 ЗЗШОС, за което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС му е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на АС. Г.
Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *************, сума в размер на 350 /триста и
петдесет/ лв., направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4