№ 23996
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №
20231110147421 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпилa e молбa от процесуалния представител на длъжника за изменение на
постановеното разпореждане от 03.01.2024 г., с което е била обезсилена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 20.09.2023 г. по настоящото дело, в частта за
разноските. Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Заявителят е взел становище по искането в предоставения му срок, като намира
същото за неоснователно. Излага доводи, че подаването на възражение в рамките на
заповедното производство не с изрично уредена хипотеза в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което по аналогия
приложение следва да намери чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй като подаденото възражение е
бланкетно.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е
допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно.
В хода на заповедното производство длъжникът е упълномощил адв. В. Т., който е
подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който услугите по договора се
предоставят безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Като взе предвид причината за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно обстоятелството,
че заявителят не е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК в законоустановения едномесечен
срок, съдът намира искането за изменение на постановеното определение в частта за
разноските за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за един адвокат, което по аналогия следва да бъде приложено и за ответника,
въпреки че в чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК не е изрично посочено, с оглед равнопоставеност на
страните. Това правило намира приложение и в заповедното производство. Размерът на
възнаграждението следва да бъде определен по изрично предвидения в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ред,
като това възнаграждение се равнява на 400 лв. Неоснователни са доводите на заявителя за
липса на уредена изрична хипотеза за защита в производството по издаване на заповед за
изпълнение, такава е уредена именно в чл. 7, ал. 7 от Наредбата, като законодателят е взел
предвид различията между заповедното и исковото производство, поради което именно е
1
посочено, че за защита в заповедното производство се взема предвид половината от размера
на претендираните суми.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на упълномощения адвокат
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер
на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 677/03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 47421/2023 г. по описа на
СРС, 151 състав, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА по следния начин:
ОСЪЖДА „С,..“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. да заплати на адв. В. В. Т., с личен номер .., вписан в регистъра
на САК, с адрес: гр. София, жк „..“, БЛ.., вх. Б, офис партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2