№ 108
гр. Силистра, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Ана Аврамова
К. Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.
като разгледа докладваното от К. Ив. Краева Въззивно гражданско дело №
20213400500159 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. Х. А. с ЕГН
********** против Решение № 260006 от 09.03.2021 г. по гр.д. № 938/2019 г.
на Районен съд Силистра, с което са отхвърлени искове, предявени от
жалбоподателката, срещу Н. Х. Г. с ЕГН ********** с правни квалификации,
дадени от районния съд: по чл. 31, ал. 1; чл. 40; чл. 42, ал. 2; чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Тъй като тези искове са съединени в производство по иск за делба на три
поземлени имота и произнасянето по тях има преюдициално значение спрямо
него, последният също е отхвърлен. Имотите са с идентификатори и площ
както следва: ПИ 69804.11.3 – 15805 кв.м.; ПИ 69804.9.2 – 38709 кв.м.; ПИ
02405.7.44 – 12503 кв.м. Допуснат е до делба само апартамент с
идентификатор 66425.500.3077.3.15 на адрес гр. Силистра, ул.
„Ал.Стамболийски“ № 13, ет. 5, ап. 15.
След присъединяване на в.ч.гр.д.№ 158/2021 на СсОС делото има за
предмет също така Определение № 260100 от 13.04.2021 г. по гр.д. №
938/2019 г. на Районен съд Силистра, с което е оставена без уважение молбата
на Н. Г. за изменение на решението в частта за разноските.
Недоволна от обжалваното решение жалбоподателката и нейният
процесуален представител го намират за неправилно в частта му на
произнасяне по преюдициалните искове. Молят въззивния съд да отменени
решението на първата инстанция в обжалваната част, да разгледа исковете по
същество и да ги уважи. След проведена процедура по чл.101 ГПК от
въззивния съд моли, ако се уважат преюдициалните искове, да се отмени
решението на районния съд в отхвърлителната част по иска за делбата и
включи в делбената маса трите ниви.
1
Въззивните оплаквания на страната са обобщени и обособени в три
точки: I. Нарушение на съдопроизводствените правила; II. Необоснованост на
решението; III. Нарушение на материалния закон. В първата групата
оплаквания: I . Нарушения на съдопроизводствените правила – въззивната
страна въвежда оплаквания за: 1) неправилна квалификация на иска за
нищожност на процесното пълномощно, която трябва да е по чл. 26, ал. 2, изр.
1, пр. 2 ЗЗД, а не по чл. 31, ал. 1 ЗЗД; 2) неточно и неправилно определяне в
доклада по чл. 146 ГПК на доказателствената тежест на страните; настоява, че
в тежест на ответницата е да опровергае по несъмнен начин основанията за
нищожност на сделките; 3) отхвърляне на исковете по чл. 40 и чл. 87 ЗЗД,
въпреки неоспорването им от другата страна; 4) отказ на съда за разглеждане
на допълнително повдигнати основания за нищожност на сделките с аргумент
за преклузия; 5) отхвърляне на искания за допускане на нови, преки и
относими писмени и гласни доказателствени средства; 6) необсъждане в
мотивите на решението на възраженията срещу приетата експертиза, които са
преповторени във въззивната жалба; 7) отказ за назначаване на допълнителна
експертиза, въпреки искането в тази насока. Във втората група оплаквания: II.
Необоснованост на решението – страната изтъква следните доводи: 1) липса
на обективност при обсъждане на свидетелските показания на Пенева, Пенев
и П., като съдът превратно е заключил, че и те не установяват разстройство на
личността на наследодателката; 2) предоверяване на свидетеля Румен
Тодоров, който има интерес да даде показания, че като нотариус е спазил
закона при изповядването на сделките; 3) противоречие в изводите на съда:
3.1) по отношение действията на нотариуса – че са законосъобразни,въпреки
непрочитането и неподписването на пълномощното; и 3 . 2 ) при констатация,
че лицето е страдало от деменция към момента на подписване на
пълномощното, но въпреки това „напълно е разбирало свойството и
значението на извършеното от нея“; 4) излагане на лаконични мотиви по
направените доводи. В третата група оплаквания: III. Нарушение на
материалния закон –се излагат доводи, че: 1) нищожен на основание чл. 26,
ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД е договорът (при положение на чл. 44 ЗЗД и
пълномощното), сключен от дееспособно лице, което към сключването му не
е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това
състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие) – цитира и
прилага Решение №143/18.12.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2729/2018, 3-то г.о.
Оттук, и въз основа на събраните доказателства, страната извежда, че
районният съд е постановил решението си в противоречие с цитираното
правно основание и практика на ВКС.; 2) нищожно е пълномощното на
основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 576 и чл. 579, ал. 2 ГПК – порок във
формата на нотариалното му удостоверяване, предвид показанията на
нотариуса и поставения пръстов отпечатък вместо подпис; последното,
според въззивницата, доказва деменцията на упълномощителката; 3) искът по
чл. 42, ал. 2 ЗЗД е в зависимост от уважаването на един от предходните два
иска, при което съдът е следвало да приеме, че упълномощеният е ползвал
нищожно/унищожаемо пълномощно, което не поражда правни последици; 4)
искът по чл. 40 ЗЗД не е оспорен от насрещната страна; основава се на
2
десетократно по-ниската от пазарната цена, на която са продадени нивите;
съдът не е допуснал събирането на доказателства за този факт; 5) искът по чл.
87, ал. 3 ЗЗД също не е оспорен от ответницата, въпреки това и той е
отхвърлен, след като дори насрещната страна е поискала съда да изясни кой
носи доказателствената тежест за него, но това не е сторено;
жалбоподателката счита, че ответницата трябва да докаже плащането на
цената, което не може да стане с изявление пред нотариуса от името на
представляваната.
Въззиваемата чрез нейния процесуален представител оспорва
жалбата,счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение за
правилно.Изтъкват, че самата ищцова страна не е била наясно какви искове
предявява, което е наложило този въпрос да бъде уточнен в първото заседание
по делото.След изясняването на правната квалификация, в писмените
бележки са коментирани непредявени искове, но това не следва да води до
промяна в заявеното от страната в съдебното заседание, аргумент за което е
чл. 21 ГПК. Не отговаря на истината, че някои от исковете не били оспорени
–напротив, оспорени са всички искове. Въззиваемата страна смята, че
районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който почива
на събраните доказателства. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че ищцата и
ответницата са деца и наследници на Рада Г. Г., починала на 14. 05. 2019 г.,
както и относно обстоятелството, че последната малко преди смъртта си е
поставена под пълно запрещение с решение № 26/13.03.2019г., постановено
по гр.д. № 265/2019г. по описа на СОС. Не е имало спор и видно от
представените по делото пълномощно с per. № 94/03.01.2018г. и за
удостоверяване на съдържание № 95, том 1, №4/03.01.2018г. и нотариални
актове № 38, том I, per. №337, д. 20/12.01.2018г. на нотариус № 105 Румен
Тодоров, с вх. per. № 134/12.01.2018г. акт № 50, том I, д.37/2018г. и № 74, том
II, per. № 1003, д. 20/12.01.2018г. на нотариус № 191 Румен Лапков е
обстоятелството, че на 03. 01. 2018 г. Рада Г. Г. е упълномощила дъщеря си Н.
Х. Г. да продаде на когото сметне за добре и за цена, каквато тя прецени,
включително и да договаря със себе си на три недвижима имота —
земеделски земи. На 12. 01. 2018 г. Н. Х. Г., в качеството си на пълномощник
на Рада Г. продала на себе си два земеделски имота в землището на с.
Стрелково, а на 25. 04. 2018 г. и един земеделски имот в землището на с.
Балик. В пълномощното Рада Г. Г. е положила отпечатък от десен палец, като
нотариусът е отбелязал, че това е поради заболяване.
Пред първата инстанция ищцата е твърдяла, че при сключване на
упълномощителната сделка майка й не е била в състояние да разбира и
ръководи действията си, поради което и не е била в състояние да изрази
валидно волята си, поради което счита, че тази сделка е унищожаема. Поради
липсата на представителна власт, възникнала в полза на пълномощника счита,
че сключените чрез това пълномощно договори за покупко – продажба са
недействителни, поради което моли съда да прогласи недействителността им
3
- иск с прано основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД или
да признае, че сделките не са породили действие по отношение на
представляваната поради договаряне в нейна вреда — чл. 40 от ЗЗД.В
съдебно заседание е предявена още една претенция - за разваляне на
договорите за покупко - продажба поради неизпълнение на задълженията на
купувача по него - иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В хода на устните
състезания и в писмената си защита ищцата отново уточнява претенциите си,
като застъпва становище, че основната претенция следва да бъде
квалифицирана като такава с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Освен
това, заявява и нова искова претенция за нищожност на пълномощното на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК, тъй като
пълномощното не било прочетено от страна на нотариуса. Наведени като
основния са и накърняване на добрите нрави, както и излизане извън предЕ.те
на представителна власт на пълномощника.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд е
констатирал, че във въззивното производство спорът между страните отново е
концентриран главно върху това - дали към датата на упълномощаването
здравословното състояние на упълномощителката й е позволявало да разбира
свойството и значението на постъпките си, респективно дали
упълномощаването с право на разпореждане с имуществото е осъзнат акт,
чиито правни последици са целени и желани, или просто действие, лишено от
осъзнаване и волеви подбуди.Съобразявайки съдържанието на въззивната
жалба и на депозирания от ответницата отговор, с определение в
разпоредително заседание по чл. 267 ГПК въззивният съд е назначил по
искане на ищцата - жалбоподател съдебно психиатрична експертиза в
единичен състав със задачи, насочени към установяване на посочените
обстоятелства; допуснал до разпит двама свидетЕ. на ищцата и приложени
към жалбата писмени доказателства, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. На
посоченото основание е назначена и ССчЕ. Допускането в хода на въззивното
производство на тройна съдебно психиатрична експертиза е мотивирано
основно от съображения, че за правилното решаване на спора са необходими
специални знания, като са отчетени обстоятелствата, че по делото са приети
две единични медицински експертизи – пред първата и въззивната инстанция,
чиито заключения си противоречат по основния спорен въпрос, свързан с
възможността упълномощителката да разбира свойството и значението на
постъпките си към датата на подписване на процесното пълномощно, а
именно на 03.01.2018г.
Според заключението на допуснатата на основание чл. 203, пр.
последно ГПК, тройна СПЕ, предвид наличната по делото документация
/липсата на отчетен дълбок интелектуален дефицит при психиатричен
преглед на 18.10.2017г.; по време на лечението в ХО за периода 30.11.17г.-
07.12.2017г. не са провеждани консулти с психиатър и Г. не е приемала
психотропни медикаменти., както и фактът, че от материалите по делото до
края на януари 2018г. няма данни Г. да е консултирана с психиатър, да е
търсена стационарна психиатрична помощ и/или да е лекувана с психотропни
медикаменти, или при пребиваването в Дом за стари хора Силистра да е
4
консултирана с психиатър, следва да се съобрази и отчетено адекватно
поведение от нотариуса хипотетично дават основание за преценка, че
наличната МСБ/ мозъчно съдова болест/ у Рада Г. не би могла да се отрази на
дееспособностга й /вкл. вземането на решения и правилна мотивировка/ към
датата на подписване на процесното пълномощно - 03.01.2018 година.
Въззивният съд намира, че следва да базира решението си по посочения
въпрос като вземе предвид основно заключението тройната СПЕ, което е
обосновано,почива на извършен сериозен анализ на редица обстоятелства от
значение за психическото състояние на лицето въз основа на ангажирани от
страните доказателства по делото. В синхрон със заключението на експертите
са и показанията на разпитаните М.а, Недкова и Крумов, които не дават
сведения за затруднето общуване с лицето към релевантния за делото момент.
Това е продължило според свидетелките и за известен период след
настаняването й в институция. Последният от посочените свидетЕ. макар за
кратко е контактувал с нея непосредствено в деня след изготвянето на
процесното пълномощно /но не само/– при превозването на Рада Г. и
ответницата до Дом за стари хора, която тогава общувала с него и
ответницата без затруднения, говорила напълно адекватно. Въпреки, че има
свидетелски показания които казват, че към този момент Рада Г. е имала
някакви симптоми на деменция /коментар на в.л. Б./,включително и
психологът на дома за стари хора, то съдат напълно се съгласява с изразеното
от вещите лица по тройната СПЕ в о.с.з. мнение, че от особена важност в
такива случаи са „наличните медицински документи или липсата на такива
документи, тъй като в момента на създаването на тези медицински
документи никой не е знаел, че ще настъпи съдебен спор, и че тези документи
може да бъдат четени и тълкувани по някакъв начин и разбира се всеки
колега изразява мнението си обективно, по съвест, след преглед, което е
много важно към момента, в който е създаден документът“. Експертът Б.
посочва още, че според нея не е възможно един човек да стои в отделение,
каквото да било – ортопедично, хирургично, вътрешно отделение, той да има
явни признаци на неадекватно поведение, да е объркан и никой да не извика
психиатър, за да се консултира за неговото състояние; На територията на
Русенска област имаме домове за възрастни хора и виждаме, когато човек
стане объркан, когато има дЕ.риозни прояви, когато поведението му е
дементно, че се викат психиатри за консулт – дали амбулаторно, дали по каса.
Т.е., самият факт, че такова нещо не се е случило значи, че нейното
поведение, дори и да е имало някакви отклонения, е било в рамките на
обичайното, предвид възрастта“. От особено значение както съдът, така и
експертите преценяват и показанията на нотариус Румен Тодоров, разпитан в
качеството му на свидетел, който при подписване на пълномощното също е
преценил като положителна възможността й да управлява разумно действията
си, както и да разбира свойството и значението на тези действия. В такъв
аспект са и изводите на вещото лице Л.Мандева, която в устни разяснения
пред първата инстанция посочва, че наследодателката на ищцата е имала
деменция, но тя не е била в такъв мащаб, както и че е възможно заболяването
да се развие в рамките на периода от подписване на пълномощното до
5
поставянето под пълно запрещение. Като катализатор за такова развитие
вещото лице сочи / което се споделя и от в.л. И. тройната СПЕ/ наличието на
много сериозно, силно соматично страдание, каквото е масивната фрактура,
дала много бърз тласък на заболяването/ установено по делото, че на
30.11.2017г. – претърпяла фрактура на крак, проведено е оперативно лечение/.
В случая, от събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност,
не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че за изследваното
време наличната мозъчно съдова болест на Рада Г., е рефлектирали по такъв
начин върху интелектуалните й и волеви способности, че тя да е загубила
напълно способността си да разбира и ръководи действията си. Фактът, че
лицето е положило в пълномощното отпечатък от десния палец, не е
доказателство за посочените обстоятелства, в какъвто смисъл е изтъкнатото в
жалбата – в този смисъл Решение №73/2018г. на ВКС по гр.д.№3228/2017г.
По тези съображения въззивният съд също намира исковата претенция с
правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД/ Тълкувателно решение № 5/2020 г. от
30.05.2022 г. по Тълкувателно дело № 5/2020 г. Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд/ за
неоснователна, тъй като волята на упълномощителката не е била опорочена.
Пълномощникът по разпоредителната сделка е разполагал с валидно
учредена представителна власт за разпореждане с недвижимите имоти,
поради което договорът за продажба не е недействителен на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД и е породил целените с него правни последици.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
пазарната цена към датата на продажбата на имот от 12.500 дка. в землището
в с.Балик е на стойност 3 340.00 лв. Видно от НА №74/25.04.2018г. данъчната
оценка на имота е 330,60 лв., а продажната цена-1500.00 лв. Относно
останалите земеделски земи- посочената в експертизата цена е значително по-
висока от посочената в НА, но отново не е налице на практика липса на
престация - посочената в НА цена е 8 000.00 лв., а вещото лице дава оценка от
63 340 лв. общо за двата имота. Механичното съотнасяне на продажната цена
по договора и действителната пазарна цена обаче е изключително неправилен
подход, който не отговоря на цЕ.те на чл.40 ЗЗД. Според утвърдената
многократно през годините съдебна практика, при преценка дали договорът е
сключен във вреда на упълномощителя се отчитат всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи, взема се предвид конкретната проява на увреда като в настоящия
случай, според въззивниците /според изведеното от съда/ тя се състои в
сключването му при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа
обстановка. Друго важно условие е споразумяване между упълномощителя и
третото лице да е във вреда на представлявания, тъй като чл. 40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я
установи. В случая третото лице и пълномощника се припокриват, но въпреки
това, съвкупната преценка на доказателства следва да води до извода, че е
налице вреда. В този смисъл вж. Определение № 8 от 11.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2561/2021 г., II г. о., ГК и Определение № 60768 от 11.11.2021 г. на
6
ВКС по гр. д. № 2257/2021 г., III г. о., ГК и цитираните в тях множество други
съдебни решения на ВКС, както и решенията, посочени в писмени бележки на
ответницата. В тази връзка от свидетелските показания по делото е ясно, че
ответницата е полагала грижи за упълномощителката, която и пред нотариуса
е заявила, че желае нивите да останат на дъщеря й, на която разчита и която
„я наобикаля постоянно, помага й и я поддържа“. Съдът няма основание да
приеме, че се касае за договаряне във вреда на упълномощителката, защото
не се доказа наличие на такава вреда , поради което и исковата претенция по
чл.40 ЗЗД правилно е отхвърлена от РС.
Не могат да бъдат възприети доводите за неправилност на извода на
СРС, че след като ищцата е тази, която твърди изгодния за себе си факт, че
наследодателката й не е получила посочената в нотариалния акт цена, то и
именно на ищцата е доказателствената тежест да опровергае верността на
удостовереното. В такъв смисъл е и цитираната в решението съдебна
практика /Решение № 402 / 17.01.2012 г. по дело № 449 / 2011 на ВКС, ГК, III
г.о. , разрешението в която и въззвният съд приема изцяло. Доводите в
жалбата по тези въпроси са относими към иск по чл.36, ал.2 ЗЗД и чл.284, ал.2
ЗЗД.
Неоснователни са опракванията за отхвърляне на исковете по чл. 40 и
чл. 87 ЗЗД, въпреки неоспорването им от другата страна. Още в отговор на
исковата молба ответникът е заявил позиция, че счита исковете за
неоснователни, с изключение на предявения иск за делба на недвижим имот
– апартамент. Освен това поначало липсата на изразено становище по
предявения иск от ответника не е равнозначно на признаване на иска, респ. на
определени факти от значение за спорното право, нито освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и от задължението да
установи правнорелевантните факти, на които основава исковата си
претенция.
В изискуемите процесуални срокове не е предявена искова претенция за
нищожност на пълномощното на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
579, ал. 2 от ГПК. Освен това единственият факт, на който се позовава ищцата
в тази връзка пред първата инстанция е заявеното от нотариуса в съдебно
заседание, че не е прочел пълномощното на наследодателката. Други
доказателства не са ангажирани, а същевременно нотариусът в показанията
си е заявил, че е изяснил в съдържанието, че тя упълномощава дъщера си да
се разпорежда с тези имоти и включително правото да ги прехвърля на себе
си, с което всъщност се и удовлетворават изисквания на посочената
разпоредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивна жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди,
като на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение в съответната част.
По частната жалба:
Обжалваното определение е постановено по молба вх.
№260728/18.03.21г. на ответника за изменение на постановеното решение в
7
частта за разпоските по производството, която е отклонена от първата
инстанция с доводи от чл.355 ГПК.
Правилото на чл. 355 ГПК се отнася до държавните такси, които в
делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Както и до
необходимите за извършването на делбата възнаграждения на вещите лица.
Съгласно Определение № 197 от 4.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3472/2017
г., I г. о., ГК, ищецът ще дължи разноски за процесуално представителство на
ответниците, които са оспорили иска, ако искът му за делба бъде отхвърлен и
ответниците са поискали присъждането на такива разноски и са доказали
извършването им.
Предвид това обжалваното определение следва да бъде отменено, а на
адв. Г. бъде присъдена сумата от 706 лв., на осн.чл.38, ал.2 ЗА.
Правилото се прилага и за по-горните инстанции в случай, че жалбите
са неоснователни или оспорването им е неоснователно. В случая разноските
са били поискани своевременно и с оглед изхода от производството във
въззивната инстанция следва да бъдат уважени съгласно представените
списък за разноски /л. 259/ и договор за процесуално представителство /л.
260/, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006 от 09.03.2021 г. по гр.д. №
938/2019 г. на Районен съд Силистра в обжалваната част.
ОТМЕНЯ Определение № 260100 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 938/2019 г.
на Районен съд Силистра и вместо това постъновява:
ОСЪЖДА Г. Х. А. с ЕГН ********** да заплати на адв. В. Г. сумата от
706 лв., на осн.38, ал.2 ЗА - адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ответника по делото в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г. Х. А., ЕГН ********** да заплати на Н. Х. Г., ЕГН
********** сумата от 5610 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8