Р
Е Ш Е Н И Е № 91
гр.Перник,
02.04.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.КАПКА ПАВЛОВА
2.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева
В.гр.дело № 661 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, представлявано от
изпълнителния директор П.Я., чрез процесуалния му представител юрк. Ц.М. срещу
Решение № 295 от 11.04.2016 г., поправено с решение от 20.09.2016 г., постановено по гр. д. №
04491/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия, II съдебен състав, в частта, в която са
уважени предявените от Г.В.А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.), вр. с §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането.
С обжалваното решение, ответникът
ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да
заплати в полза на ищцата сумата от 7 603 лв., представляваща обезщетение
за възстановяване на вредите по застраховано имущество - жилищна сграда и
гараж, находящо се в ***, вследствие от настъпило на 21.08.2012 г., 29.08., 30.08., 14.09.2012 г.,
19.09.2012 г. и 22.09.2012 г. застрахователно събитие по застрахователна
полица №***-земетресение, причинено от
сеизмични събития, локализирани от Националната сеизмологична служба в района
на гр. Перник, на процесните дати, ведно със законната мораторна лихва, считано
от датата на предявяване на иска - 04.07.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до първоначално предявения
размер от 15 000 лв. С решението застрахователното дружество е осъдено да
заплати на Г. А. и сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
възстановяване на вредите по застраховано имущество - жилищна сграда и гараж,
находящо се в ***, вследствие от настъпило на 05.08.2013 г.,
11.08.2013 г., 12.08. и 13.08.2013 г. застрахователно събитие по
застрахователна полица № *** -земетресение,
причинено от сеизмични събития, локализирани от Националната сеизмологична
служба в района на гр. Перник, ведно със
законната мораторна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска - 04.07.2014 г. до окончателното й заплащане.
С въззивната жалба се твърди, че
при определяне размера на застрахователното обезщетение първоинстанционният съд
неправилно не е приспаднал вече изплатената от застрахователното дружество сума
в размер на 8835,72 лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди
вследствие от първоначалното земетресение през 2012 г. Поддържа се, че тези
вреди неправилно са приети като възстановени и впоследствие настъпили отново в
резултат от вторичните земни трусове. В жалбата се сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че застрахователят има право да откаже плащане
на застрахователно обезщетение само при
наличие на общите предпоставки, регламентиран в чл.211 от КЗ (отм.). Посочва
се, че в случая застрахованият не е доказал наличие на причинно-следствена
връзка между процесните вреди и настъпилите на процесните дати вторични
трусове, с изключителна ниска степен, по-малка от 2, 5 по скалата на Рихтер, нито кои от щетите са
настъпили в резултат на първия силен трус и кои са от вторичните и дали изобщо
има нанесени щети от вторични трусове.
Жалбоподателят поддържа, че по
делото не са били събрани доказателства какво е било състоянието на имота преди
земетресението и какви сеизмични въздействия може да понесе самата конструкция,
както и че при определяне на дължимото обезщетение не следва да се включва
сумата за извършване на укрепителни работи в сутерена и етажите на процесния
имот, тъй като за последния не е извършвано конструктивно обследване и не е
одобряван инвестиционен проект. Излагат се съображения за недоказаност на
причинно-следствена връзка и между настъпилите на 11.08., 12.08. и 13.08.2013
г. земни трусове и твърдените материални щети, от една страна, както и между
сеизмичната активност в района след земетресението от 22.05.2012 г. и
претендираните допълнителни щети по полица № ***, извън тези, установени от
ответното дружество.
Жалбоподателят намира, че по
делото е доказано съществуването на минни галерии и кухини под процесния имот,
допринасящи за неговата неустойчивост при сеизмични въздействия. Отбелязва, че
въпреки този факт неправилно районният съд не е съобразил влиянието им върху
конструкцията на процесната сграда. Твърди, че исковите претенции са недоказани
и по своя размер, тъй като липсва яснота относно начина на определяне
стойността на строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на
вредите. Налице е невъзможност да се разграничи кои от щетите са вследствие от
първото силно земетресение и кои са резултат от последващите, вторични трусове,
доколкото същите въобще са причинили щети. Въвежда се твърдение за непълнота и
неяснота на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, както и за наличието на противоречия между отделните
заключения-основно, доработка и допълнително.
Молят
решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се постанови ново такова,
с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани,
както и да се присъдят направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата и въззиваема страна Г.А., чрез
пълномощника адв. Н.Х., в който се излагат съображения за неоснователността на
въззивната жалба и законосъобразността на постановеното решение. Поддържа се,
че в резултат от настъпилите вторични трусове, по процесното имущество са
причинени нови вреди- различни от уврежданията, пряко причинени от първичния
земен трус на 22.05.2012 г., за които е било заплатено обезщетение от ответното
дружество, и които са възстановени след ремонтни дейности през лятото на същата
година. Посочва се, че ищцата, в качеството си на застрахован, е предприела
своевременни действия по уведомяване на застрахователя за настъпилите вреди.
Приема се за установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между
настъпилите застрахователни събития и уврежданията на процесното имущество.
Въззиваемата страна счита, че при определяне размера на необходимите
строително-монтажните работи за възстановяване на вредите, съдът правилно е
взел предвид извършените ремонтни дейности след първоначалното земетресение от
22.05.2012 г. и оспорва съществуващите минни галерии в района, в който е
разположен процесният имот, да са оказали значителни изменения и констатираните
повреди да са в резултат на пропадане или слягане на земни пластове. С тези
доводи се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените разноски.
Пред въззивната инстанция, на основание чл.266, ал.3 от ГПК, е допусната тройна съдебно техническа експертиза, с вещи лица със специалност ПГС, организация и изпълнение на строителството, по конструкции на сгради и оценка на недвижими имоти и вещо лице геолог.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Г.В.А. против застрахователното дружество,
-иск с правно основание чл.208 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 15 000 лв. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица № *** от 05.05.2012 г. за възстановяване на вреди по застраховано имущество – жилищна сграда и гараж, находяща се в ***, причинени при настъпило на 21.08.2012 г., 29.08.; 30.08.2012 г. и 14.09., 16.09, 19.09 и 22.09.2012 г. земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на гр.Перник на посочените дати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване;
-иск с правно основание чл.208 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 25 000 лв. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица № *** от 05.05.2012 г. за възстановяване на вреди по застраховано имущество – жилищна сграда и гараж, находяща се в ***, от които 10 000 лв. стойността на ремонтно –възстановителни дейности за отстраняване на увреждания, в резултат на настъпило на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08.2013 г. и 13.08.2013 г. земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на гр.Перник на посочените дати, и сумата от 15 000 лв. за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително –възстановителни работи, съобразно проекта, в резултат на вреди от отцепване /отклонение/ на жилищната страда от сградата – близнак, в резултат земните трусове и активираното свлачище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване.
С отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът – застраховател е оспорил исковата претенция за заплащане на обезщетение по молба подадена от ищцата след получаване на определеното й обезщетение по полица № *** за вреди, настъпили от големият трус на 22.05.2012 г., поради липсата на причинно следствена връзка със сеизмичната активност в района на жилищната сграда и с доводи, че застрахованият не е предявил претенциите си в преклузивния срок, уговорен в договора и т.1.3. от Раздел VI от Общите условия, което основание за отказ или намаляване на обезщетението по чл.206, ал.3 от КЗ (отм.). Ответникът е оспорил и исковата претенция за заплащане на обезщетение по полица № *** за имуществени вреди, настъпили в периода – м.август 2013 г. , поради липсата на причинно следствена връзка между бедствието и претендираните вреди, тъй като регистрираните след 22.05.2012 г. в района земни трусове са с много ниска степен и не могат да доведат до причиняване на материални щети по сгради с такъв характер, като претендираните с исковата молба. Твърди също, че в периода на действие на двете застрахователни полици не са активирани свлачища, свличане или срутване на земна маса, които да са довели до увреждания на жилищната сграда на ищцата. Ответникът е оспорил исковите претенции както по основание, така и по размер, като твърди, че същите не отговарят на размера на действително претърпените вреди.
Безспорно между страните е било наличието на обвързващо ги валидно застрахователно правоотношение по сключените полици за застраховка „Жилищни сгради и домашно имущество” при ОУ, със срок на действие обхващащо периода, в който се твърди да са настъпили имуществените вреди; че във връзка с настъпило на 22.05.2012 г. застрахователно събитие земетресение по полица № *** е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9 376, 74 лв. по щета № ***, които обстоятелства са приети от съда за ненуждаещи се от доказване с определение по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК.
С решение Решение № 295 от 11.04.2016 г., първоинстанционният съд е приел, че за периодите, визирани в исковата молба са настъпили установените и оценени в заключението на вещите лица по допуснатата СТЕ имуществени вреди, в резултат на застрахователно събитие земетръсна дейност, съставляващо покрит застрахователен риск по валидно сключени договор за имуществена застраховка по клауза II.”Земетръсно покритие” т.18.16. Земетресение” от ОУ. Също така, че се касае за настъпили вследствие на земетръсната дейност вреди, след първия трус на 22.05.2012 г., който е бил с най-висока степен е увредил конструкцията, поради които в последствие земни трусове, макар и с по-ниска степен са довели до нанасяне материални щети и те не се дължат на процеси на бавна деформация и разрушаване, постепенно увреждане, нито на естествени процеси на слягане на земни пластове над минни галерии, от което е направил извода за наличие на причинно следствена връзка между застрахователните събития и настъпилите вреди. Също така е приел, че вредите се изразяват в СМР в сутерена и в коридор и стълбищна площадка на двата жилищни етажи, таван и в укрепителни работи на сутерен и етажи (п.IV), които следва да се извършват за привеждане на имота в първоначалното му физическо и функционално състояние. С решението е прието, че настъпилите от земетресението от 22.05.2012 г. вреди са били обезщетени и отремонтирани, поради което претендираните вреди с исковата молба съставляват изцяло нови щети по сградата, които не са в резултат на друго въздействие или пък в резултат на неотстраняване на предишни поражения. Също така, че те не са настъпили в резултат на естествени процеси на слягане на земни пластове, заради наличието на минни галерии в района.
С Определение № 617/29.07.2016
г., постановено по въззивно гражданско дело № 480/2016 г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, производството, образувано по процесната въззивна жалба е
прекратено, а делото върнато на Пернишкия районен съд за произнасяне по
допуснати очевидни фактически грешки, съгласно мотивите на съдебния акт. В тази
връзка с Решение от 20.09.2016г., постановено по гражданско дело № 04491/2014
г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в обжалваното Решение № 295 от 11.04.2016 г.,
като в осъдителната част на диспозитива по първия предявен иск - за заплащане
на обезщетение по застрахователна полица № *** като дати на настъпване на
застрахователното събитие са добавени още датите 29.08.2012 г., 30.08.2012 г. и
16.09.2012 г., а в осъдителната част на диспозитива по втория предявен иск-за
заплащане на обезщетение по застрахователна полица № ***/05.05.2013
г. като дата на настъпване на застрахователното събитие е добавена още датата
12.08.2013 г.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд служебно провери изцяло валидността на обжалваното решение и допустимостта, в обжалваната му част, и приема, че същото е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите на жалбоподателя, които касаят правилността на постановения акт и се обхващат от предмета и обхвата на въззивното производство, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при извършването на която прие за установено следното:
По делото е установено, че за щети настъпили в резултат на земетресение на 22.05.2012 г., при действието на застрахователна полица № *** е било определено обезщетение в размер на 9376, 74 лв. Същите са описани в констативен протокол (л.47-49) и опис – заключение (л.50) и е изплатено обезщетение в размер на 8980, 66 лв. след приспадане на неплатените застрахователни премии по договора, с което страните са уредили окончателно отношенията си във връзка с обезщетение за вреди.
Видно от писмо с изх.№ 672/04.09.2013 г. и писмо с изх. № 672/19.09.2013 г., в района на гр.Перник са регистрирани земетресения с максимален амплитуд до 2, 5 по скалата на Рихтер. От удостоверение изх.№ 396 от 29.06.2015 г. от НИГГГ е видно, че след регистрираното на 22.05.2012 г. земетресение с магнитуд 5, 6 има регистрирана сеизмична активност, като регистрираните земетресения са посочени по дата, време, координати, дълбочина и магнитуд. За процесните периоди (в исковата молба) са регистрирани трусове на 21.08.2012, 14.09.2012 г., 19.09.2012 г. и 22.09.2012 г. от 2, 5 – до 2, 7 по скалата на Рихтер, от които само две са били с дълбочина 2-3 километра. На останалите дати посочени в исковата молба и обхванати от времевото действие на полица № *** не са регистрирани трусове. Също така се установява, че на датите 5.08.,11.08. и 13.08.2013 г. са регистрирани трусове с магнитуд 2, 0 до 2, 2 по скалата на Рихтер и дълбочина от 4-12 км. Такива не са регистрирани на другата дата, посочена в исковата молба.
От представеното по делото писмо с вх.№ 222/26.11.2012 г. се установява, че ищцата е подала молба за обезщетение за вреди, претърпени след 27.08.2012 г. (датата на изплащане на определеното обезщетение по щета ***), описани в молбата в п.1.-п.10., по която застрахователят е постановил отказ. Предмет на претенцията са вреди, извън описаните и оценени щети по щета ***, тоест нови вреди, а именно: I. В сутерен – напукани и счупени плочки и цимент в стаята, напукан и надигнат теракот в кухнята и пропаднала циментова замазка; надигнат ламиниран паркет в коридора, вследствие надигната замазка; неотварящ се прозорец в мазето; вратата в кухнята не се отваря, напукана изцяло мазилка отвън на сутерена; пропукана отвътре стена на външната врата; отделяне на мозайката и стената на стъпалата към сутерена; спукана мозайка на площадки на 1 и 2 етажи; разделяне на терасата на 2 етаж – изолацията; напукана настилка на коридор на 2 етаж; изолация на баня на 1 етаж спукана; скъсан холендер в детска стая в 1 етаж и спукана плоча на гаража. Застрахователят е отказал изплащането на обезщетение с мотиви, че не е настъпило застрахователно събитие – не е установено сеизмична активност след датата на изплащане на определеното обезщетение и уреждане на отношенията им по повод настъпилите вреди от земетресението на 22.05.2012 г. По делото не са представени никакви писмени доказателства за това, че вредите описани в Констативния протокол от 06.06.2012 г. за отстранени и какви са извършените строително ремонтни работи в жилищната сграда. В тази връзка са единствено дадените показания на свид. А. и свид. Б., които свидетелстват за отстраняване на щетите по жилищната сграда. Видно от заключението на допуснатата първоначална СТЕ пред въззивния съд, липсващите данни за отстранените щети не позволява да се даде заключение кои от констатираните вреди са настъпили след изплащане на обезщетението и кога, както и дали са настъпили въобще през периода посочен в исковата молба – не може да се установи с каква давност са уврежданията и кога е извършван ремонт. Липсват водени строителни книжа и актове за скрити работи, както и двустранни констативни протоколи с описи за щетите. След съобразяване на писмените доказателства за описаните щети от земетресението от 22.05.2012 г. и заключението на тричленната СТЕ обаче, следва да се приеме, че останалите щети - констатирани и оценени от вещите лица в първоначалното заключение от 06.10.2015 г. /доработка и допълнително заключение от 01.03.2016 г./ не обхващат описаните и оценени при завеждане на първоначалната щета вреди в резултат на голямото земетресение от 22.05.2012 г. Със заключенията на допуснатите пред двете инстанции тричленни СТЕ /допълнително заключение 11.09.2018 г./ относно стойността на СМР за отстраняване на констатираните вреди- извън тези, описани и оценени от застрахователя през м. юни 2012 г., е видно че възлиза на 8826 лв., дадени поотделно по видове и стойности в заключението. Това е стойността на вредите, настъпили след изплащане на застрахователното обезщетение, неописани и необезщетени от застрахователя в периода – от 27.08.2012 г. до 15.08.2013 г. и необходими за възстановяването им СРМР.
В експертните заключения е посочено, че уврежданията биха могли да настъпят в следствие на процеси на бавна деформация и разрушаване, постепенно увреждане/овехтяване, износване, корозия и др./ и на собствен недостатък на имуществото, но при огледа не са установени такива. От заключението първата тричленна СТЕ се установява, че щети не се причиняват при единични трусове с магнитуд до 2, 9 по скалата на Рихтер. В съдебно заседание на 04.11.2015 г. те изясняват обаче, че тези щети биха могли да настъпят и в резултат на последващи голямото земетресение трусове, независимо, че степента им е по-ниска. Това е така, тъй като освен силният трус, последващите дори биха могат да доведат до по-голямо увреждане от първоначалния, тъй ако се получава „наслагване.“- л.138 от първоинстанционното дело. С оглед данните за силата на процесните трусове, която е по – малка от 2, 9 по скалата на Рихтер, но същите са настъпили през кратък период от време, то регистрираната сеизмична активност създава реална възможност от настъпване на вредите. Те са реално възможно следствие на застрахователното събитие, негова закономерна последица. Ето защо, въззивният съд намира доводите за неправилност на обжалването решение, поради липсата на причинна връзка между установените имуществени вреди и тези застрахователни събития за неоснователни. В тази насока съдът съобрази и съдебната практика на ВКС в Решение №9 от 02.02.2018 г. по гр.д.№1144/2017 г. на III г.о. В този случай причинната връзка между застрахователното събитие/събития и вредите е налице, тъй като те са предоставени от действието не на всяко от тези отделни събития, а от съвкупното им действие. Съгласно клаузата на т.18.16. от ОУ в застрахователния договор е уговорено, че периодичното настъпване на сеизмологични събития с непрекъснат характер съставлява едно застрахователно събитие, с което също е признат увреждащия им характер. Обстоятелството, че поради ниския си интензитет всяко едно от тези земетресения не е в състояние да причини претендираните вреди, не изключва настъпването им в резултат на последователното им въздействие, както и това, че всяко от тях предпоставя вероятността за причиняване на нови вреди. Причинната връзка не би била налице, само ако при мисленото им изключване няма да настъпи вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че не са налице други въздействия, нито други причини довели до причиняване на описаните и остойностени от вещите лица вреди. От заключението на вещите лица инж.Ц. и инж.Н. е видно, че не са установени увреждания по сградата в следствие на процеси на бавна деформация и разрушаване, постепенно увреждане. Това се подкрепя и от заключението на тричленна съдебно техническа експертиза с вещи лица специалисти в областта на гражданското строителство, организацията и изпълнението на строителството, по конструкции на сгради и оценка на недвижими имоти, както и специалист-геолог, изслушано пред въззивната инстанция. От заключението и писмото с изх.№ 78 от 07.03.2016 г. на „МИНИ - Перник“ ЕАД в ликвидация, се установява, че няма значими размествания на земни пластове за периода. Заключението на вещите лица в тази връзка е категорично, че уврежданията не са настъпили в резултат на движение на земни пластове, „пропадане“ и „слягания“.
Пред въззивния съд е допуснато изслушването на тричленна СТЕ с вещи лица –специалисти – ПГС, включително с пълна проектантска правоспособност и специалист –геолог, от чието заключение също този извод се потвърждава /л.46 от въззивното дело/, тъй като в конструкцията на сградата не са установени видими дефекти и повреди и не е установено „отцепване“ на сградата – близнак. Фугата, която е констатирана на място съставлява „деформационна/работна фуга“, която има за цел да предотвратява допълнителни дефекти при усукване. Тя не е била изпълнена съгласно технологичните изисквания и запълнена с материал, отговарящ на съответните якостни и деформационни характеристики за уплътняване. В съдебно заседание на 07.02.2017 г. вещите лица са изяснили, че установените при огледа пукнатини не съответстват да са получени вследствие на слягане на основи на сградата. Тези деформации са еластични и са получени при движение на сградата, и връщането й в първоначалното положение. Докато при увреждания на конструкцията на сградата биха възникнали пластични деформации, деформации които са над границата на носимоспособност на конструктивните елементи /бетон, стомана/, което би причинило много по –големи пукнатини, от тези констатирани на място. От приложените по делото строителни книжа във връзка с изграждането на сградата и заключението на тричленната СТЕ се установява, че сградата е изградена в съответствие със строителните правила и норми, съответно след съставянето и издаването на съответните документи.
От
заключението на повторната тричленна СТЕ /от 13.06.2017 г./ се установява, че сградата
е проектирана през 1977 г. и отговаря на нормите съгласно „натоварване на
сгради и съоръжения“ от 1964 г. и Правилник за строителство в земетръсни райони
от 1964 г., който действа до 1987 г. Съгласно сега действащата нормативна
уредба Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г. е „неосигурена“. Изложените по-горе от
съда изводи относно носимоспособността на конструкцията на сградата и относно
наличието на причинна връзка с твърдените за настъпили вследствие на компрометирането
й вреди обаче не се променят, тъй като и в това заключение на вещите лица няма
данни за увреждането на конструкцията на сградата – те не са правили
обследване, което да формира извода, че тя е такава с остатъчна
носимоспособност и поради това е претърпяла вреди от иначе леките трусове със
степен до 2, 09 по скалата на Рихтер. Тук следва да се подчертае, че
конкретните и установени след голямото земетресение от 22 май 2012 г. щети по сградата НЕ включват такива по
конструкцията й. Фактът, че съгласно пременените нормативни изисквания относно
изискванията за проектиране на сгради същата се квалифицира като „неосигурена“,
не води до извода, че сградата е претърпяла такива промени в конструкцията,
довели до промяна на носещата й способност, коравина и дуктилност. Тя се квалифицира
като такава по смисъла на цитираната Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за
проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони само с оглед годината на
построяването й – вж. §1, т.4 от ДР на
Наредбата, където се казва, че „неосигурени сгради“ са сградите, които са изградени преди 1987 г.
и повишената степен – VIII,
на която следва да отговарят новите сгради. По делото не се установиха данни и не
е дадена оценка от обследване по реда на чл.5 и сл. от Наредба № РД -02-20-2 от
2012 г., че сградата не е сеизмично осигурена. Съгласно цитираната Наредба –
арг. от чл.6, ал.2 и ал.3, за да се приеме наличие на изменение в конструкцията
на сградата при обследването, то дефектите и промените, следва да са довели до
нарушаване на носещата способност, коравина и дуктилност и дълготрайност и те не
трябва да са несъществени по смисъла на Наредбата, с оглед критериите по
ал.3.т.1-4. За да се уважи претенцията за обезщетение за вреди, изразяващи се в
допълнителни разходи за укрепване следва да е налице и причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. За да е налице такава връзка
вредата трябва да е адекватна последица на увреждащото събитие – то да е годно
да доведе до настъпилия отрицателен резултат, а както се установи по делото
силата на сеизмичните събития настъпили през процесния период не предпоставят
настъпването на конструктивни увреждания, а само архитектурни. Поради липсата
на данни за изместване на реперите и твърдяното „отцепване“, то не може да се
приеме и че тази вреда е динамична последица от тях, нито че е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития. Не се установи че
процесните сеизмични събития от този характер, са създали конкретна, реална
възможност за настъпване на вредата или я превръщат в реалност. Ето защо, съдът
намира за недоказано наличието на такава причинно-следствена връзка между
застрахователните събития и претендираните вреди от необходими разходи за изготвяне
на проект и извършване на СМР за укрепване на сградите.
От заключенията на вещите лица се установи по делото, че стойността на работен проект за укрепване, както и на СМР за укрепване са дадени в количествено - стойностна сметка към заключението на тричленната СТЕ изслушана пред въззивния съд и заедно със СМР за отстраняване на щетите възлизат на – 8826 лв. От заключението на тричленната СТЕ от 11.09.2017 г. се установява, че СМР за отстраняване на щетите и за укрепването и стройността на работния проект – 18041, 57 лв. и възлизат общо на 26867, 57 лв.
Действително по делото не се установи подаването на уведомление от застрахования по имуществената застраховка сключена с полица *** преди 26.11.2012 г. От Общите условия за застраховка Имущество на застрахователната компания, при които са сключени и двата застрахователни договора с ищцата, се установява, че при застраховката "Жилищни сгради и домашно имущество”, съгласно чл.1.3. раздел VI застрахованият следва да уведоми без забавяне и не по –късно от 3 дни от узнаване на събитието за настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.4 от същият раздел, застрахователят има право да откаже или да намали обезщетението. Не се спори, че ищцата е подала уведомление от 15.08.2013 г. по застрахователна полица № ***/05.05.2013 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие, нови земни трусове на 11-13.08.2013 г., а именно: пукнатини по стени и под в сутерен, неотваряща се врата, изместване на стълбище, коридор, спукан водопровод в сутерена. С писмо с изх.№ 250-02-5167 от 26.09.2013 г. застрахователят е отказал да плати обезщетение за описаните в уведомлението вреди, с мотиви, че на 11.08. и 13.08.2013 г. регистрираните земетресения са с магнитут до 2, 9 по скалата на Рихтер, усещат се слабо и не водят до настъпване на материални щети и в следствие на тях не биха могли да се причинят тези увреждания. Първоинстанционният съд неправилно е приел в решението си, че ответникът не оспорва и че е бил уведомен от застрахования за настъпилото събитие - л.185, стр.5 от решението. В случая такова уведомление е подадено от ищцата на 26.11.2012 г., видно от писмено доказателство на л.52 от делото и от него се установява неспазването на уговорения в договора и в закона срок. За застрахователно събитие, настъпило на 11.08.2013 г. и 13.08.2013 г. и в обхвата на действието на полица 033902 уведомление е било подадено на 15.08.2013 г.
С оглед на обстоятелството, че съгласно застрахователните договори е посочен застрахователен риск „земетресение”, за който застрахователят осигурява покритие, и като взе предвид становищата на страните, съдът правилно е приел за безспорно установено по делото, че е налице покрит риск, при настъпването на които застрахователят ще дължи изплащането на застрахователно обезщетение. По отношение на изпълнението на всички изисквания в КЗ (отм.) и общите условия /ОУ/, с които застрахователят свързва изплащането на обезщетението, в случая не е изпълнено задължението да се уведоми застрахователя в 3 дневен срок за събитията, които се твърди да са настъпили през 2012 г. Въведеното възражение за наличие на основание за отказ по чл.206, ал.3 от КЗ – отм., обаче е неоснователно. В КЗ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно: /1/ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл. 189, ал.4 КЗ (отм.); и чл. 191, ал.2 КЗ (отм.); /2/ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя- чл. 206, ал.3 КЗ; /3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл. 207, ал.2 КЗ (отм.).
Законодателят не е предвидил, че всяко неизпълнение от страна на застрахования на договорното му задължение по имуществена застраховка е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.). Съгласно чл. 206, ал.3 от КЗ застрахователят има право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал.1 и ал.2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението му е направило невъзможно установяването му, какъвто не е настоящия случай. Доказването на тези обстоятелства в процеса е поставено в тежест на застрахователя, доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от позоваването на това обстоятелство. Само фактът на забавата не освобождава застрахователя от задължението му за заплащане на застрахователното обезщетение, но в посочени две хипотези, неизпълнението може да представлява основание за отказване на плащането, ако този факт бъде доказан от застрахователя. В случая установяването на причинените вреди не е било възпрепятствано от факта, че застрахованият е подал писменото уведомление по образец на 22.11.2012 г., или – два месеца след настъпване и на последното земетресение. Това така, тъй като тези вреди е било възможно да бъдат установени и оценени и след уведомлението и несвоевременното му подаване не препятства възможността за установяване на вредите от застрахователя. Това обаче не е сторено, а той е постановил отказ да ги обезщетени само с мотиви, че застрахователни събития не са настъпили. Въззивният съд намира възражението по чл.206 от КЗ /отм./ за неоснователно и недоказано, а настъпването на вредите и причинно следствената връзка със сеизмичните събитие – доказани от събраните и обсъдени по-горе доказателства.
Относно претенцията за вреди от разходи за изготвяне на проект за укрепване на сградата и предписани съобразно проекта строителни работи - Въззивният съд намира, че в решението си пръвоинстанционният съд неправилно е приел настъпването на щети – компрометиране на конструкцията на сградата и укрепване по изготвен конструктивен проект, в резултат на земните трусове и активирано свлачище. От доказателствата по делото се установи категорично, че не са активирани движения на земни маси и свлачищни процеси, слягане на земни пластове и др. подобни, които да покриват дефиницията на покрит риск по т.13.1 вр. с т.18.15. от ОУ на застрахователния договор. По делото нито е подавано уведомление, нито е установено от ищцовата страна, чиято е тежестта на доказване за това пораждащо правото й на обезщетение обстоятелство, че е настъпило застрахователно събитие по см. на т. 18.15. от ОУ „свличане или срутване на земни пластове”. Видно от заключението на СТЕ, изслушана пред първоинстанционния съд и становището на „Геозащита” ЕООД –Перник, относно геодинамичното състояние на терена на който е застроена процесната жилищна сграда е, че теренът не попада в район засегнат от свлачищни проявления, а съществуването теренни особеност не са предпоставка за развитие на такива и района няма свлачищна активност. В района е регистрирано локално свлачищно проявление на друга улица.
Със заключението на тричленната СТЕ от 30.01.2017 г. е установено, че влияние върху устойчивостта на жилищна сграда при сеизмични трусове могат да имат минни галерии, в зависимост от разположението им (дълбочина), при земен трус с хоризонтална компонента, както и дали се запълват с вода – в който случай ще имат ролята на естествени виброгасители на сеизмични сили. По делото обаче липсват доказателства под процесната жилищна сграда да има такива галерии, нито да са извършвани съответните геоложки проучвания и изследване на физико-химичните характеристики на земната основа. Видно от писмо с изх. 78/07.03.2016 г. от „Мини Перник” ЕАД (в ликвидация), поставените на сградата репери с №№ 1735-1739 се наблюдават от м.април 2013 г. и са установени незначителни вертикални премествания, които са значително по-малки от критичните стойности за I категория от Инструкция за опазване на обектите и съоръженията от вредното влияние на подземните минни работи във въглищните басейни от 1983 г. По делото пред възивната инстанция се представиха строителни книжа и документи, издадени при строежа на сградата. Вещите лица сочат, че при разрешаването на строителството на тези терени се извършва преценка дали в достатъчна степен на сигурност земната основа отговаря на всички изисквания за изпълнението на строежа.
Относно претенцията за вреди от увреждане на конструкцията - От заключението на вещите лица по тричленната СТЕ, изслушана пред въззивния съд се установява, че не са констатирани „отцепването” между сградите – близнак, както и дефекти и повреди в конструкцията на сградата. Също така, че констатираните пукнатини не са с такъв размер и от такъв характер, за да говорят за слягане на сградата, т.е пропадане на основи и компрометиране на конструкцията. Вещите лица в съдебно заседание на 07.02.2017 г. изясняват, че те са в резултат на еластични деформации на конструкцията, която се възстановява в първоначалното си положение и не са констатирани поражения, които да са от значение за носимоспособността на конструкцията. При огледа са установени само такива които са по зидарии, мазилки, шпакловки и плочки. На базата на външния оглед и характера и вида на уврежданията вещите лица дават заключение, че не е нужно изследване на конструкцията, чрез разрешителни методи (оголване на конструкция, сваляне на зидарии и мазилки) за установяване степента на компрометирането й- такива данни в случая няма.
От заключението на вещите лица се изяснява, че последващи трусове могат да освободят напрежение в конструкцията, което е натрупано при първоначалния трус, но само ако се касае за такива които по време и интензитет последват първоначалния (често дори имат по- голям магнитуд). В случая обаче, който касае единични, по-леки и значително отдалечени по време трусове такава взаимовръзка се изключва. Такива земетресения не оказват разрушително въздействие върху сградите. Вещите лица са изяснили, че евентуални нарушения на конструкцията на стълбищните клетки и стълбищните рамена, за които биха могли да бъдат свидетелство констатираните пукнатини, не оказват влияние и не отразяват състоянието на конструкцията на самата сграда, тъй като тези клетки са само носещ конструктивен елемент за собственото си тегло и полезния товар над тях. Затова, като взе предвид и разпоредбата на т.9 от ДР на Наредба №РД-02-20-2/2012 г., съдът намира че стълбището не е носещ елемент процесната сграда при сеизмично въздействие. Ето защо, не следва да се приема заключението на СТЕ от 13.06.2017 г. в частта относно изводите, че пукнатините по стълбищните площадки показват компрометиране на конструкцията на сградата.
Строежът на сградата и гаража съответстват на СПН към момента на изграждането му и не се установи, по предвидения в действащата Наредба издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ ред за оценка на сеизмичната осигуреност на строежа и извършено обследване, той да не е с положителна оценка /чл.6/. Съгласно същата Наредба освен това се приема, че са налице несъществени изменения в конструкциите на строежите, когато при тяхното обследване носещата способност и коравината, включително сеизмичната осигуреност и дълготрайността, са в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането им в експлоатация, и не са установени дефекти (деформации и/или повреди) и/или предишни промени, свързани с нарушаване на проектната им носеща способност, коравина, дуктилност и дълготрайност, при спазване на критериите извършените промени в експлоатационните условия и въздействия могат да се поемат с наличните резерви в носещата способност и коравина на строителната конструкция, без да се нарушават нормативните изисквания към строежа, промени в масата на строежа или други промени – в т.ч. повреди от корозия, стареене, деформации на земната основа и др.) в строежа отговарят на изискването за относителна неизменяемост (с не повече от 5 %) на носещата способност, коравина и дуктилност на конструкцията /т.4/, тъй като такива конкретни данни за изменения в конструкцията на сградата не се събраха. Оценката на техническите характеристики на строежа се дава след извършено обследване, което в случая не е направено и не може да бъде заместено от изготвения и представен работен проект – част конструктивна.
Съдът приема, че не се установиха първо - сеизмичните събития, да са предизвикали изменения в сградната конструкция, както и тези изменения да са с такъв характер, че да са нарушават проектната носеща способност на сградата или да са налице въздействия, което да не могат да се поемат с наличните й резерви или да са изменили носещата способност, коравина и дуктилност на конструкцията.
Второ - при тълкуване
на клаузите на застрахователните договори и ОУ, е видно, че договореното
разширено покритие не покрива риска от настъпило след построяването й, след
сключване на договора или застрахователното събитие несъответствие с нормативни
изисквания за земетръсоустойчивост. Заключението на
тричленната експертизата, че без извършване на укрепителните дейности с оглед
на действащите земетръсни изисквания, сградата е конструктивно увредена с
намалена сеизмична носимоспособност не обосновава претенцията на ищцата, тъй
като не се доказа намалена в резултат на процесните сеизмични събития. Тези нормативни
изисквания са съществували и преди настъпване на застрахователното събитие /от
2013 г./, следователно при сключването на договора е взето предвид състоянието
на сградата към момента и обезщетението следва да обхване само необходимите за възстановяването
й в същия вид разходи. Противното би довело до неоснователно обогатяване на
застрахования, тъй като се претендира стойност на вещ в друго качество и
стойност. Затова необходимите укрепителни дейности с оглед на завишените
земетръсни изисквания не следва да се включат в обема на щетите, които подлежат
на обезщетяване съгласно застрахователния договор и ОУ и предвиденото
застрахователно покритие
Съдът намира,
че са установени всички предпоставки за уважаването на предявеният иск по
чл.208, ал.1 във вр. чл.199а КЗ /отм/ вр. чл.22 ЗЗД, даващи основание на ищеца
като изправна страна по застрахователния договор да иска изпълнение на
задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за
вредите по застрахованото имущество, в резултат на процесните сеизмични събития
през 2012 г. и 2013 г. Размерът на застрахователното обезщетение обаче следва
да се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната в следствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност към
момента на настъпване на застрахователното събитие /решение № 79/2.07.2009г по
т.д. № 156/2009г., І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК/. Остойностените от
вещите лица нови конструктивни елементи не са съществували към момента на
настъпване на застрахователното събитие, нито на сключване на договора. Съгласно клаузите на застрахователния договор и ОУ приложени от застрахователя и действали към
момента на подписване на полицата сключената имуществената застраховка при
„разширено покритие“ и допълнителни договорености, не включва допълнителен
разход за възстановяване на погиналото или увредено имущество по причина
необходимостта да се спазват строителни и други регулации, приети в изпълнение
на закон и друг нормативен акт. На възстановяване от застрахователя подлежат
всички вреди по застрахования имот, така че да бъде приведен в същото преди
настъпване на застрахователното събитие годно за обитаване състояние и в
състояние на такова съответствие, с действащите нормативни изисквания, в
каквото е било към онзи момент. В този смисъл не е налице клауза от договора, с
допълнително или разширено покритие, вменяваща задължение в тежест на
застрахователя да поеме риска от промяна в строителните норми и изисквания,
които в случая се изразяват в необходимостта от допълнителни укрепителни дейности,
за да бъде имота приведен съответствие с изискването на чл.195, ал.1 и ал.3 ЗУТ
да не създава опасност от аварии или други застрашаващи обстоятелства и
цитираната Наредба. От доказателствата по делото не се установи в следствие на
застрахователното събития сградата да е конструктивно увредена с намалена
сеизмична носимоспособност, спрямо тази, която обектът е имал преди настъпване
на застрахователното събитие. Установява се, че тези нормативни изисквания са
съществували преди настъпване на застрахователното събитие, сградата е отговаряла
на строителните норми и правила при построяването й и не са констатирани
несъответствие по реда на Наредбата. Затова необходимите укрепителни дейности с
оглед на завишените земетръсни изисквания не следва да се включат в обема на
щетите като допълнителен разход, тъй като такъв не е предвиден в
застрахователно покритие на сключения застрахователен договор.
При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел настъпването на претендирани щети от стойността на СМР за отстраняване на увреждания по архитектурната част на сградата, както и че те са причинени в резултат на застрахователните събития на посочените в исковата молба дати и е присъдил застрахователно обезщетение, но неправилно е определил размера им съобразно заключението на вещите лица по допуснатата пред районният съд съдебна експертиза. От допуснатите пред въззивната инстанция съдебни експертизи се установи, че стойността на СМР, необходими за отстраняване само на уврежданията по сградата са настъпили от земните трусове в периода от 21.08.2012 г. – 06.05.2013 г. и в периода след това и до 15.08.2013 г. е 8 826 лв. Съобразявайки приетото и неоспорено заключение на тричленната СТЕ от 11.09.2018 г., въззивният съд намира, че искът за обезщетение за вреди, причинени от сеизмични събития и съставляващи покрит застрахователен риск по полица № *** е основателен в уважения от първоинстанционният съд размер от 7 603 лв. и в тази част решението следва да бъде потвърдено. Исковата претенция за обезщетения за имуществени вреди - стойността на СМР, причинени от сеизмични събития и съставляващи покрит застрахователен риск по полица № *** е основателна до размера от 1223 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен над този размер – до предявения размер от 10000 лв.
Решението на районният съд, в частта, с която е уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер от 15 000 лв., за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително –възстановителни работи, съобразно проекта е неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови решение от въззивния съд, с което този иск да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед изхода
на делото, въззивният съд намира, че следва да се отмени първонстанционното
решение, в частта, с която са присъдени в
полза на ищцата разноски в размер на 1207, 76 лв. в първата инстанция. Следва да се осъди въззиваемата страна
да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата в размер на още 1269, 01 лв.,
разноски пред първата инстанция, освен присъдените с обжалваното решение, както
и сумата от 582, 60 лв. разноски по делото и 408, 25 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на Г.А. сумата от 2529, 90 лв. за
адвокатско възнаграждение и разноски по делото по делото, сторени пред въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 295 от 11.04.2016 г.,
поправено с решение от 20.09.2016 г., постановено
по гр. д. №
04491/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия, II съдебен състав, в частта, в която са уважени предявени от Г.В.А. срещу ЗАД „Алианц
България“ АД искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с §22 от
ПЗР на Кодекса за застраховането и ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да й
заплати - сумата от 7603 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вредите по
застраховано имущество - жилищна сграда и гараж, находящо се в ***, вследствие
от настъпило на 21.08.2012 г., 29.08.,
30.08., 14.09.2012 г., 19.09.2012 г. и 22.09.2012 г. застрахователно събитие по
застрахователна полица №***/05.05.2012 г.-земетресение,
причинено от сеизмични събития, локализирани от Националната сеизмологична
служба в района на гр. Перник, на процесните дати, и – сумата от 1223 лв. за застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, сключена с полица №***/05.05.2013г. от
застрахователно събитие - земетресение, причинено от сеизмични събития,
локализирани от НСС в района на гр.Перник на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08. и
13.08.2013 г., изразяващи се в стойността на ремонтно –възстановителни
дейности разходи за възстановяване на вреди по застраховано имущество – жилищна
сграда и гараж, находяща се в ***, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на предявяване на иска
- 04.07.2014 г. до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 295 от 11.04.2016 г.,
поправено с решение от 20.09.2016 г., постановено
по гр. д. №
04491/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия, II съдебен състав, в частта, в която ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на Г.В.А.
сумата от 23 777 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, вследствие от настъпило на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08. и
13.08.2013 г. застрахователно събитие по застрахователна полица №***/05.05.2013 г.-земетресение, причинено
от сеизмични събития, локализирани от Националната сеизмологична служба в
района на гр. Перник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба - 04.07.2014 г. до окончателното й заплащане,
както и в частта за разноските за размера от 1207, 76 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.В.А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането за присъждане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица №***/05.05.2013г. от застрахователно събитие - земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на гр.Перник на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08. и 13.08.2013 г., изразяващи се в стойността на ремонтно –възстановителни дейности разходи за възстановяване на вреди по застраховано имущество – жилищна сграда и гараж, находяща се в ***, в частта над уважения размер от 1223 лв., до предявения размер от 10 000 лв., както и изцяло исковата претенция за 15 000 лв. – за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително –възстановителни работи, съобразно проекта, в резултат на вреди от отцепване /отклонение/ на жилищната страда от сградата – близнак, вследствие на земните трусове и активираното свлачище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -04.07.2014 г., до окончателното й погасяване, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.В.А. с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* сумата от още 1269, 01 лв. за разноски пред първата
инстанция, сумата от 582, 60 лв. разноски по делото и 408, 25 лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* да заплати на Г.В.А. с ЕГН ********** сумата от 2529, 90 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.