№ 629
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.К.Т.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203365 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на **** ЕООД ЕИК ***** чрез адв. А.Т.
против наказателно постановление № 581649-F611970/29.06.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Намира, че
неправилно е описана фактическата обстановка в наказателното постановление, не били
посочени доказателствата. Не се установявало нарушението, не била дадена възможност да
се обоснове причината за констатираната разлика.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не изпраща представител,
депозирано е писмено становище от адв. Т., с което поддържа жалбата, излага съображения
и претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли
да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 08.07.2021 г., а
жалбата е депозирана с п.к от 15.07.2021г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
1
На 06.05.2021г. служители на НАП, сред които св. Д.Ж., извършили проверка на склад
- търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Бургас,
общ..Бургас, обл. Бургас, пети километър, стопанисван от **** с ЕИК *****. Била
извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален касов бон. Отпечатан бил
дневен отчет X с № 0008436/06.05.2021 в 16:46:46 часа от ФУ марка DATECS DP-150 с
индивидуален номер № DT739986 и фискална памет № 02739986 намиращо се в обекта на
стойност 2237.72 лв. Бил предоставен за попълване и собственоръчно попълнен опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката М.С.А. с
ЕГН********** - управител склад в ТО на стойност 4801,82 лв. Била установена разлика от
2564,10 лв. в повече в касата (положителна). За разликата от 2564,10 лв. нямало направени
записвания във ФУ (не фигурирали като служебно въведени). Фискалното устройство
притежавало функциите служебно въведени/служебно изведени суми. От горното е видно,
че не е изпълнено задължението извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ
чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Проверката била извършена съгласно протокол сер. АА 0005039/06.05.2021г. В хода
на проверката са дадени обяснения от представител на дружеството, че разликата се дължи
на това, че са приемани пари от шофьори на автомобили и парите от техните мобилни
устройства били смесени с оборота от стационарния касов апарат.
АУАН е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 17.05.2021г., който е
посочил, че няма възражения.
АНО е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати съществения процесуални нарушения.
Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства установено е, че е
налице промяна в касовата наличност, която не е отчетена с монтираното в обекта ФУ.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
установена разлика в размер на 2564,10 лева, която не е отразена посредством функцията
2
„служебно въведени“ суми. Законодателят е предвидил, че всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
като не е предоставил възможност за преценка поради какви причини не се отчита
промяната в касовата наличност. В случая с наличието на фактическа наличност в касата,
различна от тази, отчетена с ФУ, жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е
била ангажирана отговорността му.
В същото време обаче съдът намира, че неправилно е индивидуализиран размерът на
наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена
санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в максималния предвиден
от законодателя размер от 2000 лева. За определянето на максималния размер на санкцията
обаче липсват изложени съображения. По делото липсват доказателства, които да обосноват
по-висока степен на обществена опасност на деянието и на извършителя и максималния
размер на наказанието. Посочено е на какво се дължи констатираната разлика като следва
да се има предвид дейността, която се развива дружеството и че се касае за склад и
шофьорите на автомобили отчели сумите, отчетени с техни мобилни устройства като са
били поставени в общата каса, не се сочи да са настъпили вреди последици или да се касае
за неотразяване на приходи. Отделно при контролна покупка е издадена фискален касов
бон. В същото време обаче следва да се отчита, че се касае за немалък размер на сумата, за
която е констатирана разлика, а именно 2564,10 лева, поради което според съдебния състав
отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства размерът на наказанието следва
да се определи в размер на 1000 лева имуществена санкция.
В случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ тъй като от установените
по делото обстоятелства не може да се направи извод, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай,
приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс –
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извод, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което и не може да се приложи чл. 28
ЗАНН.
Ето защо наказателното постановление следва да се измени като се намали размерът на
имуществената санкция от 2000 лева на 1000 лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
3
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя. Предвид изменението на наказателното постановление е уважена
частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и
основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, но
неправилно е определен размера на наложеното административно наказание. Изменението
на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на
акта. Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с
процесуална възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се
разпределят по съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г.
на III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г.
по адм. д. № 8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от
14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново; Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. №
10156 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което е платено,
поради което на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на отменената
част от НП. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което следва да се определи съобразно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., а именно 370 лева. На жалбоподателя следва да се присъди, сума
съразмерна на отменената част от наказателното постановление, а именно сума в размер на
185 лева. На АНО следва да се присъдят разноски съразмерно потвърдената част от НП. На
АНО се определят разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна
сложност на делото в размер на 120 лева като следва да се присъдят разноски съразмерно на
потвърдената част, а именно 60 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 581649-F611970/29.06.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което на **** ЕООД ЕИК ***** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ лева на
1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА **** ЕООД ЕИК ***** да заплати в полза на Национална агенция за
приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 60 (шестдесет) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на **** ЕООД ЕИК
***** разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 185 лева (сто осемдесет и пет
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5