Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.08.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12198 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 126329 от 28.05.2019 год., постановено по гр.дело № 59877/2018 г. на СРС, І Г.О., 34 състав, са осъдени на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, А.В.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Й.А., с ЕГН **********, Т.Н.А.,
с ЕГН ********** и Й.Н.А., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: ***, да
заплатят разделно/А.В.А.- 1/2 част, Ц.Й.А.- 1/ 6 част, Т.Н.А.- 1/6 част и Й.Н.А.-
1/6 част/ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сума в общ размер от 2256,41 лв.- главница за ползвана
топлоенергия за периода от 12.09.2015 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“**********ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2018 г.
/датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от
20,00 лева – главница за дялово разпределение за периода от 12.09.2015г. до
30.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
12.09.2018г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 336,74 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до
29.08.2018г. и сума в общ размер от 5,12 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до 29.08.2018 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 611,21 лева – разноски
за производството пред СРС. С решението на съда са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.В.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, Ц.Й.А., с ЕГН **********, Т.Н.А., с ЕГН ********** и Й.Н.А., с ЕГН **********,
с общ съдебен адрес: ***, следните обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86,ал.1 ЗЗД,
както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата над
сумата от 2256,41 лева до пълния предявен размер от 2878,86 лева и за периода
от 01.05.2015 год. до 11.09.2015 г.; искът за главница за дялово разпределение
за разликата над сумата от 20.00 лева до пълния предявен размер от 22.00 лева и
за периода от 01.05.2015 год. до 11.09.2015г.; искът за обезщетението за забава
за разликата над сумата от 336,74 лева до пълния предявен размер от 461,19
лева.
Срещу решението на СРС, 34 с-в е постъпила въззивна жалба от Ц.Й.А.,
подадена чрез пълномощника адв.А.Т., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са
уважени предявените срещу нея обективно съединени осъдителни искове и вместо
това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените
осъдителни искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
и процесуалноправните разпоредби
на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.Ш.в
писмена молба депозирана по делото, оспорва подадената въззивна
жалба, като неоснователна. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- „Б.“-ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни
норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна
инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД, *** срещу
ответницата Ц.Й.А.,
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Спорно е по делото
обстоятелството, дали ответницата Ц.Й.А. е наследник по закон на Т. Н.Т.,
респективно дали следва да бъде ангажирана нейната отговорност, като един от
наследниците по закон на Т. Н.Т. за
заплащане на претендираните от ищеца суми за
доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден недвижим имот.
В процесния случай
изводите на първоинстанционния съд относно
обстоятелството, че ответницата Ц.Й.А. е
наследник по закон на Т. Н.Т. не са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. От представено в заверен препис
удостоверение за наследници с изх.№ РВЕ18-УГ01-4665/17.05.2018 год., издадено
от Столична община- район „Възраждане“ се установява, че Т. Н.Т. е починала на
31.12.2017 год., като омъжена и е оставила следните наследници по закон: Н.А.А.- син от 1- ви брак, починал на 08.08.2003
год., Т.Н.А. / дъщеря на Н.А.А./, Й.Н.А. / син на Н.А.А./, А.В.А.- син от 2- ри брак, както и В.А. Т.- втори
съпруг, починал на 22.04.2018 г. От същото удостоверение за наследници се
установява, че В.А. Т., починал на 22.04.2018 год. е оставил следните
наследници по закон: Б.В.Т.- дъщеря от 1- ви брак, К.В.Д.- дъщеря от 1- ви брак
и А.В.А.- син от 2- ри брак. В процесното удостоверение
за наследници ответницата Ц.Й.А. не е изрично посочена, като наследник по закон
на Т. Н.Т.. От друга страна с оглед
приложена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/
18.11.2009 год., изготвена на 18.10.2018 год. се установява, че Н.А.А./ син на Т. Н.Т./ е починал на 08.08.2003
г., като женен и е оставил следните наследници по закон: Ц.Й.А.- съпруга, Т.Н.А.-
дъщеря и Й.Н.А.- син. С оглед на което съдът приема, че ответницата Ц.Й.А. е
наследник по закон единствено на своя съпруг Н.А.А.,
починал на 08.08.2003 год., но същата не е наследник
по закон на неговата майка Т. Н.Т., починала на 31.12.2017 год., след смъртта
на своя син Н.А.А..
Наследници по закон на Т. Н.Т./ починала на 31.12.2017 г./ се явяват единствено
децата на нейния син Н.А.А./ починал на 08.08.2003 год./- Т.Н.А.- дъщеря и Й.Н.А.- син, нейни внуци,
но не и преживялата съпруга на Н.А.А./ починал на 08.08.2003 год./- Ц.Й.А., нейна снаха.
В настоящия случай, съдът
приема, че при постановяване на обжалваното решение, СРС, 34 състав не е взел
предвид удостоверението за
наследници
с изх.№ РВЕ18-УГ01-4665/17.05.2018 год.,
издадено от Столична община- район „Възраждане“, по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското
състояние, очевидно след справка
в регистрите на населението, което е официален свидетелстващ
документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства /вписванията в регистрите на населението/, която може да бъде
оборена и верността на съдържанието му да бъде
проверена. До оборването й доказателствената му сила следва
да бъде зачетена. В случая безспорно е обстоятелството, че в
процесното удостоверение за наследници, ответницата Ц.Й.А. не е посочена, като наследник по закон на Т. Н.Т./
починала на 31.12.2017 г./.
Непротиворечива е практиката на ВКС, според която удостоверението за наследници, издадено по регламентираната
в нормативните актове процедура, от длъжностното
лице по гражданското
състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства /вписванията в регистрите на населението/, която може да бъде
оборена и верността на съдържанието му да бъде
проверена. До оборването й доказателствената му сила следва
да бъде зачетена.
В този смисъл са решение № 1368 от 07.04.2004 г. по гр.дело № 1137/2002 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 100 от 02.03.2011 г. по гр.дело
№ 1820/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 234 от 18.05.2012 г. по гр.дело
№ 1108/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 1105 от 07.11.2008 г. по
гр.дело № 4398/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 544 от 15.06.2009 г. по гр.дело
№ 2526/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Решението в обжалваната от ответницата Ц.Й.А. част е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на разпоредбата на чл.179 от ГПК, при несъобразяване с необорената материална доказателствена сила на приетото като
писмено доказателство удостоверение за наследници с изх.№
РВЕ18-УГ01-4665/17.05.2018 год., издадено от Столична община- район
„Възраждане“, от длъжностно лице по гражданското състояние, по регламентираната
в нормативните актове процедура,
очевидно след справка в регистрите на населението
и извършване на необходимите проверки. В удостоверението изрично е посочено кои лица са наследниците по закон на Т. Н.Т./ починала на 31.12.2017 г./. Ответницата Ц.Й.А.
не е посочена в същото, като наследник по закон на Т. Н.Т./починала на
31.12.2017 г./. Процесуалният представител
на ищцовото дружество не е оспорил
истинността на удостоверението за наследници /верността на удостоверените
с него вписвания в регистрите на населението/. Събраните по делото доказателства
също не съдържат
индиция удостоверението за наследници да е неистинско или вписванията в регистрите на населението, въз основа на
които е издадено, да са неточни или
непълни. Липсват доказателства, опровергаващи верността на съдържанието
му. Материалната
му доказателствена
сила не е била оборена, поради
което съдът е следвало да я зачете. Като не е сторил това и необосновано, с
оглед данните по делото е приел, че ответницата Ц.Й.А. е наследник по закон на Т. Н.Т./ починала на 31.12.2017 г./,
съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, в
обжалваната му част.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение в обжалваната част, като
неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло,
включително и в частта относно разноските, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново
решение, с което да се отхвърлят
изцяло предявените
срещу ответницата Ц.Й.А. осъдителни искови претенции.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно
поисканите разноски за производството пред двете съдебни инстанции в общ размер
на сумата от 700,00 лв./ от които сумата от 600,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции и сумата от 100,00 лв., заплатена
държавна такса за въззивно обжалване/. Относно уговореното
и заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по
делото договори за правна защита и съдействие от 21.02.2019 г. и от 17.06.2019
г., в общ размер на сумата от 1200 лв., с оглед направеното от въззиваемата страна- ищец, чрез нейния процесуален
представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът
намира за основателно, същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 600,00
лв. за двете съдебни инстанции. На въззиваемата
страна- ищец, разноски за въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 126329 от 28.05.2019 год.,
постановено по гр.дело № 59877/2018 г. на
СРС, І Г.О., 34 състав, в частта,
с която е осъдена на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Ц.Й.А., с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, 1/6 част от следните
суми: сума в общ размер от 2256,41 лв.-
главница за ползвана топлоенергия за периода от 12.09.2015 г. до 30.04.2017 г.
за топлоснабден имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“**********ведно със законната лихва върху сумата от
12.09.2018г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 20,00 лева – главница за дялово разпределение за периода от
12.09.2015г. до 30.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 12.09.2018г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
сума в общ размер от 336,74 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2016г. до 29.08.2018г. и сума в общ размер от 5.12 лева – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до
29.08.2018 г.; сума в размер на 611,21 лева – разноски за производството пред
СРС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Ц.Й.А., с ЕГН **********,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 376,07 лв.- главница
за ползвана топлоенергия за периода от 12.09.2015 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“**********ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2018г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 3,33 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 12.09.2015 г.
до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
12.09.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 56,12 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2016 г. до 29.08.2018 г. и сумата от 0,85 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до
29.08.2018 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Ц.Й.А., с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направените пред
двете съдебни инстанции разноски /адвокатско възнаграждение и заплатена
държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Б.”-ООД, гр.София, като трето
лице– помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.