Разпореждане по дело №7/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по повод депозирана в съда жалба от подсъдимия по НОХД № 805/2009г. по описа на С. районен съд, срещу протоколно определение по чл. 309 от НПК, с което съдът е потвърдил мярката му за неотклонение "парична гаранция от 500 лв".

Жалбата е бланкетна и с нея се атакува размера на сочената гаранция.

Постановената мярка е актуална от 20.01.2010г., когато е била заменена съществуващата гаранция от 2000 лв. Фактически подсъдимият е бил задържан от началото на производството, първоначално с мярка за неотклонение "задържане под стража", впоследствие заменени с парични гаранции, които не е внасял и е останал задържан.

Към настоящия момент производството срещу него е приключило пред първата инстанция с постановена присъда на 24.03.2010г. с която е признат за виновен по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание 2 години "лишаване от свобода".

След постановяване на присъдата съдът е постановил и обжалваното определение, с което е потвърдил наличната мярка за неотклонение. Г. е осъждан, с висока степен на опасност на личността му и с оглед изслушаната съдебно психиатрична и психологична експертиза, няма постоянни доходи и в недобро материално положение.

При горната относима към случая фактология, въззивния съд приема, че жалбата му е неоснователна. За този си извод се позовава на обстоятелството, че правилно първоинстанционния съд е приел, че след като присъдата му е осъдителна на лишаване от свобода, което не е отложено по чл. 66 НК, не са налице процесуалните основания на чл. 309 ал. 2 от НК за налагане на по- лека мярка И. за отмяна на актуалната, което се обуславя от необходимостта Ч. процесуалните способи по ограничаване на свободата на движение на осъден, да се гарантира предстоящото изпълнение на наложеното наказание. Вярно е, че присъдата не е влязла в сила, но този съдебен акт е факт, който е съобразен с предпоставките в чл. 309 от НПК. Същевременно и без да разглежда въпросите свързани с обосноваността на присъдата, приема, че многократните осъждания на лицето и високият риск от извършване на друго престъпление предвид личността му са допълнителен аргумент за потвърждаване на наложената му мярка. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 309 ал. 4 вр. с чл. 341 и сл. НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Г. Г. с ЕГН * за изменение на мярката му за неотклонение " парично гаранция от 500 лв." , потвърдена с Определение № 24.03.2010г. по НОХД № 805/2009г. по описа на СРС.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия- докладчика Андонова:

След като се запознах с жалбата намирам, че същата е недопустима за разглеждане пред настоящата инстанция, тъй като съгласно разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК на обжалване подлежат само определенията по ал.2 и 3 от същия член, касаещи изменението И. отменянето на мярката за неотклонение. Следователно определенията по ал.1 по чл.309, каквото е и разглеждането, а именно, с което се потвърждава марката за неотклонение, не са предвидени за инстанционен контрол и по аргумент на нормата на чл.341 от НПК, където не е предвидено изричното им обжалване.

СЪДИЯ АНДОНОВА: