Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Силвия Генова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 37 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.И.К., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19-0819-006985/20.12.2019г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и „глоба“
в размер на 10 лева за допуснати нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата, бланкетна по същество, се сочи, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при непосочени по вид
съществени процесуални нарушения, които го опорочават. Оспорва се възприетата от АНО фактическа
обстановка и се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и посочва, че видно от събраните в производството
доказателства бариерата е паднала върху автомобила, който се движел след
линейката, като автомобилът е бил в движение когато бариерата е била вдигната и
следователно не е имал как да знае, че същата ще бъде спусната докато под нея
има преминаващи превозни средства. Наред с това излага, че в обстоятелствената
част на постановлението отсъставало посочване по какъв начин са били
реализирани пречки за движението, опасност за живота или здравето на други
граждани. В условията на евентуаност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН с
оглед обстоятелството, че вреди са реализирани само върху собствено имущество.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, който счита жалбата за неоснователна, моли същата да бъде
оставена без последствия, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.11.2019г. около 19.45 часа в гр. Варна, на ул.
„Христо Смирненски” жалбоподателят П.И.К. управлявал лек автомобил „Шкода
Рапид” с ДК № СВ 4813 НР, собственост на Дирекция УССД МВР, като при влизане в
двора на МБАЛ „Света Марина”, движейки се след автомобил на Спешна помощ,
навлиза непосредствено след автомобила на Спешна помощ, като бариерата се
спуска автоматично върху тавана на лекия автомобил и нанася материална щета
върху лайтбара на автомобила.
Автоматичният цикъл на бариерата бил описан с указателна
табела на входа, непосредствено преди бариерата.
Във връзка с това св. С. съставил на водача на лекия
автомобил АУАН за допуснати нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП.
Въз основа на този АУАН впоследствие било издадено и
процесното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя А.С., който беше достатъчно категоричен
досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 19-0819-006985/20.12.2019
год. на Началника на Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен
орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални
срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз
основа на него НП.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от
жалбоподателя, съдът намира, че АНО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, свързани с описанието на допуснатото наушение, което на
практика е довело до съществено ограничаване на правото на жалбоподателя да
разбере в извършването на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП
съдържа в себе си три отделни хипотези на нарушение, а именно учатник в
движението с
поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди. Изброените биха могли да съществуват както заедно, така и поотделно, като
в случая и с оглед описаното от актосъставителя, както и с оглед
доказателствата по преписката очевидно е налице хипотезата за причиняване на
имуществени вреди.
При все това обаче видно от обстоятествената част на
издаденото НП жалбоподателят е бил санкциониран за това, че с поведението си е
създал пречки за движението(каквито не са посочени и за каквито не се събраха
обективни данни), причинил е имуществени вреди и е създал опасност за живота и
здравето на хората (като отново не са описани действията с които конкретно е
създадена опасност за лица, различни от водача на автомобила).
Поради изложеното съдът намира, че подобно обобщено
описание на нарушението на практика прерятства правото на жалбоподателя да
разбере с кои точно свои действия какво се претендира, че е извършил.
Що се отнася до нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП за същото отсъстват на пракитка всякакви
фактически положения, свързани с неговото извършване – кога е бил изискан и
съответно не е бил носен контролен талон – към момента на извършване на
нарушението или към момента на съставяне на АУАН (доколкото той е бил последващ
такъв).
Предвид посоченото, съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
издадено.
За пълнота, в случая съдът следва да посочи, че не може
да става дума за случайно събитие доколкото режимът на работа на бариерата е
бил известен и е бил указан, като той очевидно действа по отношение на всички
видове автомобили, с изключение на тези на Спешна помощ, с оглед специфичния
характер и режим на тяханта работа.
Доколкото в съдебно заседание нито една от страните не е
поискала разноски, то съдът намира, че не следва да се произнася в тази връзка.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0819-006985/20.12.2019 год. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на П.И.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и „глоба“ в размер на 10
лева за допуснати нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: