Решение по дело №52/2017 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№97

гр. Силистра, 03.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 52/2017 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание на основния иск е чл. 267, ал.1 и чл. 271, ал. 5 от КЗ, а на евентуалния чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД

Ищецът – Е.Б.М. и адрес ***, действащ чрез адв. Н.Д.Д. с адрес на кантората обл. Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, ул. „Драгоман“ №11, вх. Б, ет. 1, ап. 2, против 1. .„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от М.С.М. – Г. и П.В. Д./Г.Н.Г.и 2. О. ***. С предявената искова молба ищецът желае съда да постанови решение с което :

1.         ГЛАВНО ИСКАНЕ: 1. Да осъди ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на Е.Б.М. и адрес ***, сума в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2.         Да осъди ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на Е.Б.М. с и адрес *** сума в размер на 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

3.         Да осъди ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на Е.Б.М. и адрес ***, всички деловодни разноски.

В условията на евентуалност в случай, че съда не уважи исковите претенции спрямо първия ответник, то тогава ищецът желае съда

1. Да осъди О. ***, да заплати на Е.Б.М. с и адрес ***, сума в размер на 50 000 лв (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015 г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2.         Да осъди О. да заплати на Е.Б.М. и адрес *** сума в размер на 960 лв (деветстотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015 г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

3.         Да осъди О. *** да заплати на Е.Б.М. с и адрес *** всички деловодни разноски.

Ответникът - ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции оспорвайки ги по основание и по размер, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си.

Ответникът - О.М.О., с адрес ***, намира предявените искове за допустими и основателни, но не спрямо него, а само спрямо първия ответник. Излага доводи в подкрепа на становището си.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

От приложените, към исковата молба заверени преписи на съдебни актове може да се установи, че с Присъда от 07.06.2016г., постановена по НОХД № 273/2016 г. по описа на ОС – Русе, втория ответник - О.М.О. е признат за виновен в това, че на 07.07.2015 г., на главен път 1-5 (гр. Русе - гр. Бяла), в землището на с. Иваново, обл. Русе, при управление на МПС лек автомобил марка „БМВ“, модел 325 ТДС с peг. № СС2428СВ, нарушил правила за движение по пътищата чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 68, т. 2 от ППЗДвП; чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ППЗДвП; чл. 21, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП; чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице - Е.Б.М., изразяваща се в счупване на дясна скочна кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник. От Решение № 215 от 27.10.2016г. на Апелативен съд - Велико Търново постановено по ВНОХД № 215/2016г. по описа на съда, е видно, че присъдата е изменена, като е отменена частта, с която О.М.О. е признат за виновен, че допуснал нарушение на правилото за движение по чл. 63, ал 1 от ППЗДвП и го оправдал по тази част на обвинението. Актът на Апелативен съд - Велико Търново е оставен в сила с Решение № 46/07.03.2017 г. на Върховен касационен съд, постановено по нак. дело № 1315/2016 г. по описа на съда.

Представени са доказателства установяващи обстоятелството, че към датата на произшествието МПС с ДКН СС2428СВ е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с първия ответник „ЗК Лев Инс“ АД.

От събраните в хода на процеса свидетелски показания може да се установи, че след претърпяното ПТП ищеца променил начина си на живот, като не можел да упражнява нито професията си /шофьор на микробус/ нито да спортува играейки футбол в отбора на гр. Дулово. Свидетелите удостоверяват, че през дълъг период от време след инцидента ищеца имал силни болки в крака, който отичал и това ограничавало движението му. Близо половин година бил на лечение и ползвал помощни средства за придвижване /патерици/, а последиците от травмата не били отшумяли и до днес.

От заключението на вещите лица извършили назначената от съда КСЕ и от изслушването на експертите се установява, че ПТП е предизвикано по вина на втория ответник О.М.О., а ищецът пътувайки, като пасажер е бил с поставен обезопасителен колан. Съобразявайки механизма на произшествието и спецификата на контузията експертите са категорични, че дори да не е бил с поставен предпазен колан ищецът не би избегнал получаването на процесните увреждания.

От представените, като писмени доказателства медицински документи може да се установи, че вследствие ПТП ищеца получил счупване в областта на десен талус с ясно изразен болков синдром, оток и хематом в посочената област. Лекуван е оперативно при стационарни условия и му е била наложена гипсова имобилизация за 60 /шестдесет дни/.

от правна страна:

Съдът намира така предявените искове за допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Направеното от първия ответник възражение за недопустимост на исковите претенции предвид не спазването на изискването регламентирано в хипотезата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, е неоснователно тъй като застрахователното събитие е настъпило преди влизане в сила на промените в кодекса въвеждащи изискването посочено в цитираната прана норма. Това е така защото съгласно текста на §22 от ПЗР на КЗ, промените в кодекса регулират само обществените отношения настъпили след влизането в сила на измененията, но не и преди това.

Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:

Между ищеца и ответниците липсва спор относно наличието на твърдяното от ищеца ПТП, виновно причинено от втория ответник О. и причинно следствената връзка между него и причинената на ищеца телесна повреда. Липсва спор и относно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник в качеството му на застраховател, като се оспорва единствено размера на претендираната като обезщетение сума.

Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 226, ал. 1, от КЗ отм. във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. Виновното поведение на втория ответник причинил застрахователното събитие може да се установи от влязлата в сила Присъда от 07.06.2016г., постановена по НОХД № 273/2016 г. по описа на ОС – Русе, която съобразно чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Същественият спорен въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение, който втория ответник ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, дължи на ищеца.

Ищецът претендира пълния размер на посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел до нетрудоспособност и причинил му неудобства, болки и страдания е предизвикан изцяло от противоправното поведение на втория ответник установено с влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК, има задължителен за гражданския съд характер относно виновността на дееца. Ответникът ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, намира претендирания размер на обезщетението за завишен позовавайки се на твърдяно от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.

Ответникът О.М.О., чрез своя представител изразява становище за основателност на предявените искове но само по отношение на застрахователя.

За да формира становището си по спорните въпроси съда съобрази следните обстоятелства:

Безспорно е установено по делото, че ищеца е претърпял болки и страдания поради причинената  вследствие процесното ПТП, травма, което довело и до неговата временна нетроудоспособност, обусловило съществена промяна в начина му на живот, ограничило възможността му за свободно придвижване и упражняване на активна спортна дейност, каквато му била присъща преди инцидента.

По делото не е спорно, че за автомобила управляван от виновното за ПТП лице е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник „ЗК Лев Инс“ АД, което обуславя правната възможност ищеца да насочи  исковите си претенции пряко към застрахователя. Изложеното мотивира съда да приеме, че ищеца следва да бъде възмезден /доколкото това е възможно/ с адекватно парично обезщетение заплатено от „ЗК Лев Инс“ АД.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД. При приложение на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008г., Решение № 124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и последните посочени размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл . 266 КЗ, е до 1000000 /един милион/ лева. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.

С оглед на горните съображения и направеното от първия ответник, възражение относно размера на исковите претенции, настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 40000 /четиридесет хиляди/ лева.

При определяне на конкретния размер на присъденото обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че ищецът не е допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП. Това становище на съда е обусловено от заключението на вещото лице според, което ищеца е бил с поставен обезопасителен колан но дори и да е бил без колан механизмът на увреждането е такъв, че резултатът от него не би бил по различен. Другото възражение за съпричиняване се основава на установеното обстоятелството, че и двамата водачи на участвалите в ПТП автомобила не са задействали спирачните механизми, което според представителя на първия ответник обуславя съпричиняване на вредоносния резултат. ОС не споделя така изложения аргумент предвид на установеното по делото обстоятелство, че ищеца е бил пасажер, не е управлявал той автомобила и е нямало как с действията си съпричини или да предотврати пътния инцидент. По тези съображения съдът отхвърля ответниковото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

По изложените съображения изцяло основателен се явява иска за присъждане на 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Видно от представените, като писмени доказателства заверени ксерокопия от фактура и фискален касов бон, може да се установи, че ищеца е направил тези разходи за медицински консумативи и манипулации нужни за лечението на претърпените в следствие процесното ПТП травми.

Предвид установената частична основателност на основната искова претенция се явява основателна и акцесорната такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдената главница от датата на предявяване на исковата молба 27.03.2017г. до окончателното изплащане на дължимото. Ответниковото възражение за дължимост на лихви върху сумата на обезщетението дължими не от деня на увредата, а от по- късен момент не се споделя от съда. Разпоредбата, на която се позовава ответника - чл. 380, ал. 3 във вр с  чл. 409 КЗ /нов/, се прилага за ПТП, настъпили след 01.01.2016 г., а процесното ПТП се е случило на 07.07.2015г., поради което лихви върху сумата на обезщетението следва да се дължат от деня на увреждането, който хронологично предхожда момента на подаване на исковата молба, от който ищеца претендира лихви. По тези съображения съдът намира, че коментираното искане е основателно.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, първият ответник, следва да заплати дължимата за производството държавна такса, определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1638.40 лв. /хиляда шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и направеното искане първият ответник, следва да заплати на ищеца, сумата от 1612.90лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева и деветдесет стотинки/ деловодни разноски съобразно уважената част от исковата претенция, представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съобразно изхода на делото ответниците също имат право на част от сторените разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, но предвид липсата на искане и доказателство за извършени такива съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на Е.Б.М. и адрес ***, сумата от 40000 /четиридесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на Е.Б.М. и адрес ***, сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2015г., виновно причинено от О.М.О., ведно със законовата лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на Е.Б.М. и адрес ***, сумата от 1612.90лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева и деветдесет стотинки/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА ’’Застрахователна компания Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати, в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 1638.40 лв. /хиляда шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева държавна такса съобразно уважената част от исковите претенции.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.