№ 14786
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20221110134880 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че
през процесния период, ответницата е била носител на правото на собственост върху имота,
поради което тя се явява и потребител на процесната услуга, респективно и носител на
задължението за заплащане на нейната цена, от което следва извод за основателност на
твърдението на ищеца, че между страните през процесния период е възнакнало посоченото
от него облигационно правоотношение с твърдяното от ищеца предметно съдържание.
1
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия за загряване на топла вода в процесното
жилище е извършено на базата на показания на водомер монтиран в процесния обект, като в
периода 01.05.2020 г.-30.04.2021 г. поради липса на отчет разходът за топла вода се е
отчитал на на база потребленитето на двама потребители при норма 140 л. на потребител за
денонощие.
От заключението от СТЕ, както и от изявленията на вещото лице, дадени в открито
съдебно заседание от 09.12.2021 г. се установява, че в периода 2020 г.-2021 г. е начислена
слежубно топлинна енергия за загряване на топла вода поради неосигурен достъп.
Вещото лице изяснява, че в имота пред процесния период не са били монтирани
топломери и топлоразпределите, съответно е начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
От представените на л. 64 и л. 65 от делото отчети от дружеството, извършило
услугата дялово разпределение в процесната ЕС, се установява, че последното потребление
на топла вода в процесния топлоснабен имот е било в периода м.05.-м.06.2019г., когато са
потребени 0.306018 MWH за загряване на топла вода/л. 65 от делото/. След това за периода
м.07.2019г.-м.03.2020 г., м. 04.2020 г., м.05.2020 г.-м.06.2020 г. и м.07.2020 г.-м.04.2021 г.
потреблението на топлинна енергия за загряване на топла вода в процесния имот е нулево.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) предвижда, че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Те са длъжни да заплащат в срок съответните суми, като
при неизпълнение топлопреносното предприятие може да се снабди с изпълнителен лист за
тези суми въз основа на извлечението от сметките си. Чл. 108, ал.1 от същия закон
предвижда, че за да се изгуби качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция да декларират писмено,
че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване. Същото е предвидено и в чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от сега действащия ЗЕ.
Следователно цената на такса мощност се начислява по силата на нормативната уредба у
нас, а именно с ПМС 53/06.03.2002 г. е приета Наредба за образуване и прилагане на цените
и тарифите на топлинната енергия, с която е въведена двукомпонентна система за
определяне на цената на топлинната енергия за битови нужди. Тази цена включва цена за
мощност в левове за един киловат или за един кубичен метър отопляем обем и цена за
енергия в левове за един мегаватчас. Следователно цената за мощност е един от
компонентите, включени в цената на топлинната енергия. Цената за мощност е нормативно
определена и се дължи и от потребителя, който не консумира топлоенергия и топла вода.
2
Недължимост на суми за такса мощност може да се установи само при изключване на
топлоподаването от абонатната станция, както е посочено по- горе. Въпреки
преустановеното подаване на топлинна енергия за отопление в жилището на ищеца, което е
установено по делото цената на мощността и стойността на топлината енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,съобразно
действащата нормативна уредба се дължи.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че непоискана доставка на топлинна
енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и
отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при
условията на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция
в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното
дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по
споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител
единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите
части на сградата. В случая нито се твърди, нито е установено наличието на искане за
прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Следователно доставената
през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респективно ответникът
дължи нейната стойност.
Вещото лице изяснява, че в имота пред процесния период не са били монтирани
топломери и топлоразпределите, съответно е начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за процесния период възлиза на сумата от 1308.55лв., поради
което главният иск следва да се уважи за целия предявен размер.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
ССЕ е изчислила, че лихвата върху главницата за периода от 15.09.2019г../деня
следващ изчитане на 45 дневния срок от издаване на общата фактура от 31.07.2019 г. до
05.04.2022 г е в размер на 119.17лв., поради което този иск с оглед принципа на
диспозитивното начало следва да се уважи за целия претендиран размер.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
3
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото не е депозиран действащ към момента на съсществуване на
процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в какъв размер е
уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане.
Представеният по делото договор, сключен между представител на ЕС, в която се
намира процесния топлоснабден имот и дружестовото, извършващо услугата дялово
разпределение, е от 2002 г. и е сключен за срок от 5 години, т.е неговото действие се счита
за преустановено от 2007г. напред.
Ето защо този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство в общ размер от 851 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК еик има вземаня към И. П. И. с ЕГН:
********** и адрес: адрес, за сумата от 1 308,55 лева (хиляда триста и осем лева и 55
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
4
за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.04.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 118,27 лева (сто и осемнадесет лева и 27 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г., ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, срещу И. П. И. с ЕГН: **********
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че
има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 29,27лева (двадесет и девет лева и 27
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за сумата 4,94 лева (четири лева и 94 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 05.04.2022 г
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство в общ размер от 851 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Нелбо Инженеринг
ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5