СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
3762 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 309236 от 09.01.2018 г. по гр. д. № 33714/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 38 състав, е уважен
предявеният от Н.Г.Д. срещу В.Д.К. иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за
сумата от 3 625 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения на
страните УПИ № IV-3, находящ се в гр. София, ул. „********, целият с площ по графични данни
384,50 кв.м., за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2015
г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над
уважената част до пълния предявен размер от 5 280 лв. С решението е отхвърлен предявеният
от Н.Г.Д. срещу В.Д.К. иск, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
3 250 лв., претендирана като стойността на отсечени дървета и храсти в
съсобствения на страните УПИ № IV-3, находящ е в гр. София, ул. „********, целият с площ по графични данни
384,50 кв.м. Със същото решение В.Д.К. е осъден да заплати на Н.Г.Д., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 540,64 лв. - разноски в производството,
а Н.Г.Д. е осъден да заплати В.Д.К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
345,02 лв. - разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е подадена въззивна жалба от В.Д.К., в която са развити съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Въззивникът твърди, че по делото не е доказано
ползването на процесния имот изцяло от него, както и възпрепятстването на ищеца
до имота. Сочи, че съгласно констативен акт № 1 от 27.05.2015 г. на С.О.,
имотът се ползва от дружеството „Т.“ ООД, чийто управител е Н. Н.. Твърди, че
не са събрани доказателства, че управителят е негов роднина или, че имотът е
отдаден под наем от него. Възразява, че първоинстанционният съд не е обсъдил
показанията на свидетеля Т., както и че липсват мотиви при кредитирането на допълнителната
съдебно-техническа експертиза. Излага доводи, че процесният имот е частен и
неправилно вещото лице по изготвената допълнителна експертиза е използвало
метод за открита процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за
отдаване под наем на публична общинска собственост.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Н.Г.Д..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 43 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗС. Решението се обжалва в частта, с която е уважен предявеният иск, с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
С разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост върху вещ се
притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. С посочената норма е предвидено да се
предоставя паричен еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от съсобствениците,
който е лишен от възможността да я ползва, съгласно нейното предназначение и
според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване.
Следователно, основателността на
иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, се обуславя от установяване на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на
общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен неползващият съсобственик. Обезщетение
не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия
съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без
да са създадени пречки за ползването.
В тази връзка съдът намира, че
фактическият състав на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС е изпълнен.
По делото не е спорно, а и видно от нотариален акт за собственост на идеални части от
недвижим имот, придобити чрез дарение и наследство, № 58, т. II, рег. № 24827, дело № 222/2011 г. на нотариус при СРС, ищецът Н.Г.Д. е собственик на 5/8 идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „********, целият с площ по
графични данни 384,50 кв.м.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на
останалите 3/8 идеални части от процесния имот. В цялото първоинстанционно
производство, включително и във въззивната жалба, ответникът не е оспорил този
факт, напротив същият е твърдял, че като собственик не възпрепятства достъпа на
ищеца до имота. Направеното от ответника в писмената защита оспорване, че по
делото не са приети доказателства в тази връзка, съдът намира за преклудирано.
В аспект на гореизложеното, следва да
се приеме, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти
5/8 идеални части за Н.Г.Д. и 3/8 идеални части за В.Д.К..
Относно извода за лично ползване на общата вещ, съдът
съобрази следното:
Според Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил.
По делото е приета като писмено
доказателство преписка № СА-94-М-19/30/14-07.2015 г. на С.О., район
„Възраждане“, от която се установява, че в процесния имот функционира обект без
издадено разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне по чл. 55 ЗУТ,
който се ползва за показване на различни битови и промишлени стълби, елементи
на скелета, скелета и подемни устройства и се стопанисва от дружеството „Т.“
ООД, с управители - Н. ТН. и К.Г. Т. без сключен договор за наем с някой от
съсобствениците на имота.
За изясняване
на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите С.Х., М.Р., А.А.и К.Т..
Свидетелката Х.
живее в гр. София, ул. „********, в имот граничещ с процесния. Познавала
предишния собственик на имота, който е починал. Заявява, че в началото на 2014
г., в процесния имот дошъл Н. Т- зет на ответника, който отрязал всички
посадени от предишния собственик дървета, сипал чакъл в двора, вкарал каравани,
които почнал да ползва като офис, а имота като пазар за стълби. Твърди, че
имотът бил заграден с висока метална ограда, охраняван с кучета, камери и
пазач, а на вратата имало катинар. Излага, че е виждала ответника в имота,
който също е продавал. Сочи, че във връзка с разпореждане на С.О., ищецът искал
да влезе в имота, но ответникът отказал. Знаела и за други такива случаи, в
които ищецът не бил допускан до имота.
Свидетелката Р.живее
на ул. „********, в непосредствена близост до процесния имот. Твърди, че през
2014 г. без разрешение на ищеца в имота дошъл Н. Т- зет на ответника, който
след като изсекъл всички дървета в двора, започнал да развива търговска
дейност. Сочи, че Н. Тпродавал стълби като ответникът също бил постоянно там.
Излага, че в целия двор имало стълби за продажба. Имало и 2 каравани, продавач,
като обектът работел от 9 ч. сутринта до 17.30 -18.00 ч. вечерта. През нощта
имало пазач, а на вратата катинар. Твърди, че ищецът многократно идвал в имота,
за да премахне незаконна постройка, направена от Н. Т., но му бил отказан
достъп. В имота имало кучета и никой не можел да влезе в него. Ищецът нямал
ключ от вратата, не можел да влезе в имота.
Свидетелят А.А.познава
Н. Тот години и знае за процесния имот. Твърди, че един ден, минавайки оттам,
видял Н. Т.. През 2014 г. - 2015 г. имотът бил празен, нямало постройки и не
бил ограден. Имало складирани битови стълби, които се продавали.
Свидетелят К.Т.
твърди, че през 2015 г. е наел за период от 3,4 месеца от ответника празно
дворно място на ул. „Опълченска“ като ползвал около половината от площта на
имота. Сочи, че имал фирма заедно с Н. Т.. Като управител на „Т.“ ООД започнал
да складира в имота стока - стълби и скелета, която продавал. Сочи, че в двора
не е имало пазачи и кучета.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. и Р..
Същите са непосредствени, непротиворечиви, житейски логични
и убедителни. Въз основа на тях се установява, че процесният имот е ползван изцяло,
както от ответника, така и от трето лице - Н. Т., собственик на „Т.“ за показване на различни битови и
промишлени стълби, елементи на скелета, скелета и подемни устройства. Наличието на стълби и скелета в имота се установява и
от показанията на свидетелите А.и Т.. Установява се също, че ответникът е
възпрепятствал достъпа на ищеца до имота. В конкретния случай личното ползване
се е осъществявало чрез непосредствени действия на ответника, както и чрез
действия на трето лице, на което безвъзмездното
той е предоставил ползването на
процесния имот. Показанията на свидетелите са в синхрон и с приетите писмени
доказателства - преписка № СА-94-М-19/30/14-07.2015 г. на С.О., район „Възраждане“. Заявеното от свидетеля Т., че по силата на договор за
наем е ползвал половината от процесния имот, не намира опора в събрания по
делото доказателствен материал. Съдът намира, че по делото е доказано личното
ползване на процесния имот от ответника в
обем над притежавания от него дял.
Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
Видно от нотариална покана, на
19.01.2015 г. ищецът е отправил до ответника нотариална покана за получаване
на обезщетение за ползването на недвижимия имот в обем, надхвърлящ
разполагаемата му част. Поканата е връчена на ответника на 09.02.2015 г. чрез
нотариус Г.Г., рег. № 637 на НК. Получената от ответника нотариална покана за
престиране на обезщетение е изпълнила функцията да постави съсобственика в
забава и от този момент е възникнало задължението му да престира паричната
равностойност на ползването, от което е лишен другият съсобственик.
При ползване на процесния
недвижим имот от ответника в обем, надхвърлящ неговите идеални части, ищецът е
бил в обективна невъзможност да упражнява две от правомощията, включени в сложното
право на собственост - да владее имота и да извлича полезните му свойства, като
лично си служи с него по предназначение. Неполученото от ищеца материално благо да извлича полезните
свойства на вещта се измерва със средната пазарна наемна цена за периода, през
който собственикът е бил лишен от ползването на 5/8 идеални части от имота.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че средният месечен наем
на процесния недвижим имот за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. възлиза
на 2 250 лв. за 1 месец, а съобразно притежаваните от ищеца идеални части на
сумата от 1 406,25 лв.
По делото е изготвена и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за пазарната стойност и
вариант използване на имота с търговска цел, за продажби на различни видове
битови и промишлени стълби, елементи на скелета, подени устройства и керамични
плочи. Вещото лице е определило пазарен наем за процесния период в размер на 5
800 лв. Съобразно притежаваните от ищеца 5/8 идеални части от имота, средният
месечен наем на процесния недвижим имот за периода от 01.05.2015 г. до
31.05.2015 г. възлиза на 3 625 лв.
Съдът намира, че с оглед
събраните по делото доказателства, следва да кредитира заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза. Използваният от вещото лице метод
е правилен предвид установеното по делото ползване на имота за показване и
продажба на различни битови и промишлени стълби, елементи на скелета, скелета и
подемни устройства. Заключението е
обективно и компетентно изготвено при съобразяване на обстоятелството, че
процесният имот е използван с търговска цел.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и претендира
заплащането на сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен
изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано
заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309236 от 09.01.2018 г. по гр. д. № 33714/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 38 състав.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********, да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.