№ 831
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330208104 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-011640/17.11.2020 г.
на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. С.
П. с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 174, ал. 3, от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП
като се излагат аргументи за неустановяване на фактическата обстановка описана в
АУАН и НП, както и факта на доказването, че жалбоподателя не е управлявал в
момента на установяване на нарушението и липса на умисъл за извършеното
нарушение.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема
становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което излага
мотиви защо счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди.Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 09.11.2020 г. жалбоподателят А. С. П. около 16 ч. и 50 мин. управлявал
товарен автомобил Фиат Добло с рег. № *** в гр. Пловдив до № 223 на бул „Шести
1
Септември”, когато претърпял пътно транспортно произшествие с мотоциклет Хонда
ВФР с рег. № ***. С него бил и спътника му свид. М. Т.. Веднага след претърпяното
произшествие свид. Т. сяда зад волана на процесния автомобил Фиат Добло и с
жалбоподателя тръгват за УМБАЛ Свети Георги, където да се проверят за състоянието
на пътничката на мотора. По пътя жалбоподателя приел хапче, предписано му за
успокояване. След като стигнали в болничното заведение станало ясно, че следва П. да
се яви в сградата на с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив. Отново свид. Т.,
управлявайки товарния автомобил Фиат Добло закарал жалбоподателя до сградата на
с-р Пътна Полиция, където бил извършен оглед на автомобила и около 21 ч.
жалбоподателя бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за наличието на
наркотични вещества в кръвта с Дрегер Dreager Test 5000 ARKJ-0023, след като дал
отрицателна проба за алкохол. Притеснен от възможността да бъде задържан за 24 ч,
както и от мотивиран от страха от положителен резултат заради изпитата успокоителна
таблетка жалбоподателят отказал да бъде тестван, след което бил съставен талон за
медицинско изследване № *, който бил връчен на жалбоподателя в 21:40 ч., като било
отразено че има 45 минути да си направи кръвно изследване. От свидетеля А. Т. Т. бил
съставен АУАН с бланков № * от същата дата, където посочил, че П. в 16:50 като
участник в ПТП и водач на Фиат Добло отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
А. Т. Т., Б. Т. П., М. Т., обяснения на жалбоподателя А. П., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и събраните по надлежния ред писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № * от
09.11.2020 г., протокол за сервизна проверка на Дръг тест, ЗППАМ № 20 -1030 -003062
от 09.11.2020 г, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., докладна записка и рецепта за
Диазепам от 02.11.2020 г. на А.П..
По отношение на обясненията на жалбоподателя, съдът намира следното. Тъй
като в административно-наказателния процес намира субсидиарно приложение НПК
то следва обясненията на нарушителя да се ценят през призмата на обяснения на
фигурата на обвиняемия в наказателния процес. Същите имат двойствена природа на
доказателствено средство и на средство за защита. В настоящия случай съдът цени
обясненията на жалбоподателя за доказателствено средство. Същите са логични,
последователни и се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства. Не се
откриват противоречия, а напротив обясненията му съвпадат с показанията на двамата
полицейски служители, тези на свид. Т., както и с писмените доказателства и
установяват частично обстановката описана в АУАН. Обясненията на жалбоподателя
се кредитират с доверие от съда, тъй като същите се подкрепят от останалите
доказателства и не съдържат вътрешни противоречия.
Съдът кредитира писмените доказателства с изключение на АУАН, който съдът
кредитира частично. Установената фактическа обстановка не е отразена точно в АУАН
в частта на мястото и времето на извършеното нарушение, като констатациите в АУАН
се опровергават от свидетелските показания на двамата служители на МВР, както и
тези на свид. Т. и обясненията на жалбоподателя.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При описанието на
нарушението се констатираха неточности, които според настоящия състав на съда
накърняват правото на защита на нарушителя. В съставения АУАН нарушението е
описано, че на 09.11.2020 г. в 16:50 на бул. „Шести септември” в гр. Пловдив А.П. е
направил отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство Дрегер Drug Test 5000. От разпитаните свидетели се установи, че на
посоченото място и време жалбоподателя не е извършвал отказ за тестване, защото
изобщо не е бил поканен да му бъде направена такава проба. Това се е случило около 4
часа по-късно. Това според настоящия състав на съда представлява сериозен порок на
АУАН пренесен и в НП, тъй като според установената фактическа обстановка, има
възможност ако беше поканен да се тества на посоченото в
административнонаказателните актове време и място, същия да не извърши
нарушението, тъй като не бил взел все още успокоителното лекарство.
Съдът намира, че не е нарушение на процесуалните правила по-късното
съставяне на акта, а това, че в него е отразен невярно момента и местоположението на
нарушението – отказа. Изпълнителното деяние на нарушението не е извършено на
посоченото в АУАН и НП място и време, което се явява неизпълнение на императивно
заложените в чл. 42 от ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то, поради което представлява самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Не се констатираха други нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност
на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му освен горепосоченото се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
3
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. От обективна се установи, че жалбоподателят не е осъществил
нарушението в момента, който е посочен в АУАН и НП. Установява се че към
посочения момент и на посоченото място, а именно 09.11.2020 г. в 16:50 А.П. е
управлявал товарен автомобил Фиат Добло, *** и е участвал в ПТП с мотоциклет
Хонда ВФР с рег № ***, но не е извършвал отказ да бъде тестван за наркотични
вещества, същият е сторил това към 21:00 ч. на същата дата, когато вече не е
управлявал МПС. Поради изминалото време и извършените действия между двете
събития – участието в ПТП и реалният момент и място на извършване на отказа, съдът
намира че е разкъсана функционалната връзка между качеството водач на МПС и
отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и
санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си
деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът
и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване.
От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и
наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали
да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този
смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В конкретния случай напълно ясно е посочено от
фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е
именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е
посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен
на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е
приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се
подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г.
на Административен съд – Пловдив.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира,
че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното
наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от
закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че за пълнота на изложението следва да посочи, че не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Поради горе изложеното наказателното постановление следва да се отмени на
посочените основания като необосновано и незаконосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски възниква за жалбоподателя и такива
4
следва да му бъдат присъдени. По договор за правна помощ и съдействие
жалбоподателят доказва направени такива в размер на 350 лв. По направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на въззиваемите, съдът
намира, че същото се явява неоснователно, доколкото поисканите разноски са под
минимума определен в чл. 18, ал.2 вр. с чл.7 , ал. 2 т. 2 от НМРАВ, поради което
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-011640/17.11.2020 г. на
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. С. П.
с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 174, ал. 3, от Закона за движението
по пътищата е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А. С. П. с ЕГН **********, с
адрес ***** сумата от 350, лв. представляващи разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5