Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                     Година 15.05.2019                        Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На седми май                                                                 Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6508 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 31.10.2017 г. било подписано приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.10.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на ,,Сити кеш" ООД срещу М.Б.Т., произтичащи от договор за паричен заем № 94822 от 09.11.2016 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/94822 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят се е преместил на друг адрес. Ищцовото дружество изпратило второ уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/94822 от 27.11.2018 г. за извършената продажба на вземането чрез куриер до настоящия адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратната разписка към товарителница № 68109353, писмото отново се върнало в цялост, като получателят не бил намерен на посочения адрес. Моли копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с изх.№ УПЦ-С-СТГ/94822 от 27.11.2018 г. да се връчи на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. Заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и общи условия към договора за заем, с които заемателят се запознал подробно и с които се съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си в договора за паричен заем заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният  процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 108,64 лв. Така, страните договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 908,64 лв., която била платима на 8 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113,58 лв. при първа погасителна вноска 9.12.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 10.07.2017 г. Съгласно общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят забавел плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 157,38 лв. за периода от 9.01.2017 г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Заемателят не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството. Предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от длъжника М.Б.Т. да му заплати сума в общ размер на 1066,02 лева, от които главница 800,00 лева, договорна лихва 108,64 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 157,38 лева. Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Б.Т.. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 4967/2018 г. по описа на PC - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, като заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с  който да признае за установено по отношение на ответника М.Б.Т., че му дължи следните суми: 800,00 лв., представляващи главница за периода от 9.12.2016 г. до 10.07.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 08.01.2017 г.; 108,64 лв., представляващи договорна лихва за периода от 9.12.2016 г. до 10.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 3.01.2017 г.; 157,38 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 9.01.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението е съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство и на настоящото производство.

Ответницата М.Б.Т. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответницата са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4967/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2835/04.10.2018 г. за сумата 800 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 94822/09.11.2016 г. за периода от 09.12.2016 г. до 10.07.2017 г., със 108,64 лева договорна лихва за периода от 09.12.2016г. до 10.07.2017г., със 157,38 лв. обезщетение за забава за периода от 09.01.2017 г. до  02.10.2018 г. и законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото е  представен договор за паричен заем № 94822/09.11.2016 г., по силата на който „Сити кеш" ООД, гр.София е предоставил на ответницата  паричен заем в размер на 800 лв. Общият размер на дължимата от ответницата сума заедно с възнаградителната лихва е 908,64 лв., платима на осем месечни вноски, при размер на месечното плащане – 113,58 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводната система на ответника е отразено вземане към ответницата по договор за паричен заем № 94822/09.11.2016 г. в размер на 800 лв. – главница, и 108,64 лв. – неустойка. Вещото лице не е установило плащане по договора както преди, така и след прехвърляне на вземането. Лихвата за забава за периода от 09.01.2017 г.  – денят, следващ настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на подаване на заявлението е  159,26 лв.

Ответницата не е представила доказателства, от които да се установява, че е изпълнила  задълженията си по договор за паричен заем № 94822/09.11.2016 г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответницата  не отговаря, поради което съдът приема, че последната вероятно дължи на заемодателя заплащането на посочените в исковата молба суми.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Сити кеш" ООД, гр.София  по силата договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.10.2017 г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето е получено от ответницата с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че тя е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е  решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

От горепосочените писмени доказателства съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца в посочения в исковата молба размер. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 87,48 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 175 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б. *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, за сумата 800 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 94822/09.11.2016 г. за периода от 09.12.2016 г. до 10.07.2017 г., със 108,64 лева договорна лихва за периода от 09.12.2016г. до 10.07.2017г., със 157,38 лв. обезщетение за забава за периода от 09.01.2017 г. до  02.10.2018 г. и законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2835/04.10.2018 г. по ч. гр. д.№ 4967/2018  г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА М.Б. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 87,48  лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 175 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :